Р Е Ш Е Н И Е

№……..

 

Димитровград, 12.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                         Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар:

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№695 по описа за 2019г., молба вх.№9682/30.08.2019г. от пълномощника на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по чл.250 ГПК.

            Образувано е по молба от пълномощника на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, в която се твърди, че с постановеното по гр.д.№695/2019г. на РС-Димитровград Решение №349/05.08.2019г. съдът не е посочил банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми, нито бил посочен друг начин за плащане, въпреки направеното от ответното дружество изрично особено искане в тази насока.Наред с това, поддържа, че въпреки направеното от ответното дружество възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, същото не било редуцирано от съда.

            В срока по чл.250 ал.2 от ГПК ищецът депозира становище по направеното искане, в което оспорва същото и поддържа, че то като неоснователно следва да бъде отхвърлено.  

            Съдът прецени, че с оглед изясняване на неразрешената според ответника част от спора, не е необходимо молбата му за допълване на решението да се разглежда в открито заседание с призоваване на страните, като същата беше разгледана в закрито заседание, в което намери за установено следното:

            Молбата на пълномощника на ответното дружество за допълване на решението с банковата сметка на ищеца или с посочен от него друг начин за плащане на присъдените суми е подадена в срока по чл.250 ал.1 от ГПК и от страна по делото, като разгледана по същество е неоснователна.

            Съгласно разпоредбата на чл.250 ал.1 изр.1 от ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В този смисъл, непълно е само това решение, с което съдът не се е произнесъл по част от спорното право, по един от съединените искове или по допълнителните искания, свързани с главния според предмет.

            В настоящия случай, ищецът е предявил иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК- отрицателен установителен иск за недължимост на вземане. Действително в исковата молба, а и в последствие в хода на делото, ищецът не е посочил банкова сметка ***у суми. Съгласно разпоредбата на чл.127 ал.1  от ГПК, исковата молба следва да бъде написана на български език и да съдържа подробно изброени 6 реквизита, сред които обаче не е посочване на банковата сметка или друг начин за плащане присъдени суми. В чл.127 ал.4 от ГПК е посочено, че по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка ***. Настоящия иск обаче е отрицателен установителен а не осъдителен, поради което изискването на ал.4 не се отнася за съдържанието на исковата молба, разглеждана по делото.

На следващо място,съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че в хода на производството по делото е направил особено искане за посочване на банкова сметка ***, по която да бъдат преведени присъдените му суми. Такова искане не е било направено от ответното дружество нито в отговора на исковата молба, нито в последствие с допълнително изразеното от него становище.

С оглед на това, съдът счита, че постановеното решение не следва да бъде допълвано, съобразно разпоредбата на чл.250 ал.1 от ГПК, още повече, че със същото е налице произнасяне по цялото искане на страната.

На последно място, съдът намира искането на пълномощника за редуциране на присъдените в полза на ищеца деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение за неоснователно. Видно от материалите по делото е, че сред тях не се съдържа твърдяното от ответника „Становище“, с което той е помолил съдът да редуцира до минимално установения размер платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Възражение в тази насока не е било направено и в отговора на исковата молба, депозиран от ответното дружество. Доколкото липсва възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца, което да е направено до приключване на съдебните прения пред съда, искането в тази насока, направено след постановяване на съдебното решение съдът намира за недопустимо. От друга страна това искане е и неоснователно, доколкото присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева е близко до минималното такова, определено в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева и не се явява прекомерно завишено, съобразно фактическата и правна сложност на предмета на спора между страните.      

            Предвид изложеното, съдът счита, че с постановеното по гр.д.№695/2019г. на РС-Димитровград Решение №349/05.08.2019г. се е произнесъл изцяло по предявения от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, като не дължи нарочно произнасяне по направеното от пълномощника на  ответното дружество едва след произнасяне на съдебното решение искане за посочване на банкова сметка ***дените суми. Наред с това, неоснователно се явява искането на ответното дружество за редуциране на размера на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, доколкото същото не се явява прекомерно и завишено.

            Водим от горното и на основание чл.250 ал.3 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба вх.№9682/30.08.2019г. по описа на РС-Димитровград, от пълномощника на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, в частта й за допълване на постановеното по гр.д.№695/2019г. по описа на РС-Димитровград Решение №349/05.08.2019г.  с банкова сметка, ***  Г.Г.Г. или друг начин за плащане на присъдените по делото суми в негова полза.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба вх.№9682/30.08.2019г. по описа на РС-Димитровград, от пълномощника на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, в частта й за изменение на постановеното по гр.д.№695/2019г. по описа на РС-Димитровград Решение №349/05.08.2019г. с което в полза на ищеца са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева и намаляването им до минималния размер, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: