МОТИВИ
към присъда по н.о.х.д. № 582/2016 г. по описа на РС-
гр. Сливница, VI-ти състав
Районна прокуратура- гр. Сливница е внесла в
съда обвинителен акт срещу Б.Б.Б. за това, че на 08.05.2016 г., за времето от
около 09.20 часа до 10.30 часа, в сградата на аптека „Агрион“, находяща се в
гр. Божурище , обл. София, на бул. „Европа“ № 24,
от дамска чанта, е отнел чужди движими вещи - сумата от 600 /шестстотин/ лева,
от владението на Д.А. ***, без нейно съгласие и с намерението противозаконно да
ги присвои, като деянието е извършено в условията на „Опасен рецидив“, а именно:
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.
66 НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, и поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК- с Присъда по НОХД № 18869/2012 г.
на СРС от 12.02.2014 г., в сила от 28.02.2014 г.; със Споразумение на СРС по
НОХД № 21794/2013 г., в сила от 28.05.2014 г.; с Присъда по НОХД № 21405/2013 г.
на СРС от 24.06.2014 г., в сила от 10.07.2014 г.; с Присъда по НОХД № 8515/2014
г. на СРС от 09.09.2014 г., в сила от 25.09.2014 г.; с Определение/Споразумение
по НОХД № 1283/2014 г. на СРС, в сила от 11.11.2014 г.; с Присъда по НОХД №
1076/2014 г. на СРС от 05.11.2014 г.. в сила от 21.11.2014 г. - престъпление по чл. 196 , ал. 1,
т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“ НК.
В проведеното публично съдебно заседание
представителят на РП- гр. Сливница поддържа повдигнатото срещу Б. обвинение,
като намира, че то се доказва от събраните в досъдебното производство
доказателства и от самопризнанието на подсъдимия. Счита, че следва да бъде
постановена осъдителна присъда, като на подсъдимия бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от три години, което да бъде намалено от съда с 1/3, и
което подсъдимият да изтърпи ефективно при първоначален строг режим.
Служебният
защитник на подсъдимия- адв. И., пледира за налагане на наказание, съобразено с
разпоредбите на закона, което да бъде намалено с оглед направеното от подсъдимия
самопризнание и признанието пред съда за извършеното деяние.
Подсъдимият
Б. призна пред съда, че описаните в обвинителния акт факти отговарят на
истината, като производството протече по реда на Глава двадесет и седма НПК
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“ и
по-конкретно с признание по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Моли съдът да постанови
присъда по свое усмотрение.
С оглед на направеното от
подсъдимия самопризнание и съобразно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 3 НПК съдът намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Б.Б.Б. е роден на *** ***, българин, с
българско гражданство, безработен, неженен, с
постоянен адрес ***3, осъждан, със средно
образование, ЕГН **********.
Подсъдимият Б. е осъждан, с изключително тежко съдебно минало, познат на МВР като лице от криминалния контингент. Подсъдимият е осъждан,
както следва:
-
с
Присъда по НОХД № 18869/2012 г. на СРС от 12.02.2014 г., в сила от 28.02.2014 г., на подсъдимия е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, което
на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС е постановено да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор;
-
със
Споразумение по НОХД № 21794/2013 г. на
СРС, в сила от 28.05.2014 г., на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което на основание чл. 61, т. 2, вр.
чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим в затвор;
-
с
Присъда по НОХД № 21405/2013 г. на СРС от 24.06.2014 г., в сила от 10.07.2014 г., на подсъдимия е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца (след
редукция по чл. 58, ал. 1 НК), което на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал.
1 ЗИНЗС е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в
затвор;
-
с
Присъда по НОХД № 8515/2014 г. на СРС от 09.09.2014 г., в сила от 25.09.2014 г., на подсъдимия е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца (след
редукция по чл. 58, ал. 1 НК), което на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал.
1 ЗИНЗС е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в
затвор;
-
със Споразумение по НОХД № 1283/2014 г. на СРС,
в сила от 11.11.2014 г., на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 6 месеца, което на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС е
постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор;
-
с
Присъда по НОХД № 1076/2014 г. на СРС от 05.11.2014 г.. в сила от 21.11.2014 г., на подсъдимия е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца (след
редукция по чл. 58, ал. 1 НК), което на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал.
1 ЗИНЗС е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в
затвор.
Подсъдимият има и други
осъждания в периода от 2006 до 2012 г.
На 08.05.2016 г. (неделя), за времето от 08.00
часа до 20.00 часа, пострадалата- свидетелката Д.А. ***, била на работа. Същата
заемала длъжността „Продавач – консултант“ в аптека „Агрион“, находяща се в гр.
Божурище, обл. София, бул. „Европа“ № 24. Същата държала в аптеката, на
работното си място (върху шкаф зад касата) дамската си чанта, червена на цвят, която
съдържала лични вещи и портмоне- черно на цвят, от кожа, продълговато, със
златист цип, съдържащо сумата от 600 (шестстотин) лева, кредитна карта на банка
„ДСК“ и други лични бележки.
На същата дата, около 09.20-09.30 часа, в аптеката
влязъл подсъдимият Б.Б., който поискал св. Д.Д. да му продаде памперси за
възрастни хора, както и крем за напукани ръце. Свидетелката отишла до склада,
за да донесе на подсъдимия поисканите от него стоки, в което време подсъдимият
се възползвал от отсъствието й, бръкнал в дамската й чанта, кято се намирала върху
шкаф зад касата, и взел портмонето й.
След като свидетелката се върнала, подсъдимият й казал, че отива до колата си,
за да вземе пари и да плати маркираните от нея стоки, излязъл от магазина с взетото
от чантата й портмоне и повече не се върнал.
Подсъдимият взел сумата в размер на 600 лв. от
портмонето на свидетелката, след което изхвърлил самото портмоне, ведно с
останалите в него вещи, в кошче за боклук, намиращо се до заведение за
обществено хранене в гр. Божурище.
По-късно, около 13.00 часа, на 08.05.2016 г., св. Д.
потърсила портмонето си в дамската си чанта, но не го намерила и след като разгледала
записите от охранителните камери, които се намирали в аптеката, установила, че
докато тя е била в склада да носи стоките на подсъдимия Б. последният е бръкнал
в дамската й чанта, като е взел портфейла й. Свидетелката Д. заключила аптеката
и тръгнала за полицейски участък – Божурище. По пътя, до заведение за
обществено хранене в гр. Божурище, св. Д. видяла в кошчето за боклук портфейла
си, който бил изхвърлен и празен- без сумата от 600 лв., която липсвала .
За случилото се свидетелката подала жалба в полицията.
По доказателствата:
Съдът
прие изложената по-горе фактическа обстановка по делото въз основа на
направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 НПК и
подкрепящите го доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното
производство, а именно- протокол за доброволно предаване (л. 19 от ДП),
протокол за вземане на образци за сравнително изследване (л. 21 от ДП), албум №
104/2016 г. със снимки на лица за извършване на разпознаване (л. 24-25 от ДП),
протокол за разпознаване на лица по снимки, ведно с албум № 105/2016 г. за
извършване на разпознаване (л. 27-31 от ДП), протокол № 279 от 30.06.2016 г.
(л. 35-44 от ДП), оптичен диск (л. 47 от ДП), справка за съдимост на подсъдимия
и показанията на свидетелите Д. и Захариев, а също и обясненията на самия
подсъдим. Този доказателствен материал е последователен и безпротиворечив,
поради което съдът му даде вяра изцяло.
От правна страна:
При
тези факти се налага изводът, че от обективна и субективна страна подсъдимият Б.Б.Б.
е осъществил състава на престъплението по чл. 196 , ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б „а“ и б. „б“ НК, за което му е било повдигнато обвинение.
От обективна
страна на
08.05.2016 г., за времето от
около 09.20 часа до 10.30 часа в в
сградата на аптека „Агрион“, находяща се в гр. Божурище , обл. София, на бул. „Европа“ № 24, от дамска чанта, е отнел чужди движими вещи -
парична сума в размер на 600 лева, от владението на Д.А.Д., без нейно съгласие, като деянието е извършено от него при
условията на опасен рецидив, след като Б. е осъден с влезли в сила Присъда по НОХД № 18869/2012 г. на СРС от 12.02.2014
г., в сила от 28.02.2014 г.,
Споразумение на СРС по НОХД № 21794/2013 г., в сила от 28.05.2014 г., Присъда по НОХД № 21405/2013 г. на СРС от
24.06.2014 г., в сила от 10.07.2014 г., Присъда
по НОХД № 8515/2014 г. на СРС от 09.09.2014 г., в сила от 25.09.2014 г., Споразумение по НОХД № 1283/2014 г. на СРС,
в сила от 11.11.2014 г. и Присъда по НОХД № 1076/2014 г. на СРС от 05.11.2014
г.. в сила от 21.11.2014 г..
Изпълнителното деяние на престъплението Б. е извършил чрез
действие - възползвал се е от отсъствието на свидетелката Д. от помещението, в което се
намирала дамската й чанта, в която било и портмонето й, бръкнал в нея и взел
портмонето й, като по този начин прекъснал фактическата власт на свидетелката
над съдържащата се в портмонето парична сума. След завръщането на
неподозиращата за случилото се свидетелка Д., подсъдимият напуснал помещението
под претекст, че отива да вземе своето портмоне, за да плати маркираните от
свидетелката стоки, и като не се върнал установил трайна фактическа власт върху
паричните средства в размер на 600 лв., намиращи се в портмонето които той взел
за себе си, изхвърляйки портмонето, ведно с останалите в него вещи в кофа по
пътя. Отнемането е извършено без
знанието и съгласието на правоимащото лице - собственицата и владелец Д., доколкото Б. не е имал нейното разрешение да вземе вещите й, напротив - тя ги е съхранявала в дамската си чанта, до която не е била осигурила
свободен достъп, с което
ясно е демонстрирала желанието си да
запази владението върху
собствеността си.
От обективна страна престъплението е извършено
в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК, тъй като,
съобразно описаните по-горе данни за наложените му наказания и датите на
влизане в сила на присъдите за тях и на изтърпяване на наказанията, се налага
изводът, че той е извършил престъпленията, след като е бил осъждан
неколкократно на „Лишаване
от свобода“ без приложение
на чл. 66 НК за тежки умишлени престъпления и от датата на изтърпяване на
наказанията не са изминали пет години. Това даде основание на съда да възприеме
правна квалификация на престъплението, извършено от Б., като такова по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и „б“ НК.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че бърка в чужда чанта и че
взема за себе си от нея чуждо портмоне, ведно със съдържащите се в него парични
знаци,
които не са му се следвали на каквото и да било правно основание. Разбирал е,
че извършва това престъпление, след като е бил вече осъждан и е търпял
наказания „Лишаване от
свобода“, както и че с
отнемането на вещите ще накърни правото на владелецът им да ги ползва по
предназначението им, като е целял точно това, воден от намерението
противозаконно да ползва предмета на престъплението в своя полза.
По тези съображения съдът прецени, че Б.Б. следва да бъде
признат за виновен в извършването на посоченото престъпление и да му наложи
справедливо наказание за извършеното престъпление.
По наказанието:
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и „б“ НК законът е предвидил
да се налага наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от две
до десет години.
Отчетена беше и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 НПК, която
задължава съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.
371, т. 2 от НПК да приложи разпоредбата на
чл. 58а НК, като в конкретния случай намали определеното на подсъдимия
наказание с една трета.
В настоящия случай съдът счете, че е неприложима разпоредбата на чл. 58а,
ал. 4 НК, доколкото не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства по смисъла на чл. 55 НК, поради което
съдът определи наказанието при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК.
Съобразявайки конкретната обществена опасност на извършеното от подсъдимия,
както и обстоятелството, че още в хода на досъдебното производство, същият е
признал вината си, съдът намери, че целите по чл. 36 НК ще бъдат постигнати посредством
налагането на подсъдимия на наказание „Лишаване от свобода“ в минимален размер,
а именно 2 години, като след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК съдът наложи на
подсъдимия наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца.
На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС съдът постанови подсъдимият да изтърпи така наложеното му наказание при
първоначален „строг“ режим в затвор.
По разноските:
С оглед на
постановената осъдителна присъда подсъдимият Б.Б. беше осъден да заплати на
основание чл. 189, ал. 3 НПК в полза на Държавата и по сметка на МВР сумата в
размер на 187,69 лева – разноски в досъдебното производство.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ