№ 1745
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300501760 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуален представител юрк. М.Г..,
срещу разпореждане №12364 от 31.05.2022г. на Районен съд- Пловдив по
ч.гр.д. №6463/2022г. по описа на ПРС, 19-тш гр.с-в, с което е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника Л.З.Е.., ЕГН **********, за сумите от 537
лв.- главница и 52,68 лв.- обезщетение за забава за периода от
17.04.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда. В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като
се иска отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за
издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.
Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л.З.Е.., ЕГН **********, за вземания,
1
произтичащи от договор за паричен заем от 22.01.2019г., сключен между
длъжника и „Сити кеш“ ООД, които са придобити от заявителя съгласно
Приложение №1 от 12.11.2021г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.08.2021г., както следва: 537 лв.-
главница и 52,68 лв.- обезщетение за забава за периода от 17.04.2019г.
до датата на подаване на заявлението в съда. За да откаже издаване на
заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания,
първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност
договорът за паричен заем да съдържа неравноправни клаузи, тъй като в
него се съдържа задължение за заплащане на неустойка за
непредоставяне на обезпечение и няма данни дали са били извършени
плащания от длъжника и в какъв размер.
Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.
От приложения по делото договор за паричен заем от 22.01.2019г.,
сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД, и погасителен план към
него, се установява, че със същия на длъжника е бил предоставен заем в
размер на 700 лв., който последният се е задължил да върне на 34
седмични вноски. В договора е посочен фиксиран лихвен процент по
заема- 40,08% и годишен процент на разходите /ГПР/-49,98%. В чл.6 от
същия е било уговорено задължение за заемополучателя да осигури
обезпечение, подробно описано в договора, като в погасителния план е
предвидена неустойка за неизпълнението му в размер на 552,81 лв.,
която се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски по договора.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3, изр.1 от ГПК съдът следи
служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не
може да се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на
неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това. Предвид горното и доколкото в случая
съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение за
вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, то следва
да се извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в
договора, както и за съответствието му с императивните разпоредби на
ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и тази
на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора. В случая процесният
договор за заем формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1,т.10 от
ЗПК, доколкото в него е налице посочване на годишен процент на
разходите. Размерът на същия, посочен в договора, обаче не съответства
2
на действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения,
доколкото в него не са били включени разходите за заплащане на
неустойка за непредоставяне на обезпечение. Съгласно разпоредбата на
чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая уговорената
в договора неустойката за непредоставяне на обезпечение не е била
включена в ГПР по кредита, въпреки че разходите за заплащането й са
пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните
разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да
бъдат включени при изчисляването му. Действително съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит, но посочената разпоредба се отнася за
неизпълнение на основното задължение на потребителя- да върне
предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други задължения.
Да се приеме обратното, означава да се допусне възможност за
заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите,
чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на
задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът
на които да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор
за кредит е налице именно такава хипотеза, тъй като е уговорено
задължение за потребителя да предостави обезпечение и неустойка за
неизпълнението му, разходите за която не са взети предвид при
изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите, в
3
резултат на което последният не съответства на действителния такъв,
определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по
кредита. Тези уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което
съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от Закона
за защита на потребителите. Непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на
чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит следва да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му
предостави кредит без обезпечение при спазване на императивната норма
на чл.19, ал.4 от ЗПК, като рискът от невръщането на кредита следва да
се калкулира в уговорената по договора лихва.
От изложеното дотук се налага изводът, че договорът не отговаря
на изискването на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК за посочване на действителния
годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя,
поради което и съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК същият следва да
се приеме за нищожен. При това положение и съгласно чл.23 от ЗПК за
длъжника, като кредитополучател, е възникнало задължението да върне
на заемодателя само чистата стойност на кредита и той не дължи лихви
и други разходи по кредита. В случая заявителят, въпреки
предоставената му от първоинстанционния съд възможност и оставянето
на заявлението без движение, е отказал да посочи какви плащания са
били извършени от длъжника по договора, поради което е поставил съда
в невъзможност да изпълни в пълен обем задълженията си по чл.7, ал.3,
изр.1 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, като приложи императивната
разпоредба на чл.23 от ЗПК.
При това положение и предвид обоснованата вероятност за
наличието не неравноправни клаузи и за нищожност на договора, то
съгласно чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за претендираните със заявлението
вземания не следва да се издава заповед за изпълнение и заявлението
следва да се отхвърли. На разположение на заявителя остава възможността
да предяви иск за вземанията съгласно чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.
Предвид горното обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №12364 от 31.05.2022г. на
Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №6463/2022г. по описа на ПРС, 19-тш гр.с-в,
с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
4
ГПК срещу длъжника Л.З.Е.., ЕГН **********, за сумите от 537 лв.-
главница и 52,68 лв.- обезщетение за забава за периода от 17.04.2019г.
до датата на подаване на заявлението в съда.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5