Определение по дело №49/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и следващите от ГПК /отм./, във връзка с § 2, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ГПК, във връзка с чл. 109 от ЗС и е образувано след постановено от ВКС решение, с което въззивното решение на ОС – гр. С. за оставяне в сила на Решение № 21/18.03.2008 г. по гр. д. № 311/2007 г. по описа на РС – гр. Девин, е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Във връзка с дадените от касационната инстанция указания, на страните по делото е предоставена възможност да депозират доказателства досежно установяването, респективно оспорването на правото на собственост на ищеца – въззиваем по отношение на процесния имот УПИ ...и извършените неоснователни действия от страна на ответника – въззивник.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба, становището на въззиваемата страна, обсъди доказателствата по делото, в тяхната съвкупност и поотделно и провери валидността и допустимостта на оспореното решение на първоинстанционния съд, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Удостоверение № ..../05.10.2007 год. по описа на Община – гр. Доспат, процесният имот пл. № .., образуващ УПИ ...в кв... по ЗРП на с. К. по регулационния план на селото, утвърден със Заповед № .../20.02.1992 г., при граници: изток УПИ .... на Ю. и А. Р. Ч., запад УПИ .... на С. и Д. С. А. и С. И. А., север – пешеходна пътека и юг - УПИ .... на Д. Ш. Ч. и УПИ .... на Р. и Ш. А. Ч., е записан по разписната книга на Ш. и Д. Д. Х., който имот не е актуван като общински. От назначената в производството пред районния съд СТЕ се установява, че съседният имот пл. № ..., участващ в УПИ ...., кв. .. по същия план е записан на С. и Д. А. и С. И. А.. Предвидената улица между о. т. 177и о. т. 34, в която от имота на ответника – въззивник участват 155 кв. м. и която е предвидена да обслужва имоти №№ .., .. и .., не е реализирана, тъй като профилът на терена не позволява преминаване на транспортни средства и наклонът в процесния имот е не по-малко от 35° от север към юг. Улицата, разположена между горепосочените осови точки не е била променена с частичното изменение на уличната регулация, предвидено със Заповед № ../03.07.1998 г., както и пешеходната пътека между имоти № .. и № .., която не е била премахната с цитираната заповед, но същите не са реализирани. В заключението на вещото лице е посочено, че няма друг достъп до имота на ищеца, през който да е възможно транспортното му обслужване, както и че не е извършено отчуждаване на частта от имота на ответника, участваща в улицата.

Разпитаният при повторното разглеждане на делото от въззивния съд свидетел Е. сочи, че до имота на Ш. Х. може да се стигне по пътя от страната на А. Ч., който път обаче не е достъпен за автомобил, както и че Д. А. е оградил своя имот с дървена ограда, която не пречи на въззиваемия.

Предявеният от Ш. Х. пред РС – гр. Д. иск с правно основание чл. 109 от ЗС е уважен и ответникът Д. А. е осъден да прекрати неоснователните си действия, като премахне дървена ограда, построена на регулационната граница в УПИ ...., кв. .. по ПУП на с. К. между о. т. 177 и о. т. 34, премахне струпаните там дъски и други материали, с които действия е направил невъзможен достъпа до имот УПИ ....., кв. ... В мотивите на решението първоинстанционният съд е стигнал до извода, че поставяйки ограда в терен, предвиден за улица и обслужване на двата съседни имота, принадлежащи на страните по делото, ответникът е ограничил упражняването на правото на собственост на ищеца. На следващо място е отбелязано, че независимо, че улицата не е реализирана, Д. А. е бил длъжен да осигури достъп до имота на съседа си, по аргумент на чл. 51 от ЗС.

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Въззивната жалба е процесуално допустима - депозирана е в законоустановения срок от надлежна страна, която има правен интерес от търсената защита и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следните съображения:

Искът по чл. 109 от ЗС представлява претенция на собственика на вещта /имота/ срещу лице, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното използване на имота според предназначението му, независимо дали точно това лице или друг е причинил състоянието, което затруднява ползването. Съгласно разпределението на доказателствената тежест досежно предявения негаторен иск, ищецът следва да докаже правото си на собственост върху претендирания недвижим имот, както и смущенията, с които насрещната страна ограничава използването му.

Ищецът – въззиваем в настоящото производство Ш. Х. се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на записването на имота по разписната книга към действащия ПУП на с. К., утвърден със Заповед № .../20.02.1992 г., но това записване няма вещно-прехвърлително действие и не представлява придобивно основание досежно правото на собственост върху този имот. В проведеното на 17.11.2009 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на Ш. Х. изрично заявява, че последният не притежава документ за собственост, поради което не може да представи такъв по делото, но претендира, че насрещната страна също не се е снабдила с акт за собственост, следователно тя няма право да загражда имота, предвиден за улица. С горепосоченото волеизявление е признат неизгоден за Х. факт, което следва да бъде преценявано както поотделно, така и в съвкупност с останалите доказателства по делото. Предмет на доказване от страна на ищеца по възникналия правен спор е неговото право на собственост върху процесния имот, което в случая остава недоказано, а не липсата на вещно право на третото лице - ответника върху съседния имот.

Втората предпоставка на предявения негаторен иск - неоснователните действия, с които ответникът – въззивник ограничава използването на процесния имот, а именно: поставяне на дървена ограда между о. т. 177 и о. т. 34, струпване на дърва, дъски и други материали и разкопаване на част от имот пл. № .., образуващ УПИ .... в кв. .. по действащия ПУП на с. К., одобрен със Заповед № ..../20.02.1992 г., попадаща в нереализирана улица, също не е налице. Въпреки предоставената възможност на Ш. Х. и при второто разглеждане на делото пред въззивния съд да поиска и събере доказателства досежно неоснователните действия на насрещната страна, такива не са направени и не са представени и пред двете съдебни инстанции. От проведеното от Д. А. насрещно доказване Ч. свидетелските показания на св. Е. се установява, че поставената в имота на въззивника ограда не пречи на въззиваемия да използва имота си, до който може да стигне по пътя от страната на А. Ч.. Видно от назначената в производството пред районния съд СТЕ, която настоящата инстанция кредитира като обективна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице, отчуждаване на частта от имота на ответника, участваща в улицата, не е извършено и предвидената улица между о. т. 177и о. т. 34, която е с предназначение да обслужва имоти №№ .., .. и .., не е реализирана. От тези факти може да се направи извода, че Д. А. е поставил дъски, материали и дървена ограда на границата на своя имот, от който не са отчуждени участващите 155 кв. м. в предвидената, но неизградена улична регулация. Следователно тези действия не са неправомерни и с тях не се ограничава възможността на Ш. Х. да използва имота си. Липсата на друг достъп до имота на въззиваемия, през който да е възможно транспортното му обслужване не е последица от тези действия, а учредяването на сервитутно право на преминаване на Х. през имота на А. не е предмет на предявения негаторен иск и не следва да бъде обсъждано в това производство.

Настоящият съдебен състав не кредитира изводите на първоинстанционния съд досежно основателността на предявения негаторен иск, тъй като счита, че и двете предпоставки на исковата претенция, а именно: наличието на право на собственост на ищеца – въззиваем, както и нарушаването му Ч. ограничаване, смущаване или поддържане на състояние, което пречи на пълноценното използване на имота според предназначението му, не са доказани. Ето защо, оспореното решение се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено, а предявения иск - отхвърлен, като недоказан.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./, Ш. Д. Х. следва да заплати на Д. С. А. направените пред всички инстанции разноски за водене на делото, представляващи платени държавни такси, депозит за експертиза и адвокатски възнаграждения в размер на общо 847.90 лв. /осемстотин четиридесет и седем лева и деветдесет ст./, от които 220.40 лв. за производството пред районния съд, 157.50 лв. за първото производство пред въззивния съд, 220 лв. за производството пред ВКС и 250 лв. за второто разглеждане на делото от въззивния съд.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 21/18.03.2008 г. по гр. д. № 311/2007 г. по описа на РС – гр. Д., като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш. Д. Х. срещу Д. С. А. иск с правно основание чл. 109 от ЗС досежно премахването на дървена ограда, построена на регулационната граница между о. т. 177 и о. т. 34, струпаните дърва, дъски и други материали и разкопаването на част от имот пл. № ..., образуващ УПИ .... в кв. 13 по действащия ПУП на с. К., одобрен със Заповед № .../20.02.1992 г., с което е ограничен достъпа до имот УПИ ...., кв. ... по същия план, при граници: изток УПИ ... на Ю. и А. Р. Ч., запад УПИ .... на С. и Д. С. А. и С. И. А., север - пешеходна пътека и юг - УПИ .... на Д. Ш. Ч. и УПИ .... на Р. и Ш. А. Ч., съгласно скицата, неразделна част от отмененото решение, като недоказан.

ОСЪЖДА Ш. Д. Х. да заплати на Д. С. А. направените пред всички инстанции разноски за водене на делото, представляващи платени държавни такси, депозит за експертиза и адвокатски възнаграждения в размер на общо 847.90 лв. /осемстотин четиридесет и седем лева и деветдесет ст./.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: