РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1360
гр. Пловдив, 24 юли 2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ състав, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди и
двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА
и участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от
съдията Георгиева касационно канд № 1300 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
С
Решение № 737 от 23.04.2020г., постановено по а.н.д. № 287/ 2020г. по описа на
Пловдивски районен съд, е отменено наказателно постановление № 19-0329-001403
от 19.12.2019 г., издадено от началника на РУ Раковски към ОД на МВР – Пловдив,
с което на основание чл. 175, ал. 1, т.1, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на З.В.В., ЕГН ********** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200/ двеста/ лева и административно наказание лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец.
Недоволен
от решението е останал касационният жалбоподател ОД на МВР- Пловдив чрез юрк.И.П. оспорва решението на районния съд. Жалбоподателят
твърди, че решението е неправилно, като счита изводите на съда за приложението
на чл.28,б.“а“ ЗАНН за непълни, неясни и некореспондиращи с реално установеното
по делото. Според касатора неясно защо съдът е приел,
че нарушителят се е движил само по второкласни пътища и неясно защо съдът е
приел това за по-ниска степен на обществена опасност. Обстоятелството, че в
постановлението на прокуратурата е прието, че деянието не съставлява
престъпление поради по-ниска степен на обществена опасност, не означава, че
това следва да се приложи автоматично към административното производство.
Счита, че нарушението е безспорно установено, както и обстоятелствата около
извършването му. Според касатора личната обществена
опасност на дееца се установява и от представената справка за нарушител. Моли
да се отмени решението и да се потвърди издаденото наказателно постановление.
Претендират се разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът по
касацията – З.В.В., чрез адв. П. в отговора по
касационната жалба и в допълнителна молба намира жалбата за неоснователна.
Посочва също, че в случая е приложима нормата на чл.28, б.“а“ ЗАНН, тъй като
стореното от посоченото за нарушител лице представлява маловажен случай.
Посочва, че органите на МВР не са индивидуализирали МПС, нито са посочили кой е
неговият собственик, нито рама или двигател на мотопеда, не са иззети
достатъчно доказателства. Не на последно място посочва, че са допуснати при
съставянето на АУАН и НП съществени процесуални нарушения – описаното нарушение
не отговаря на наложената санкция по чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, а е
следвало да се наложи тази по чл.175, ал.3 от ЗДвП, тъй като мотопедът е имал
поставени регистрационни табели. Претендира решението на районния съд да се
остави в сила, както и адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура
– Пловдив намира решението на районния съд за неправилно и незаконосъобразно,
да се остави в сила наказателното постановление.
Касационната
инстанция, след като провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз
основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.
От фактическа страна е установено, че на 27.10.2019г. е било
констатирано, че на същата дата в 11.32 часа в *** В. управлява мотопед Балкан
50 с номер стар образец П222-65, който не е по образец, като допуска следното
нарушение: управлява мотопед, който не е регистриран по надлежния ред. Посочена
била като нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Въз основа на
съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в
акта фактическа обстановка и е подвел нарушението под разпоредбите на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, като е постановил наложената глоба от 200 лева на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 , пр. 1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намира решението на
районния съд за правилно като краен резултат, предвид следното.
В случая по делото от събраните доказателства и
описанието на нарушението става ясно, че са допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на АУАН и НП.
Посочи се по-горе, че от страна на контролните
органи е установено лицето да се движи с регистрационни табели с изтекъл срок,
но такова изискване от закона няма, а има изискване за регистрация на МПС.
В този смисъл в АУАН и в НП правилно е посочено
изпълнителното деяние, а именно „управлява мотопед, който не е регистриран по
надлежния ред“, но неправилно е било подведено под наказващата правна норма на
чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, тъй като същата предвижда наказание за лице,
което управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния
номер не са поставени на определените за това места. За посоченото нарушение се
предвижда кумулативно наказание за водача: лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв.
В същото време нормата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред.
Изложеното налага да се приеме, че от страна на
наказващият орган е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
неправилно посочване на наказващата разпоредба. Същата не кореспондира с
описанието на нарушението в АУАН и НП. Освен това на лицето е наложена глоба в
максималния размер по чл.175, ал.1,т.1, пр.1 ЗДВП, без да са посочени
причините, които налагат да се приложи максимума на предвидената глоба, а в
същото време лишаването от правоуправление е само за срок от един месец. С
други думи липсва съразмерност на наложените кумулативни санкции.
Предвид изложеното постановеното първоинстанционно решение като краен резултат е правилно и
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода от спора на ответника по касацията
следва да се присъдят разноски за тази инстанция. Същите се установиха в размер на 300 лв., заплатени в
брой, съгласно представените доказателства – договор за правна защита и
съдействие и списък с разноските. От страна на касационния жалбоподател е
направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за основателно.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.Поради това на
ответника по касацията следва да се присъди възнаграждение за тази инстанция в
размер на 100 лв., съгласно чл.63, ал.3 и ал.4 ЗАНН във връзка с чл. 36 от Закона
за адвокатурата и чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.1 от цитираната наредба.
Ето
защо и на основание чл.221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ
състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 737 от 23.04.2020г., постановено
по а.н.д. № 287/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на З.В.В., ЕГН **********,***, сумата от 100/сто/ лева разноски по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :