Решение по дело №4122/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2274
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Албена Славова Неделчева
Дело: 20193110204122
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2274/10.12.2019г.

гр.в., 10.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Варненският районен съдтридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на девети октомври    през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА  СЛАВОВА

 

при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от председателя АНД 4122  по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано на основание  чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от И.К.Н., против НП № 23-0000361/09.07.2019 г. на Директора на Началника на Областен отдел „АА“ в ГД“АИ“, гр. в. , с което на основание чл. 178в ал.5 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.

            В жалбата си, въззивникът навежда доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство . Твърди се, че НП не съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението като не са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено. Сочи се, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на действителното положение и правната квалификация на деянието.

В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Върбанов, който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество  пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от мл. експерт Г., който оспорва жабата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено, като излага конкретни аргументи във връзка с доводите на жалбоподателя.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 14.05.2019 г., около 13.40 ч. В гр. в., по ул. Перла въззивникът управлявал т.а.  кат N3, марка „С.“ с рег.№ **. На кръстовището  с автомагистрала „Х.“ същият бил спрян за проверка от полицейски служители, които уведомили контролните органи на ОО“АА-в.. На място пристигнал инспектор при ОО“АА“ – в., който въз основа на представените документи от водача ,установил, че същият извършва с товарния автомобил превоз на товари за собствена сметка – строителни материали по маршрут на територията на гр. в., видно от Заповед № 151/14.05.2019 г. , тахографски лист за деня и разписка № 63405/14.05.2019 г. При извършена допйлнителна проверка на 16.05.2019 г. е установено, че към момента на извършване на превоза водачът не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. По време на проверката същият е представил УПГ с № 319546, издадено на 03.03.2016 г. , което е валидно до 03.03.2019 г., а от направената справка в регистъра на ИА“АА“ от 16.05.2019 г. е установено, че няма издавано ново удостоверение.

При така установените факти, св. Б.И. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 178в ал.5 пр.2 от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени документи. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото. Следва да се отчете липсата на заинтересованост от страна на свидетеля от изхода на делото.

          При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и е приел изложените в депозираното възражение аргументи за необосновани, поради непредставяне на доказателства в подкрепа на изложените обстоятелства.

          Изложената  фактическа обстановка се  установи  от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложените в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване  и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 23-0000361/09.07.2019 г.е било издадено от компетентен орган, видно от приобщената по делото  заповед  № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта и информационните технологии., както и в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания задължава водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, при извършване на дейност в това им качество, да представят удостоверение за психологическа годност. Втората алинея на посочената норма регламентира срока на валидност на удостоверенията за психологическа годност, а именно- три години от датата на тяхното издаване, с изключение на случаите, в които такова се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на извършване на проверката и осъществяване на процесния превоз жалбоподателят е разполагал с удостоверение за психологическа годност № 319546, издадено на 03.03.2016г., валидността на което е изтекла на 03.03.2019г.  Безспорно е установено по делото и че въззвникът е извършвал превоз за собствена сметка с процесния товарен автомобил към момента на предприемане на проверката.  

С оглед на изложеното правилно е ангажирана отговорността на водача на основание  чл.178в, ал.5 от ЗДв.П. Посочената разпоредба, освен санкционна, е и материално правна, предписваща дължимото поведение на санкционираното лице, а именно, че водачите, които извършват таксиметрови или обществени превози, са задължени да притежават валидно удостоверение за психологическа годност.

Като взе предвид, че цитираната санкционна норма предвижда санкция в твърд размер, съдът счете, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.

            От друга страна извършеното  административно нарушение не следва да се  третира  като маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Съдът счита, че с деянието са застрашени в съответна степен обществените отношения, гарантиращи безопасното осъществяване на обществения превоз, поради което нарушението не се отличава с явно незначителна степен на обществена опасност или с липса на такава, съгласно разпоредбата на чл. 9 , ал.2 от НК.

          С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.

 Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш  И:

           

  ПОТВЪЖДАВА НП № 23-0000361/09.07.2019 г. на Директора на Началника на Областен отдел „АА“ в ГД“АИ“, гр. в. , с което на основание чл. 178в ал.5 пр.2 от ЗДвП на И.К.Н. му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..

 

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- в.: