Решение по дело №10/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от А. Я. А. от [населено място] против Решение № 68/21.09.2023 г. по АНД № 20232310200072/2023 г. на РС - Елхово, с което е потвърдено Наказателно постановление № **-****-****** от 30.12.2022 г., издадено от Началника на РУП – Елхово към ОД на МВР - Ямбол, с което на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е постановено и отнемането на 12 контролни точки. Сочи се, че същото е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител поддържа изцяло депозираната касационна жалба, като твърди, че решението на решаващия съд е незазаконосъобразно.

Ответника по касацията, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В представените писмени бележки вх. № 267/31.01.2024 г. касационната жалба се оспорва изцяло, като се изразява становище, че обжалваното решение е напълно законосъобразно и като такова, следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Я О П изразява становище, че жалбата е неоснователна и поради това не следва да бъде уважавана.

ЯАС, първи касационен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 68/21.09.2023 г. по АНД № 20232310200072/2023 г. на РС - Елхово, с което е потвърдено Наказателно постановление № **-****-****** от 30.12.2022 г., издадено от Началника на РУП – Елхово към ОД на МВР - Ямбол, с което на осн. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на касатора А. Я. А. е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е постановено и отнемането на 12 контролни точки.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. На база на установената в резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка, съдът е приел, че наказателното постановление е напълно законосъобразен и като такова следва да бъде потвърдено. Този извод на съда е изцяло съобразен със събраните по делото доказателства и напълно се подкрепя от настоящата съдебна инстанция. Всички доводи, изложени пред касационния съд са изложени и пред първоинстанционния такъв, като последният е дал отговор на същите. Изложените съображения са достатъчно подробни и се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция, поради което е ненужно същите да бъдат преповтаряни.

Що се отнася до твърдението на касатора А., че приетото от Районен съд – Елхово, че съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя не съставлява съществено процесуално нарушение, следва да се има предвид следното:

Районния съд е приел, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но с оглед обстоятелството, че същият му е предявен надлежно, връчен му е препис от същия и му е била предоставената възможност да направи възражения, това нарушение на процесуалните правила не е съществено, тъй като не е довело до ограничаване правото на защита.

Действително, разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на нарушителя или свидетелите, които са присъствали при извършването или установяване на нарушението. Целта на тази разпоредба е да се осигури възможност на нарушителя да осъществи правото си на защита, като направи възражения и евентуално посочи доказателства. В настоящия казус, видно от данните по делото, АУАН е съставен на 09.12.2022 г. и на същата дата е предявен на касатора, като му е връчен и екземпляр от същия. За тази дата той е представил и декларация по чл. 188 от ЗДвП. Видно от съставения и приложен АУАН, в същия изрично е посочено, че е попълнена декларация от собственика на МПС, както и че лицето (касатора в настоящото производство) се е явило на 09.12.2022 г. в определения част и дата. Всичко това, преценено в съвкупност означава, че актът е съставен на 09.12.2022 г., след представянето на същата дата на декларация от касатора А. и в негово присъствие. Предвид на това съдът намира, че процесуално нарушение по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не е налице.

Що се отнася до твърдението, че използването на служители на РУ – Елхово към ОД на МВР – Ямбол за свидетели по акта и отказа да бъде подписан съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, съдът намира същото за несъстоятелно. Видно от разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. На първо място, в тази връзка следва да се отбележи, че законът не поставя изискване за това, какви точно следва да бъдат свидетелите при съставянето на акта, като не поставя и забрана това да бъдат служители на структурата, към която се числи актосъставителя. В настоящия казус, видно от съставения и приложен АУАН, в него изрично е записано, че К. В. и А. М. са свидетели при съставянето на акта, като са посочени и датите им на раждане и адресите им, т. е. същите могат да бъдат идентифицирани и при необходимост, разпитани (което е сторено от решаващия съд). С това е изпълнено изискването на закона по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В този смисъл не може да се приеме твърдението, че е налице процесуално нарушение, а още по малко съществено такова.

С оглед на изложеното съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна. Решението на решаващия съд е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон и като такова, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за настоящата инстанция.

Предвид изложеното ЯАС, първи касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 68/21.09.2023 г. по АНД № 20232310200072 по описа на РС – Елхово за 2023 г.

ОСЪЖДА А. Я. А. да заплати на ОД на МВР – Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.