РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Велико Търново , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Станислав Стефански
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20204100500964 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на К. А. П., ЕГН:
*******, от гр. Г. О., ул. „*”, № , чрез упълномощения адвокат, срещу
решение № 356/28.10.2020г. по гр. д. № 539/2020г. на Горнооряховския
районен съд в частта, с която съдът е осъдил К. А. П. да заплаща на
малолетното си дете А. К. П., ЕГН: **********, чрез нейната майка и
законен представител К. Ц. Ц., ЕГН: ********** ежемесечна издръжка в
размер на 200,00лв. /двеста/, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 21.5.2020г., до настъпване на законни основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане, до окончателното
плащане; да заплати на основание чл.149 от СК на малолетното си дете А.
К. П., ЕГН: ******, чрез нейната майка и законен представител К. Ц. Ц.,
1
ЕГН: ****** издръжка за минало време /20.4.2020г. до 20.5.2020г./ в размер
на 200,00лв. /двеста/ лв., ведно със законната лихва върху нея считано от
21.5.2020г. до окончателното изплащане, както и в частта относно
режима на лични отношения и контакти на бащата с малолетното дете.
Решението се обжалва в тези части като неправилно, постановено в
противоречие със задължителна съдебна практика по тези въпроси. С
въззивната жалба К. А. П. моли съда да постанови издръжка в минималния
размер и режимът на лични отношения и контакти с детето да е: по един
месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата страна, чрез
упълномощения адвокат, оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира за установено следното:
Обжалваният съдебен акт е постановен по повод искова молба с правно
основание чл.127, ал.2 от СК на А. К. П., ЕГН: *******, чрез нейната майка и
законен представител К. Ц. Ц., ЕГН: ********. Предявен е иск по чл.143, ал.2
от СК за осъждане на ответника да заплаща на малолетното си дете
издръжка в размер на 200 лева месечно, считано от датата на предявяване
на исковата молба, до настъпване на законна причина за нейното
изменяване или прекратяване. Предявен е и иск по чл.150 от СК за осъждане
на ответника да заплати на малолетното си дете издръжка за минало
време.
Ищцата А. К. П., ЕГН: ****** е родена на 19.01.2017г. и е дете на К. А.
П. и К. Ц. Ц.. Родителите на детето никога не са били съпрузи. Не е спорно,
че преди живеели заедно и заедно се грижили за детето. През април 2020г.
двамата се разделили, като понастоящем детето живее с майката, която
полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание.
Следователно от м. април 2020г. ответникът няма пряк ангажимент с
грижите за отглеждането и възпитанието на детето, както и не му е
давал издръжка.
Така претенцията за осъждане на ответника за издръжка в полза на
ищцата е основателна.
2
При отчитане, че той не е давал такава от 20.4.2020г. до 20.5.2020г. и в
съответствие с чл.150 от СК претенцията за издръжка за този изминал
времеви период е основателна. Касателно размера на издръжката за
миналия период – претендиран е не много по – висок от минимално
установения в чл.142 ал.2 от СК такъв и няма никакво основание да бъде
постановено нещо друго.
Касателно размера на издръжката за периода от предявяване на
исковата молба – претендиран е и е присъден от първоинстанционния съд в
определен размер.
В съответствие с чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се
определя от два показателя – нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Ищцата е на четири години, малка е и ходи на детска градина. Тя
има обичайните за едно четиригодишно момиче нужди, свързани с
осигуряване на храна, облекло, задължително обучение, социално общуване,
физическо, културно и духовно развитие. Във връзка с последното и с
оплакванията в жалбата следва да се подчертае, че тук не става въпрос за
някакви специални потребности на детето, а за обикновените за всяко
съвременно дете потребности за физическо и духовно развитие
посредством участие в социални и училищни форми на занимания.
Задължени за издръжката на малолетното дете са и двамата му
родители – всеки от тях, съобразно финансовите си възможности.
Като се има предвид горното, участието на бащата в издръжката на
детето трябва да бъде по-голямо от това на майката. Така, от общо
необходимите за детето средства месечно, ответникът следва да
осигурява по 200 лева.
Относно режима на лични отношения и контакти на бащата с
малолетното дете – не са налице данни и доказателства, относно
необходимост за ревизия на първоинстанционното съдебно решение в тази
част.
3
С оглед изложеното, въззивната жалба на ответника е неоснователна.
Обжалваното първоинстанционно решение в атакуваните части е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
На основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща и към мотивите
на обжалваното решение.
При този резултат, жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на
ответник жалба платеното от нея адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, в размер на 300 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 356 от 28.10.2020г., постановено по гр.д.
№ 539 по описа за 2020г. на Районен съд – Г. Оряховица в обжалваните
части.
ОСЪЖДА К. А. П., ЕГН: *******, от гр. Г. О., ул. „*”, № да заплати на
К. Ц. Ц., ЕГН: *****, гр. Г. О., ул. „*”, № като майка и законен
представител на малолетното дете А. К. П., ЕГН: ****** сумата от
300,00лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски
пред въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, гр. София в
едномесечен срок, от връчването му на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5