М
О Т И
В И
по присъда № 32/19.11.2019
година, постановена по
НОХД № 545 по
описа за 2018 година на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
С.о.п. е повдигнала обвинение пред съда на подс. Р.Г.Т. - българин, български
гражданин, роден на *** ***, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН: **********,
за извършено от него престъпление по чл. 354 а, ал.
1, изр. 1-во, хип. 1, пр. 4 от НК - на 04.01.2017 г. в къща,
находяща се в гр. Е., обл.Софийска, ул. ’’*********” № *, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, е държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества - коноп и амфетамин, включени в Приложение № 1 към чл. 3,
ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите -
“Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина”, на обща стойност 195,75 лева (сто деветдесет и пет
лева и седемдесет и пет стотинки), както следва:
-
коноп, с нето тегло 3,77 грама, с концентрация на активния наркотично действащ
компонент - тетрахидроканабинол 24,65 %, на стойност 22,65 лева (двадесет и два
лева и шестдесет и пет стотинки), и
-
амфетамин с примес от кофеин, с нето тегло 5,77 грама, на стойност 173,10 лева
(сто седемдесет и три лева и десет стотинки).
В съдебни
прения прокурор К. от СОП сочи, че събраните в хода на делото
доказателства потвърждават
изцяло фактическата обстановка, която е изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Подчертава се, че наркотичните вещества са били поставени на достъпни
на подсъдимия места и по отношение на него са събрани и приложени като
веществени доказателствени средства резултати от проведени специални
разузнавателни мероприятия, от които се установява, че към процесната дата той почти ежедневно се е занимавал
с разпространение на наркотични вещества на различни лица, някои от които
установени по делото и разпитани като свидетели.
Иска
се постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен във
възведеното обвинение, като му бъде
наложено наказание предвид събраните данни за личността му. За смекчаващи
отговорността обстоятелства се сочат чистото съдебно минало, невисоката
стойност на предмета на престъплението, безупречното му процесуално поведение и
факта, че в хода на наказателното производство той е започнал да полага
общественополезен труд, а за утежняващи отговорността - лошите характеристични
данни за него.
Съответно на извършеното деяние се счита наказание
лишаване от свобода в минимален размер, като изпълнението на наказанието
предвид наличието на предпоставките на чл. 66 от НК бъде отложено за срок от
пет години; като на подсъдимия бъде наложена и кумулативно предвиденото
наказание глоба към минималния предвиден размер.
Наркотичните
вещества се иска да бъдат унищожени, а тъй като веществените доказателства –
банкноти, не могат да бъда свързани пряко с инкриминираното деяние и няма
основание същите да бъдат отнети в полза на държавата, се предлага на съда да
бъдат върнати на правоимащите лица.
Защитникът
на подсъдимия Т. – адв. А. от САК, счита обвинението за
недоказано.
В
пледоарията си пред съда защитникът излага пространни доводи за наличието на
съществени нарушения при събирането на доказателствата в хода на наказателното
производство.
Иска
се от доказателствения материал да бъдат изключени протоколите за претърсване и
изземване. Изтъква се, че претърсването на лекия автомобил е започнало в 14.00
часа и е приключило в 15.50 часа, а за времето от 16.20 до 18.30 часа е
извършено претърсване и изземване в обитаваното от подсъдимия жилище – на което
адв. А. е допусната да присъства. Сочи се, че едновременно с това действие,
извършвано от разследващ полицай Ч., от разследващ полицай К. М. се е
провеждало и друго процесуално-следствено действие – разпит на свидетел,
извършен по ДП № 1/2017 г., което поставя въпроса към кой момент, с кой акт или
с кое първо извършено по реда си процесуално-следствено действие е започнало
настоящото досъдебно производство и налице ли са били неотложни обстоятелства
за провеждане и реализиране на процесуално-следствените действия претърсване и
изземване. Твърди се, че в материалите в досъдебното производство липсват
доказателства разследващият орган Е.Ч. да е направила искане по реда на чл.
218, ал. 1 от НПК друг разследващ орган да извършва мероприятието по разпит на
свидетел и следователно протокола за разпит е необходимо да бъде изключен от
доказателствената съвкупност.
Счита
се, че от доказателствената маса следва да се изключат и показанията на свидетелите
И.В. и Г.Й., дадени на досъдебното производство, които са реализирани при допуснати
процесуални нарушения, тъй като и тези разпити са проведени от К. М. отново по
досъдебно производство № 1 пак без постановление на разследващия полицай Ч..
Твърди
се, че с извършване на процесуално-следственото действие претърсване и изземване разследващият е
допуснал съществено нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 4 от НПК, според
която следва да се връчи препис от протокола на лицето, спрямо което се
извършват това действие по разследването, което съставлява нарушаване гражданските
права на задържаното лице.
Свидетелят
П. се счита за предубеден, тъй като не си е спомнил съществени моменти от
проведените действия, но добре е запаметил и съответно разказал пред съда как
защитата на подсъдимия е държала сметка на прокурора за причините за извършване
на действието по претърсване и изземване в недвижимия имот.
Счита
се, че не са налице каквито и да било доказателства, които да подкрепят
обвинителната теза на СОП, че през 2016 г. и към началото на 2017 г. Т. се е
занимавал с продажба на наркотични вещества и това обстоятелство е било
известно на повечето младежи в гр. Е., тъй като от разпитаните в съдебната фаза
на процеса свидетели се установява, че на повечето младежи в Е. този факт не е
известен, а събраните по делото доказателства (вкл. описанието на намерените
наркотични вещества в писмените доказателства и показанията на поемните лица) разколебават
обвинителната теза.
Изтъква
се, че в съдебните актове за одобрение на проведените процесуално-следствени
действия по претърсване и изземване е налице разминаване досежно номера на
досъдебното производство и това обстоятелство няма как да бъде счетено за
техническа грешка; а макар на обвиняемия Т. в присъствието на защитника да са
предявени материалите по досъдебното производство, вкл. веществените
доказателства, то с тях не е била запозната защитата му – което е видно от
съставения протокол.
Сочи
се, че обвинението за разпространение на наркотични вещества
не се подкрепя от каквито и да
било доказателства по делото, а намереното количество от тях - ако съдът
приеме, че протоколът за претърсване и изземване е годно доказателствено
средство, сочи на количества, които не са достатъчни за заявената от СОП
сериозна и ежедневна продажба на тези вещества.
В
противовес на заявеното от прокурора се изтъква, че по делото са налични събрани добри характеристични
данни за подсъдими, както и данни за трудовата му ангажираност още преди
образуване на настоящото наказателно производство, а представената от
полицейски служител характеристика следва да бъде изключена от доказателствения
материал поради недоказаност на посочената в нея информация.
Иска
се подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно – да бъде прието, че намерените
наркотични вещества са за негова лична консумация, в каквато насока се съдържат
данни в заключението на комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, като бъде приложена разпоредбата на чл. 66 от НК.
Подсъдимият
Р.Т.
се присъединява към становището на защитника си, а в последната си дума пред
съда моли за оправдателна присъда.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Р.Т., по прякор „П.“
живеел в гр. Е., в къща, находяща се на ул. „********“ № *, заедно със
съпругата си – свидетелката М.П. и малолетната им дъщеря. В същата къща, но в
жилище с отделен вход и на различен етаж живеели баба му - свидетелката Д.Н., както и братът на
подсъдимия.
В края на 2016 г. и началото на 2017 година
подсъдимият ползвал лек автомобил „Ауди А 4“ с peг. № ********, който закупил
от свидетеля М.М., но при покупката не била спазена установената за нея писмена
форма с нотариална заверка на подписите и пререгистрация на МПС след покупката
не била извършена.
През
2016 г. в ОДМВР-С. е била получена оперативна информация относно
обстоятелството, че подсъдимият се занимава с държане и разпространение на
наркотични вещества на територията на гр. Е.. Във връзка с това било разрешено
по надлежния ред използването на специални разузнавателни средства наблюдение,
послушване, проследяване, както и документиране по чл. 11 от ЗСРС по отношение на подсъдимия Р.Т.. Било
организирано и периодично наблюдение на адреса на подсъдимия от служители на
полицията, което наблюдение установило, че адреса се посещава от различни лица,
а подсъдимият в ежедневието си използва посочения по-горе лек автомобил за
своето придвижване.
На
04.01.2017 г. било пристъпено към проверка на жилището и автомобила на
подсъдимия Т., във връзка с получена информация от полицейски сътрудник, че
подсъдимият се е снабдил с наркотични вещества. Бил организиран пост за
наблюдение на обитавания от подсъдимия недвижим имот. Полицейски екип, в чийто
състав влизал свидетелят Г.Й., изчаквал сигнал за предприемане на действия по
спиране и проверка на автомобила; а друг екип, член на който бил свидетелят Д.П.,
се готвел да посети жилището на подсъдимия.
Когато
в малко след обяд на същата дата подсъдимият Р.Т. излязъл от дома си, качил се
в лекия автомобил и потеглил, екипът със свидетеля Г.Й. го пресрещнал и спрял
за проверка. В същото време свидетелят П. и колегите му се отправили към ул. „*********“
№ *, където заварили съпругата на подсъдимия – свидетелката П., с нейно
съгласие влезли в жилището и изчакали пристигането на екип с разследващ полицай,
за да бъде извършено претърсване в имота.
За
времето от 14.50 часа до 15.50 часа в присъствието на свидетелите С.С. и С.Д.
(поемни лица) било извършено от разследващ полицай Е.Ч. претърсване на лекия
автомобил „Ауди А 4“ с peг. № ******, при което действие при отваряне на капака
на подлакътника била открита и иззета зелена на цвят пластмасова кутийка с
кръгла форма и диаметър 41 мм, която била със специфичен мирис на марихуана и в
нея се наблюдавало минимално количество растителна маса. От същото място били
иззети седем броя банкноти с различен номинал – 2 бр. банкноти с
номинал по 10 лв., 1 бр. банкнота с номинал от 5 лв., 4 бр. банкноти с номинал
2 лв.
На предна лява седалка на автомобила бил намерен и иззет мобилен телефон марка „НТС“ с IMEI: ****************, със SIM номер
893590501007208***** и MICRO SD карта с номер 40645***.
За времето от 16.20 часа до 18.30 часа от разследващ
полицай Е. Ц. било извършено в присъствието на същите поемни лица – свидетелите
С.С. и С.Д., претърсване на втори етаж на къща, находяща се на ул. „*********“
№ *. На извършеното претърсване присъствала и адв. А. – защитник на подсъдимия Т..
В съставения протокол било описано, че къщата е с два отделни входа, като по
външни стълби отдясно на къщата се стига до втория етаж на къщата, както и че подсъдимият
Т. заявява наличието на забранени от закона вещества в хола – който е установен
вдясно по коридора след входната врата. Под плота на масичка в хола (който хол
съвместява и кухненски бокс) била открита и иззета жълта пластмасова кутийка с
яйцевидна форма, в която била установен
найлонов плик със зелена растителна маса, реагираща на канабис при проведения
наркополеви тест. Открита и иззета била и по-малка жълта кутийка с яйцевидна
форма, в която в полиетиленово пликче било установено вещество на бучки с
неопределена форма и бял цвят, реагиращо на метамфетамини при проведения
наркополеви тест. От рафт на секцията в същото помещение били иззети седем броя
банкноти с номинал 50 лв. всяка. В шкаф на секцията била открита жълта
пластмасова кутийка с яйцевидна форма, в която в червено полиетиленово пликче
били установени и иззети семена.
Видно
от заключението на изготвената ФХЕ по Протокол № 130/27.03.2017 г. на БНТЛ при
ОДМВР-С., представената за изследване растителна маса, намерена на долния плот
на холната маса в дома на обвиняемия е с нето тегло 3,77 грама и представлява
коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 24,65%. В
представения за анализ обект, представляващ семена се доказва наличие на следи
от канабиноиди - вещества, участващи в химичния състав на конопените растения.
На база химичен състав семената се идентифицират като такива от конопено
растение.
Установява
се от заключението на изготвената ФХЕ по Протокол № 229/06.06.2017 г., че в
намерената в л.а. „Ауди А4“ с per. № ******, в подлакътника на л.а. „Ауди А4“
зелена цилиндрична пластмасова кутийка се доказва наличие на следи от
тетрахидоканабинол (активното вещество, участващо в химическия състав на
конопа). От обекта не може да бъде отделено вещество с цел провеждане на
количествени анализи за определяне процентното съдържание на доказаното
вещество под контрол - тетрахидроканабинол.
Според
заключението на изготвената по делото ФХЕ по протокол № 04 07.3.2017/13.06.2017
г. на Централна митническа лаборатория при ЦМУ към Агенция „Митници“ в резултат
на проведеното експертно изследване е установено, че бялото вещество, на бучки
с неопределена форма, съдържа „наркотично вещество" по смисъла на
термините и разпоредбите на ЗКНВП. Обектът е идентифициран като амфетамин, с
примес от кофеин, с нето тегло на обекта 5,77 грама. Не е определено
процентното съдържание на активното вещество - амфетамин в пробата, поради липса
на сертифициран материал (чисто вещество) необходимо за количественото
определяне.
Според заключението на СОЕ наркотичните
вещества са на обща стойност 195,75 лева, както следва: коноп, с нето тегло 3,77
грама, с концентрация на активния наркотично действащ компонент -
тетрахидроканабинол 24,65 %, на стойност 22,65 лева и амфетамин с примес от
кофеин, с нето тегло 5,77 грама, на стойност 173,10 лева.
Видно
от заключението на изготвената по делото СППЕ подсъдимият Р.Т. е психично
здрав. Интелигентността му е съответна на нормата; същият няма формирана
зависимост към психоактивни вещества и при него се касае за епизодичен прием на
марихуана и на стимуланти. Към момента
на инкриминираното деяние при подсъдимия липсва състояние, което може да бъде
приравнено към краткотрайно или продължително качествено разстройство на ясното
съзнание в смисъла на чл. 33 от НК; той е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си; психически годен е вярно
да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства от съществено за
разследването значение.
Изготвена
е съдебно-техническа експертиза на мобилния телефон, марка „НТС“, ползван от
обвиняемия Т., като данните от паметта на телефона и от картата памет са
свалени, а установените входящи и изходящи съобщения, осъществени от и към
мобилния телефон и СИМ картата в него са показани в изследователската част на
експертизата и свалени на хартиен носител.
Тази
фактическа обстановка съдът установи от гласните доказателства – показанията на
свидетелите Г.Й., Д.П., С.С., С.Д., М.П. и М.М. и отчасти от показанията на
свидетелите В.М., И.В., И.К., К.В., Т.П.,
Г.Д., Н.Д. и П.Х.; писмените доказателства – от досъдебното производство - протокол
за оглед на местопроизшествие; фотоалбум към протокол за оглед на
местопроизшествие; протокол за претърсване и изземване; фотоалбум към протокол
за претърсване и изземване; 2 броя експертни справки, справка от „Теленор“;
справка от „Мобилтел“; справка от „Виваком“;
справка за автомобил; приемателно
предавателни протоколи; справка за съдимост; характеристика; удостоверение за
сключен граждански брак; декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние; протокол за доброволно предаване, както и приобщените в хода на
съдебното производство писмени доказателства; а така също и от експертните
заключения, изготвени в хода на производството.
Показанията
на свидетелката Д.Н. – баба на подсъдимия и понастоящем покойница, приобщени по
реда на чл. 281, ал. 5 от НПК в хода на съдебното следствие, на практика нямат
отношение към предмета на делото, тъй като единственият факт, за който
свидетелката дава информация е, че на инкриминираната дата 04.01.2017 г. е
казала на внука си да използва дадената му от нея в предходен във времето
момент сума от 50 лева, за да си купи
подарък за рождения ден.
Съдът
не дава вяра на показанията на свидетелката П., че освен откритите на секцията
банкноти (за които тя обяснила, че са нейната заплата и е необходимо да ги
използва за семейни нужди, но полицаите пренебрегнали обяснението ѝ и ги
иззели) нищо друго не е намерено и иззето от дома им. Данните от протокола за
претърсване, отнесени към показанията на свидетеля Д., който в качеството на
поемно лице присъствал на извършеното действие по разследването, опровергават
по несъмнен начин твърдението на тази свидетелка и установяват намерените
наркотични вещества в жилището. Съдът намира, че показанията на свидетелката П.
в тази им част е възможно да се дължат както на нейните близки връзки с
подсъдимото лице (свидетелката е негова съпруга), така и на обстоятелството, че
свидетелката не е проследила детайлно извършените от полицейския екип действия,
за които нейното присъствие не е било и от приоритетно значение, предвид
наличието на подсъдимия и неговия защитник.
Съдът
не кредитира с доверие показанията на свидетеля С.С. в частта, в която заявява,
че не е гледал и съответно не е видял какви действия са извършвани от
полицейския екип спрямо ползвания от подсъдимия лек автомобил и в обитаваната
от подсъдимия къща, макар да се подписал на съставените протоколи като поемно
лице. Същият свидетел твърди, че изобщо не е влизал в къщата, а при автомобила
стоял встрани и пушел цигара, без да види каквото и да било; че в негово присъствие
автомобилът не е отварян; както и че до момента на разпита пред съда никога не
е виждал подсъдимия - което е в пълно противоречие със заявеното от свидетеля С.Д.,
също поемно лице при двете действия по разследването. Макар да не си спомня с
подробности откритото в автомобила и в къщата свидетелят Д. съобщава, че както С.,
така и подсъдимият Т. са присъствали и на двете действия по претърсване и
изземване и намереното им е било показвано, преди да бъде опаковано и
запечатано от полицейските служители. Напълно нелогично е и заявеното от
свидетеля С., че докато стоял пред къщата, никое от присъстващите лица не е
влизало в нея – както поради противоречието на изявлението с показанията на
свидетеля Д., така и поради несъмненото присъствие на защитника на подсъдимия –
адв. А., в къщата. Показанията на свидетеля С. съдът отдава на желанието му да
не бъде замесван по какъвто и да било начин с настоящото наказателно
производство, макар и да не са установени по делото причините за това му
желание.
Действията
по претърсване и изземване са извършени в съответствие с изискванията на НПК за
случаите на неотложност (към които спадат и процесните действия по
разследването), протоколите за тях са представени да одобрение в съответния
срок, а обстоятелството, че при произнасянето си по ЧНД № 3/2017 г. съставът на
РС Е. е вписал в акта си досъдебното производство под номер 2/2017 г. по описа
на РУ МВР Е., вместо под номер 1/2017 г. по описа на РУ МВР Е., съставлява
според съда фактическа грешка, която не се отразява на валидността на
действието по отношение на лекия автомобил. Следва да се отбележи и че съставеният
протокол за претърсване в жилището на подсъдимия е подписан без възражения от
страна на присъствалия защитник на Т., а присъствието на защитника несъмнено
установява спазването на правата на подсъдимия Т. (като гражданин и в частност
като задържано лице).
Обстоятелството,
че по досъдебното производство са работили едновременно двама разследващи
полицаи – Е.Ч. и К. М., без изрично в писмен вид на втората да са възложени
действия по разследването, не съставлява допуснато съществено нарушение по
смисъла на НПК. Видно е, че Ч. и М. са разследващи полицаи, поради което по
арг. на чл. 194, ал. 3 и чл. 218, ал. 1 от
НПК за
извършване на отделни действия по разследването не е необходимо изрично възлагане на която
и да е от тях. Установява
се от материалите по делото, че досъдебното производство под номер 1/2017 г. по
описа на РУ МВР Е. е било образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК с
извършено на 04.01.2017 г. претърсване и изземване, поради което не е налице
твърдяното от защитата нарушение и досежно начина на образуване на
производството.
Не е налице и твърдяното от защитника на подсъдимия
нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 4 от НПК и съответно на гражданските
му права, тъй като и двата съставени протокола при извършените действия по претърсване
и изземване са връчени на подсъдимия лично и
той се е подписал за получаването им (вж. л. 39 и л. 26 от ДП).
Съдът
намира, че показанията на свидетеля Г.Й. – част от полицейския екип, спрял на
процесната дата управлявания от подсъдимия лек автомобил за проверка, в частта,
в която свидетелят твърди, че нищо не е било открито и иззето от автомобила, се
дължат на изпълняваните от Й. служебни задължения във връзка с предотвратяване
разпространението на наркотични вещества, които задължения ежедневно налагат
участието му в подобни на процесната акции и накърняват възможността му за
запаметяване на детайлите по всеки конкретен случай. В подкрепа на този извод
на съда е фактът, че при разпита си свидетелят съобщава, че е проверяван личния
автомобил на подсъдимия Т. – марка „Опел“, вероятно модел „Вотсхол“, с десен
волан, а след прочитане на основание чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК на депозираните пред орган на досъдебното
производство показания в тази им част свидетелят потвърждава, че се е объркал и
се касае за процесния лек автомобил „Ауди“, който е с ляв волан.
Съдът
счита, че не може от данните по делото да се направи извод за твърдяната от
защитника предубеденост на свидетеля П.. Добрата му памет по отношение
поведението на защитника адв. А. при извършеното в дома на подсъдимия
претърсване и изземване и липсата на спомен за други детайли от проведеното
действие по разследването не могат да бъдат приети като проява на лично негативно
отношение към подсъдимия и/или защитника. По делото няма обективни данни, освен
заявеното от свидетеля, че познава бегло семейството на подсъдимия, за
наличието на такива взаимоотношения на свидетеля с подсъдимия или защитника (било
то предхождащи или последващи настоящото наказателно производство), които да са
от естество да го мотивират да депозира показания в ущърб на подсъдимия.
За
съда е несъмнено и че не е извършено твърдяното от защитника нарушение на
процесуалните правила при предявяването на разследването - че макар на
обвиняемия Т. в присъствието на защитника да са предявени материалите по
досъдебното производство, вкл. веществените доказателства, то с тях не е била запозната
защитата му. Напротив, именно от протокола за предявяване (л. 190 от ДП) е видно, че предявяването е извършено
едновременно на подсъдимия и защитника, като е отбелязано изявлението на
подсъдимия в качеството на обвиняемо лице, че в достатъчно за запознаване с тях
време са му предявени както материалите по делото, така и веществените
доказателства. Протоколът е подписан от Т. и от защитника адв. А., при което да
се поставя към съдържанието му допълнителното изискване за вписване на извършените
от разследващия орган фактически действия поотделно за всеки от тях
представлява ненужно формалистичен подход, чужд на духа и буквата на закона.
Подсъдимият
Р.Г.Т. е роден на *** ***, с ЕГН **********, женен, със средно специално
образование, неосъждан, с отлични характеристични данни по местоживеене и по
месторабота като шофьор на товарен автомобил – видно от справка за съдимост,
служебна бележка от „К.“ ЕООД и характеристики от Е. З. и М. Ч..
При
изграждане на изводите си относно личността на подсъдимия съдът игнорира
характеристиката, изготвена от мл. ПИ при РУ Е. на 23.05.2018 г., според която
подсъдимият Т. има три криминалистически регистрации – съответно през 2000
година за проява по чл. 326 от НК, през 2002 година за проява по чл. 195, ал.
1, т. 3 от НК (по отношение на която е налице отказ от образуване на досъдебно
производство) и през 2014 година в РУ Н. за проява по чл. 194, ал. 1 от НК (за
която има данни, че производството е прекратено с налагане на административно
наказание). Първата криминалистическа
регистрации е в период, в който подсъдимият е бил малолетен - на 13 години, при
което дори да се приеме извършването на закононесъобразена проява от негова страна, то това е сторено в момент достатъчно
отдалечен във времето от инкриминираната дата, за да не може да се установява
наличието на изградени престъпни навици към 2017 година. Що се отнася до проявата
от 2014 г., то подсъдимият е понесъл своята отговорност, в случая
административнонаказателна, а ниската степен на обществена опасност на
стореното от него и липсата на данни за конкретиката на случая не могат да
обосноват извод за трайна престъпна нагласа.
ОТ ПРАВНА СТРАНА И ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Съдът намери за безспорно доказани следните
факти – че на 04.01.2017 г. в ползвания от подсъдимия Р.Т. лек автомобил е
открит предмет със следи от следи от тетрахидоканабинол (активното
вещество, участващо в химическия състав на конопа); а в обитаваното от него жилище на същата дата са
установени инкриминираните наркотични вещества коноп и амфетамин.
Както
вече бе отбелязано по-горе в настоящите мотиви, представената за изследване
растителна маса, намерена на долния плот на холната маса в дома на подсъдимия е
с нето тегло 3,77 грама и представлява коноп със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 24,65%, а бялото вещество на бучки с неопределена форма е
идентифицирано като амфетамин, с примес от кофеин, с нето тегло на обекта 5,77
грама.
Установява
се от заключението на изготвената ФХЕ по Протокол № 229/06.06.2017 г., че в
намерената в л.а. „Ауди А4“ с per. № ******, в подлакътника на л.а. „Ауди А 4“
зелена цилиндрична пластмасова кутийка се доказва наличие на следи от
тетрахидоканабинол (активното вещество, участващо в химическия състав на
конопа). От обекта, намерен в цилиндрична пластмасова кутийка в лекия автомобил не може да бъде отделено
вещество с цел провеждане на количествени анализи за определяне процентното
съдържание на доказаното вещество под контрол - тетрахидроканабинол.
Конопът
е поставен под контрол в Списък I - "Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични в хуманната
и ветеринарната медицина" във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите“ (ЗКНВП).
Идентифицираното
вещество - амфетамин също е с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с него, забранено за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина и присъства в Списък I на Приложение 1 към
чл. 3, т. 1 на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични.
В
представения за анализ обект, представляващ семена (иззет също от жилището) се
доказва наличие на следи от канабиноиди - вещества, участващи в химичния състав
на конопените растения, а на база химичен състав семената се идентифицират като
такива от конопено растение. Семената от коноп не са наркотично вещество,
включено в списъците от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични в хуманната и ветеринарната медицина" във
връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите“ (ЗКНВП). Контролът и режимът, под който са поставени семената от
коноп е указан в чл. 29 от ЗКНВП.
За този съдебен състав е несъмнено, че
държането на наркотичните вещества е осъществено на инкриминираната дата именно
от подсъдимия Р.Т., независимо от обстоятелството, че в жилището са пребивавали
постоянно и съпругата му и маловръстното им дете, а вероятно инцидентно и други
неустановени лица от семейния и приятелски кръг на подсъдимия. Освен факта на
обитаване на недвижимия имот от подсъдимия, доказателство за авторството на
деянието се явяват и установените следи от тетрахидоканабинол в
зелената пластмасова кутийка в подлакътника на ползвания от подсъдимия лек
автомобил, в който автомобил подсъдимият е и задържан на инкриминираната дата.
При
горепосочената фактическа обстановка, приета за установена по делото, съдът не сподели
становището, изразено от представителя на СОП, че подсъдимият Р.Т. е държал
инкриминираните наркотични вещества с цел разпространение.
Разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели В.М., И.В., И.К., К.В., М.М., Т.П., Г.Д., Н.Д. и П.Х.
отричат както да са закупували от подсъдимия Р.Т. наркотични вещества, така и
да знаят той да държи, употребява или продава такива вещества. Показанията на
свидетеля Г.Д., приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 т. 1 от НПК в
частта, в която пред орган на досъдебното производство е заявил, че няколко
пъти подсъдимият му е подарявал канабис и че е възможно самият той да е звънял по телефона на
подсъдимия, за да му донесе канабис, поради схематичността на проведения разпит
са до такава степен неконкретизирани (колко пъти и кога се е случвало това, в
какво количество е бил канабисът, в какъв вид, при какви обстоятелства му е
даден от подсъдимия и дори каква е причината канабисът да му е даван без пари -
доколкото свидетелят твърди, че с подсъдимия не са близки приятели и се
познават само бегло), че на практика не носят нужната информация, от която да
се приеме, че в някакъв момент подсъдимият Т. е разпространявал чрез подаряване
наркотично вещество от вида на конопа. Свидетелят И.В. твърди, че в прочетените
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания пред орган на
досъдебното производство е говорил за друго лице с малко име Р., което знаел
като „Д.“ и тъй като действително в прочетените показания свидетелят е посочил
това прозвище, а подсъдимият е установен от доказателствата по делото като „П.“,
няма основание съобщените от свидетеля по досъдебното производство данни за
продавача на наркотични вещества (в частност марихуана на топчета) да бъдат
отнесени към личността на подсъдимия Т.. Останалите разпитани в хода на
съдебното следствие свидетели, посочени по-горе, съобщават данни за личността
на подсъдими, кога и при какви обстоятелства са били призовани от органите на
досъдебното производство и са депозирали показанията си пред тях, както и
взаимоотношенията си с лицата от своите приятелски кръгове, но не и факти от
значение за разкриване на обективната истина по делото, определена от предмета
на доказване в конкретния случай.
При
така изложеното, приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК
показания на свидетеля В.М., според които той около 15 пъти си е купувал
марихуана от подсъдимия Т., освен отречени от свидетеля пред съда остават и неподкрепени
в достатъчна степен от останалата доказателствена съвкупност. Изказаните от
свидетелите Х. и Д. (в приобщените също по този процесуален ред показания от
досъдебното производство) предположения за извършвани от подсъдимия Т.
действия, базирани на слухове от неустановени източници, не съставляват годно
по смисъла на НПК доказателство за тези действия, поради което не могат да
послужат за основа за изграждане на изводи в подкрепа на обвинителната теза. Заявеното
от свидетеля Г.Й., че макар да не знае съдържанието на разговорите на
подсъдимия Т. с лицата, които при извършваното оперативно наблюдение са
посещавали дома му, нито какво се е случвало при тези посещения, то професионалната
му оценка е, че срещите на подсъдимия са били именно с цел извършване продажба
на наркотични вещества, по същество представлява изразено от свидетеля предположение
и не може да послужи като доказателство, било то пряко или косвено, за
осъществявана от подсъдимия дейност по разпространение на наркотични вещества.
Данните
от СРС - съдържанието на провежданите от подсъдимия Т. телефонни разговори с
различни лица, по същество представляват общуване на различна тематика, което
поради използваните изразни средства не може еднозначно да бъде определено като
такова с инкриминираната цел за разпространение на наркотични вещества.
При
така изложеното, единственият установен от доказателствата факт е фактът на
държане от подсъдимия в дома си без надлежно разрешително на инкриминираните
наркотични вещества.
От
обективна страна е налице общоопасно престъпление. Предмет на престъплението са
коноп и амфетамин, посочени по-горе,
които имат забранителен режим на притежание, съхранение и употреба, поставени
са под контрола на ЗКНВП, включени в Приложение
І към чл. 3, ал.2 от ЗКНВП и представляват вещества с висока степен на риск (високорискови наркотични
вещества) за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях.
След анализ на събраните по делото материали според
съда може да се приеме, че деянието на обвиняемия следва да се квалифицира като
"маловажен случай". Маловажен случай
е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Преценката дали един случай е
маловажен или не не се определя единствено от паричната равностойност на
предмета на престъплението, а следва да бъде комплексна, в зависимост от цялостната
характеристика на деянието и дееца, като при това е необходимо да се обсъдят и
съобразят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие
върху дееца и обществото, което деянието е оказало или може да окаже. При
обсъждане и решаване на въпроса, дали в конкретния случай е налице маловажен случай по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК,
съдът счете, че извършеното от подсъдимия Т. престъпление не представлява
голяма степен на обществена опасност, а такава опасност не представлява и
самият подсъдим. Съображенията на съда за това се основават на изрядното
процесуално поведение на подсъдимия, което в голяма степен е допринесло за
изясняване на обективната истина по делото; на обстоятелството, че подсъдимият
не е осъждан и е с отлични характеристични данни (както бе посочено по-горе в
мотивите); както и малкото количество и ниската стойност на съхраняваните от
него високорискови наркотични вещества, което, отнесено към заключението на
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза за епизодичен прием
на марихуана и стимуланти предполага те да са за лична употреба. Касае се само
за едно деяние, подсъдимият не е бил наркозависим към момента на извършване на
престъплението и независимо от факта на пълнолетието си поради сравнително
младата си възраст е подходил лекомислено съобразно действащите правни норми,
като следва да се отчете и инцидентния характер на процесното деяние в живота
му.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
всички елементи от състава на престъплението – разбирал е, че не трябва
да държи наркотичните вещества, като е искал държането им, без да има за това
надлежно разрешително. Фактическата власт върху забранените вещества, според
съда, сама по себе си обективира в достатъчна степен умисъла на дееца при
осъществяване на престъплението.
Съдът намери за нужно да се спре и на въпроса
дали при конкретния случай не би могло все пак да се приеме, че са налице
условията на чл. 9, ал. 2 от НК за оправдаването на подсъдимия Т.. Като намери,
че разпоредбите на закона не само санкционират неправомерното държане на наркотични
вещества, но и целят да пресекат тяхната незаконна употреба предвид тежките
ѝ последици за живота и здравето на човека, съдът достигна до извод, че в
конкретиката на процесния случай и предвид предмета на престъплението (два вида
наркотични вещества, макар и в сравнително малки количества и на ниска
стойност) може с категоричност да се приеме, че инкриминираното деяние не е
малозначително и общественонеопасно или неговата обществена опасност да е явно
незначителна.
С
оглед изложеното съдът прие, че подсъдимият Р.Т. е извършител на престъпление
по чл.
354 а, ал.5, вр. ал. 3,
т. 1 от НК и го призна за
виновен за това престъпление, като го оправда по първоначалното обвинение по чл. 354 а, ал. 1, изр. 1-во, хип. 1, пр. 4 от НК, а
именно да е държал инкриминираните високорискови наркотични вещества с цел
разпространение.
Тъй като са налице условията на чл. 78 а от НК –
подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този
ред, с престъплението не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване, а за престъплението (което е умишлено) се предвижда наказание
глоба от 100 до 1000 лева, съдът освободи подсъдимия Т. от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание глоба.
При определяне размера на тази глоба съдът отчете както невисоката
степен на обществена опасност на подсъдимия и престъплението, така и факта, че
държането е осъществено по отношение на два вида високорискови наркотични
вещества. Съдът счете, че за постигане
целите на специалната и генералната превенция на подсъдимия Т. следва да бъде наложена глоба в
максималния съобразно разпоредбите на закона размер (предвид наказанието глоба
за извършеното престъпление, посочено по-горе, което по реда на чл. 78 а от НК
не може да бъде превишавано) - а именно
1000 лева. Този размер, счете съдът, ще е дисциплиниращ по отношение на
подсъдимия, който след финансовата санкция ще преосмисли поведението си като член
на обществото, съпруг и родител и ще преустанови занапред подобни
незаконосъобразни действия. Определеното по този начин наказание глоба ще
подейства предупредително-възпиращо и на останалите членове на това общество.
ОТНОСНО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Веществените доказателствени средства – изготвени в
резултат на използваните специални разузнавателни средства, съдът постанови да
останат към делото в срока на неговото съхранение, след което да се унищожат.
Веществените доказателства – мобилен телефон марка „НТС“ с IMEI: ****************, SIM номер 893590501007208****** и MICRO
SD карта с номер 40645*** следва да се върнат на
правоимащото лице.
Веществените доказателства - бял хартиен плик с надпис
„Изследвано ВД“, в който с восъчен печат е запечатан обект № 1 – зелена на цвят
пластмасова кутийка с кръгла форма и диаметър 41 мм и опаковки, с които е
получен и изследван обект № 1 по описа на протокол № 229/06.06.2017 г. на ОДМВР
– С.; прозрачен найлонов плик със стикер за веществено доказателства с подпис
на поемни лица, печат с червен восък и с № 416 СОУ – МВР по досъдебно
производство № 1/2017 г. по описа на РУ Е.; 2 бр. бели хартиени пликове с
надписи „изследвано ВД“, съдържащи опаковки, с които са получени и изследвани
обекти; 1 бр. бял хартиен плик с надпис „изследвано ВД“ със запечатан обект
семена, прозрачен найлонов плик със стикер за веществено доказателства с подпис
на поемни лица, печат с червен восък и с № 416 СОУ – МВР по досъдебно
производство № 1/2017 г. по описа на РУ Е., съдът постанови да се унищожат след
влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства – седем броя банкноти с
различен номинал – 2 бр. банкноти с номинал по 10 лв., 1 бр. банкнота с номинал
от 5 лв., 4 бр. банкноти с номинал 2 лв., иззети при извършено претърсване и
изземване от лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ******, находящи
се в описания по-горе прозрачен найлонов плик със стикер за веществено доказателства
с подпис на поемни лица, печат с червен восък и с № 416 СОУ – МВР по досъдебно
производство № 1/2017 г. по описа на РУ Е., следва да се върнат след влизане в
сила на подсъдимия Р.Г.Т..
Веществените доказателства седем броя банкноти с номинал
50 лв. всяка, иззети при извършеното претърсване и изземване от къща, находяща
се в гр. Е., ул. „*********“ № *, съдът постанови да се върнат след влизане в
сила на присъдата на собственика М.П.П..
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
Съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимия Т. и
сторените в хода на хода на производството
разноски, от които сумата от 1183.92 лв. (хиляда сто осемдесет и три лева и 92
стотинки) по сметка на ОДМВР и сумата от 220.00 лв. (двеста и двадесет лева) по
сметка на ВСС, ведно с 5.00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен
лист в случай, че не ги внесе доброволно след влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
(Ан.Игнатова)