Решение по дело №90/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3177
Дата: 18 август 2022 г.
Съдия: Мария Ангелова Дончева
Дело: 20221110200090
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 3177
гр. София, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. АНГ. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. АНГ. Д. Административно наказателно
дело № 20221110200090 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „О.“ ЕООД, представлявано от В.М. В. срещу
Наказателно постановление (НП) №42-0003083 от 09.12.2021 г., издадено от
директора на РД А.-С., с което на основание чл. 98б, т. 3 от Закона за
автомобилните превози /ЗАП/ на дружеството - жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 / пет
хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 ЗАП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Сочат се допуснати процесуалния
нарушения- неспазване на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, липса на мотиви,
некомпетентност на длъжностното лице издало наказателното постановление.
Твърди се, че актосъствителят не е очевидец на твърдяното нарушение, а
също така, че не е установено дали дружеството е товародател или лице,
което извършва товарене. На следващо място, се посочва, че сa посочени
място и датата на извършване на нарушението, които не съответстват на
действителното. Посочва се още, че не е нарушена визираната норма,
предвид, че съгласно свидетелството за регистрация на МПС допустимата
максимална маса е 50 000 кг. Моли се за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И..
1
Същата моли за отмяна на наказателното постановление, като поддържа
изложените в жалбата аргументи. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна - Д. на РД А.-София, редовно призован, не
изпраща представител и не взема отношение по подадената жалба.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
В Регионална дирекция „А. а.“ постъпило писмо с рег. №11-55-8195 от
14.10.2021г. Във връзка с полученото писмо длъжностни лица на РД А.-С.
извършили проверка и установили, че при извършена на 02.07.2021 г.
крайпътна проверка от контролните органи на РД А.-Русе се установило, че
водач извършвал превоз на товари /слънчоглед/ със съчленено ППС влекач от
кат. N3 с две оси и полуремарке от категория О4 с 3 оси. Допустимата
максимална маса отразена в свидетелството за регистрация на процесния
влекач била 18600 кг, а на съчлененото ППС 50000 кг. Теглото на ППС при
натоварването на 01.07.2021 г. било 46220 кг бруто или 32160 кг нето при
тара 14060.
При тези констатации на водача на ППС бил съставен АУАН.
След извършена проверка по документи свидетелят С., инспектор към
РД А.-София, установил че товародател на процесния товар е дружество „О.“
ЕООД, представлявано от В. М. В.. При изложените констатации С. съставил
АУАН Серия А-2012 №297373 от 08.11.2021 г. срещу дружеството-
жалбоподател. Същият бил съставен в присъствието на един свидетел при
съставянето на АУАН и в присъствието на представител на дружеството-
жалбоподател, който получил екземпляр от същия срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не
постъпили възражения.
На база на съставения АУАН било издадено процесното НП №42-
0003083 от 09.12.2021г. от директора на РД А.-С., с което на основание чл.
98б, т. 3 ЗАП на дружеството-жалбоподател било наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 / пет хиляди/ лева за
извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗАП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетеля, разпитан в хода на съдебното следствие - Д. Г. СТ.
(актосъставител), както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл.
283 от НПК писмени доказателства: 2 бр. известия до дружеството-
жалбоподател; пропуск за извозване №********** от 01.07.2021г.;
2
свидетелство за регистрация на МПС; длъжностна характеристика относно
длъжността „инспектор“; Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020г. на Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Заповед № 589
от 31.01.2020г.на ИД на РД „А.“.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на
свидетеля С., и прецени, че те са пълни, последователни и логични, без
вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага своите преки и
непосредствени възприятия относно съставянето на АУАН и това, което му е
известно за извършената проверка, доколкото същият не е очевидец на
извършване на нарушението.
За изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените
доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав изяснява по несъмнен начин фактическата обстановка
възприета от съда.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
лице (наказаното юридическо лице – търговско дружество), в рамките на
срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем
(подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
По същество жалбата се явява основателна по следните
съображения:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от
надлежно легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
срещу подлежащо на обжалване НП.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на
това свое правомощие, настоящата съдебна инстанция счита, че следва да
отбележи, че не се съгласява с направено възражение от представителя на
дружеството- жалбоподател относно некомпетентност на автора на
процесното наказателно постановление. Съгласно чл. 92, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози „Наказателните постановления се издават от
3
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
или от определени от него длъжностни лица..“, като в разпоредбата са
посочени изключения, в които настоящият случай не попада. Съгласно
посочената разпоредба лицето Ч. К.- директор на РД „А.“ се явява определено
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
длъжностно лице, съгласно приложената по делото Заповед №РД-08-30 от
24.01.2020 г. В тази връзка възражението на представителя на дружеството-
жалбоподател се явява неоснователно.
На следващо място, съдът не споделя направеното възражение за
допуснато нарушение на посочения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН преклузивен срок за
съставянето на АУАН от откриване на нарушителя. Разпоредбата на чл. 34,
ал. 1, ЗАНН постановява, че административнонаказателното производство не
се образува, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. В случая АУАН е съставен в едногодишния срок от извършване
на нарушението като няма данни нарушителят да е станал известен преди
съставянето на АУАН, доколкото към 02.07.2021 г., когато е извършена
проверка на ППС, не е бил установен товародателят, поради което следва да
се приеме, че срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е спазен. В настоящия случай е
спазен и срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, тъй като НП е издадено около месец
след съставянето на акта за установяване на административно нарушение.
Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че АУАН и НП страдат от
редица други пороци водещи до тяхното опорочаване, които съществено са
нарушили правото на защита на наказаното лице и не биха могли да бъдат
преодолени в хода на съдебното производство.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения
на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗАНН и на чл. 57, т. 5 ЗАНН. В АУАН и в НП не са
посочени датата и мястото на извършване на вмененото на дружеството-
жалбоподател нарушение, както и значими елементи от състава на същото.
Налице е и разминаване между описаните факти и правната квалификация,
която им е дадена.
На първо място настоящата съдебна инстанция намира, че датата на
извършване на нарушението следва да бъде тази, на която е извършено
товаренето на процесното ППС, а мястото - това на което то е извършено.
Видно обаче от АУАН и НП в тях отсъства каквото и да е посочване на тези
обстоятелства. Отразено е единствено, че нарушението е извършено „при
извършена крайпътна проверка“ на 02.07.2021 г., но дори тази дата би могла
да не съвпада с датата на товаренето, какъвто е и настоящия случай,
доколкото от приложения по делото пропуск за извозване тя е 01.07.2021 г.
Не съвпада и мястото, доколкото очевидно товаренето не е извършено „край
4
пътя“. Тези пропуски са съществени и сами по себе си са достатъчни да
обусловят отмяната на НП.
На следващо място, съдът намира, че в процесното наказателно
постановление липса и коректно описание на нарушението и обстоятелството,
при които е извършено същото и съответна на фактите правна квалификация.
Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за
нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗАП, която гласи, че
товародателят или лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не
допускат масата на натовареното пътно превозно средство да надвишава
допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация,
а съгласно разпоредбата на чл. 98б, т. 3 ЗАП, когато се допусне масата или
натоварването на ос на пътно превозно средство да надвиши допустимата
максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация, нарушителят
се наказва с 5000 лв., при надвишаване с повече от пет тона.
Никъде в АУАН и НП обаче не е посочено каква е била допустимата
максимална маса, отразена в свидетелството за регистрация на процесното
ППС, поради което и няма как да бъде установено дали е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 56 ЗАП.
В същото време в АУАН и издаденото на база на него НП е
посочено, че дружеството-жалбоподател е извършило претоварване на
превозното средство с 6220 кв. „над установената норма от 40 000 кг от
министъра на РРБ“. Не става ясно как и с какъв акт министърът на РРБ е
установил норма от 40000 кг, което ограничава правото на защита на
дружеството-жалбоподател и възпрепятства съда да упражни контролните си
правомощия. Не на последно място нормата, под която е подведено
нарушението – чл. 56 ЗАП, предвижда отговорност за превишаване на
максималната маса, отразена в свидетелството за регистрация, а не за
превишаване на норми, въведени от министъра на РРБ.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че процесното
наказателно постановление подлежи на отмяна, като издадено в нарушение на
процесуалните правила.
Във връзка с направеното искане от страна на жалбоподателя за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв.
съдът съобрази, че съгл. разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
5
отменения акт или отказ. Поради това и с оглед обстоятелството, че съдът
намери наказателното постановление за незаконосъобразно, както и защото
по делото са налице доказателства – фактура с №********** от 22.12.2021г.,
в който е направено отбелязване, че възнаграждението е заплатено,
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено на осн. чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0003083 от 09.12.2021 г.,
издадено от директора на РД А.-София, с което на основание чл. 98б, т. 3 ЗАП
на „О.“ ЕООД, представлявано от В. М. В., е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за
извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 ЗАП.
ОСЪЖДА ИА А. да заплати на „О.“ ЕООД, представлявано от В.М. В.,
ЕГН ********** разноски в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лева, за
адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „О.“ ЕООД, представлявано от В. М. В. срещу
Наказателно постановление (НП) №42-0003083 от 09.12.2021 г., издадено от
директора на РД А.-С., с което на основание чл. 98б, т. 3 от Закона за
автомобилните превози /ЗАП/ на дружеството - жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 / пет
хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 ЗАП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Сочат се допуснати процесуалния
нарушения- неспазване на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, липса на мотиви,
некомпетентност на длъжностното лице издало наказателното постановление.
Твърди се, че актосъствителят не е очевидец на твърдяното нарушение, а
също така, че не е установено дали дружеството е товародател или лице,
което извършва товарене. На следващо място, се посочва, че сa посочени
място и датата на извършване на нарушението, които не съответстват на
действителното. Посочва се още, че не е нарушена визираната норма,
предвид, че съгласно свидетелството за регистрация на МПС допустимата
максимална маса е 50 000 кг. Моли се за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И..
Същата моли за отмяна на наказателното постановление, като поддържа
изложените в жалбата аргументи. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна - Д. на РД А.-С., редовно призован, не изпраща
представител и не взема отношение по подадената жалба.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
В Регионална дирекция „А. а.“ постъпило писмо с рег. №11-55-8195 от
14.10.2021г. Във връзка с полученото писмо длъжностни лица на РД А.-С.
извършили проверка и установили, че при извършена на 02.07.2021 г.
крайпътна проверка от контролните органи на РД А.-Р. се установило, че
водач извършвал превоз на товари /слънчоглед/ със съчленено ППС влекач от
кат. N3 с две оси и полуремарке от категория О4 с 3 оси. Допустимата
максимална маса отразена в свидетелството за регистрация на процесния
влекач била 18600 кг, а на съчлененото ППС 50000 кг. Теглото на ППС при
натоварването на 01.07.2021 г. било 46220 кг бруто или 32160 кг нето при
тара 14060.
При тези констатации на водача на ППС бил съставен АУАН.
След извършена проверка по документи свидетелят С., инспектор към
РД А.-С., установил че товародател на процесния товар е дружество „О.“
1
ЕООД, представлявано от В. М. В.. При изложените констатации С. съставил
АУАН Серия А-2012 №297373 от 08.11.2021 г. срещу дружеството-
жалбоподател. Същият бил съставен в присъствието на един свидетел при
съставянето на АУАН и в присъствието на представител на дружеството-
жалбоподател, който получил екземпляр от същия срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не
постъпили възражения.
На база на съставения АУАН било издадено процесното НП №42-
0003083 от 09.12.2021г. от директора на РД А.-София, с което на основание
чл. 98б, т. 3 ЗАП на дружеството-жалбоподател било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 / пет
хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗАП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетеля, разпитан в хода на съдебното следствие - Д. Г. С.
(актосъставител), както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл.
283 от НПК писмени доказателства: 2 бр. известия до дружеството-
жалбоподател; пропуск за извозване №********** от 01.07.2021г.;
свидетелство за регистрация на МПС; длъжностна характеристика относно
длъжността „инспектор“; Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020г. на Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Заповед № 589
от 31.01.2020г.на ИД на РД „А.“.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на
свидетеля С., и прецени, че те са пълни, последователни и логични, без
вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага своите преки и
непосредствени възприятия относно съставянето на АУАН и това, което му е
известно за извършената проверка, доколкото същият не е очевидец на
извършване на нарушението.
За изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените
доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав изяснява по несъмнен начин фактическата обстановка
възприета от съда.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
лице (наказаното юридическо лице – търговско дружество), в рамките на
срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем
(подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
2
По същество жалбата се явява основателна по следните
съображения:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от
надлежно легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
срещу подлежащо на обжалване НП.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на
това свое правомощие, настоящата съдебна инстанция счита, че следва да
отбележи, че не се съгласява с направено възражение от представителя на
дружеството- жалбоподател относно некомпетентност на автора на
процесното наказателно постановление. Съгласно чл. 92, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози „Наказателните постановления се издават от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
или от определени от него длъжностни лица..“, като в разпоредбата са
посочени изключения, в които настоящият случай не попада. Съгласно
посочената разпоредба лицето Ч. К.- д. на РД „А.“ се явява определено от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
длъжностно лице, съгласно приложената по делото Заповед №РД-08-30 от
24.01.2020 г. В тази връзка възражението на представителя на дружеството-
жалбоподател се явява неоснователно.
На следващо място, съдът не споделя направеното възражение за
допуснато нарушение на посочения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН преклузивен срок за
съставянето на АУАН от откриване на нарушителя. Разпоредбата на чл. 34,
ал. 1, ЗАНН постановява, че административнонаказателното производство не
се образува, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. В случая АУАН е съставен в едногодишния срок от извършване
на нарушението като няма данни нарушителят да е станал известен преди
съставянето на АУАН, доколкото към 02.07.2021 г., когато е извършена
проверка на ППС, не е бил установен товародателят, поради което следва да
се приеме, че срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е спазен. В настоящия случай е
спазен и срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, тъй като НП е издадено около месец
след съставянето на акта за установяване на административно нарушение.
Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че АУАН и НП страдат от
редица други пороци водещи до тяхното опорочаване, които съществено са
нарушили правото на защита на наказаното лице и не биха могли да бъдат
преодолени в хода на съдебното производство.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения
на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, т. 5 от ЗАНН. В АУАН и в НП
не са посочени датата и мястото на извършване на вмененото на дружеството-
3
жалбоподател нарушение, както и значими елементи от състава на същото.
Налице е и разминаване между описаните факти и правната квалификация,
която им е дадена.
На първо място настоящата съдебна инстанция намира, че датата на
извършване на нарушението следва да бъде тази, на която е извършено
товаренето на процесното ППС, а мястото - това на което то е извършено.
Видно обаче от АУАН и НП в тях отсъства каквото и да е посочване на тези
обстоятелства. Отразено е единствено, че нарушението е извършено „при
извършена крайпътна проверка“ на 02.07.2021 г., но дори тази дата би могла
да не съвпада с датата на товаренето, какъвто е и настоящия случай,
доколкото от приложения по делото пропуск за извозване тя е 01.07.2021 г.
Не съвпада и мястото, доколкото очевидно товаренето не е извършено „край
пътя“. Тези пропуски са съществени и сами по себе си са достатъчни да
обусловят отмяната на НП.
На следващо място, съдът намира, че в процесното наказателно
постановление липса и коректно описание на нарушението и обстоятелството,
при които е извършено същото и съответна на фактите правна квалификация.
Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за
нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗАП, която гласи, че
товародателят или лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не
допускат масата на натовареното пътно превозно средство да надвишава
допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация,
а съгласно разпоредбата на чл. 98б, т. 3 ЗАП, когато се допусне масата или
натоварването на ос на пътно превозно средство да надвиши допустимата
максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация, нарушителят
се наказва с 5000 лв., при надвишаване с повече от пет тона.
Никъде в АУАН и НП обаче не е посочено каква е била допустимата
максимална маса, отразена в свидетелството за регистрация на процесното
ППС, поради което и няма как да бъде установено дали е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 56 ЗАП.
В същото време в АУАН и издаденото на база на него НП е
посочено, че дружеството-жалбоподател е извършило претоварване на
превозното средство с 6220 кв. „над установената норма от 40 000 кг от
министъра на РРБ“. Не става ясно как и с какъв акт министърът на РРБ е
установил норма от 40000 кг, което ограничава правото на защита на
дружеството-жалбоподател и възпрепятства съда да упражни контролните си
правомощия. Не на последно място нормата, под която е подведено
нарушението – чл. 56 ЗАП, предвижда отговорност за превишаване на
максималната маса, отразена в свидетелството за регистрация, а не за
превишаване на норми, въведени от министъра на РРБ.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че процесното
наказателно постановление подлежи на отмяна, като издадено в нарушение на
процесуалните правила.
4
Във връзка с направеното искане от страна на жалбоподателя за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв.
съдът съобрази, че съгл. разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Поради това и с оглед обстоятелството, че съдът
намери наказателното постановление за незаконосъобразно, както и защото
по делото са налице доказателства – фактура с №********** от 22.12.2021г.,
в който е направено отбелязване, че възнаграждението е заплатено,
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено на осн. чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд

5