Номер 231719.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София11-ти търговски
На 19.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503336 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 26.05.2020 г., уточнена с жалба от 27.05.2020 г., на
„Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу определението от 5.02.2020 г. по търг. дело №
1575/2017 г. на Софийския градски съд, VІ-20 състав, с което е отхвърлено искането на същия за
встъпване като помагач на ищците – синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в
несъстоятелност/.
В жалбата се твърди се, че ВОС неправилно е приел, че за молителя не е налице правен интерес
от встъпването. Твърди се, че интересът се извеждал от това, че молителят бил кредитополучател
по договори за банков кредит с „КТБ“ АД, с които заемни средства бил придобил процесните
движими вещи, които впоследствие са прехвърлени в полза на ответниците „Метал Форм Про“
ЕООД и „Еко Тех Про“ ЕООД. Сочи се, че тъй като молителят бил в производство по
несъстоятелност, то е налице конкуренция с производството по несъстоятелност, открито спрямо
„КТБ“ АД. Поддържа се, че конституирането на молителя като помагач ще улесни ищеца „КТБ“
АД в защитата срещу претенциите на ответниците, като с обвързващото действие на мотивите на
окончателния акт ще регулира отношенията между „КТБ“ АД и „Хидропойнт М“ ЕООД досежно
процесните движими вещи.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
Ищците синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ в писмения
отговор на процесуалния си представител изразяват становище за основателност на частната
жалба.
Ответниците „Метал Форм Про“ ЕООД и „Еко Тех Про“ ЕООД, редовно уведомени, не вземат
становище по частната жалба.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по
частната жалба, намира за установено следното:
1
Първоинстанционният съд е бил сезиран от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД
/в несъстоятелност/ с искова молба от 25.04.2017 г., уточнена с молби от 26.05.2017 г., 5.07.2017 г.
и 4.01.2019 г., с която: 1) срещу „Метал Форм Про“ ЕООД са били предявени искове по чл. 60а, ал.
1, т. 1 ЗБН за осъждане на ответника да върне на ответника „Хидропонт М“ ООД движими вещи,
подробно описани, и 2) срещу ответника „Транспедиа“АД са били предявени искове по чл. 135
ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо „КТБ“ АД на запис на заповед от 15.04.2015 г., издаден
от „Хидропонт М“ ООД в полза на „Транспедиа“АД. В исковата молба се твърди, че с решение №
138/6.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, обявено на 7.11.2014 г. в Търговския регистър, е
отнет лиценза на „КТБ“ АД на осн. чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗКИ, а с решение от 22.04.2015 г. по т.д. №
7549/2014 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност и банката е обявена в
несъстоятелност. Твърди се, че банката отпуснала три кредита на „Хидропойнт М“ ЕООД с
договори за кредит от 30.07.2009 г., 2.08.2010 г. и 27.09.2012 г. С отпуснатите парични средства
кредитополучателят придобил собствеността върху машини и съоръжения. За обезпечаване на
задълженията по договора за кредит от 30.07.2009 г. бил учреден особен залог върху машини,
оборудване и съоръжения. Задълженията по кредитите били погасявани според уговореното до
поставянето на банката под специален надзор през м. 06.2014 г., след което плащанията били
преустановени. Твърди се, че на 15.05.2015 г. кредитополучателят издал в полза на „Транспедия“
АД запис на заповед за сумата 500 000 евро, въз основа на който поемателят се снабдил с
изпълнителни листове от 21.07.2015 г. и 18.08.2015 г., като впоследствие менителничното вземане
било прехвърлено на ответника „Метал Форм Про“ ЕООД. Последният образувал изпълнително
производство № 27582015 г. на ЧСИ Н. Н., преобразувано в изп. дело № 20157370401068 на ЧСИ
Л. Т., в което в резултат на проведено принудително изпълнение част от процесните движими
вещи били възложени с постановления от 14.10.2015 г. на взискателя „Метал Форм Про“ ЕООД.
Друга част от вещите „Метал Форм Про“ ЕООД придобило по договори за продажба от 1.09.2015
г., сключени с кредитополучателя. Твърди се, че записът на заповед бил издаден без наличие на
каузално отношения, по което кредиторът да е престирал, поради което била налице хипотезата на
чл. 60а, ал. 1, пр. 2 ЗБН. Спрямо вещите, придобити с договори за продажба, се твърди, че са
налице и двете хипотези на чл. 60а, ал. 1 ЗБН – продажната цена била значително по-ниска от
пазарната, а и не била реално заплатена.
В молба от 26.05.2017 г. във връзка с указания на съда по разпореждане от 28.04.2017 г. ищецът
е уточнил, че част от процесните вещи били прехвърлени от ответника „Метал Форм Про“ ЕООД
на „Еко Тех Про“ ЕООД с договори за продажба от 11.03.2017 г. и 14.03.2017 г. /подробно
индивидуализирани/. Поискано е „Еко Тех Про“ ЕООД също да се счита за ответник по исковете
по чл. 60а, ал. 1 ЗБН за тези вещи, а за останалите да остане „Метал Форм Про“ ЕООД, като се
претендира осъждане в полза на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД.
С молба от 18.10.2017 г., подадена във връзка с указания на съда по разпореждане от 15.09.2017
г., ищецът е уточнил, че ответници по исковете по чл. 60а, ал. 1 ЗБН са „Метал Форм Про“ ЕООД
и „Еко Тех Про“ ЕООД. Със същата е поискано конституирането на „Хидропойнт М“ ЕООД,
„Транспедиа“ АД и „Милко“ ЕООД като помагачи на ищеца.
С определение от 25.10.2017 г. СГС е указал на ищеца да насочи иска си срещу „Хидропойнт
М“ ЕООД, като е прието, че претенцията по чл. 60а, ал. 1 ЗБН има за резултат връщане на
имуществото в неговия патримониум, а не на банката в несъстоятелност. Отхвърлено е искането за
2
привличане на „Транспедиа“ АД, предвид пречката по чл. 219, ал. 2 ГПК /дружеството е със
седалище извън територията на Република България/, а и предвид липсата на интерес за
привличане. Дадени са указания за уточняване на фактите за интереса от привличане на „Милко“
ЕООД.
С молба от 4.12.2017 г. ищецът е изложил съображения, че „Хидропойнт М“ ЕООД не следва да
участва като ответника, а като помагач. Въпреки това е посочено, че ако съдът не приеме
доводите, то да конституира „Хидропойнт М“ ЕООД като ответник по исковете по чл. 60а, ал. 1
ЗБН.
С определение от 12.07.2019 г. производството е прекратено по отношение на ответника
„Хидропойнт М“ ЕООД, като е прието, че предвид новоприета редакция на чл. 60а, ал. 1 ЗБН и
новоизлязла съдебна практика по чл. 274, ал. 3 ГПК следва да се преразгледа становището на съда
относно пасивната легитимация по исковете, каквато могат да имат само лицата, в чийто
патримониум понастоящем се намира имуществото, предмет на иска по чл. 60а ЗБН. Със същото
определение е дадена възможност на ищците в 1-седмичен срок от съобщението да обосноват
правен интерес от привличането. С определението е насрочено първо заседание за 23.10.2019 г.
С молба от 8.08.2019 г. ищците са посочили, че е налице интерес от привличането, тъй като
„КТБ“ АД е мажоритарният кредитор на „Хидропойнт М“ ЕООД, спрямо когото било открито
производство по несъстоятелност, като вземанията на банката срещу същото били преюдициални
спрямо иска по чл. 60а ЗБН. Участието на длъжника по кредитите щяло да подпомогне успешното
провеждане на иска и връщането на активите, върху които да се проведе универсално
принудително изпълнение по реда на ТЗ.
С определение от 16.08.2019 г. е отхвърлено искането на ищците за привличане на „Хидропойнт
М“ ЕООД, като е прието, че не е налице интерес от привличането, тъй като: 1) спрямо
„Хидропойнт М“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност, в което „КТБ“ АД е следвало
да предяви вземанията си, а предявяване на възникнали преди откриването на производството
вземания е недопустимо; 2) при уважаване на иска по чл. 60а, ал. 1 ЗБН няма да възникнат нови
или насрещни права на банката спрямо кредитополучателя, нито пък ще повлияе върху обема и
съществуването на вече предявените в производството по несъстоятелност на кредитополучателя
права; 3) ищеца по иска не е „КТБ“АД, а нейните синдици, като процесуални субституенти на
кредиторите на банката; 4) интересът от подпомагане в доказването е ирелевантен към
предпоставките за привличане, а и в това отношение интересът на кредитополучателят би бил
обратен – да подпомага ответниците, предвид вероятността при уважаване на иска да възникне
реституционно вземане за връщане на получена насрещна престация. Определението е потвърдено
с определение от 27.11.2019 г. по ч.гр.д. № 5450/2019 г. на САС, 7 състав.
С молба от 13.12.2019 г. „Хидропойнт М“ ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от
назначения му синдик, е поискало да встъпи по реда на чл. 218 ГПК, за да помага на ищеца.
Посочено е, че интерес за това съществувал, тъй като претенцията на ищеца касаела вещи, върху
които имало вписан особен залог и вписано пристъпване към изпълнение от „КТБ“ АД.
Едновременно с това ответникът твърди, че процесните вещи са други вещи, а не тези по залога, в
която хипотеза вещите са част от масата на несъстоятелността на „Хидропойнт М“ ЕООД.
Посочено е, че това обуславяло правния интерес на молителя да встъпи в производството като
3
помагач на ищеца и да защити правата на кредиторите на дружеството да получат заплащане на
приетите им вземания от осребряването на процесните активи.
От данните по делото е видно, че молбата е подадена преди провеждането на първо редовно
заседание – такова не е проведено в нито едно от насрочените до момента заседания /на 23.10.2019
г., 13.12.2019 г., 13.03.2020 г., 27.05.2020 г., 10.07.2020 г., 26.08.2020 г. и 9.10.2020 г./.
С обжалваното определение от 5.02.2020 г. искането на „Хидропойнт М“ ЕООД е отхвърлено.
Прието е, че освен по изложението в определението от 16.08.2019 г. съображения искането е
неоснователно и защото: 1) искът по чл. 60а ЗБН може да се уважи само ако вещите са част от
патримониума на ответниците, в който случай не би могло да се стигне до осребряването им с цел
удовлетворяване на кредиторите на „Хидропойнт М“ ЕООД; 2) въпросът относно особения залог в
полза на банката няма да се реши със СПН в настоящия процес, а той има само преюдициално
значение за допустимостта на иска по чл. 60а ЗБН с оглед интереса от иска; и 3) евентуалната
нужда от доказване на предявения иск чрез събиране на документи, намиращи се в държане на
третото лице, не обуславя интерес от встъпване, тъй като за тази цел е предвидена възможността
по чл. 190 ГПК.
При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 218 ГПК трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене
в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде
постановено в нейна полза. Интерес от встъпването е налице тогава, когато решението по висящия
процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице, а според приетото
в теорията и съдебната практика такива хипотези са налице: когато по изключения силата на
решението се разпростира и спрямо трето лице; когато неблагоприятното решение спрямо
подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице; когато
самото трето лице претендира за спорното право, а висящият процес срещу подпомаганата страна
създава опасност да се затрудни или усложни защитата на правата на третото лице. Правният
интерес от привличането на трето лице помагач следва да бъде обоснован с конкретни фактически
твърдения от страната, която иска това привличане. В конкретния случай подобни хипотези не
следват от изложените от жалбоподателя факти, преценени през призмата на предявените по
настоящото дело искове по чл. 60а, ал. 1 ЗБН. Спрямо молителя „Хидропойнт М“ ЕООД
решението по тези искове няма да има СПН, а евентуалното неблагоприятно решение спрямо
ищеца не би породило материална претенция срещу молителя. Последният не е заявил и, че има
претенции спрямо процесните вещи с оглед провеждането на неговото производство по
несъстоятелност, а и подобна конкуренция е невъзможна предвид фактите по делото /молителят не
твърди да е предявил или провел искове за относителна недействителност срещу прехвърлянето
на вещите на ответниците/. Не би била мислима и друга хипотеза, при която решението по
настоящите искове може да окаже въздействие върху правното положение на молителя.
Интерес от встъпване не произтича от обстоятелството, че молителят е кредитополучател по
договорите за банков кредит, с които заемни средства се твърди да са били придобити процесните
4
движими вещи, които впоследствие са прехвърлени в полза на ответниците. Ирелевантни са и
съображенията, че участието на молителя в процеса щяло да улесни ищеца при доказването на
претенциите срещу ответниците – подобен интерес не се вмества в хипотезата на чл. 218 ГПК.
Противно на доводите отношенията между банката и молителя относно процесните вещи също не
биха могли да се регулират от доказателствената сила на мотивите на съдебното решение по
предявените искове. Ето защо искането за встъпване по реда на чл. 218 ГПК се явява
неоснователно.
С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се потвърди като правилно.
Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване – така т. 9 от ТР № 1/9.12.2013
г. на ОСГТК – ВКС.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 5.02.2020 г. по търг. дело № 1575/2017 г. на Софийския
градски съд, VІ-20 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5