№ 373
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александра Й.ова
Членове:Стоян Михов
Десислава П. Генова
при участието на секретаря Джудит Сл. Димитрова
в присъствието на прокурора Х. Бл. К.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно
дело № 20251100602227 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С определение от 13.03.2025 г. по НЧД № 2350/25 г., СРС, НО, 134-ти състав е
извършил групиране на наказанията, наложени на осъдения Й. В. И. като е определил на
основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК едно общо най- тежко наказание между
наложените му по НОХД 8116/2024г. по описа на СРС, НО, 116 състав; НОХД 15292/2024г.
по описа на СРС, НО, 134 състав и НОХД 796/2025г. на СРС,а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 /две/ години и 8/осем/ месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг тежим.
Съдът на основание чл. 25, ал. 2 от НК приспаднал от така определеното общо
наказание времето, през което осъдения е изтърпял наказания по кумулираните съдебни
актове.
Съдът на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК е приспаднал от определеното общо
наказание времето, през което осъденото лице е било задържано, вкл. по реда на ЗМВР и
НПК.
Срещу определението е постъпил протест от прокурор при СРП, в който се сочат
съображения досежно отказа за приложение на чл.24 НК предвид предходната съдимост на
дееца, броя на престъпленията, последователността и вида им, както и краткия период на
обективиране. Предлага се изменение на определението и приложение на чл.24 НК, като
1
общото най-тежко наказание лишаване от свобода от две години и осем месеца бъде
увеличено с шест месеца и да бъде определено окончателно наказание лишаване от свобода
за срок от три години и два месеца.
Постъпило е и възражение срещу протеста на СРП от служебният защитник на
осъдения Й. И. – адв.Й., в което се сочи несъгласие относно подаденият протест и
изложените в него съображения относно прилагането на чл.24 НК. Моли съда да потвърди
определението на СРС.
Въззивният съд в разпоредително заседание на 02.04.2025г. по реда на чл. 327 от НПК
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения,
както и разпит на свидетели и вещи лица.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното
обвинение моли съда да приложи чл.24 НК като увеличи с шест месеца наложеното общо
най-тежко наказание от две години и осем месеца. Посочва, че спрямо осъдения са налице
множество осъждания и въпреки приложението на чл.24 НК по друго групиране на
наложените му наказания, не е изиграло поправителна и превъзпитателна роля спрямо него.
Служебният защитник на осъдения И.-адв.Й. моли съда да не прилага чл.24 НК и да
потвърди първоинстанционното определение като правилно и законосъобразно.
В правото си на лична защита, осъденият Й. И. се придържа към казаното от
защитника си. В последната си дума моли съда да се потвърди определението на СРС .
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложеното във въззивния протест и възражение, както и доводите, направени
в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Производството пред СРС е протекло по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК и е било
образувано по предложение на Софийска районна прокуратура за групиране на наложените
на осъдения Й. И. наказания по НОХД 8116/2024г. по описа на СРС, НО, 106 състав и по
НОХД 15292/2024г. по описа на СРС, НО, 134 състав. В предложението е застъпено и
обстоятелството, че са налице предпоставките за увеличаване по реда на чл.24 НК на общото
наказание до една втора, а именно с шест месеца.
Първостепенният съд е направил правилния и законосъобразен извод, че в случая са
налице предпоставките на чл.25, вр. чл.23, ал.1 НК за определяне на осъдения И. едно общо
най-тежко наказание за извършените от него престъпления, за които е бил осъден по НОХД
8116/2024г. по описа на СРС, НО, 106 състав, по НОХД 15292/2024г. по описа на СРС, НО,
134 състав и по НОХД № 796/2025г. по описа на СРС, НО, 16 състав.
Деянието по НОХД №8116/2024г. по описа на СРС,НО, 106състав е извършено на
22.03.2024г. Присъдата е постановена на 08.07.2024г. и е влязла в законна сила на 24.07.2024
година. Наложено е наказание лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца за
2
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.
Деянието по НОХД № 15292/2024г. по описа на СРС, НО, 134 състав е извършено на
06.04.2024г. Определението, с което е одобрено споразумение за решаване на наказателното
производство е влязло в закона сила на 03.02.2025г. Наложено е наказание лишаване от
свобода за срок от една година за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.
Деянието по НОХД № 796/2025г. по описа на СРС, НО, 16 състав е извършено на
08.04.2024г.. Определението, с което е одобрено споразумение за решаване на наказателното
производство е влязло в законна сила на 24.02.2025година. Наложено е наказание лишаване
от свобода за срок от две години за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.
Следователно Й. И. е извършил деянията по посочените наказателни производства
преди да има влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях и е налице реална съвкупност
от престъпления. Най –тежко е наказанието, наложено на И. по НОХД № 8116/2024г. по
описа на СРС, НО, 106 състав, а именно две години и осем месеца „лишаване от свобода“,
което правилно СРС е определил като общо най-тежко, което следва да се търпи при
първоначален строг режим предвид изричните разпоредби на ЗИНЗС.
С оглед изисканите справка за съдимост, бюлетини за съдимост и справка от СРС,
НО, 134 състав първостепенният съд е констатирал, че до момента на постановяване на
определението от първата инстанция И. е бил осъждан многократно, като същевременно са
били извършени и групирания на наложени на И. наказания.
Както е посочил и първостепенния съд престъпленията по цитираните дела са
извършени от И. преди да е имало постановена и влязла в сила присъда за което и да е било
от тях, поради което те се намират в съвкупност и за тях са налице основанията на чл. 25 вр.
чл. 23 от НК. Ето защо и правилно съдът е определил на И. едно общо най - тежко наказание
измежду наказанията, наложени му по цитираните НОХД, а именно - "Лишаване от свобода"
за срок две години и осем месеца „лишаване от свобода“, което правилно СРС е определил
като общо най-тежко, което следва да се търпи при първоначален строг режим.
В съответствие с нормите на чл.25, ал.2 и чл.59, ал.1 НК първостепенният съд е
приспаднал от така определеното общо наказание времето, през което осъдения е
изтърпявал наказания по групираните съдебни актове и времето, през което осъденото лице
е било задържано, вкл. по реда на ЗМВР и с МН „Задържане под стража“ и „Домашен
арест“.
Спорните части на проверяваното определение, с които представителят на
държавното обвинение не е съгласен засягат приложението на чл. 24 НК .
Настоящата инстанция пиема, че протестът е основателен и неправилно
първостепенният съд не е приложил разпоредбата на чл. 24 НК. За да извърши преценката
дали определеното на осъдения общо най-тежко наказание е необходимо да бъде
увеличавано или не, СГС следва да съобрази няколко групи обстоятелства. Нормата на чл.
3
24 от НК се прилага по преценка на съда при съобразяване на цялостната престъпна дейност
на подсъдимия, като може да увеличи определеното най-тежко наказание в размер не повече
от ½, като увеличеният размер не може да надминава сбора на отделните наказания. В
случая е определено общо наказание измежду наложените на осъдения Й. И. наказания за
три престъпления, които се явяват обективирани в кратък времеви период. Касае се до тежки
умишлени престъпления против собствеността, като всяко от тях е извършено при условията
на „опасен рецидив“ за посегателства против собствеността. Отчитайки личността на
подсъдимия от гледна точка на преходната му съдимост се установява, че същият е с трайно
изграден престъпен мироглед, многократно осъждан /тридесет и четири пъти/
преимуществено за престъпления против собствеността, като престъпната му деятелност е
отпочнала като непълнолетен и продължаваща и към момента на произнасяне на съда, като
е използван широк инструментариум от държавата в опит за въздействие чрез наказания
пробация, условно осъждане и ефективни наказания лишаване от свобода, които не са имали
необходимия възпиращ ефект върху подсъдимия, който освен всичко, противно на изводите
на първоинстанционния съд, не се намира в млада възраст към датата на последното деяние
/26 години/. Младата възраст като обстоятелство относимо към личността на дееца,
обосноваваща проява на снизхождение, е относима към лица, които се намират в
непосредствена близост на пълнолетието, когато все още трае процес на изграждане на
личността и които са с динамичен стереотип на поведение, който се характеризира с
недостатъчна оформеност на волевия елемент към възпиране и достатъчно осмисляне на
възможните последици на престъпното деяние. В случая се касае до деец и деяния,
включени в кумулативна група с висока степен на обществена опасност, което обосновава
приложение на чл. 24 НК в претендираната от държавното обвинение насока, с оглед
постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК- да се въздействува предупредително
върху осъдения и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
На тази основа въззивният съд намира, че в конкретната ситуация приложението на
чл. 24 НК се явява законосъобразно, обосновано и справедливо.
С оглед изложените съображения, въззивният съдебен състав намира, че атакуваното
определение на СРС следва да бъде изменено като определеното общо най-тежко наказание
следва да бъде увеличено на осн. чл. 24 НК с шест месеца и да бъде определено окончателно
наказание лишаване от свобода за срок от три години и два месеца.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3 НПК СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 13.03.2025 г., постановено по НЧД № 2350/25
г., СРС, НО, 134 състав, като на осн. 24 НК УВЕЛИЧАВА с шест месеца определеното общо
най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца на осъдения
Й. В. И., ЕГН ********** измежду наложените му наказания по НОХД 8116/2024г. по описа
на СРС, НО, 116 състав; НОХД 15292/2024г. по описа на СРС, НО, 134 състав и по НОХД
4
796/2025г. на СРС и определя окончателен размер на общото най-тежко наказание лишаване
от свобода за срок от три години и два месеца.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.03.2025 г., постановено по НЧД №
2350/25 г., СРС, НО, 134 състав в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5