№ 313
гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100502550 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 8617/17.11.2022г от
длъжника Бранимир В. Ш. ЕГН ********** адрес за кореспонденция: гр.Варна ул.
„София" № 24 ет.1, срещу отказа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег.№ 717, да прекрати и
приключи производството по изп.дело № 529/2022.
Счита същия за незаконосъобразен и неправилен и затова моли за неговата отмяна,
като излага следните доводи :
Изп.д.№ S29/2022r било заведено срещу мен в качеството му на длъжник от
взискателя „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД /със старо наименование „Райфайзенбанк
България“АД/ за негово задължение в размер на 78 455,41лв- неолихвяема сума, 3,50лв
допълнителни разноски и 132лв- разноски за образуване на изп.дело и такса по т.26 от
ТТЗЧСИ- 5229,86лв в полза на ЧСИ, както и 50лв – юриск. възнаграждение.
Изп.дело е образувано на основание издаден ИЛ по ч.гр.д.№ 14073/2011г на ВPC-14с-
в.
Посоченото по-горе задължение било увеличено в размер на 83 870,41лв, като били
начислени и лихви върху дълга към 18.10.2022г.
Въз основа на същия ИЛ, изд. по посоченото ч.гр.дело било образувано изп.д.№
775/2014 отново при ЧСИ Р.Тодорова.
Последното изп.действие по него било извършено на 27.08.2017г, изразяващо се в запор
върху банкови сметки.
На 21.10.2017г бил извършен превод на парични средства към взискателя по
1
разпределение, което действие не прекъсва давността, съгл.TP № 2/26.06.2015г по тьлк.д.N
2/2013г на ОСГТК на ВКС.
Следователно, по отношение на вземането на взискателя от една страна е настъпила
перемпция, тъй като повече от две години не са били предприемани никакви изп.действия
срещу него.
Извън изложеното, от 27.08.2017г била започнала да тече нова 5- годишна давност,
която е изтекла на 27.08.2022г, т.е. преди образуването на настоящото изп.производство и
затова погасителната давност по отношение на дълга е произвела действието си.
С оглед на изложеното по-горе моли за постановяване на решение, с което да бъде
отменен отказът на ЧСИ да прекрати производството по изп.дело и да приключи същото
поради настъпила перемпция на дълга и погасяването на задължението по давност, като му
бъдат дадени указания в тази насока.
Мол и за присъждането на сторените по делото разноски.
Прави доказателствено искане за изскване на изп.дело № 775/2014г на ЧСИ
Р.Тодорова, образувано по същия ИЛ, както и настоящото изп.д.№ 529/22г за установяване,
че и двете дела са образувани по един и същи ИЛ, а също и кога са извършвани последните
изп.действия, прекъсващи давността.
В срока по чл.436 ал.З ГПК е постъпил писмен отговор от взискателя „Кей Би Си
Банк България“ЕАД /с предх. наименование "Райфайзенбанк България"ЕАД/ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София р-н "Лозенец", бул."Н.Вапцаров"
№ 55 – сграда „Експо 2000", представлявана от Изп.директор Недялко Вел.Михайлов и
Прокурист Михаил Т.Петков, действащи чрез пълномощника си юриск.Ант.Ст.Ц., съд.адрес:
гр.Варна. бул.“Вл.Варненчик“ № 68, изразява становище за неоснователност на подадената
жалба, като излага сл.съображения:
1/ ЧСИ не е компетентен да се произнася по спор за материални права, вкл. изтекла и
за погасителна давност.
Поради това правилно ЧСИ Тодорова е отказала прекратяване на изп.дело на това
основание.
2/ Твърдението за настъпила перемпция е невярно.
Видно от датата на образуване на изп.дело 14.10.2022г, по същото не са изтекли 2
години от последно изп.действие.
Следователно, напълно законосъобразно и обосновано ЧСИ е отказал прекратяване
на изп.производсство и на това основание.
Предвид горното моли за оставяне без уважение подадената жалба и да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на банката направените съдебно- деловодни разноски.
Изразява становище по отношение на доказателственото искане: счита същото за
2
неотносимо към предмета на спора, тъй като изп.д.№ 775/2014г на ЧСИ Румяна Тодорова
няма касателство към предмета на проверката, която следва да извършена по подадената
жалба
Претендира пирсъждане на разноски, на осн.чл.78 ал.8 ГПК, в размер, съобразен с
посочения в ЗПП.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение в случай,
че същото не е съобразено с минималните размери, предвидени в Наредба № 1/9.07.2004г за
минималните размери на адв.възнаграждения.
Моли, на осн.чл.50 ал.4 вр.чл.38 ал.2 т.1 ГПК връчването по конкретното дело да
бъде извършвано през ЕПЕП на профил, асоцииран със следния електр.адрес -
**************@*******.**
По делото е приложено писмено становище от ЧСИ Румяна Тодорова за
неоснователност на жалбата.
СЪДЪТ, като разгледа постъпилата въззивна жалба, намира същата за допустима, след
е подадена в срок от надлежна страна и срещу действие на ЧСИ, попадащо сред
лимитативно изброените хипотези, една от които е тази на чл.435 ал.2 т.6 предл.2-ро ГПК –
длъжникът може да обжалва отказа на СИ да извърши определено действие. Ето защо
дължи произнасяне по нейната основателност.
Въз основа на данните по делото се установява съдът достига да следните
фактически изводи:
Съвпадащите обяснения по фактите, изложени в жалбата на дъжника, в ПО на
взискателя, както и от обясненията на ЧСИ, следва, че не е спорно, че настоящото изп.д.№
529/2022 е образувано в кантората на ЧСИ Румяна Тодорова на 14.10.2022г по искането на
взискателя „Кей Би Си Банк България"ЕАД /предх.наименование „Райфайзен
Българиая“АД/ въз основа на представения от него ИЛ от 20.10.2011г, издаден от ВРС-14с-в
по ч.гр.д.№ 14073/2011г, с който Б. В. Ш. е бил осъден да заплати на взискателя сумата от
78 455,41лв, върху която са били начследни лихви и присъдени и разноски, както самият
възивник е посочил.
Не е спорено и че по повод същия ИЛ е било образувано предходно изп.производство
под № 775/2014г отново присъщия ЧСИ Р.Тодорова.
Както сочи самият жалбоподател, а това се излага и от ЧСИ, по него е имало
частично събиране на вземането, като на 13.10.2022г производството по изп.дело е било
прекратено поради настъпила перемция.
Затова впоследствие с молбата от 14.10.2022г взискателят е поискал образуването на
настоящото изп.дело за събиране остатъка от вземането си.
3
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
С ТР № 2/26.06.2015г по т.д.№ 2/2013г на ОСГТК на ВКС., т.10 е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изп.действия в продължение на две години,
изп.производство се прекратява поради т.нар."перемпция", която настъпва екс леге, по
силата на закона, на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК /чл.330 ал.1 б."д" ГПК(отм.)/, като ЧСИ може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Според мотивите на ТР прекъсва давността предприемането на кое да е изп.действие
в рамките на определен изп.способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя,
съгл.чл.18 ал.1 ЗЧСИ/, каквито са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изп.действия и не прекъсват
давността образуването на изп.дело, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
Разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК визира взискателят да е отправил само искане, в
какъвто смисъл са и дадените от ВКС задължителни указания с ТР.
В случая още при подаване искането за образуване на производството по изп.дело на
14.10.2022 взискателят е посочил и способа за принудително изпълнение – запор върху
банковите сметки на длъжника, чрез което действие да поддържа висящността на
изп.производство. При това, до датата на подадената от длъжника молба за прекратяване на
изп.дело на 10.11.2022г, изобщо няма изтекли две години.
Ето защо по отношение на това образувано изп.производство под № 529/2022 няма
основание за прекратяването му с оглед хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Що се отнася до позоваването на изтекла погасителна давност на самото вземане на
кредитора по ИЛ, съборазно чл.110 ЗЗД, същото е несъстоятелно. Двата вида давности
следва да бъдат разграничавани.
ЧСИ и контролиращият съд в рамките на това производство могат да проверяват
само настипалата по силата на закона перемпция, т.е. давност, изтекла в рамките на
изп.процес поради бездействието на взискателя.
Извън правомощията както на ЧСИ, така и на проверяващия неговите действия съд, е
да се произнася по съществуването на материално правното вземане - дали самото то вече е
погасено поради изтекла общия давностен срок. За защита на това свое право длъжникът
4
разполага с друг процесуален ред – исковият, изрично посочено в нормата на чл.439 ГПК.
Затова и соченият довод не следва да бъде обсъждан.
Като краен се налага извод за неоснователност на жалбата и затова следва да бъде
оставена без уважение.
Разноски за това производство не следва да бъдат присъждани доколкото същото няма
самостоятелен характер.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната жалба вх.№ 8617/ 17.11.2022г от
длъжника Бранимир В. Ш. ЕГН ********** адрес за кореспонденция: гр.Варна ул.
„София" № 24 ет.1, срещу отказа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег.№ 717, да прекрати и
приключи производството по изп.дело № 529/2022.
Разноски не се присъждат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5