гр.Сливен, 20.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 2587 по описа за
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от В.В.В., ЕГН: ********** ***, и К.И.Я., ЕГН: ********** *** депозирана чрез процесуален представител по пълномощие, съгл. чл.32, т. 1 ГПК адв. Я.Д. от САК, с която са предявени от двамата ищци в качеството им на обикновени другари обективно кумулативно съединени искове, чиито основания имат един и същ правопораждащ факт, а именно застрахователно събитие, настъпило на 09.03.2016 г. на територията на Република Румъния и са предявени срещу един ответник- „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г.М.Димитров” № 1. Първата ищца е предявила частичен осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с който претендира от застрахователя сумата от 9000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за изпитани болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 09.03.2016 г. ведно със законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие-09.03.2016 г. до окончателното плащане. Вторият ищец е предявил частичен осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с който претендира от застрахователя сумата от 1250 лв., съставляваща обезщетение за нанесени щети върху автомобил „Форд Транзит”, с рег. № Х 9331 КА, настъпили в резултат на ПТП на 09.03.2016 г. ведно със законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие-09.03.2016 г. до окончателното плащане и осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с който претендира от застрахователя сумата от 1500 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди настъпили в резултат на ПТП на 09.03.2016 г. ведно със законната лихва от датата на разхода-17.03.2016 г. до окончателното плащане.
Първата ищца е предявила частичен осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с който претендира от застрахователя сумата от 9000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за изпитани болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 09.03.2016 г. ведно със законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие-09.03.2016 г. до окончателното плащане. Вторият ищец е предявил частичен осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с който претендира от застрахователя сумата от 1250 лв., съставляваща обезщетение за нанесени щети върху автомобил „Форд Транзит”, с рег. № Х 9331 КА, настъпили в резултат на ПТП на 09.03.2016 г. ведно със законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие-09.03.2016 г. до окончателното плащане и осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с който претендира от застрахователя сумата от 1500 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди настъпили в резултат на ПТП на 09.03.2016 г. ведно със законната лихва от датата на разхода-17.03.2016 г. до окончателното плащане.
Ищците
твърдят, че на 09.03.2016 г. около 09:22 часа на територията на Република
Румъния по национален път № 56 извън населеното място Хинова, обл. Мехединци,
км. 63+
Втория ищец бил претърпял имуществени вреди в резултат на процесното ПТП, които се били изразили в щети върху притежавания от него л.а. „Форд Транзит”, с рег. № Х 9331 КА, които били изцяло описани от ответното застрахователно дружество. Освен тези щети бил претърпял и други имуществени вреди изразили се в разходи за транспортирането на автомобила от мястото на ПТП до гр. Тополовград в размер на 1500 лв., поради обстоятелството, че в резултат на ПТП било технически невъзможно автомобилът да се движи на собствен ход. По случая било образувано досъдебно производство № 1157/2016 г. по описа на Прокуратурата към Съда в Дробета Турни Северин, Република Румъния и видно от съдържанието на Реферат от 18.07.2016 г. с предложение за спиране на наказателното производство вината за причиняването на процесното ПТП била изцяло на застрахования към ответното застрахователно дружество водач на „Опел Вектра”, с рег. № М 1772 ВК, като застрахователното събитие било настъпило в рамките на застрахователното покритие на застраховката „ГО”. С прокурорско постановление от 08.08.2016 г. наказателното производство било спряно. Считат, че изцяло спрямо ищците се били осъществили предпоставките на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, което обуславяло основателността на предявените от тях искове. По отношение на справедливия размер на претендираните обезщетение се позовава на чл. 52 ЗЗД и ППВС № 4/1968 г. Застрахователят с писмо от 20.09.2016 г. бил отказал да заплати застрахователното обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищцата В. и с писмо от 22.03.2017 г. бил отказал да обезщети и ищеца Я. за претърпените от него имуществени вреди. Претендира се и мораторна лихва по предявените от ищците главни искове.
Молят съдът да
осъди ответното застрахователно дружество да
заплати на първата ищца сумата от
9 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди за изпитани болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 09.03.2016
г. ведно със законната лихва от датата на настъпване на застрахователното
събитие-09.03.2016 г. до окончателното плащане, а на втория ищец сумата от 1250 лв., съставляваща
обезщетение за нанесени щети върху автомобил „Форд Транзит”, с рег. № Х 9331
КА, настъпили в резултат на ПТП на 09.03.2016 г. ведно със законната лихва от
датата на настъпване на застрахователното събитие-09.03.2016 г. до
окончателното плащане и сумата от 1500 лв., съставляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди настъпили в резултат на ПТП на 09.03.2016 г. ведно
със законната лихва от датата на разхода-17.03.2016 г. до окончателното
плащане. Претендират и разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил. С него се оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че в исковата молба не били изложени всички факти релевантни за възникване на правото на обезщетение. Ищецът Я. не бил конкретизирал в какво точно се били изразили причинените му имуществени вреди, а бил посочил общо претендираните суми за обезвреда. Ищците не били описали и механизма на процесното ПТП, като следните релевантни факти били останали неясни-скоростта на движение на МПС, маневрите, които било предприело. Не били изяснени факти относно съпричиняването на процесното ПТП от страна на ищците. Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП по отношение на „Опел Вектра”, с рег. № М 1772 ВК по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” № BG/30/115002953006. Оспорва вината на водача на това МПС за настъпването на процесното ПТП, тъй като не бил нарушил правилата за движение по пътищата. Липсвал основният елемент от състава на деликта, а именно противоправното поведение и цитира ТР № 2/06.06.2012 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС. Оспорва уврежданията получени от ищците и счита, че претендирания размер на обезщетенията бил завишен. Оспорва твърдяния от ищците механизъм на ПТП, тъй като не бил съответствал на представения с исковата молба „Доклад описание на случай”, който не бил официален документ и не могъл да бъде приравнен на констативен протокол с пострадали лица. Оспорва причинно-следствената връзка между телесните увреждания на ищцата В. и процесното ПТП, както и размера на вредите, както и тази връзка между твърдяните от ищеца Я. щети причинени на неговия микробус и счита, че техния размер е завишен, както и допълнително сторените от него разходи за транспортирането на автомобила и техния размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата В., която не била използвала обезопасителен колан. Твърди, че ищецът Я. също бил съпричинил вредоносния резултат. Счита, че законната лихва на основание чл. 409 КЗ се дължи от датата на уведомяване на застрахователя от пострадалия за причинените му вреди и му е предоставил банкова сметка, ***. Банкова сметка ***олба, поради което лихвата за забава се била дължала не от датата на застрахователното събитие, а от датата на предявяване на исковата молба.
Иска от съда отхвърляне на претенциите, като неоснователни или алтернативно уважаването им в по-малък размер. Претендира разноски.
С молба от 05.08.2019 г. ищецът К.И.Я. е изпълнил указанията на съда и е конкретизирал твърдяните от него имуществени вреди по пера изразяващи се в нанесени щети върху автомобила „Форд Транзит”.
В хода на съдебното дирене ищецът К.И.Я. е изменил размера на предявения от него иск за обезщетение на имуществени вреди, възникнали в резултат на процесното застрахователно събитие, изразяващи се в щети върху автомобила „Форд Транзит”, като го е увеличил от 1250 лв. на 4067,45 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на застрахователното събитие -09.03.2016 г. до окончателното плащане.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Съдът е отделил като безспорно между страните обстоятелство, че е налице валидно застрахователно правоотношение между ответното застрахователно дружество и водача на л.а. „Опел Вектра”, с рег. № М 1772 ВК към момента на настъпване на ПТП.
Предявени са е искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че е налице валидно застрахователно правоотношение между ответното застрахователно дружество и водача на л.а. „Опел Вектра”, с рег. № М 1772 ВК към момента на настъпване на ПТП. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 18.07.2019 г.).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищците юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът приема
за установено по делото, че на 09.03.2016 г. около 09:22 часа на територията на
Република Румъния по национален път № 56 извън населеното място Хинова, обл.
Мехединци, км. 63+
Втория ищец е претърпял имуществени вреди в резултат на процесното ПТП, които се са се изразили в щети върху притежавания от него л.а. „Форд Транзит”, с рег. № Х 9331 КА, които са изцяло описани от ответното застрахователно дружество. Освен тези щети е претърпял и други имуществени вреди изразили се в разходи за транспортирането на автомобила от мястото на ПТП до гр. Тополовград в размер на 1500 лв., поради обстоятелството, че в резултат на ПТП било технически невъзможно автомобилът да се движи на собствен ход. По случая било образувано досъдебно производство № 1157/2016 г. по описа на Прокуратурата към Съда в Дробета Турни Северин, Република Румъния и видно от съдържанието на Реферат от 18.07.2016 г. с предложение за спиране на наказателното производство вината за причиняването на процесното ПТП е изцяло на застрахования към ответното застрахователно дружество водач на „Опел Вектра”, с рег. № М 1772 ВК, като застрахователното събитие е настъпило в рамките на застрахователното покритие на застраховката „ГО”. С прокурорско постановление от 08.08.2016 г. наказателното производство било спряно.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Михалева, която е майка на ищцата В., дъщеря й два, три дни след инцидента била уплашена, тъй като била пострадала от процесното ПТП и била хоспитализирана в болница.Имала болки в главата, в гърба и в кръста и била приемала обезболяващи лекарства. Носът й бил счупен и се бил изкривил, поради което било необходимо да й бъдат направени две операции, като била в тежко състояние след втората операция и била изпитвала много силни болки. Изпитвала затруднения при дишане, болки и затруднения при спане, като те продължавали и към настоящия момент. Един месец след инцидента била в тежко състояние и свидетелката се била грижила за нея като й била давала течни храни. Носът й бил изкривен и ищцата била силно притеснена от това. Три месеца била в тревожно състояние и била изпитвала притеснения от външния си вид, като приемала лекарства и имала сърцебиене. Все още имала затруднения при дишането и промяна в лицето, тъй като носът й бил изкривен. В резултат на катастрофата била престанала да шофира, тъй като изпитвала страх. Била изпаднала в депресия и се налагало да приема специални медикаменти затова.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Желязкова, която е приятелка на ищцата и се е виждала с нея 2-3 дни след като се била прибрала у дома след повторната й операция последната била в безпомощно състояние с гипс на носа и била изпитвала силни болки, като имала затруднения при дишане, които били продължавали и към настоящия момент. Ищцата се била притеснявала за външния си вид след катастрофата, станала по-затворена и с по-ниско самочувствие, не общувала. Имала проблеми със сърцето и била престанала да шофира, а била добър шофьор преди инцидента. Ищцата не е страдала от психични заболявания преди инцидента.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като еднопосочни, безпротиворечиви и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира. Вещото лице по СМЕ, след като се е запознало с представената по делото медицинска документация и след личен преглед на ищцата, е приело, че ищцата е била получила следните телесни увреждания- контузия на главата, в областта на лицето, счупване на носни костици с леко изразена дислокация на костните фрагменти и девиациа на ностната пирамида с леко затруднено носово дишане, наложили извършването на оперативна репозиция на костните фрагменти, контузия на гръдния кош в неговата лява половина без счупване на ребра и други усложнения от травмата, контузия на лявата ръка в областта на лакътната става без счупване на костни структури изграждащи ставата, като уврежданията съставляват временно разстройство на здравето неопасно за живота й. Всяко счупване на костите било свързано с изпитване на болезненост, като силата на тази болка не подлежела на експертна оценка, тъй като усещането за болка било индивидуално за всеки отделен човек. Болката била най-силна в периода след получаване на травмата, като постепенно с времето намалявала и отзвучавала. Обезболяващи средства също се били употребявали от пострадалото лице след травмата и след операциите. При нормален ход на оздравителните процеси болките били най-вероятно отзвучали за 5-7-10 дни. Травматичното увреждане в областта на носа било отшумявало в рамките на 20-25 до 30 дни при нормален ход на оздравителните процеси. Към момента на личния преглед извършен от вещото лице на 19.09.2019 г. травмата на ищцата в областта на носа била напълно възстановена и не били налице видими изменения в областта на носа и затруднения при носово дишане. Не били налице видими следи и белези от нараняване, които да се свържат с ПТП. Ищцата се била напълно възстановила от ПТП, като единствено заявявала, че все още изпитва болка при физическо натоварване в поясния сегмент на гръбначния стълб. На 15.03.2019 г. ищцата била претърпяла оперативна интервенция. Описаните телесни увреждания на ищцата се били дължали на действието на твърди или тъпи предмети и добре отговарят да бъдат получени в резултат на настъпилото ПТП. При правилно поставен предпазен колан уврежданията на ищцата не биха настъпили или биха имали други характеристики. Не били налице други заболявания, предхождащи процесното ПТП, които да окажат негативно въздействие върху настъпването на оздравителните процеси. Не се установявало от данните по делото, че ищцата се била нуждаела от провеждане на рехабилитационни процедури. Ищцата също била страдала от сърцебиене и напрегнатост, за което била приемала съответните медикаменти. Разпитано в съдебно заседание вещото лице пояснява, че била направена рентгенова снимка на ищцата в Румъния и не била установено фрактура на носа и заявява, че увреждането в областта на лицето нямало да се получи по съобщения от ищцата начин, а именно удар в арматурното табло на автомобила при правилно поставен предпазен колан.
На основание чл. 614 ГПК във вр. с Регламент № 1206/2001 г. на Съвета относно сътрудничеството между съдилищата на държавите членки при събиране на доказателства по граждански и търговски дела съдът е изискал на доказателства от Прокуратурата съм Съда в гр. Добрета-Турну Северин, Република Румъния. Изисканите доказателства са постъпили в деловодството на съда на 10.07.2020 г., били са преведени от румънски на български език и са били взети предвид от вещото лице, което е изготвило съдебно-техническата експертиза повторно именно с оглед на постъпилите доказателства.
Видно от изготвената по делото повторна
съдебно-автотехническа експертиза, изготвена въз основа на целия събран по
делото доказателствен материал включително и с оглед постъпилите писмени
документи от Прокуратурата съм Съда в гр. Добрета-Турну Северин, Република
Румъния справедливата пазарна стойност на процесния лек автомобил Форд към
момента на застрахователното събитие е 5423,26 лв. Стойността на нанесената
щета надхвърля 70 % от справедливата пазарна стойност на автомобила, което
означава, че щетата е тотална. Стойността на нанесената щета е в размер на 70 %
от справедливата пазарна стойност на автомобила, или 3796,28 лв., като
разликата до пълната стойност е размера на запазените части. Възстановяването
на автомобила е икономически нецелесъобразно, тъй като същият е увреден в
степен, при която вложените нови части, труд и материали като обща стойност би
надвишила значително справедливата пазарна стойност на автомобила към датата на
събитието. Възстановяването на автомобила е технически и икономически нецелесъобразно, тъй като е
налице тотална щета. Скоростта на движение на лекия автомобил Опел преди ПТП е
била
При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергавана. Водачът на л.а. Опел е действал противоправно, тъй като в нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), не е съобразил скоростта на управляваното от него МПС с конкретните пътни условия релефа на местността и радиуса на завоя. Технически правилно било водачът на л.а. „Опел” да намали скоростта преди зоната на завоя, да запази движението в своята собствена лента. В пряка причинна връзка с неговото неправомерно поведение са настъпили имуществени вреди за ищеца Я. и неимуществени вреди за ищцата В..
Следователно, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява ищцата В.В.В. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи (определение № 57/08.02.2018 г. по т. д. № 2004/2017 г. на ВКС, I ТО, решение № 2204/30.10.2017 г. по гр. д. № 1718/2017 г. по описа на САС, ГО, 8 състав, решение № 2147/10.08.2018 г. по гр. д. № 6191/2017 г. по описа на САС, ГО, 10 състав) и отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, възрастта на пострадалия; доказаните болки и страдания; общият лечебен и възстановител период; отсъствието на негативни последици, обществено - икономическите условия и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването
на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
степента на увреждане и ефектът, който са оказали и ще окажат върху начина на
живот на ищцата В., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 3 000 лева. Съдът определи
размера на обезщетението вземайки предвид възрастта на ищцата-
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. т. е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т. е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
С отговора на исковата молба ответникът твърди, че ищцата В. е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като при настъпване на процесното ПТП е била без поставен предпазен колан.
В заключението по съдебно-медицинска експертиза е посочено, че автомобилът "Форд" е бил оборудван с триточков предпазен колан, както и че установените увреждания на ищцата, сочат, че ищцата не е била с поставен предпазен колан и ако е била с поставен предпазен колан е нямало да получи травмата в областта на лицето.
Следователно, възражението за съпричиняване е основателно, поради което и определеното по-горе обезщетение следва да бъде намалявано. Искът е основателен и доказан за сумата от 1500 лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.
Това поведение на пострадалата съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Съдът приема, че приносът на пострадалата за настъпването на вредите следва да бъде определен в размер на 50%, с колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да бъдат намалено определеното застрахователно обезщетение от 3000 лв. на 1500 лв. Следователно, дължимото на първоначалната ищца обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от 1500 лева (3000 лева – 50 %).
Съдът, счита, че на основание чл. 432, ал.
1 КЗ, застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" дължи да заплати обезщетение за доказаните имуществени вреди
на увреденото лице, каквото като пострадал се явява ищецът К.И.Я. . Съгласно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като
доказването на вредата е в тежест на ищеца. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без
прилагане на обезценяване. В този смисъл е Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС
по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК и Решение 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т.
д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК. След като стойността на обезщетение трябва да
бъде равна на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се закупи друго със същото качество, ищецът не би могъл да получи цялата сума и
същевременно да остане собственик на запазените части. При такава хипотеза
ищецът би се обогатил неоснователно, защото получава обезщетение в размер на
пазарната стойност и ще може да реализира допълнителни средства от продажбата
на запазените части или предаването на автомобила за вторични суровини. В този
смисъл е и практиката на ВКС по конкретни казуси за определяне на обезщетение
при установена тотална щета: Решение № 65 от 09.07.2013г. по гр.д. 865/2012г. и
Решение № 165 от 24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г. Към момента на
настъпване на ПТП обаче, пазарната цена на лекия автомобил „Форд” е 5423,26
лева, видно от изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза, т.е.
налице е тотална щета по смисъла на чл. 22 ал.1 от
Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите”, представляваща Приложение № 1 към чл. 15, ал.
4 от Наредба за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, която гласи, че :
”Обезщетение при тотална щета се заплаща, когато размерът на застрахователното
обезщетение, определен съгласно тази методика, надвиши 80 % от действителната
стойност на увреденото МПС към датата на настъпване на застрахователното
събитие.” При установяване на запазени части размерът на
застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 % от размера на
действителната стойност.
От
съдебно-автотехническа експертиза се установи, че независимо, че щетата
по лекия автомобил „Форд” следва да се квалифицира като тотална, съществуват
запазени части, които са 30 % от справедливата пазарна стойност на автомобила
или размера на тоталната щета е 70 % от същата стойност, като тоталната щета се
равнява на 3796,28 лв. Също се установява от съдебно-автотехническа експертиза,
че процесният автомобил е претърпял тотална щета и придвижването му на собствен
ход от мястото на събитието до дома на собственика е било технически
невъзможно, като от техническа гледна точка транспортните разходи са били
относими към нанесените щети на процесния автомобил и същите са били направени
от ищеца Я. за репатриране.
С оглед на изложеното съдът счита, че искът предявен от ищеца Я. за сумата от 4067,45 лв./след допуснатото от съда изменение на иска /, съставляваща обезщетение за нанесени щети върху автомобил „Форд Транзит”, с рег. № Х 9331 КА, настъпили в резултат на ПТП на 09.03.2016 г. следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 4067,45 лв., тъй като при установяване на запазени части размерът на застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 % от размера на действителната стойност.
С оглед на изложеното
съдът счита, че искът предявен от ищеца Я. за
сумата от 1500 лв., съставляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди настъпили в резултат на ПТП, съставляваща направени разходи
по транспортирането на автомобила от мястото на ПТП до дома на ищеца е изцяло
основателен и доказан, тъй като тези разходи видно от съдебно-автотехническа
експертиза са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и е било
необходимо да бъдат направени, тъй като автомобилът не е могъл да се движи на
собствен ход. Видно от приложената по делото фактура от 17.03.2016 г.
този разход действително е бил извършен от ищеца.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая, не се спори по делото, че претенциите на ищците са били заведени при ответника на 25.03.2016 г. Ответникът е поискал от ищците да бъдат приложени допълнителни доказателства, като на 29.08.2016 г. са били представени такива доказателства и от този момент е започнал да тече 15 дневния срок по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, който е изтекъл на 13.09.2016 г. В случая по-рано изтеклия срок се явява този по чл. чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, който е тримесечен от завеждане на претенцията и е изтекъл на 27.06.2016 г./понеделник/ Тези обстоятелства се установяват от представеното по делото писмо от Комисия за финансов надзор от 24.04.2017 г.
С оглед на така установените факти и цитирани разпоредби, обезщетението за неимуществени вреди и също обезщетението за имуществените вреди е дължимо от 27.06.2016 г., а за периода от 09.03.2016 г. до 27.06.2016 г., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на производството, а именно частичното уважаване на исковите претенции на ищците ответникът следва да им заплати сумата от 1447,07 лв., съставляваща сторени по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника сумата от 923,12 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно с отхвърлената част на исковете. Съдът счита, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран, Сливенски районен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г.М.Димитров” № 1, на
основание чл. 493, ал.
1 КЗ, вр. чл. 432, ал.
1 КЗ, да заплати на В.В.В.,
ЕГН: ********** *** сумата от 1500 лева
– главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 09.03.2016 г., около 09:22 часа на
територията на Република Румъния по национален път № 56 извън населеното място
Хинова, обл. Мехединци, км. 63+
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, за разликата над 1500 лева до пълния предявен размер от 9000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, както и претенцията за лихва за забава, за периода от 09.03.2016 г. до 27.06.2016 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
„ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г.М.Димитров” № 1, на
основание чл. 493, ал.
1, т. 2 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, да заплати на К.И.Я., ЕГН: ********** *** сумата от 1500 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди от ПТП, реализирано на 09.03.2016 г.,
около 09:22 часа на територията на Република Румъния по национален път № 56
извън населеното място Хинова, обл. Мехединци, км. 63+
ОСЪЖДА
„ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г.М.Димитров” № 1, на
основание чл. 493, ал.
1, т. 2 КЗ, вр.чл. 45 ЗЗД, да заплати на К.И.Я., ЕГН: ********** *** сумата от 4067,45 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените от ищеца имуществени вреди от ПТП, реализирано на 09.03.2016
г., около 09:22 часа на територията на Република Румъния по национален път № 56
извън населеното място Хинова, обл. Мехединци, км. 63+
ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихва за забава по двата иска предявени от ищеца К.И.Я., за периода от 09.03.2016 г. до 27.06.2016 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г.М.Димитров” № 1, да заплати на К.И.Я., ЕГН: ********** ***, и на В.В.В., ЕГН: ********** *** , сумата от 1447,07 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА К.И.Я., ЕГН: ********** ***, и В.В.В., ЕГН: ********** ***, да заплатят на „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г.М.Димитров” № 1, сумата от 923,12 лева – разноски по делото съобразно с отхвърлената част на исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: