ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 137
гр. Велико Търново, 09.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500046 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 122 ГПК вр. чл.165, ал.4 СК.
Предмет на настоящото производство е Определение № 125/ 24.01.2022г. по
ч.гр.д. № 102/2022г. по описа на РС - Горна Оряховица, VIII състав, с което
последният е прекратил образуваното пред себе си производство и е
повдигнал спор за подсъдност.
За да постанови акта си, Горнооряховският районен съд е счел, че
изпратеното му по компетентност от Районен съд - Велико Търново, дело за
произнасяне по подадена молба с правно основание чл.165, ал.4 СК вр.
чл.130, ал.3 СК, не му е подсъдно. Изложил е подробни съображения, които
по същество са свързани с правната същност на охранителното производство,
като поддържа, че с оглед нормата на чл.540 ГПК, препращаща изрично към
приложимите правила на общия исков процес, следва да бъде изключено
служебното начало при разглеждане на въпроса относно подсъдността, като в
настоящата хипотеза Великотърновският районен съд се е произнесъл, без да
е налице отправено изрично възражение, досежно подсъдността. Допълва се
още, че в хипотезата на чл.165, ал.4 СК вр. чл.130, ал.3 СК, липсва
нормативна уредба, когато има данни, че настоящият адрес на детето, респ. на
поставеното под пълно запрещение лице, не е в Република България, а в
чужбина.
По така повдигнатия пред настоящата съдебна инстанция спор за подсъдност,
съобразно с установените правомощия по чл.122 ГПК, съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
До Районен съд - Велико Търново е била подадена молба с вх.№
19226/14.12.21г., от лицето Н. И. Щ. с ЕГН **********, действаща в
качеството си на определен, съгласно Заповед № 1140/15.07.2020г. на Кмета
на Община Стражица, настойник на лицето И.Н. И. с ЕГН **********,
1
поставен под пълно запрещение с Решение от 15.04.2002г. по гр. д. №
5/2001г., по описа на ВТОС. Със същата молба е поискано разрешение от
районния съд, съобразно разпоредбата на чл.165, ал.4 СК вр. чл.130, ал.3 СК,
молителката да изтегли сумата от 10 500 лв. /десет хиляди и петстоти лева/,
представляваща средства по отпусната на И. Н. И., с Разпореждане №
********** от 17.07.2020г. на ТП на НОИ - Велико Търново, социална пенсия
за инвалидност, от банковата сметка сметката на същото лице при Банка
“ДСК” АД. Към молбата са били представени писмени доказателства. С
Определение № 9/ 04.01.2022г. по ч.гр.д. № 3526/2021г. по описа на РС -
Велико Търново е счел, че с оглед на представените писмени доказателства,
делото не му е подсъдно, като е прекратил образуваното по молбата
производство пред себе си, и е изпратил делото по компетентност на Районен
съд - Горна Оряховица. За да постанови горепосоченото определение,
Великотърновският районен съд е счел, че приложимата разпоредба на
чл.130, ал.3 СК, към която препраща изрично чл.165, ал.4 СК, определя
специфична местна подсъдност, а именно по настоящия адрес на детето, респ.
на поставеното под пълно запрещение лице. При липса на изрична правна
уредба, следва да намерят приложение правилата на процесуалния ред, по
който се разглежда така подадената молба, а именно по реда на
охранителното производство, уредено в чл.530-541 ГПК, т.е. подсъдността да
се определи съгласно разпоредбата на 531, ал.2 ГПК - по постоянния адрес на
молителя.
Настоящата съдебна инстанция намира за правилно и обосновано,
становището, изразено в определението, постановено от РС - Велико
Търново.
Действително, в разпоредбата на чл.130, ал.3 СК, към която препраща
изрично чл.165, ал.4 СК, законодателят е определил специфична местна
подсъдност по настоящия адрес на детето, респ. на поставеното под пълно
запрещение лице. При уреждането на отклонения в общата подсъдност,
установена в правилата на ГПК, законодателят изхожда от съблюдаване на
интересите на конкретните правни субекти. В хипотезата на чл.130, ал.3 СК,
законодателят се е ръководил именно от интереса на конкретно посочените
правни субекти, за които разпоредбата намира приложение. Още повече, че
от самата същност на така въведената специфична подсъдност, е видно
критерият, по който тя се определя, а именно мястото, където към дадения
момент се намират центъра на житейските интереси на конкретния правен
субект. Действително българският законодател не е уредил изрично
хипотезата, при която центърът на житейските интереси на конкретния правен
субект е извън пределите на Република България, т.к. налице е нормативна
празнина. Тъй като в настоящата хипотеза се касае за процесуалноправни по
своята правна същност, норми, то правоприлагането по аналогия е
изключено. Безспорно установен е обаче процесуалноправният ред, по който
се разглеждат подадените молби с правно основание чл.165, ал.4 СК вр.
чл.130, ал.3 СК, а именно по реда на охранителното производство по ГПК. С
разпоредбата на чл.531, ал.2 ГПК, изрично е уредена подсъдността по молби,
разглеждани в рамките на това производство. Както разпоредбата на чл.531,
2
ал.1 ГПК, така и ал. 2 на същия, въвеждат изисквания относно формата на
сезиращия съда акт - молбата, както и местнокомпетентния съд, който следва
да се произнесе по нея. Тези правила са условия за допустимост на
производството и за тях съдът следва да следи служебно.
При така изложените съображения, след преценка на събраните писмени
доказателства, за настоящата съдебна инстанция се формира единствено
обоснования правен извод, че на основание приложимостта на разпоредбата
на чл.531, ал.2 ГПК, местнокомпетентен да разгледа подадената от Надежда
Иванова Щейер, в качеството й на настойник на поставения под пълно
запрещение - Иван Надеждов Иванов с ЕГН **********, молба с вх.№
19226/14.12.21г., се явява Районен съд - Горна Оряховица.
Предвид горното и на основание чл. 122 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗПРАЩА подадената молба с вх.№ 19226/14.12.21г., от лицето Н. И. Щ.с
ЕГН **********, действаща в качеството си на определен, съгласно Заповед
№ 1140/15.07.2020г. на Кмета на Община Стражица, настойник на лицето
И.Н.И. с ЕГН **********, поставен под пълно запрещение с Решение от
15.04.2002г. по гр. д. № 5/2001г., по описа на ВТОС, за произнасяне по
компетентност на Районен съд Горна Оряховица.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3