Решение по дело №5428/2023 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към Решение №38/14.01.2025г. по Административно наказателно дело №
5428 по описа за 2023 год. на Варненския районен съд ХХVІІ наказателен състав.

По отношение на обвиняемия Д. С. А. - роден на ***г. в гр. Варна, българин,
български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН
********** от Варненска районна прокуратура е внесено мотивирано постановление
по реда на чл.375 от НПК, за извършено от същия престъпление по чл. 227б, ал.2 вр.
ал.1 от НК, затова че на 26.10.2018г. в гр. Варна, като управител и представляващ
„Съмър Ритейл“ ЕООД, ЕИК *********, в 30-дневен срок от спиране на плащанията,
не е поискал от Окръжен съд –гр.Варна да открие производство по несъстоятелност.
Предлага се А. да бъде освободен от наказателна отговорност на основание
чл.78”А” от НК и да му бъде наложено административно наказание.

В съдебно заседание обв.А., редовно призована чрез адв.Ж. и адв.И. се явява в
едно от съдебните заседания, в което ход на делото не е даден. В цялото съдебно
производство, обв.А. е редовно призоваван за съдебни заседания, но не е взел лично
участие, а се представлява от упълномощен защитник -адв. С.И.. С молба от
21.11.2024г. е оттеглил пълномощията си от адв.Ж. и е изявил желание да бъде
защитаван единствено от адв.С.И..
С оглед горното и съдът като прецени, че съгласно чл.378 от НПК, неявяването на
страните които са редовно призовани не е пречка за разглеждане на делото, разгледа
делото в отсъствието на обвиняемия.
В съдебното заседание представител на ВРП поддържа обвинението, като счита,
че то е доказано. Сочи, че от доказателствата по делото е видно, че по-малко от два
месеца след като е учредено дружеството, то е преустановил плащания на дружеството
към Държавата свързани с бюджета, поради липса на парични средства, поради което
и в следващите месеци неплащанията по отношение на нововъзникнали задължения е
продължило. Счита, че до дата 25.10.2018г. обвиняемият е следвало да уведоми
Окръжен съд – гр.Варна и да се открие производство по несъстоятелност. И като не го
е сторил, на следващия ден 26.10.2018г., е изпълнил състава на деянието, за което е
обвинен. Представителя на държавното обвинение пледира за административно
наказание глоба в размер на 1 000 лева, както счита, че в тежест на обвиняемия следва
да бъдат възложени и разноските по делото.
Защитникът на обвиняемия- адв.И., в хода на съдебните прения, моли
обвиняемият да бъде оправдан, като счита, че деянието, което му е вменено във вина
не е осъществено от субективна страна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:

1

Обвиняемият Д. С. А. е родена на ***г. в гр. Варна. Той е българин, български
гражданин. Има завършено висше образование и работи. Не е женен и не е осъждан.
Обвиняемият А. бил управител на Еднолично дружество с ограничена
отговорност „Съмър Ритейл“, ЕИК ********* вписано в Търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ, воден при Агенция по вписванията на 30.07.2018г. Едноличен
собственик на капитала на дружеството било „Болкан Ритейл Холдинг“ ЕООД. „Съмър
Ритейл“ ЕООД било със седалище и адрес на управление град Варна, бул. „Сливница“
№ 26. Обв.А. бил управител на дружеството от момента на вписването му в
търговския регистър до момента на неговото заличаване. Предметът на дейност на
дружеството бил покупко-продажба и производство на промишлени и непромишлени
стоки в първоначален обработен и преработен вид с цел търговия в страната и
чужбина; придобиване, управление и продажба на участия в български и
чуждестранни дружества; комисионна дейност; внос и износ на всякакви стоки с цел
продажба; покупко-продажба на недвижими имоти, отдаване под наем и управление
на недвижими имоти; търговско представителство и посредничество на български и
чуждестранни физически и юридически лица; както и всякаква друга търговска
дейност, която не е забранена от закона.
Дружеството стопанисвало хранителни магазини със сезонен характер от веригата
„Алдо“ , които били локализирано по Черноморието.
Няколко месеца след регистрацията му на 30.07.2018г., дружеството започнало да
изпитва финансови затруднения. От сключени 316 трудови договора до края на месец
октомври 2018 г. били прекратени повече от 300 трудови договора, а останалите били
прекратени в следващите месеци. Също така възникнали задължения по подадени от
дружеството декларации свързани с трудови възнаграждения на работниците, а
именно по декларации образец 6 /универсален фонд, образец 6 /здравно осигуряване и
образец 6/ДОО към НАП с падеж 25.09.2018 г. с главница на обща стойност – 13 721,
51 лева, които не били погасени, тъй като дружеството не е разполагало с парични
средства и други активи за тяхното погасяване. Във всеки следващ месец до месец
април 2019 г. дружеството подавало ежемесечни декларации по горепосочените
образци, но не извършвало плащания по тях, отново поради това, че не е разполагало с
парични средства и активи. За месеците октомври, ноември и декември през 2018 г. и
за месеците февруари, март и април през 2019 г. дружеството подало декларации по
ЗДДС, като също не заплатило задълженията си по тях. През месец септември 2019 г.
дружеството подало декларация по ЗКПО, задължението, по която не били заплатени
към държавата.
Така до месец ноември 2019 г. „Съмър Ритейл“ ЕООД натрупало задължения към
НАП, чиято главница била в размер на 458 176, 56 лева, които не са били заплатени,
като причина за това била липсата на парични средства и активи.
Обв.А. бил наясно с финансовото състояние на дружеството. Дейността на
дружество била напълно преустановена през 2019 г.
По сигнал на ТД на НАП-Варна относно неизплатените публични задължения по
реда на чл.212, ал.1 от НПК, с постановление на прокурор от 09.06.2020г. било
образувано досъдебно производство за престъпление по чл.227б, ал.2 от НК.
След образуване на досъдебното производство, с молба до Окръжен съд –
гр.Варна вх.№2993 от 16.02.2021 г., обв. А. поискал откриването на производство по
несъстоятелност „Съмър Ритейл“ ЕООД. В молбата обв. посочил, че дружеството е в
пълна невъзможност да обслужва текущите си задължения,не притежава право на
2

собственост върху недвижими имоти или други вещни права, като затрудненията
нямат временен характер, а дружеството трайно е преустановило търговската си
дейност.
С Решение №120/10.05.2021г. по търговско дело №99/2021г. на ОС-Варна, влязло в
сила на 19.05.2021г. „Съмър Ритейл“, ЕИК ********* с управител обв.А. било обявено
в неплатежоспособност с начална дата 25.09.2018г. и било открито производство по
несъстоятелност. Дружеството било заличено като търговец през месец юни 2022г.
В хода на досъдебното производство били изискани, представени и приобщени
документи от ТД на НАП-Варна, Агенция по вписванията, МВР- Сектор „Пътна
полиция“, от банките и банковите клонове в страната, счетоводни документи и
регистри, както и други документи за финансовото състояние на дружеството.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза /ССЧЕ/ /л.11-18, т.4/ и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза
/ДССчЕ//л.35-38, т.4 от ДП/, изготвени от вещото лице Кр.Д., чиито заключения като
дадени компетентно и пълно, и неоспорени от страните, кореспондиращи с останалите
писмени и гласни доказателства по делото, съдът кредитира изцяло. От тях се
установява, че най-рано възникналото неплатено публично задължение на
дружеството е от 25.09.2018 г., касаещо осигурителни плащания, свързани с трудови
възнаграждения по подадени декларации обр. 6. То е в размер на 13 721, 51 лв. и се
състои от задължения за ДОО в размер на 8 299, 71 лв., задължения за здравно
осигуряване в размер на 3 356, 92 лв. и задължение за универсален пенсионен фонд в
размер на 2 64, 88лв. Експертизата сочи, че за 2018 и 2019 г. дружеството разполагало
с изключително ограничени парични средства, а през 2020 г. не разполагало с никакви
парични средства. Експертизата прави извод, че през 2018г. и 2019г. дружеството е
било в невъзможност да покрива текущите си задължения от наличните си пари, а през
2020г. вече е свръхзадлъжняло и декапитализирано. Според експертното заключение
на ССчЕ разликата между общите активи и общите задължения за 2018г. /-352/ и 2019
г. /-341/ е отрицателно число и показва невъзможност за покриване на задълженията на
предприятието с наличните активи. Според ССчЕ затрудненията на дружеството имат
необратим характер още от 2018г., като през 2019г. то е преустановило дейността си.
Заключението на експертизата е, че „Съмър Ритейл“ ЕООД е спряло плащанията
си на 25.09.2018 г. и тази дата е началната дата на настъпване на
неплатежоспособността на дружеството.
По делото е била назначена и изготвена от вещото лице П.С. съдебно-счетоводна
експертиза /л.44-53, т.2 от ДП/, чието заключение като некореспондиращо с
останалите гласни и писмени доказателства и най-вече с приетата начална дата на
трайна неплатежоспособност - 25.09.2018 г. в Решение №120/10.05.2021г. по търговско
дело №99/2021г. на ОС-Варна, влязло в сила на 19.05.2021г. не се кредитира от съда.
По делото е приобщена справката съдимост за обв. А., от която е видно, че той не
е осъждан и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите И.Т.Ж. и С.С.Н., тъй като
същите са непротиворечиви помежду си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
Съдът изцяло кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, тъй
като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, която не
се оспорва.
3

Гореописаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
писмени, гласни и веществени доказателства, а именно : 1. от гласните доказателства
по делото: от показанията на свидетелите И.Т.Ж. и С.С.Н., кредитирани от съда и
приобщените по реда на чл.378, ал.2 от НПК; 2. от приобщените по реда на чл.378,
ал.2 и чл.283 НПК писмените доказателства по ДП № 345/2020г. на ОД на МВР-
Варна- заверени копия от счетоводни документи, справки от ТД на НАП, справки от
Търговския регистър, данъчни декларации, справки от банкови институции, препис от
Решение №120/10.05.2021г. по търговско дело №99/2021г. на ОС-Варна, влязло в сила
на 19.05.2021г, заключения на съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещото лице Кр.Д.; 3. веществени
доказателства : 2 бр. СД дискове , съдържащи дневници за покупки и продажби ,
счетоводни регистри и отчети и други инкорпорирани по реда на чл.378, ал.2 и чл.283
НПК, които в своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и
сочат, че има извършено престъпление и че негов автор е обвиняемия.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на
чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :

Обв. Д. С. А. - роден на ***г. в гр. Варна, българин, български гражданин, с висше
образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН ********** е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 227б, ал.2 вр. ал.1 НК, тъй като
на на 26.10.2018г. в гр. Варна, като управител и представляващ „Съмър Ритейл“ ЕООД,
ЕИК *********, в 30-дневен срок от спиране на плащанията, не е поискал от Окръжен
съд –гр.Варна да открие производство по несъстоятелност.
За да достигне до този извод съдът съобрази следното:
Съставът на престъплението по чл. 227б от НК е очертан в Глава шеста, Раздел 1а
от особената част на НК „Престъпления против кредиторите“. Свързан е със засягане
на кредитната система със специфична обществена опасност и ангажира отговорността
на три вида субекти - търговец, управител и представител, прокурист, които имат
определени задължения, свързани с откриване на производството по несъстоятелност в
случаите на изпадане в неплатежоспособност.
Обект на престъплението по чл.227б от НК са обществените отношения, свързани с
нормалното възникване и развитие на производство по обявяване в несъстоятелност на
длъжник, който е неплатежоспособен. Непосредствен обект на защитата са
обществените отношения, защитаващи интереса на равнопоставените стопански
субекти и Държавата, респ. Общините. С него се санкционира бездействието на
търговеца или управителя, изпаднал в неплатежоспособност, да уведоми съда, и чрез
него своите кредитори и всички стопански субекти, за това си състояние в определен
срок.
Съгласно чл. 634в от ТЗ действията на длъжника както и актовете на съда по
несъстоятелността, се вписват в отделна книга, която е публична и е на разположение
в канцеларията на съда по несъстоятелността. Целта на разпоредбата на чл.227б от НК
е и чрез средствата на наказателното право да се съдейства за своевременното
започване на процедурите по откриване на производство по несъстоятелност, което е в
интерес както на кредиторите, така и за оздравяване предприятието на длъжника.
Нормата на чл. 227б, ал.2 от НК очертава престъпно бездействието на лицата, които
4

са ангажирани с управлението и представителството на търговските дружества и
кооперациите. Нормата е специфична и със своеобразно бланкетен характер, като
препраща към съдържанието на понятия от търговското право, които имат своята
уредба в Търговския закон. За да се прилагат нормите на НК, които се отнасят за
престъпленията против кредиторите и за да се постигне тяхната ефективна защита, е
необходимо понятията "неплатежоспособност", "лицата, които представляват
търговско дружество или кооперация", "спиране на плащанията", "откриване на
производство по несъстоятелност" да се тълкуват и прилагат по идентичен с
търговското право начин.
Съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособността е обективно реално състояние
на търговеца, при което той не може да изпълни изискуемо, безспорно по основание и
размер и ликвидно парично задължение, породено или отнасящо се до търговски
сделки, или до публичноправно задължение, свързано с търговската му дейност, или
до задължение по частно държавно вземане.
Спирането на плащанията е външен израз на неплатежоспособността и се
предполага както в този, така и в случаите, когато длъжникът е платил или е в
състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори. Това
са основанията, при които чрез активно легитимираните лица по чл. 626, ал. 2 от ТЗ и
чл. 742, ал. 2 от ТЗ е длъжен да поиска откриване на производство по несъстоятелност.
Съгласно константната практика на ВКС обективните признаци, характеризиращи
престъплението по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК са :
субектът на престъплението да има качество на управител или представляващ
търговско дружество /в този смисъл е и ТР №5/2014г. на ОСНК/ и
наличието на два вида кумулативно дадени бездействия на дееца - 1. спиране
на плащанията по търговската сделка или публичноправно задължение към държавата
и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане и 2. необявяването на тази неплатежоспособност пред съда в 30-дневен срок.
За съставомерността на деянието по чл. 227б, ал.2 вр. ал.1 НК е достатъчно да е
установи, че обвиняемият има качеството на управител и представляващ търговското
дружество, че е налице едно изискуемо и ликвидно парично задължение, по което
плащането е спряно и в 30-дневен срок от спиране на плащанията, деецът да не е
поискал от съда да открие производство по несъстоятелност.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 227б, ал.2 вр. ал.1 НК може да
бъде осъществено само чрез бездействие. Престъплението е формално, на просто
извършване.
За съставомерността на деянието няма значение дали неплатежоспособността на
търговеца е само фактическа или е обявена от съда /в този смисъл е Решение № 217
от 9.05.2003 г. на ВКС по д. № 841/2002 г., II н. о., докладчик съдията Г.И./.
За да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да се
изследва цялостно и обективно финансово-икономическото му състояние. От значение
за установяване на състоянието на неплатежоспособност са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към
краткосрочните задължения на търговеца. Водещ е коефициентът на обща ликвидност
при действителна ликвидност на елементите от краткотрайните активи, участващи при
формирането им. Липсва ликвидност на активите, когато на пазара няма търсене на
конкретни материални запаси или краткосрочни инвестиции, както и когато е налице
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като в тази хипотеза водещ
5

ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при
изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в
парични средства, и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за
установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения. Коефициентите за финансова
автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели
на ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са само
индиция за евентуалното й настъпване в бъдеще / в този смисъл Решение № 46 от
20.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1267/2020 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Т.В./.
Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника, което не зависи от
неговата воля. Неплатежоспособността не трябва да има временен характер, не трябва
да е преходно или краткотрайно състояние.
Другият признак от обективната страна на това престъпление е спирането на
плащанията. Съгласно ТР № 5/22.12.2014 г. на ОСНК на ВКС спирането на
плащанията е външен израз на неплатежоспособността и се предполага дори и тогава,
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само
вземанията на отделни кредитори.
От субективна страна престъплението може да бъде извършено само умишлено.
Деецът трябва да съзнава, че дружеството което управлява и представлява е
неплатежоспособно, спряло е плащанията по търговска сделка или публично-правно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане, т.е не е изпълнило поради невъзможност
едно свое изискуемо парично задължение. Трябва да съзнава, че това е трайно,
непреходно състояние и съзнателно да не поиска от компетентния съд в 30-дневен
срок от спиране на плащанията откриване на производство по несъстоятелност.
В конкретния случай по делото безспорно бе установено, че обвиняемият А. е
управител и представляващ „Съмър Ритейл“ ЕООД, ЕИК *********. В тази насока са
както приложените справки от ТР, така и молбата на обв. до ВОС, с искане за
откриване на производство по несъстоятелност от 16.02.2021г. и преписът на влязлото
в сила решение на ВОС, с което е обявена неплатежоспособността на дружеството.
От друга страна безспорно от показанията на св. Ст.Н., заключението на назначените
ССчЕ и допълнителна ССчЕ, изготвени от вещото лице Кр.Д., приложените писмени
доказателства, писма, справки, документи изпратени от ТД на НАП, счетоводни
документи и др. бе установено и това, че дружеството е имало задължения както към
търговци, така и към държавния бюджет и то публични такива /задължения за данъци
и за осигуровки/, по които не е правило плащания поради липса на средства, като към
дата 25.09.2018г. дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, тъй като към тази
дата е спряло плащанията, като падежиралите и непогасени публични задължения са
били в общ размер от 13 721,51 лева. Към този момент дружеството не е разполагало с
ДМА и парични средства за покриване на задълженията си. При тези безспорно
установени факти -наличието на публични задължения и липса на средства за тяхното
погасяване обв. А. е следвало като управител и представляващ търговското дружество,
в 30-дневен срок от спиране на плащанията /в случая от 25.09.2018г. год. защото
падежа на най-ранното изискуемо вземане е бил на тази дата/, да поиска от Окръжен
съд –гр.Варна откриване на производство по несъстоятелност, което той не е сторил.
Последното се установява по категоричен начин от приложените към делото молба вх.
№2993/116.02.2021г. и заверен препис от Решение №120/10.05.2021г. по търговско дело
№99/2021г. на ОС-Варна, влязло в сила на 19.05.2021г. без да е обжалвано от
6

обвиняемия.
Следва да се посочи още и че принципно е допустимо със средствата предвидени в
НПК да се доказва датата и факта на изпадане във фактическа неплатежоспособност
на търговеца, само ако тя не е обявена от съда. В случая от доказателствата по делото
е безспорно видно, че с влязло в сила Решение №120/10.05.2021г. по търговско дело
№99/2021г. на ОС-Варна е прогласена неплатежоспособността на управляваното от
обв. дружество, с начална дата 25.09.18г. Тук е мястото да се посочи, че обвързаността
на наказателните съдилища с решенията на гражданските такива произлиза
изключително от чл. 297 ГПК и опасно за правния мир е другото тълкуване. Поради
това и съдът намира, че правилно прокуратурата не е кредитирала съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице П.С. /л.44-53, т.2 от ДП/. Затова и е
безпредметно да се обсъжда повече обективната страна на деянието, доколкото
безспорно в инициирано от обвиняемия производство е прогласена
неплатежоспособността на управлявания от него търговец.
Относно субективната страна на престъплението:
Съдът счита, че от субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл.
Правното задължение на обвиняемия като управител и представител на търговското
дружество произтича от диспозицията на правната норма, съдържаща се в чл.626 от
ТЗ, и заради която нарушена диспозиция се предвижда наказателна санкция по чл.227б
от НК, а именно -Управител или представител на търговско дружество, което изпадне
в неплатежоспособност, е длъжен в 30-дневен срок от спиране на плащанията да заяви
това пред съда и да поиска производство по несъстоятелност. Същевременно тези
негови задължения произтичат и от нормите на ТЗ. Обвиняемият е съзнавал /знаел/, че
е налице спиране на плащанията към държавата по публично-правни задължения за
обществено осигуряване, както и към останалите търговци, в какъвто смисъл са и
показанията на св.Н., знаел е, че следва да се съобрази с нормите на ТЗ, предвиждал е
обществено опасните последици от неизпълнението си на това задължение и ги е
целял. Способността на обвиняемия да предвиди общественоопасните последици е
изводима от факта, че същият е пълнолетно и дееспособно лице с висше образование.
Нещо повече, както сочи защитата му, същият е управлявал конгломерат от дружества,
което безспорно сочи на знание за тяхното икономическо състояние. Тоест
обвиняемият не само е бил длъжен, но и е могъл, имал е и субективна възможност
чрез правилно насочване на своето внимание и на психическите си процеси да изведе
в съзнанието си и да съобрази настъпването на деянието. Също така е имал и
обективна възможност за предвиждане и реално е разполагал с необходимото време за
протичане на онези мисловни процеси, които ще доведат до избиране на поведение,
съобразно правното задължение.
Съдът намира за безспорно установено, че обв. А., като управител и
представляващ е бил длъжен в 30 –дневен срок от спиране на плащанията, да поиска
от ОС-Варна, явяващ се съда по регистрация на дружеството да открие производство
по несъстоятелност на дружеството, тъй като е знаел, че дружеството има задължения-
публични и частно правни, които не е погасявал поради липса на парични средства.
Като не е сторил това в срока до 25.10.2018г., на 26.10.2018г. той е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление.
Престъплението по чл.227б, ал.2 вр.ал.1 от НК се осъществява чрез бездействие и е
типично продължено престъпление. Това бездействие обаче не е свързано с настъпване
на конкретни съставомерни общественоопасни последици и същото е довършено в
момента, до който управителят или представителят на търговеца е бил длъжен да
7

предприеме извършване на предписаното от закона действие. Иначе казано,
инкриминираното деяние се явява довършено на първия ден, следващ последния такъв
от предвидения в нормата 30 дневен срок, в който субекта на престъплението е бил
длъжен да действа. В този смисъл е и трайната съдебна практика, изразена в Решение
№217/09.05.2003 г. на ВКС по н.д. №841/2002 г., II н.о., Решение № 432/13.05.2005 г. на
ВКС по н.д. №1010/2004 г., III н.о. и др. Тъй като 30-дневният срок, считано от
спиране на плащанията /25.09.2018г./ е започнал да тече от 26.09.18г. /денят следващ
25.09.18г. съгласно чл.183, ал.2 от НПК / и е изтекъл в края на последния ден /пак
съгласно чл.183, ал.2 от НПК/ , а именно на 25.10.2018г. , престъплението е извършено
от обвиняемия на 26.10.2018г.

Относно вида и размера на наложеното наказание:
При определяне характера на отговорността на обвиняемия, съдът съобрази, че по
отношение на същия намира, са налице всички кумулативното предвидените в закона
предпоставки за прилагане на задължителната диференцирана процедура по
освобождаване на обв. от наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, с
налагане на административно наказание по реда чл.78а от НК и същият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като бъде ангажирана
административнонаказателната му такава.
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че за престъплението по чл.227б,ал.2
вр.ал.1 от НК се предвижда наказание до 3 години лишаване от свобода или глоба, от
деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Не са налице отрицателните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК.
Поради изложеното, съдът освободи обвиняемият от наказателна отговорност, като
му наложи административно наказание „Глоба”, съгласно размерът предвиден в
разпоредбата на чл. 78а от НК, в редакцията на закона, действаща към момента на
извършване на деянието.
Степента на обществена опасност на деянието по чл.227б,ал.2 вр. ал.1 от НК по
принцип е висока. Засегнати са обществени отношения, свързани с кредитната
система.
Степента на обществена опасност на дееца е ниска предвид липсата на други
осъждания и наличните добри характеристични данни, изводими от липата на каквито
и да било данни за други противообществени прояви.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на
каквито и да било данни за други противообществени прояви, обстоятелството, че все
пак , макар и повече от две години след осъществяване на деянието е изпълнил
задължението си като управител и представляващ дружество изпаднало в
неплатежоспособност. В духа на константната съдебна практика, като смекчаващо
вината обстоятелство следва да се отчете и изминалият дълъг период от време от
извършване на деянието до реализиране на отговорността - повече от 6 години, за
което обвиняемият няма вина.
Отегчаващи вината обстоятелства по настоящото дело, съдът не констатира.
Съдът, като взе предвид невисоката степен на обществена опасност на конкретното
8

деяние и на дееца, при наличие единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства, определи наказанието „Глоба” в минималния размер, предвиден в чл.
78а от НК, в редакцията на разпоредбата към момента на извършване на деянието, а
именно в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Съдът намира, че така отмерен размера на
наказанието „глоба“ ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 от
ЗАНН и чл.36 от НК– генералната- ще се въздейства предупредително спрямо другите
членове на обществото, и индивидуалната превенция - ще се въздейства възпитателно
и възпиращо спрямо обвиняемия да не върши други престъпления. С оглед на това
съдът счита, че посоченото по-горе административно наказание глоба е справедливо и
съответно на обществената опасност на деянието и дееца, а налагането на по-голям
размер на глобата би се явило несправедливо и несъразмерно тежко в конкретния
случай.
По отношение на разноските по делото:

Според разпоредбите на чл. 187 от НПК разноските по наказателното производство
се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение, освен в
посочените от закона случаи.
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК когато подсъдимият /обвиняемият/ бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото.
Като взе предвид горните разпоредби съдът осъди обвиняемия Д. А. да заплати
сумата от 564, 30 /петстотин шестдесет и четири лева и тридесет стотинки/ лева,
явяваща се направени по делото разноски за експертизи / ССчЕ и допълнителна
ССчЕ, изготвени от вещото лице Кр.Д./.

По отношение на веществените доказателства по делото:

Съдът постанови веществените доказателства по делото: 1 брой СД диск, съдържащ
дневници за покупки и продажби на дружество „Съмър Ритейл" ЕООД и 1 брой ДВД
диск с надпис „Съмър Ритейл", съдържащ счетоводни регистри и отчети на основание
чл.112, ал.4 от НПК да останат към материалите по делото.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.

СЪДИЯ при ВРС:

9

Номер на акта:	38
Дата:	14 януари 2025 г. (в сила от 25 юни 2025 г.)
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20233110205428
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 декември 2023 г.

Решение по дело №5428/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите