Решение по дело №959/2018 на Административен съд - Пазарджик

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 314/15.5.2019г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 959 по описа на съда за 2018 г.

                                                  

Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалбата на ЕТ „В.М. – Й.М.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.***, ул. „**“ №**, общ. Белово, обл. Пазарджик, представлявано от Й.М.М. против Ревизионен акт № Р - 16001317009145-091-001/27.06.2018 г., съставен въз основа на Ревизионен доклад № Р – 16001317009145-092-001/29.05.2018 г., потвърден с Решение № 530/13.09.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен. Подробни съображения са изложени в жалбата. Представени са и писмени доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени ревизионния акт в оспорената му част. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът - Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно призован, се представлява от юриск. К., която по изложени съображения моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК да постанови решение, с което да потвърди като правилен и законосъобразен ревизионния акт, потвърден с Решение № 530/13.09.2018 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив, в обжалваната му част. Представя относимата административна преписка. Претендира заплащането на направените разноски за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави възражение за прекомерност на разноските.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на ревизионното производство е поставено със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001317009145-020-001/21.12.2017 г., изменена със заповед № Р-16001317008806-020-002/15.03.2018 г. и заповед № Р- Р-16001317008806-020-002/04.04.2018 г. с обхват на ревизията от 01.01.2015 г. – 30.11.2017г. по ЗДДС и от 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. по ЗДДФЛ.

Ревизията се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия. В общата част на РД към обжалвания РА е записано, че извършваната дейност от РЛ през ревизирания период е търговия на дребно в магазин за хранителни стоки, като дейността се упражнява в собствен обект, находящ се в с. ***, общ Белово, ул. „****" № 1. По данни от ПП „Фискални устройства с дистанционна връзка" задълженото лице има регистриран един ЕКАФП с установена дистанционна връзка с НАП от 29.03.2012 г. с инд. номер на ФУ DT 436312 и на ФП 2436312, монтиран в търговския обект. Посочено е, че доходите, които е генерирало задълженото лице, са единствено от осъществяваната дейност като ЕТ „В.М. - Й.М.". Не са установени данни за участия на Й.М.М. в търговски дружества през ревизирания период.

При проверката е установено, че за 2015 г. и 2016 г. Й.М.М. с ЕТ ,В.М. - Й.М." е декларирала с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ съответните доходи от дейност като ЕТ в приложение № 2. Й.М.М. с ЕТ „В.М. - Й.М." е регистрирано лице по ЗДДС считано от 15.11.2007 г.

В хода на ревизията е установено, че за ревизираните данъчни периоди на ЕТ „В.М. - Й.М." са издадени данъчни фактури, които не са намерили отражение в счетоводството на ЗЛ от следните доставчици - „ТАБАКО ТРЕЙД ПЛОВДИВ" ООД с ЕИК ********* - от доставчика са представени копия на неотразените от РЛ фактури, издадени в периода 01.01.2015 г. – 31.05.2017 г., в които ЕТ „В.М. - Й.М." е посочен като получател, но няма положен подпис /на ревизираното лице или на негов служител/.

Органите по приходите са приели, че за стоките предмет на фактурите, издадени от този доставчик, не са събрани безпротиворечиви доказателства за реалното транспортиране и предаването им и получаването им от РЛ, поради което тези доставки не са включени при формирането на данъчната основа за допълнително начислен ДДС за ревизирания период.

Установено е също така, че от доставчика – „ШАМПИОН" ЕООД с ЕИК ********* - са представени копия на неотразените от РЛ 25 броя фактури, издадени в периода 26.11.2015 г. – 08.12.2016 г, придружени с приемо-предавателни протоколи, в които има положен подпис на получил стоката и изписани имена на В.М. и Й.М.. Предмет на доставката са цигари. Установено е, че издадените фактури са включени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС на доставчика за съответния данъчен период. От дружеството са представени хронологични регистри на сч. сметки 411 „Клиенти", 702 „Приходи от продажби на стоки" и 4532 „Начислен данък за продажбите" за периодите, касаещи изследваните доставки. Във връзка с произхода на цигарите от дружеството са представени заверени копия на фактури, издадени от „Експрес логистика и дистрибуция" ООД, „Табак логистик груп" АД, „Макс логистик" ЕООД, „Ем ди ем табако" ЕООД, „Орбико България" ЕООД и „М табако" ООД. Приложени са заверени копия на пътни листове, от които е видно, че транспортът до клиента ЕТ „В.М. - Й.М." е извършен с автомобили: *** с peг. № РА7805ВТ и *** с peг. № ****, пререгистриран в КАТ на 08.07.2015 г. с peг. № ***. В пътните листове са описани маршрути, включващи с ***, а шофьорите, доставили стоката до клиента, са Д. Д. и Г. Н.. Дружеството разполага с основен склад, находящ се в гр. Пазарджик ул. „**" № ** и нает склад № *, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „** *" № 5.

Съгласно дадените писмени обяснения от доставчика, дружеството няма практика да издава стокови разписки, няма сключени договори с клиенти. Стоката се проследява по издадените фактури, в които подробно се описват вида и количеството й. Фактурите са платени в брой при предаване на стоката по тях или до 7 дни като се извежда фискален бон от мобилно фискално устройство, с каквито са снабдени всички автомобили, които извършват разносна търговия. Получателите на стоките в обекта на ЕТ „В.М.-Й.М." са В.М. или Й.М.. Търговската отстъпка, която „ШАМПИОН" ЕООД предоставя е цитирана като абсолютна сума във всяка издадена фактура, като отстъпката възлиза на 5 - 6 % от фиксираните цени.

При проверка в информационната система на НАП органите по приходите са установили, че вписаните лица като водачи на МПС в представените пътни листове - Димитър Димитров е назначен на трудов договор в „ШАМПИОН" ЕООД до 01.05.2015 г., а Г. Н. е с действащ трудов договор и към момента. Автомобилите, за които са представени пътни листове, са собственост на „ШАМПИОН" ЕООД.

Съгласно констатациите, описани в РД, фактури от посочените доставчици са били осчетоводени от РЛ при аналогични доказателства за осъществени доставки, както тези при неотразените в счетоводството на ЕТ „В.М.-Й.М.". Направен е извод, че този факт, разгледан самостоятелно, означава, че неотразените фактури за покупки на стоки от страна на ЕТ „В.М.-Й.М." са укрити, т.к надлежно е доказано тяхното съществуване, предоставяне и отразяване от страна на доставчика по аналогичен начин с осчетоводените от РЛ. От всички събрани доказателства в хода на насрещните проверки, извършени при ревизионно производство, от изпратените искания до трети лица-доставчици и получените от тях документи е направен извод, че са събрани достатъчно доказателства за наличие на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. представляваща доставяне и транспортиране на стоки по фактури, издадени от „ШАМПИОН" ЕООД, които фактури са отразени в регистрите по ЗДДС от доставчика, но не са отразени в счетоводството на ревизираното лице и не са заприходени съответните стоки /цигари/. Oт анализа на количеството и вида на покупките по неосчетоводените фактури, ревизиращият екип стига до извод, че стоките не са за лично ползване или употреба от ревизираното лице, на собственика, на неговите работници или служители, а същите са пряко свързани с независимата икономическа дейност на лицето - търговия на дребно в магазин за хранителни стоки, упражнявана в обект в с.**, общ. Белово, ул. „Тринадесета" № 1. Данъчната основа на неотразените покупки на стоки /цигари/ от доставчика „ШАМПИОН" ЕООД по години е в размер на 3 463,10 лв. за 2015 г. и 19 770.38 лв. за 2016 г. Прието е, че закупените цигари са реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи от продажби не са отчетени като такива, а са укрити. При определяне на неотчетените приходи от продажбата на цигарите по неосчетоводените фактури е съобразено, че същите са с фиксирани цени и е приета декларираната от доставчика търговска отстъпка, чиято стойност за ревизирания период е 5-6 %. За дата на възникване на данъчното събитие при реализацията на неосчетоводените стоки, при ревизията се приема дата 31.12.2015 г и 31.12.2016 г., когато се приключват счетоводните сметки и се формира финансовият резултат на ЕТ. Тъй като към тази дата стоките по процесиите фактури не се установяват като налични по счетоводни данни не се установяват осчетоводени брак, липси и излишъци от стоки Определена е общата стойност на доставените стоки по фактурите, които не са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице и са определени неотчетени приходи от продажби на тези стоки /цигари/, като данните са изведени в справка, представляваща приложение № 11 към РД Установените с РА укрити приходи от продажби по неотразените фактури за покупки на цигари от „ШАМПИОН"' ЕООД за 2015 г. и 2016 г., определени по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, са в размер на фиксираната цена на закупените цигари - общо за 2015 г. - 3 653,55 лв. и за 2016       г. - 20 870,51 лв.

Въз основа на горното, ревизиращият орган е преценил, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи/доходи и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане за преки и косвени данъци по ЗДДФЛ и ЗДДС. В тази връзка, на задълженото лице е връчено уведомление по реда на чл. 17, ал. 1, т. 2 и чл. 124, ал. 1 от ДОПК.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от страните съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените въпроси вещото лице е отговорило, че фактурите, издадени от доставчика „Шампион“ ЕООД гр.Пазарджик за периода 01.01.2015г. -30.11.2017г. с получател ЕТ „В.М. – Й.М.“, които не са осчетоводени от него са както следва:

 

За 2015 година:

№ по ред	Фактура №	Дата	Данъчна основа	ДДС	Стойност	Подписани от получател (ДА/НЕ)
	1	2	3	4	5	6
1	**********	26.11.2015	720.18	144.03	864.21	ДА
2	**********	03.12.2015	709.70	141.94	851.64	ДА
3	**********	10.12.2015	700.60	140.12	840.72	ДА
4	**********	17.12.2015	718.17	143.65	861.82	ДА
5	**********	24.12.2015	614.45	122.89	737.34	ДА
	Общо:		3 463.10	692.63	4 155.73
За 2016 година:
№ по ред	Фактура №	Дата	Данъчна основа	ДДС	Стойност	Подписани от получател (ДА/НЕ)
	1	2	3	4	5	6
1	**********	07.01.2016	732.03	146.40	878.43	ДА
2	**********	10.03.2016	104.06	20.81	124.87	ДА
3	**********	24.03.2016	782.90	156.58	939.48	ДА
4	**********	28.04.2016	962.47	192.49	1 154.96	ДА
5	**********	19.05.2016	697.27	139.47	836.74	ДА
6	**********	09.06.2016	892.88	178.60	1 071.48	ДА
7	**********	11.08.2016	1 171.05	234.21	1 405.26	ДА
8	**********	18.08.2016	1 053.11	210.63	1 263.74	ДА
9	**********	25.05.2016	1 524.00	304.82	1 828.82	ДА
10	**********	08.09.2016	1 091.37	218.28	1 309.65	ДА
11	**********	15.09.2016	1 052.58	210.53	1 263.11	ДА
12	**********	22.09.2016	2 196.56	439.31	2 635.87	ДА
13	**********	29.09.2016	1 765.51	353.09	2 118.60	ДА
14	**********	06.10.2016	1 281.77	256.38	1 538.15	ДА
15	**********	20.10.2016	904.14	180.82	1 084.96	ДА
16	**********	27.10.2016	864.95	173.00	1 037.95	ДА
17	**********	03.11.2016	788.55	157.71	946.26	ДА
18	**********	17.11.2016	902.57	180.51	1 083.08	ДА
19	**********	24.11.2016	745.20	148.99	894.19	ДА
20	**********	01.12.2016	592.22	118.44	710.66	ДА
21	**********	08.12.2016	836.42	167.30	1 003.72	ДА
22	**********	29.12.2016	871.95	174.39	1 046.34	ДА
	Общо:		21 813.56	4 362.76	26 176.32
За периода 01.01.2015г. – 30.11.2017г.2017 година:
№ по ред	Фактура №	Дата	Данъчна основа	ДДС	Стойност	Подписани от получател (ДА/НЕ)
	1	2	3	4	5	6
1	**********	26.01.2017	714.53	142.90	857.43	ДА
2	**********	16.02.2017	447.34	89.47	536.81	ДА
3	**********	09.03.2017	937.35	187.47	1 124.82	ДА
4	**********	16.03.2017	823.42	164.68	988.10	ДА
5	**********	30.03.2017	820.62	164.13	984.75	ДА
6	**********	13.04.2017	1 045.20	209.06	1 254.26	ДА
7	**********	20.04.2017	972.26	194.46	1 166.72	ДА
8	**********	25.05.2017	754.22	150.84	905.06	ДА
9	**********	13.07.2017	829.34	165.88	995.22	ДА
10	**********	20.07.2017	608.93	121.79	730.72	ДА
11	**********	10.08.2017	842.07	168.42	1 010.49	ДА
12	**********	24.08.2017	1 080.43	216.09	1 296.52	ДА
13	**********	07.09.2017	888.00	177.60	1 065.60	ДА
14	**********	21.09.2017	1 035.68	207.13	1 242.81	ДА
15	**********	28.09.2017	1 155.02	231.01	1 386.03	ДА
16	**********	12.10.2017	503.92	100.78	604.70	ДА
17	**********	19.10.2017	776.69	155.36	932.05	ДА
18	**********	26.10.2017	830.18	166.06	996.24	ДА
19	**********	02.11.2017	822.73	164.54	987.27	ДА
20	**********	16.11.2017	744.93	148.99	893.92	ДА
21	**********	30.11.2017	860.63	172.14	1 032.77	ДА
	Общо:		17 493.49	3 498.80	20 992.29

 

 

В заключението е посочено, че изчисленият ДДС по подписаните фактури, включително с търговската отстъпка и лихви към датата на издаване на ревизионния акт е както следва: За 2015 година -Изчислен ДДС -732.84 лв., законна лихва за периода от 15.01.2016г. до 27.06.2018г. – 180.75 лева; За 2016 година - Изчислен ДДС- 4 609.84 лв., законна лихва за периода от 15.01.2017г. до 27.06.2018г. - 676.66 лева.  За периода от 01.01.2017г. до 2017 година - Изчислен ДДС - 3 670.90 лв. Съгласно констатациите в процесния ревизионен акт, към датата на проверката изчисленият данък за периода 01.01.2017г. - 30.11.2017г. не е бил изискуем, затова не е изчислена законна лихва.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.

Въз основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановените процедури и не страда от наличието на процесуални пороци, които да водят до неговата отмяна.

Приложеният от органа по приходите подход за определяне на основата за облагане с данък за ревизирания отчетен период е законосъобразен, предвид установените в хода на ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, които са обосновали прилагането на особения ред за облагане по чл. 122 - 124 от ДОПК. Безспорно е, с оглед императивния характер на данъчните норми, че ревизиращите органи не могат да определят по преценка конкретния размер на дължимия данък, но в разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК (при наличие на посочените обстоятелства) законодателят несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият орган да определи размера на облагаемата основа, върху която, с оглед вида на данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли дължимият данък. Тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия, на субекта на данъчното задължение законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите. Именно това е извършено при настоящата ревизия, като в мотивната част на РД са посочени онези критерии от чл. 122, ал. 2 от ДОПК, които са използвани от ревизиращия орган при определяне на облагаема основа по възможно най-достоверния начин.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. С тази презумпция се ползва и процесният РА, предвид събраните в хода на ревизията доказателства. Освен това, в настоящото производство жалбоподателят не представя доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този на органа по приходите. По Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ ревизиращият екип приема, че стоките, представляваща разлика между стойността на закупените стоки по фактури, отразени в счетоводните регистри на доставчика и стойността на тези, отразени в дневниците за продажби на жалбоподателя са продадени, като постъпленията от тяхната реализация не са отчетени в счетоводните регистри на задълженото лице. Описаните обстоятелства, предполагат наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК "налице са данни за укрити приходи или доходи" от фактури, издадени от доставчици, и включени в счетоводните им регистри и Дневниците за продажби по ЗДДС, които не са осчетоводени като получени от ревизираното лице, съответно не са отчетени приходи от тях.

При определяне данъчната основа за облагане с ДДС за всеки данъчен период, са взети предвид и отчетените от лицето облагаеми доставки по подадените месечни справки-декларации. В резултат на извършеният анализ, при ревизията е изчислен размерът на приходите от продажби по месеци и общо за годината от неосчетоводените фактури за покупка. Ревизиращият екип приема, че получените стоки по фактурите, неотразени в счетоводството на ревизираното лице са реализирани в месеца, в който са закупени, предвид техния характер - тютюневи изделия и липсата на достатъчно свободни парични средства. Подробни данни за приходите от продажби от неосчетоводените фактури за покупки на стоки, по месечно за всяка година поотделно, са посочени в приложени към ревизионния доклад справки. Крайната продажна цена на стоките по неосчетоводените фактури /с включен ДДС/ е формираната при ревизията в зависимост от вида на стоката, като за цигарите продажната цена е фиксираната цена /цена по бандерол/. Същата е формирана от сбора на данъчната основа по фактурата и търговската отстъпка + 20% ДДС.

На база извършения анализ на обстоятелствата, относими към ревизираното лице, основата за облагане с данък върху добавената стойност за процесните данъчни периоди 01.01.2015 г. до 30.11.2017 г. е определена по реда на чл. 122, ал. 2 във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 86 от ЗДДС е начислен ДДС в размер общо на 4087.35 лв., с прилежаща лихва 662.61 лева. Настоящият състав и решаващият административен орган приемат изложените в ревизионния акт мотиви, довели до определяне на обжалваните задължения, за правилни и законосъобразни.

В обжалвания ревизионен акт е установено, че през ревизираните периоди жалбоподателят не е отразил в счетоводството си покупките на стоки по фактури, подробно индивидуализирани в ревизионния доклад, издадени от доставчиците. В случая, тезата на органите по приходите за наличието на осъществени доставки по неосчетоводените фактури се обосновава от събраните доказателства в хода на ревизионното производство се подкрепя от установения механизъм на доставките. От събраните счетоводни документи на доставчика е безспорно установено, че фактурите с получател - жалбоподателя са надлежно включени в дневниците за продажби, справките-декларации за съответните периоди и счетоводните им регистри. Предвид стойностите и датите на фактурите се касае за регулярни доставки на неголеми количества стоки от постоянни доставчици, част от които действащи чрез изградени дистрибуторски мрежи. За част от доставчиците е установена търговия на принципа на "разноса" - стоките основно са доставяни до обекта на ревизираното лице. Проверяваните доставчици посочват, че организацията на работа е такава, че не предполага съставяне на приемо-предавателни протоколи. Съставят се само фактури. Стоките се разнасят на място до обекта на клиента, продавани са регулярно - ежедневно. При този вид продажби, стоките се транспортират на малки разстояния и до много и различни клиенти - магазини, в рамките на едно населено място. Предвид това не може да се изисква за този род сделки наличие на обичайните съпътстващи документи - отделен пътен лист за всяка една доставка, товарителница и др. подобни. Поради различният механизъм на осъществяване на този род доставки - множество на брой, на малък интервал от време, извършване на място на обекта на клиента - единственият документ за прехвърляне на собствеността се явява издадената фактура, а самото плащане се извършва на място.

Според правилото възведено в чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч., счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, като първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Съответно, според чл. 7, ал. 4 от ЗСч. - Извън случаите по ал. 3, документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция. В тази насока, след като фактурата съдържа информация за регистрирана за пръв път стопанска операция, то тя очевидно е първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч.

На следващо място, след като фактурата може да бъде съставена от всяко лице /включително от такова, което не е предприятие по смисъла на ЗСч./ и целта на съставянето й е да отразява, да документира стопанската операция, то очевидно тя следва да бъде квалифицирана като частен свидетелстващ документ.

В качеството й на частен документ, доказателствената стойност на фактурата следва да бъде определена съобразно превилото на чл. 180 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК – "Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица". При това положение, следва да се приеме, че фактурата разполага с формална доказателствена сила относно факта на писменото изявление и неговото авторство.

Следва да се добави още, че изводите на приходната администрация относно наличието на доставки по спорните фактури, са напълно обосновани и формирани в унисон с принципа на "Законност", установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК, който изисква ревизиращите органи да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. Тези изводи са формирани от органа по приходите въз основа на наличната по преписката документация.

Съдът счита, че събраните от органите по приходите доказателства във връзка с процесните доставки на установени укрити покупки на стоки, документирани с фактури, дават основание, за да се обоснове категоричен извод, че действително процесните стоки са получени от жалбоподателя, в които случаи може да се твърди наличието на реално извършени доставки, при последващата реализация, на които не били отчетени приходи.

Въз основа на твърдения на доставчика за извършено плащане в брой по процесните фактури са представени доказателства за наличието на техническа, технологична и кадрова обезпеченост – наличие на материално-техническа база – складови помещения и офиси, наличие на собствени транспортни средства, представени пътни листове, фактури за закупувано гориво и данни за счетоводното отчитане на разходи за закупуване на гориво и пр., както и данните относно наличие на наети лица – шофьори, са достатъчни да обосноват извод за наличие на осъществен транспорт именно на процесните стоки от доставчиците до търговските обекти на жалбоподателя по времето и начина, приет от органите по приходите.

С оглед на това, съдът счита, че изводите в РА – в частта за допълнително начислен ДДС – не са опровергани от жалбоподателя с доказателствените средства, допустими в процеса.

Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства.

По делото се съдържат надлежно оформени протоколи от извършени насрещни проверки на служители на НАП при доставчиците на жалбоподателя, от които се установява, че неосчетоводените от него фактури са действително издадени от съконтрахентите му, отчетени са в счетоводните им регистри и са включени в дневниците за продажби, депозирани пред НАП – за съответните данъчни периоди. Установените факти по протоколите (издаването на фактурите и надлежното им осчетоводяване) обвързват съда с материална доказателствена сила, на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК.

Извод, че стоките по фактурите действително са получени от жалбоподателя може да бъде направен и от факта, че издадените от доставчиците фактури са включени, са в техните справки-декларации и дневници за продажби за релевантните периоди. Доставчиците са декларирали по тези фактури, както задължения по ЗДДС, така и приход от продажбите на фактурираните стоки (и дължим корпоративен данък), затова и техните действия, в това число и обясненията, дадени от техните представители в хода на ревизионното производство, следва да се разглеждат като съдържащи неизгодни за доставчиците факти и обстоятелства. Тези неблагоприятни за доставчиците обстоятелства не биха били потвърдени от тях, ако такива доставки не са били осъществени.

Отделно от това, няма спор, че транспортът е осъществяван за сметка на доставчиците, същите са осчетоводени, както и са отразени разходи за извършения транспорт. Изводът за получаване на стоките от ревизираното лице следва да се обоснове с отразяването на фактурите в дневниците за продажби и съответните справки-декларации на всеки един от доставчиците. Тези обстоятелства се потвърждават и от констатациите на приетата по делото експертиза, при която вещото лице е констатирало, че всички фактури за процесния период са подписани от получател, както и, че са отразени в счетоводството на доставчика. Нещо повече, при направените изчисления вещото лице е констатирало, че допълнително установения дължим ДДС за процесния период е в размер по-висок от изчисления такъв от административния орган.

Следователно налага се изводът, че в случая са налице достатъчно категорични доказателства, които са еднопосочни и в своята съвкупност позволяват да се формира безпротиворечив извод, че неосчетоводените фактури, съдържащи подпис на получателя, обективират действително осъществени стопански операции. След като по делото е установено предаване на съответните количества от стоките от доставчиците на получателя, удостоверено със съответните документи /фактури/ и е установено плащане по фактурите, не може да се приеме, че стоките по тях не са получени от получателя. В изложения смисъл е и практиката на Върховният административен съд по аналогични казуси /Решение № 8488/23.06.2010 г. по адм. дело № 2461/2010 г. на ВАС, Първо отделение; Решение № 16119/07.12.2011 г. по адм. дело № 4721/2011 г. на ВАС, Първо отделение; Решение № 5281/16.04.2013 г. по адм. дело № 9ЗЗ8/2012 г. на ВАС, Осмо отделение; Решение № 14057/08.11.2013 г. по адм. дело № 1658/2012 г. на ВАС, Първо отделение; Решение № 5899/29.04.2014 г. по адм. дело № 1808/2014 г. на ВАС, Осмо отделение; Решение № 13910/20.11.2014 г. по адм. дело № 211/2014 г. на ВАС, Първо отделение и други /.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните и материално правни норми по издаването му, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, оспорването следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от ответната страна, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски  с общ размер от 963 лева, от които 400 лева – за вещо лице и 563 лева - за юрисконсултско възнаграждение, изчислени на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „В.М. – Й.М.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.**, ул. „**“ №**, общ. Белово, обл. Пазарджик, представлявано от Й.М.М. против Ревизионен акт № Р - 16001317009145-091-001/27.06.2018 г., съставен въз основа на Ревизионен доклад № Р – 16001317009145-092-001/29.05.2018 г., потвърден с Решение № 530/13.09.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.

ОСЪЖДА ЕТ „В.М. – Й.М.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. ***, ул. „**“ №**, общ. Белово, обл. Пазарджик, представлявано от Й.М.М. да заплати на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, направените по делото разноски в размер на 963 /деветстотин шестдесет и три/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.                                                

 

 

 

         СЪДИЯ:  /п/

Решение № 27 от 03.01.2020г. на ВАС - София, Осмо отделение по АД № 8065/2019г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 314/15.05.2019г. по адм.д. № 959/2018г. на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА ЕТ„В. Миланов-Й. Миланова” да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП“-Пловдив 562,50лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.