РЕШЕНИЕ
№ 1397
гр. Пловдив, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300502606 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от „Сити кеш“ ООД, ЕИК ***** против
Решение № 223/24.04.2024г., постановено по гр.д. № 230/2023г. по описа на
Районен съд Асеновград, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Сити
кеш“ ООД против С. Д. А., ЕГН ********** насрещен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца непогасената част за главница по Договор за
кредит № 751416 от 19.10.2022г. С оплакване за неправилност на
първоинстанционното решение, жалбоподателят иска от въззивния съд да
отмени решението в обжалваната му част и да се уважи иска за сумата от 409
лв., представляваща незаплатена главница, ведно със законна лихва, считано
от датата на насрещния иск до окончателното плащане. Претендират се
разноски.
Ответникът по жалбата С. Д. А., ЕГН ********** заявява становище
за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират се разноски.
1
Постъпила е и частна жалба от „Сити кеш“ ООД против Определение №
2855/15.07.2024г. по гр.д. № 230/2023г. по описа на Районен съд Асеновград, с
което е отхвърлена молбата, подадена от „Сити Кеш“ ООД, за изменение на
постановеното Решение № 223 от 24.04.2024 г. (в частта за разноските), като
се остави без уважение искането на ищцата С. Д. А. за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение при условията на безплатна правна
помощ, поради материално затрудненост на същата или злоупотреба с права
по смисъла на чл.3 от ГПК – неприсъждане на разноски за повече от едно
производство (водено между страните в РС Асеновград), като неоснователна.
Излагат се подробни съображения за неправилност на атакуваното
определение. Моли се да бъде оставено без уважение искането на ищеца за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на
оказана безплатна правна помощ. В условията на евентуалност се моли да не
се присъжда адвокатски хонорар и по двата предявени иска. В условията на
евентуалност се моли да не се присъждат разноски за държавна такса и
адвокатски хонорар предвид злоупотреба с процесуални права по смисъла на
чл.3 ГПК.
С отговора на частната жалба С. Д. А. оспорва същата, счита я за
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
2
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.22 от
ЗПК, чл. 26 от ЗЗД, чл. 143 от ЗЗП, предявен от С. Д. А. против „Сити кеш“
ООД с искане да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 11 от договор за
потребителски кредит № 751416 към искане № 9132758 от 19.10.2022 г., като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално -
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното
равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и
т.10 ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит.
Ответникът оспорва иска, като счита същият за неоснователен и моли
за неговото отхвърляне. Предявен е и насрещен иск с правно основание чл.
240 вр.с чл.86 от ЗЗД, с който се иска С. Д. А. да бъде осъдена да заплати на
„Сити кеш“ ООД, сумата от 1 010.77 лева, представляваща сбор от непогасена
главница и възнаградителна лихва за периода от 26.10.2022 г. до 28.12.2022 г.,
по договор за потребителски кредит № 751416 към искане № 9132758 от
19.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното плащане.
С постановеното по спора Решение № 223/24.04.2024г. по гр.д. №
230/2023г. по описа на Районен съд Асеновград, първостепенният съд Е
ОБЯВИЛ нищожността на клаузата на чл. 11, ал.1, предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на 851.73 лева, съдържаща се в договор за потребителски
кредит № 751416 от 19.10.2022 г., сключен между С. Д. А., ЕГН ********** и
„Сити кеш“ ООД, ЕИК ***** и Е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск от „Сити
кеш“ ООД против С. Д. А. за заплащане на сумата от общо 1010.77 лева, от
които: 957.70 лв. - непогасена главница и 53.07 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 26.10.2022 г. до 28.12.2022 г., дължима по договор за
потребителски кредит № 751416 от 19.10.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 25.04.2023 г. до окончателното й заплащане.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Не се спори между страните, че на 19.10.2022 г. между тях е сключен
договор за потребителски кредит № 751416 (по искане № 9132758), по силата
на който на С. А. е предоставена сумата от 1500 лева, а тя се е задължила да я
върне ведно с лихва от 40,05 % годишно на 23 седмични вноски ( 2 х 11.68 лв.
3
и 21 х 77.71 лв) в срок от 26.10.2022 г. до 29.03.2023 г. при ГПР 49.89 %. Общо
дължимата сума е 2351.73 лева, която включва и неустойка 851.73 лева. Тази
информация е отразена в стандартния европейски формуляр и приложение №
1 към договора, съдържащо условията на кредита.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на
ССчЕ, от което се установява следното: ГПР на процесния договор е в размр
на 49,89%, като в него е включена единствено като разход възнаградителна
лихва в размер на 155,27 лв.; оскъпяването на заека с включена неустойка по
договора за целия срок е със среден процент от 56,78%; плащанията по заема
към „Сити кеш“ ООД, извършени от длъжника, са в размер от общо 1 091 лв. –
476,25 лв. неустойка; 109,65 лв. възн.лихва; 505,10 лв. главница.
С обжалваното решение е прогласена нищожността на клаузата на чл.
11, ал.1, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 851.73 лева,
съдържаща се в договор за потребителски кредит № 751416 от 19.10.2022 г.,
като в тази част първоинстанционният акт не се обжалва и същият е влязъл в
сила.
Спорният въпрос пред настоящата инстанция е относно основателността
на насрещната претенция, предявена от „Сити кеш“ ООД. В тази връзка ПОС
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на годишния процент на разходите по
кредита, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая,
видно от договора и приетата по делото експертиза, в него е посочен годишен
процент на разходите, който не съответства на действителния такъв,
съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.
19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
4
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. Видно от представения по делото договор за кредит,
кредитополучателят се е задължил да заплати неустойка при непредоставяне в
срок на съответното обезпечение, платима заедно с погасителните вноски по
заема. Установява се, че задължението за неустойка не е включено в
посочения в договора годишен процент на разходите по кредита, въпреки че
разходите за заплащането му са пряко свързани с договора за кредит и
съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му. Действително
съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит, но посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на
основното задължение на потребителя- да върне предоставения му кредит, а
не за неизпълнението на други задължения. Да се приеме обратното, означава
да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 от ЗПК чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на
задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на
които да не се включва в ГПР.
Предвид неточното посочване на ГПР в договора за кредит,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителната му цена,
което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директ И. 2005/29/ЕО.
Посочването в договора за кредит на годишен процент на разходите, различен
от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за кредит не съдържа
посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл.
22 от ЗПК води до неговата недействителност.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК при недействителност на
договора за потребителски кредит потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид горното, „Сити кеш“ ООД има право да претендира от С. Д. А.
връщане само на предоставената главница по кредита, а не и на
5
възнаградителна лихва. Не се споделят изводите на районния съд, че след като
договорът за кредит е нищожен, то искът за изпълнението му – с искане за
заплащане на сумата от общо 1010.77 лева, от които 957.70 лв. непогасена
главница и 53.07 лв. възнаградителна лихва за периода от 26.10.2022 г. до
28.12.2022 г., е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В случая
насрещната претенция на заемодателя следва да се уважи единствено за
чистата стойност на кредита (1 500лв.) след приспадане на платеното от
длъжника в размер от 1 091лв. Ето защо насрещният иск, предявен от „Сити
кеш“ ООД, е основателен за сумата от 409 лв. – непогасена главница по
договор за потребителски кредит № 751416 от 19.10.2022г., ведно със законна
лихва, считано от датата на насрещния иск до окончателното плащане.
С оглед гореизложеното, първоинстанционното решение следва да се
отмени в обжалваната му част.
По частната жалба:
Постъпила е частна жалба от „Сити кеш“ ООД против Определение №
2855/15.07.2024г. по гр.д. № 230/2023г. по описа на Районен съд Асеновград, с
което е отхвърлена молбата, подадена от „Сити Кеш“ ООД, за изменение на
постановеното Решение № 223 от 24.04.2024 г. (в частта за разноските), като
се остави без уважение искането на ищцата С. Д. А. за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение при условията на безплатна правна
помощ, поради материално затрудненост на същата или злоупотреба с права
по смисъла на чл.3 от ГПК – неприсъждане на разноски за повече от едно
производство (водено между страните в РС Асеновград), като неоснователна.
Излагат се подробни съображения за неправилност на атакуваното
определение. Моли се да бъде оставено без уважение искането на ищеца за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на
оказана безплатна правна помощ. В условията на евентуалност се моли да не
се присъжда адвокатски хонорар и по двата предявени иска. В условията на
евентуалност се моли да не се присъждат разноски за държавна такса и
адвокатски хонорар предвид злоупотреба с процесуални права по смисъла на
чл.3 ГПК.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя
относно липсата на предпоставки за осъществяване на безплатно процесуално
представителство на ищеца, поради материална затрудненост на лицето.
6
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, в случаите на
предоставена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, но не
по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Получилата безплатна адвокатска помощ
страна не е длъжна да доказва пред съда наличието на обстоятелствата по чл.
38, ал. 1, т. 1-3 от ЗАдв. - че има право на издръжка, че е материално
затруднена, че е в роднински или друг вид близки отношения с адвоката или
че е юрист. Преценката дали са налице условия за възникване на мандатното
правоотношение е изцяло на страните по него - право на адвоката е да
прецени дали да поеме безплатно процесуално представителство по
отношение на свой близък или друг юрист или на материално затруднено
лице, за което на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. се дължи възнаграждение
само при благоприятен изход на делото по отношение на представлявания. За
уважаване на претенцията за присъждането на адвокатското възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. е достатъчно в договора за правна защита и
съдействие да е ясно изразена волята на страните по него, че адвокатската
помощ е оказана безплатно. Страната по делото винаги дължи съдебните
разноски съобразно изхода на делото по правилата на чл. 78 от ГПК и няма
интерес да възразява дали следва да заплати разноските на насрещната страна
или на процесуалния й представител.
В смисъла на гореизложеното е налице и установена практика на
ВКС - определение № 1388/05.12.2014 г. по гр. дело № 4139/2014 г. на ВКС,
ІV г.о., определение № 1199/25.10.2013 г. по гр. дело № 4224/2013 г. на ВКС,
ІV г.о., определение № 224/02.03.2017 г. по гр. дело № 3873/2016 г. на ВКС, ІV
г.о., решение № 353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на ВКС, ІV г.о.,
решение № 310/08.01.2019 г. по гр. дело № 915/2018 г. на ВКС, ІV г.о.. С оглед
на което, съдът намира, че в хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., не дължи
проверка дали е налице съответната хипотеза за безплатно оказаната
адвокатска помощ.
На следващо място, доколкото исковете, разгледани от районния съд,
произтичат от различни основания, за тях се дължи отделно адвокатско
възнаграждение. Същото, определено в размер от по 480 лв. с ДДС, не се
явява прекомерно. Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без
уважение.
7
С оглед изхода на спора, следва да се присъдят разноски по
съразмерност. Това налага „Сити кеш“ ООД да заплати на адв. Е. Г. И. сумата
от 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство, съобразно уважената претенция. Жалбоподателят е
претендирал присъждане на разноски пред районния съд, но по делото не са
представени доказателства за извършването им, поради което такива не следва
да се присъждат. За настоящото производство в полза на „Сити кеш“ ООД се
дължат разноски в общ размер от 510,60 лв., от които: 480 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивното производство и 30,60 лв. – държавна такса,
платими от въззиваемата страна.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 223/24.04.2024г., постановено по гр.д. № 230/2023г. по
описа на Районен съд Асеновград, в частта, с която е отхвърлен предявеният
от „Сити кеш“ ООД, ЕИК ***** против С. Д. А., ЕГН ********** насрещен
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 409 лв.,
представляваща непогасената част за главница по Договор за кредит № 751416
от 19.10.2022г. за сумата и вместо него постановява:
ОСЪЖДА С. Д. А., ЕГН ********** да заплати на „Сити кеш“ ООД,
ЕИК ***** сумата от 409 лв., представляваща непогасената част за главница
по Договор за кредит № 751416 от 19.10.2022г., ведно със законна лихва,
считано от датата на насрещния иск до окончателното плащане.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. Д. А., ЕГН ********** да заплати на „Сити кеш“ ООД,
ЕИК ***** разноски в общ размер от 510,60 лева, от които: 480 лв. –
адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 30,60 лв. –
държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „Сити кеш“ ООД, ЕИК
***** против Определение № 2855/15.07.2024г. по гр.д. № 230/2023г. по описа
8
на Районен съд Асеновград.
ОСЪЖДА Сити кеш“ ООД, ЕИК ***** да заплати на ЕАД Е. И.,
булстат *****, със съдебен адрес град ***** – представлявано от Е. Г. И.,
сумата от 480 лева – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9