Р Е Ш Е Н И Е № ……
гр.Панагюрище, 18.09.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в публично съдебно заседание на 04.09.2017 г., в състав: районен съдия
Снежана Стоянова, при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа АНД№ 131/2017 г.,за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на А.С.С. *** с ЕГН: ********** против
наказателно постановление (НП)
№17-0310-000186/05.04.2017
г. на Началника на РУ-Панагюрище, с което на основание чл.179,
ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДП) и за нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДП му е наложена глоба в размер на 200,00 (двеста) лв.
Релевираните оплаквания
в жалбата се свеждат до твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност
на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който
поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност.
За ответника по жалбата - АНО, редовно
призован, не се явява представител.
Районният съд
провери основателността на жалбата, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение
и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие
следното:
Жалбоподателят
е санкциониран за това, че на 25.03.2017 г. около 14,40 часа в Община
Панагюрище по третокласен ведомствен път
от село Елшица към село Левски е управлявал
лек автомобил „Мини Купър“ с рег. № ** ****, собственост на К. С. ***, с несъобразена с релефа на пътя скорост, като при неравност на
пътното платно не е съумял да спре и преминавайки през неравността е реализирал
ПТП с материални щети.
За извършеното
нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП свидетелят С.И. съставил против нарушителя АУАН № 209 от 25.03.2017
г., който след предявяването му последният подписал със следните възражения: „ Имах
невъзможността да спра управлявания от мен автомобил“.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на
нарушителя на 07.06.2017 г., видно от отбелязването в него, а жалбата против НП
била подадена чрез АНО по пощата на 14.06.2017г., видно от пощенското клеймо, с
оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика въззивен контрол за
законосъобразност на НП.
От събраните по
делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя С.И. и
св.К. Б. се установява следното :
По време на работната си смяна като
автоконтрольор в РУ Панагюрище на 25.03.2017 г. в късния следобед св.И. получил сигнал за настъпило ПТП с материални щети на
третокласен ведомствен път в посока от
село Елшица към село Левски. Свидетелят И.
посетил местопроизшествието, заедно с колегата си И. Л.. На място установили жалбоподателя, чийто
автомобил бил аварирал, непосредствено
след неравност на пътя с дължина около 100-150 метра. Неравностите били
разположени напречно по цялото
плътно, като не съществувала възможност да бъдат заобиколени. Автомобилът бил силно наклонен на едната си
страна, като предната лява гума била потънала в калника. Свидетелят И. провел
разговор с жалбоподателя, който му обяснил, че преминавйки през неравността, се
появил пушек, след което автомобилът аварирал. Обяснил, че карал бавно и видял
неравността, но въпреки това решил да премине.
След разговор с жалбоподателя и оглед на
мястото на ПТП, за свидетеля И. не останало
съмнение, че повреждането на автомобила е следствие на несъобразена с релефа на пътя скорост.
От ПТП били
причинени материални щети само на автомобила, собственост на св.К. Б..
Съдът кредитира
показанията на полицейския служител, тъй като са обективни и депозирани от
лице, което не е заинтересовано от изхода на делото. Фактите, отразени в НП съдът прие за установени изцяло въз основа на приетите по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя С.И., както и от показанията на св. Б..
Последният е очевидец на ПТП, като при
пристигането на полицаите не се е намирал на място, тъй като отишъл в град
Панагюрище, за да търси помощ. Св. Б.
установи, че ПТП е станало, след като жалбоподателят „уцелил една хубава дупка“. Очевидно
свидетелят има предвид вдлъбнатина в голямата неравност.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема че административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП е
законосъобразно ангажирана. Нарушението е доказано по един безспорен начин от
показанията на свидетелите И. и Б. и
приетите писмени доказателства. Съдът не поставя под съмнение показанията на
св. Б., че жалбоподателя е управлявал с ниска скорост. Причината за ПТП обаче недвусмислено сочи, че макар и ниска, скоростта
не е била съобразена с конкретен фактор, а именно с релефа на пътя.
Съдът не споделя
съображенията в жалбата за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в
неосигураване на двама свидетели при
съставянето на акта. Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН предпоставя изискване за
двама свидетели, когато липсват не само очевидци, но и такива на установяване на
нарушението. В случая свидетел на установяване
на нарушението е бил полицай И. Л., в
присъствието на който е съставен акта.
Неоснователни са
оплакванията за недостатъчно
конкретизиране на нарушението в АУАН и НП. Последното е описано ясно, с
всички елементи от обективната и субективна страна на
административно-наказателния състав. При това положение твърденията за това, че
жалбоподателят бил затруднен да научи за
какво точно е санкциониран, се явяват
голословни.
Съдът не намира за
нужно да коментира дейността на АНО по индивидуализация на наложеното
административно наказание, доколкото същото е определено във фиксиран размер от
200 лв., в какъвто е наложен на жалбоподателя. Достатъчно е единствено да се
отбележи, че предвиденото в закона административно наказание като вид и размер
е напълно съответно на обществената опасност на конкретното нарушение, довело
до ПТП с материални щети. Само по себе си това нарушение, изразяващо се в
управление на МПС с несъобразена с
релефа на пътя скорост, сочи на
безотговорно отношение към основни правила за движение по пътищата, охраняващи
най-значимите правно защитени блага, каквито са човешкият живот и здраве. При
това положение АНО правилно и в съотвествие със закона е наложил на
жалбоподателя санкция в предвидения от закона фиксиран размер от 200,00 лв.
По изложените
съображения, Панагюрският районен съд в настоящия
състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на
основание чл.63 от ЗАНН ,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №17-0310-000186 от 05.04.2017 год. на Началника
РУ-Панагюрище, с което на А.С.С. *** с ЕГН: **********, на основание чл.179, ал.2
от Закона за движение по пътищата (ЗДП) и за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП е наложена
глоба в размер на 200,00 (двеста) лв., като
законосъобразно.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: