№ 3784
гр. София , 30.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110128796 по описа за 2021 година
Съдът намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда
на чл. 140, ал. 3 ГПК:
Н. П. Г. е предявила против П.Р.Б. обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20 000 лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди –стрес, емоционално неудобство,
душевни болки и страдания, претърпени в следствие на повдигнато обвинение за извършено
престъпление, за което ищцата е била оправдан, ведно със законната лихва от считано от
30.07.2020г до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 3200 лева – обезщетение за
причинени и имуществени вреди, представляващи заплатен от ищцата адвокатски хонорар,
ведно със законната лихва от 06.01.2020г до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 17.07.2014г. ищцата била привлечена като
обвиняем по образувано на 06.12.2013г. досъдебно производство № 2788/2013г., за
извършено на 25.01.2013г. престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Поддържа се, че след
получаване на призовка от 03 РУ СДВР ищцата била изключително стресирана, тъй като
никога в живота си не била извършвала престъпление. Излагат се твърдения, че след като
ищцата се запознава с обвинение изпаднала в шок, въпреки че по отношение на нея не била
взета мярка за неотклонение. Сочи се, че не можела да повярва какво се случва и изпитвала
силно притеснение как ще се грижи за детето си сама, ако бъде осъдена. След повдигане на
обвинението срещу ищцата, същата трябвало да положи много усилия, за да се съсредоточи
в работата си, като се наложило да се премести от гр.Т., където живеел първоначално, в
гр.Д.. Във връзка с това ищцата твърди, че се налагало да пътува многократно от гр.Д. до
гр.София, когато била призовавана да се яви в 03 РУ на СДВР, като допълнително
изживявала емоционално напрежение досежно това коя ще се грижи за детето и в гр.Д. и
какво обяснение да даде за своите чести пътувания. Поддържа се, че след приключване на
разследването на 30.11.2015г. бил изготвен обвинителен акт срещу ищцата, който бил
внесен в СРС и било образувано НОХД 20983/2015г. по описа на СРС, НО, 137ми състав.
Подчертава се, че ищцата изпаднала в неописуем ужас, когато получила призовка да се яви в
съда в качеството си на подсъдима. Излагат се твърдения, че поради лошото си финансово
1
състояние ищцата заминала да работи в чужбина, но и се налагало често да се връща, тъй
като делото срещу нея било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и били
проведени 10 заседания, а тези отсъствия от работа довели като резултат до уволнението и.
Сочи се, че на 28.11.2017г. СРС постановил присъда, с която ищцата била призната за
виновна в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и и било наложено наказание
„Пробация“. Твърди се, че след постановяване на присъдата ищцата изпаднала в шок,
получила сърцебиене, чувствала се емоционално съсипана. Въпреки това се посочва, че
ищцата обжалвала постановената присъда, като същата била отменена от СГС и делото
било върнато за ново разглеждане на СРС. В рамките на образуваното отново пред СРС
производство по НОХД 19269/2018г. по описа на СРС, НО, 108 състав, се сочи, че били
насрочени 11 съдебни заседания, прие което на ищцата се налагало да пътува от Белгия за
България всеки път. В последното съдебно заседание се подчертава, че била постановена
присъда, с която ищцата била призната за невиновна. Твърди се, че оправдателната присъда
влязла в сила на 30.07.2020г. Излагат се и аргументи, че се наложило ищцата да ангажира
процесуален представител още в рамките на досъдебното производство, като било
уговорено заплащане на възнаграждение в размер на по 800 лева за всяко едно производство
или общо били заплатени от ищцата 3200 лева за процесуално представителство. С оглед
изложеното се моли исковете да бъдат уважени, като в негово полза бъдат присъдени и
сторените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска, като твърди, че за изложените от
ищеца обстоятелства не са ангажирани никакви доказателства, а именно в нейна тежест
съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК било да установи причинените и вреди.
Поддържа се, че представителят на прокуратурата е заявил в последното съдебно заседание
пред СРС, че не поддържа обвинението, което довело и до постановяване на оправдателната
присъда. Релевирано е и възражение срещу искането на ищцата да и бъде присъдена законна
лихва от 06.01.2020г., към която датата оправдателната присъда още не била влязла в сила.
Подчертава, че границата на отговорността на прокуратурата се простира само да вредите,
които се намират в пряка причинно-следствена връзка с незаконно повдигнато обвинение, а
такива доказателства не били ангажирани. От името на ответника се изтъква, че от ищцата
не е доказано да е засегната частта и достойнството, както и с какво името и е било
засегнато пред близките и. Поддържа се, че органите на прокуратурата не са разгласявали
информация за повдигнатото срещу ищцата обвинение, поради което не било налице
накърняване на доброто и име в обществото. В отговора на исковата молба се излагат и
подробни съображение за приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на
неимуществените вред, като се подчертава, че претенцията на ищцата е завишена по размер,
като се изтъква, че производството е приключило в рамките на 6 години, но при образувани
две съдебни производства. Подчертава се, че следва да бъде съобразено и, че спрямо ищцата
не е взета мярка за неотклонение в рамките на досъдебното производство, както и че не са
били извършвани интензивни процесуални действия с нейно участие, които за са и създали
неудобство. Оспорва се и претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
2
Сочи се, че няма ангажирани доказателства, че адвокатско възнаграждение е било
договорено, като е релевирано и възражение за неговата прекомерност. Поддържа се, че не
са ангажирани и доказателства да са осъществявани процесуални действия с участието на
процесуалния представител на ищцата. Ето защо се моли исковете да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1)
повдигнато срещу нея обвинение в извършване на престъпление, по което обвинение
ищцата е била оправдана с влязъл в сила съдебен акт; 2) описаните неимуществени вреди; 3)
твърдените имуществени вреди под формата на направени разходи за адвокатско
възнаграждение; 4) настъпване на вредите да се намира в причинна връзка с повдигнатото
обвинение; 5) размер на претърпените вреди. В тежест на ответника и при установяване на
горните факти е да докаже възраженията са.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорно и ненуждаещо се от доказване е
обстоятелството, че срещу ищцата е било повдигнато обвинение от ответника за извършено
престъпление по чл. 194, ал. НК, въз основа на което е било проведено наказателно
производство.
Ищцата е представила към исковата молба писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
В исковата молба ищцата е релевирала искане за събиране на гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели за установяването на относими по делото факти, поради
което следва да бъде уважено.
Основателно е и искането на ищеца и ответника за изискване и прилагане по делото на
НОХД № 19269/2018г. по описа на СРС, НО, 108 състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при
режим на довеждане от ищцата за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства.
ДА СЕ ИЗИСКАТ на основание чл. 186 ГПК НОХД № 19269/2018г. по описа на
СРС, НО, 108 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2020г. от
10:30ч., за което страните да бъдат призовани, като им бъде връчен препис от настоящото
определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, а на ищеца да се връчи и
препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
3
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4