Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260063 07.01.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти състав, в публично заседание на единадесети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14238 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са евентуално кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от и.д. О.Б.Ш., чрез пълномощника
си АД „Г. и П.“, БУЛСТАТ: *********, представлявано от адв. В.Г., със съдебен
адрес:*** е предявил против Л.И.Ж., ЕГН **********
*** иск за признаване на установено, че ответникът дължи сумата от 190,18 лева - главница, дължима за незаплатени далекосъобщителни
услуги по договор за мобилни услуги от 20,06,2017 г. за отчетен период от
20.06.2017 г. до 19.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
постъпване на заявлението в съда – 20.05.2019 г. до изплащане на вземането,
която сума е присъдената със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно гр. дело № 7943/
2019 г. на ПдРС. В условията на евентуалност се иска да бъде осъден ответника
да заплати сумата от 190,18 лева -
главница, дължима за незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 12,06,2017 г. за
отчетен период от 20.06.2017 г. до 19.09.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на постъпване на исковата молба в съда – 02.09.2019 г. до изплащане на
вземането.
В
исковата молба се твърди, че по повод договор за мобилни услуги от дата
20.06.2017г,, сключен с
мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът Л.И.Ж. е абонат на дружеството
доставчик на
мобилни услуги с клиентски номер №**** и титуляр по предпочетения мобилен номер
**** с
избрана абонаментна програма Тотал 14,99 лв.
Договорът бил подписана на 12,06,2016 г., но
на 20,06,2016 г. е извършена активизация на същия. Като лоялен клиент ответникът е взел втори
абонаментен план с предпочетен номер ****
с избрана абонаментна програма Тотал 14,99 лв., съгласно договор за
мобилни услуги от 14,07,2017 г. със срок на действие 14,07,2018 г.
Въз основа на посочения договор ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната №****. Съгласно чл. 26 от Общите
условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа па фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месещ
на която ще му бъде издавана фактура. Не получаване то па фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.".
За потребените от абоната-ответник услуги за
периода 20.06.2017г. до 19.09.2017г. Теленор бил издал: Фактура
№**********/20.07.2017г. за отчетения период на потребление
20/06/2017- 19/07/2017г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 103,63 лв. /с ДДС/; фактура
№**********/20.08.2017г. за отчетения период на потребление
20/07/2017- 19/08/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 56,57 лв. /с ДДС/ и фактура №********** /20.09.2017г. за отчетения период на
потребление 20/08/2017- 19/09/2017г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 29,98лв. /с ДДС/,
Абонатът бил потребил и не е заплатил мобилни
услуги на обща стойност 190,18лв., фактурирани за три последователни отчетни
месеца - за месец 06/2017г., за месец 07/2017г. и за месец 08/2017г. Към всяка
от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението
на ползвания номер.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 190,18 лв., е
ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за
услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор,
Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Л.И.Ж. за ползваните
абонаменти и е издал по абонатен номер №**** на дата 20.11.2017г. крайна
фактура №**********/20,09,2017 г. с начислена обща сума за плащане в размер на
414,64 лв. В
издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги в размер на 224,46лв. и била включена сумата за
потребените мобилни услуги от
предходните два отчетни периода в размер на 190,18 лв.
Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът
Л.И.Ж. се е
съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия,
Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е
длъжен да заплаща, определените от Теленор цени по начин и в срокове за
плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й".
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на Л.И.Ж.. При
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Обши условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при
условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика
на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия е посочено, че,
всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика
по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месечния
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор
и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в разгори съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26
неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и
на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване
на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за
всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът Л.И.Ж. бил подписал договор за
услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер **** и мобилен номер **** не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като
с това си поведение е изпаднат в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е
заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по
чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът,
чрез назначеният му особен представител адв. Г.А., е депозирал отговор, с който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 7943/2019 г. по описа на
ПдРС, вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение.
Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Като
писмени доказателства по делото са приети договори за мобилни услуги от 20,06,2017
г. и от 14,04,2017 г., фактури, общи условия.
По делото е приета съдебно-техническа
експертизи, по която вещото лице след извършена проверка е установило, че за
процесния период на мобилните номера на ответника е осигурен достъп до мрежата
на Теленор, чрез подвижна клетъчна мрежа, като сумите който се претендират от
ищеца съответстват на задължението на ответника.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Видно
от представените договори за мобилни услуги от 20,06,2017 г. и от 14,04,2017 г.,
между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на
които операторът е предоставил на абоната телефонни номера, при съответни
месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси. В договорите за
мобилни услуги се съдържат описание на тарифните планове, ценовите условия,
като са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им,
свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на
законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите
елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част
от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по
този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от
същите. В този смисъл не са налице твърденията в отговора за наличие на
предпоставките за нищожност на договорите поради неравноправни и несправедливи
клаузи, същите са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените
им задължения.
Приетата
по делото съдебно- техническа експертиза установява, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договорите, като е
предоставил съответните услуги на ответника, който ги е ползвал за периода,
определен във фактурите.
В
тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договорите да
заплаща месечните такси и вноски. Като не е представил писмени доказателства за
погасяването на сумите, които са установени по размер и с експертизата, следва да
се приеме, че същите са още дължими. Действително задълженията като конкретни
суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват
не фактурите, а ползваните услуги. След като ответникът има сключени договори,
по които получава изпълнение, следва да дължи и насрещно такова.
Поради
това така предявения установителен иск следва да бъде уважен изцяло като
доказан по основание и размер.
Като законна последица ще се присъди и законна лихва от
датата на подаване на заявлението – 20.05.2019 г. до окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния
им направен размер. Такива надлежно се претендират, като са налице и доказателства,
че те са реално заплатени. В тях се включват внесената държавна такса в размер
на 75 лева, 180 лв.
адвокатско възнаграждение, депозит за особен представител -300 лв. и 150
лв. – депозит за вещо лице.
Вземането за разноски по заповедта
също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с
изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение. Поради
това следва да бъдат присъдени изцяло и направените по ч. гр. дело № 7943/19 г.
по описа на ПдРС разноски, които са в общ размер от 205 лева.
Поради
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед № 4255 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.05.2019 г. издадена по частно гр.
дело № 7943/2019 г. на ПдРС, Л.И.Ж., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от и.д. О.Б.Ш.,
сумата от 190,18 лева -
главница, дължима за незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 20,06,2017 г. за
отчетен период от 20.06.2017 г. до 19.09.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.05.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Л.И.Ж., ЕГН ********** ***, да
заплати на „Теленор
България” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
разноските в заповедното производство възлизащи общо на сумата от 205 лева,
както и разноските по настоящото дело възлизащи общо на сумата от 705 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Банкова сметка, ***, съгл. чл. 236,
ал. 1, т. 7 ГПК:
IBAN: ***, при „Ситибанк Европа” АД
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ