Решение по дело №2414/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 728
Дата: 21 юни 2024 г.
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20231000502414
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 728
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20231000502414 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалби на двете спорещи страни.
ВЖ на ищцата Е. Б. е срещу отхвърлителната част на решение №44 от
19.04.2023г. по т.д. №203/2021г. по описа на БлОС. Заявено искане в тази част
решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се уважи
изцяло искът за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 13.02.2021г.
Направени са възражения, че съдът не е преценил правилно всички
обстоятелства в делото и е извел необосновани изводи за вредите, които
следва да се репарират. Счита, че определеният размер на обезщетението за
същите не съответства на вида и интензитета им, както и на продължителния
период, през който са търпени.
Във ВЖ на ищцата е направен отново анализ на доказателствата и в
контекста на същия е цитирана съдебна практика за необоснованост на
определеното обезщетение.
В депозираната от ответника ВЖ са изложени съображения за
неправилност на атакувания съдебен акт, поради необсъждане на
възраженията за съпричиняване. Сочи се, че съобразяването на същите ще
доведе до различен извод за справедлив размер на обезщетението за вреди.
Твърди се, че съдът не е обсъдил в цялост доказателствения материал, с
което е допуснал съществено процесуално нарушение, рефлектиращо пряко и
върху правните му изводи по чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Ето защо е направено искане
за отмяна на частта от решението за разликата над 18 000лв. до 25 000лв.,
1
присъдено обезщетение. С оглед на това моли за корекция на решението в
частта за разноските, както и за присъждане на такива за настоящата
инстанция.
Третите лица помагачи М. Д. Т. и „Пирин Голф и Кънтри клуб“ ЕАД не
са депозирали становища по двете ВЖ.
Във въззивното производство не са приети нови доказателства по реда
на чл. 266 от ГПК.
Апелативният съд намира, че БлОС е изяснил фактическата обстановка
след съвкупна преценка на писмените доказателства, експертните заключения
и показанията на свидетелите. В резултат на това е извел механизъм на ПТП,
настъпило в Комплекс „Пирин голф и Кънтри клуб“ в землището на гр.
Разлог на 13.02.2021г. състоящ се реализирано движението на л.а. „АУДИ А4
Олроуд“ с рег. №********, управляван от В. П. Щ. със скорост от 37,8 км/ч и
навлизането на автомобила в участък с десен завой, който поради движение
със скорост над критичната техническа скорост за преминаване през участъка
– 25,6 км/ч, е допуснал странично занасяне и се е отклонил наляво, към
мислената насрещна лента. Експертът по САТЕ е установил и
обстоятелството, че водачът на насрещно движещият се със скорост от 19
км/ч електромобил „EZGO TXT”, след като е възприел движението на л.а.
АУДИ към лентата му за движение, е предприел отклоняването на ППС в
посока надясно към тротоара.
Вещото лице инж. Н. е категоричен в извода си, че от техническа гледна
точка, водачът на електромобила „EZGO TXT” не е допринесъл за
настъпването на ПТП, а единствената причина за сблъсъка между л.а. АУДИ
А 4 с рег.№ ******** и електромобила е била скоростта от 37,8 км/ч на
първото ППС.
Параметрите на критичната техническа скорост за преминаване през
процесния участък е обоснована от ниските температури и слабия
снеговалеж, както и от обстоятелството, че асфалтовата настилката на пътя е
била покрита със снежна покривка до около 5 сантиметра, която не е била
почистена или обработена за подобряване на сцеплението на гумите.
Установено е, че надлъжният наклон от участъка на пътя е бил попътен
за движението на л.а. АУДИ А 4 и насрещен за електромобил „EZ-GO TXT” и
е 8 %. В обхвата на удара към датата и часа на ПТП няма установени
естествени или изкуствени неравности по настилката, включително и
компрометирани участъци. Заключено е, че управлението на електромобила в
конкретния пътен участък и конкретна пътна настилка със скорост от 19 км/ч
и в непосредствена близост до мислената среда от участъка на пътя в район
означен с пътни знаци „ А-15“ и район на удара в конкретната пътна
обстановка, от техническа гледна точка не може се квалифицира като
безопасно.
Доказателствата сочат, че максимално допустимата скорост за всички
МПС за целият комплекс , включително и участъка на ПТП е ограничена до
скоростта указана със знак „В 26 - с цифра 20“, а в участъка от пътя, в които е
настъпил удара преди завоя са били поставени знаци тип „А-15 - Опасност от
2
хлъзгане“.
Сочи се в експертизата, че конструктивните характеристики по заводска
спецификация на електромобил „EZGO TXT”, в който е пътувала ищцата са
проектирани за превоз само на един пътник. Същият не е конструиран и не е
предназначен за движение по пътищата за обществено ползване, а е предимно
за слабо пресечени и повърхностно затревени земни настилки, каквито са
игрищатата за голф. Сочи се, че няма данни ищцата да е била с поставен
предпазен колан, защото такива няма заводски монтирани на „EZGO TXT“ и
не са били допълнително монтирани на електромобила. На седалките
странично от външните страни има монтирани странични ограничителни
опори (ръкохватки, подлакътници), които при необходимост задържат телата
на водача и пътника върху седалката при странично преместване. Тези
странични ограничителни опори са вид обезопасителната система за
пътуващите.
Изведена е констатация, че към датата на процесното ПТП процесният
електромобил, не е бил обозначен с регистрационни табели или
регистрационни номера, както и че не е бил проектиран и произведен със
светлинни (предни фарове и фар за заден ход), както и указателни светлини
(мигачи и стоп светлини), т.е. не е бил оборудван със заводска или друг вид
светлинна сигнализация.
Експертизата сочи, че електромобил марка/модел „EZGO TXT“
заводски е оборудван със спирачна уредба с барабанни спирачки на задния
мост, както и ръчно управляема спирачка за обездвижване на ППС при
паркиране. При огледа на електромобила след ПТП е било установено, че
преди удара той е технически изправен.
Първонстанционният съд правилно е установил, чрез СМЕ и
допълнението към нея, че на ищцата са извършените прегледи и оперативно
лечение на травмата в три етапа, която представлява счупване на двата
кондила на големия пищял на дясна подбедрица и разкъсно-контузна рана в
областта на дясна коленна става в 1-ва клиника по ортопедия и травматология
на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД, гр. София. Проведеното лечение е
включвало отстраняване на размачкани тъкани, наместване на костните
фрагменти под рентгенов контрол и поставяне на метална остеосинтеза от
винтове и шайба за фискиране на счупването, шев на разкъсно-конгузната
рана на коляното. След оперативното лечение е поставена външна фиксация и
ставата е обездвижена. Проведеното оперативно и медиК.тозно лечение в
болнични условия е било за 11 дни, а след това е продължено от медиК.тозно
лечение с антикоагуланти в домашни условия.
Вещото лице съдебен лекар прави категоричен извод, че при
претърпяното на 13.02.2021 г. ПТП, Е. И. Б. е получила счупване в горната
трета на десния голям пищял - бикондиларно счупване, контузия на меки
тъкани, разкъсно-контузна рана на дясното коляно, които травматични
увреждания, добре отговарят да са получени по механизма, за който се
съобщава и са в пряка причинно - следствена връзка с ПТП - то. Сочи се в
експертизата, че големият пищял представлява сравнително голяма тръбеста
3
кост, чието счупване е съпроводено с болка с голям интензитет. Експертът
пояснява, че болка с такъв интензитет може да продължи няколко дни след
закрепване на фрактурата и началната консолидация на костните фрагменти,
като пострадалата е продължила да изпитва болка при движение, а след 3-4
месеца при натоварване на засегнатия крайник.
Според вещото лице, възстановяването на движенията и основната
функция на крака - ходенето е било възможно да настъпи за 4-6 месеца. След
този период движенията на крайника се възстановяват, но е било възможно
пострадалата да изпитва болка при по-продължително стоене, ходене,
физическо натоварване. В първоначалния период от 2-3 седмици след
получаване на счупването, пострадалата е имала нужда от чужда помощ.
Твърди се в експертизата, че след консолидиране на костните фрагменти,
намаляване на болката при движение, пострадалата е могла да се придвижва с
помощни средства и да се самообслужва.
В конкретния случай е било проведено фиксиране на костните
фрагменти с метална остеосинтеза, обездвижване на десния долен крайник с
външен фиксатор за около 2 месеца и след проведено на 13.04.2021 г. в
болнични условия снемане на външния фиксатор и е била поставена
имобилизация с гипсова шина за още около 30 дни.
Констатирано е, че към момента основната функция на крака - ходенето
- е възстановена, като не се налага ползване на помощни средства, но обемът
на движенията на дясната колянна става все още не е възстановен напълно,
като сгъването е ограничено с около 10%. Констатирана е и леко изразена
атрофия на мускулатурата, поради продължителното обездвижване на
крайника общо за около 3 месеца, както и поради продължителното му
щадене от натоварване.
По делото не е спорно обстоятелството за съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването
на автомобил с марка „Ауди А 4 Олроуд“ с peг. № ********, който е бил
застрахован с договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен със ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве"-
застрахователна полица с №BG/30/121000260295, валидна от 20.01.2021г. до
19.01.2022г. - валидна към датата на ПТП.
Свидетелят Б. – съпруг на ищцата, твърди че тя му е споделила, че
след като количката, в която се е возила е била ударена от автомобил, тя е
изхвърчала и се е озовала под гумите на същия.
Твърди, че е обслужвал съпругата си за личната хигиена и
физиологични нужди непосредствено след изписването й от болницата, тъй
като не е могла да стои права. Излага непосредствените си възприятия за това,
че докато е била с фиксатор на крака, болките й са били много силни, като до
края на м. юни е била с патерици, а след това с бастун и есента на същата
година се е почуствала горе – долу по – добре. Твърди, че съпругата му
провежда постоянно рехабилитация, но и до момента продължава да куца,
като десният й крак е останал изкривен като дъга.
Свидетелства, че след лечението се е върнала на работа, но е изпитвала
4
страх през зимата да не падне и да увреди отново крака си.
Решаващият състав счита, че не следва да обсъжда показанията на
свид. Щ., който е управлявал автомобила, с който е предизвикано ПТП – то,
поради това, че обстоятелствата за които дава такива, са изяснени с други
доказателства и поради съмнения в неговата обективност, поради участието
му в ПТП – то.
Не е спорно и е установено от доказателствата в делото, че между В.
Щ. и ответното дружество е сключен договор за задължителна застраховка
„ГО“, застрахователна полица BG/30/121000260295, със срок на валидност от
20.01.2021г. до 19.01.2022г.
Видно е от искане за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, че ищцата е заявила претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „ГО“, на основание чл. 429, ал. 1 от Кодекса за
застраховане, адресирана до „ЗАД Далл Богг Живот и здраве“ АД и получено
от застрахователя на 09.03.2021г. Доказателствата сочат, че до предявяване на
исковата молба, той не се е произнесъл с окончателно становище и не е
изплатил застрахователно обезщетение.
Съдът счита, че не следва да обсъжда останалите приобщени писмени
доказателства по делото самостоятелно, тъй като въз основа на тях са
изведени констатациите и изводите на вещите лица, чиито заключения
кредитира изцяло и обсъди по – горе.
За да се произнесе по въззивната жалба, съставът на САС съобрази
следното:
Правната квалификация на предявения иск против „ЗАД Далл Богг
Живот и здраве“ АД е чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 409 и чл. 380 от КЗ и
чл. 45 от ЗЗД. По силата на първата норма, лице увредено от пътно -
транспортно произшествие може да претендира обезщетяване на
претърпените вреди от застрахователя, при който делинквентът има
застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това, пострадалият от ПТП
следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водача
на МПС (елементите от фактическият състав на непозволеното увреждане) и
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на увреждането и
ответника - застраховател.
В настоящият казус следва да приемат за доказани елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане - деянието и автора му,
както и противоправността на същото, установени от САТЕ, изготвена въз
основа на Протокола за оглед на местопроизшествие от 13.02.2021г. и
Протокола за ППТ с пострадали лица №1-1/2021г. от 17.02.2021г. Както беше
обсъдено по – горе причината за настъпване на процесното ПТП е
управлението от В. Щ. на л.а. Ауди А 4 със скорост от 37, 6 км/ч, която е по -
висока от разрешената скорост от 30км/ч, съгласно поставения пътен знак за
скорост на вътрешната улица в комплекс „Пирин Голф и Кънтри клуб“ в
землището на гр. Разлог. Заедно с това, скоростта с която е управлявал
автомобила в момента на ПТП деликвентът – 25,6 км/ч е била по – висока от
5
критичната скорост за конкретния пътен участък и конкретните пътни
условия. С това си поведение водачът е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДвП, според
която норма водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство и др., за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Ето защо
деянието му противоправно.
Ето защо възраженията на ответника за недоказаност на механизма на
ПТП и на отговорността на деликвента за настъпването му, са необосновани.
Не е спорно между страните, а и писмените доказателства установяват,
че причинителят на непозволеното увреждане е имал действаща към момента
на ПТП - то задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" в ответното дружество. Поради това „ЗАД Далл Богг
Живот и здраве“ АД, с което е сключен договорът за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", следва да
репарира вредите от събитието, за което е сключена застраховката.
В контекста на изложеното следва да се посочи, че е изпълнено
условието на чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ, защото преди
предявяване на съдебната претенция, ищцата е заявила писмена такава пред
застрахователя. Изложеното прави съдебното производство допустимо.
За пълнота на изложението следва се посочи, че ответникът не се е
произнесъл по основателността на претенцията за обезщетение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Според съда доказателствата в делото установяват причинените телесни
увреждания на Е. Б., посочени в ИМ. Всички те са идентифицирани въз
основа на медицинската документация от вещото лице съдебен лекар д-р А. и
от същия е установена причинно – следствената връзка му ПТП – то и
травматичните увреждания на ищцата. От горното следва да се заключи, че
всички посочени от ищцата увреждания са доказани и подлежат на
репариране от застрахователя.
Заедно с установимите от съдебен лекар вреди, доказателства за
преживените от ищцата негативни вътрешни изживявания като болки, страх и
неудобство от травмите и невъзможността да води нормален живот са
доказани с показанията на свид. Б., който е пряк свидетел на същите.
Установява, че непосредствено след възстановяването си от физическите
травми, Б. е била психически обременена, защото е изпитвала страх да се
движи през зимата, за да не падне и да се нарани, поради което е била
придружавана от близките си ежедневно при отиване и прибиране от работа.
Изложеното доказва средно висок интензитет на негативните вътрешни
изживявания, които ПТП – то е причинило на ищцата, респ. доказва
твърдението за неимуществени вреди.
Спорен в делото е въпросът какъв е справедливият размер на
обезщетението, в контекста на чл. 52 от ЗЗД. Следва да се съобрази
обстоятелството, че ищцата иска присъждане на едно общо обезщетение за
всички травматични увреждания и търпените от тях болки, страдания и
6
дискомфорт, а не самостоятелно за всяко.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципа на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Както правилно е отчел и първоинстанционният съд, съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпените от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и обществото и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претенцията на Е. Б. е за 60 000лв. и е уважена от окръжния съд в
размер от 25 000лв. без да е намален, поради съпричиняване. Размерът на
определеното обезщетение се обжалва и от двете главни страни, като ищцата
счита, че е несправедливо нисък, а ответника че е необосновано висок.
Конкретните обстоятелства, които имат значение за определяне на
справедливия размер на обезщетението са възрастта на ищцата, която е била
на 58 години към 13.02.2021г., която възраст е зряла такава и в която
обичайно човек е работоспособен и социално активен. В тази активна възраст
ищцата е била неподвижна три месеца, а след това трудно подвижна за около
4 месеца, който период не е кратък. Нещо повече, последица от травмата е
намалената с 10 % възможността да свива крака й, като според вещото лице
д-р А. не са останали други трайни последици.
От доказателствата в делото не се установява, че след възстановителния
период от 7 месеца десният крак на ищцата е останал изкривен и тя
продължава да куца само по причина на счупването на бедрената кост и
разкъсно – контузната рана на дясното й коляно. След като не е доказан, този
факт не може да обоснове определяне на обезщетение в размер на 60 000лв.
Въззивният състав приема, че тя следва да бъде обезщетена с по – висок
размер обезщетение от поддържания от застрахователя, но и по – нисък от
претендирания от нея.
Съдът съобрази също, че нито едно от уврежданията не е застрашавало
живота на пострадалата и не е препятствало трудовата й ангажираност за 1
година или повече.
Поради това, справедливото обезщетение за нея е в размер на 50 000лв.
При индивидуализиране на размера на обезщетението съдът отчете и
обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП – то през 2021г.
икономическите условия в страната не се характеризират с висока инфлация,
а значително поскъпване на живота през 2022г. и 2023г. не може да е
7
единственият критерий за завишен размер на обезщетението, тъй като
инфлационните процеси се поемат завишаването на законната лихва от БНБ.
Поради това, обезщетение от 60 000лв. е необосновано високо.
Следва да се отговори на възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.2
от ЗЗД, което според ответника е осъществено чрез непоставяне от
пострадалата на предпазен колан като пътничка в процесния електромобил.
То е неоснователно, тъй като заключението на СТЕ изясни, че няма заводски
монтирани на „EZGO TXT“ и не са били допълнително монтирани такива.
Ето защо тя не е имала обективна възможност да бъде с предпазен колан.
Ответното дружество е направило и второ възражение за
съпричиняване, реализирано от ищцата с това, че доброволно се е поставила в
позицията на пътник в електромобил „EZGO TXT”, който не е конструиран и
не е предназначен за движение по пътищата за обществено ползване, а е
предимно за слабо пресечени и повърхностно затревени земни настилки,
каквито са игрищатата за голф. Ето защо, ако не е пътувала в това ППС,
което като не е предназначено за движение по пътищата за обществено
ползване и не е обезопасено за рисковете и интензитета на движение по
такива, същата нямаше да получи толкова тежки травматични увреждания,
като установените при нея. Поради тези обстоятелства следва да се приеме, че
приносът й за настъпване на вредите е 40%, с каквато величина следва да се
редуцира обезщетението за неимуществени вреди от 50 000лв.
По изложените съображения първоинстанционният съдебен акт следва
да бъде изменен, като на Е. Б. се определи обезщетение от още 5 000лв., като
общият му размер става 30 000лв.
По иска за мораторна лихва:
Като законна последица от частичната основателност на главния иск и
доколкото е поискано с исковата молба, следва да бъде присъдена и законна
лихва върху дължимото обезщетение от сезирането на ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение – 09.03.2021г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
С оглед изхода от въззивната проверка, на въззивника Е. Б. следва да
бъдат присъдени разноски за уважената част от въззивната й жалба по
съразмерност за въззивната в размер на 100лв.
Ищцата е освободена от такси и разноски в производството и с оглед
искането за присъждане на хонорар за защита в полза на адв. Т. Г. на
основание чл. 38, ал. 1 ЗА, на последния следва да се определи
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 454лв.
С оглед неоснователността на ВЖ на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД на дръжеството не се дължат разноски за въззивната инстанция, но то
следва да заплати по сметка на САС допълнителна държавна такса в размер
на 100лв.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Решение №44 от 19.04.2023г. по т.д. №203/2021г. по описа на
БлОС, в частта в която е отхвърлил иска на Е. И. Б., ЕГН: ********** от с.
***, общ. *** против „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
**********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1,
за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди в
резултат на получените от нея телесни увреждания при ПТП от 13.02.2021 г.
за сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева до 30 000 (хиляди) лева,
ведно със лихвата за забава върху уважената част от иска от датата на
уведомяване на застрахователя (чл. 429, ал. 3 КЗ) – 09.03.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата и ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
**********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1,
ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. Б., ЕГН: ********** от с. ***, общ. *** сумата от още
5 000(пет хиляди)лева, представляваща разликата над сумата от 25 000
/двадесет и пет хиляди/лева до 30 000 /тридесет хиляди/лв., обезщетение за
причинените й неимуществени вреди в резултат на получените от нея телесни
увреждания при ПТП от 13.02.2021 г., ведно със лихвата за забава върху
уважената част от иска от датата на уведомяване на застрахователя (чл. 429,
ал. 3 КЗ) – 09.03.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
**********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1,
ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. Б., ЕГН: ********** от с. ***, общ. *** разноски за
въззивната инстанция в размер на 100лв.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
**********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1,
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т. Г.– САК, в качеството му на процесуален
представител на Е. И. Б., ЕГН: ********** от с. ***, общ. ***, сумата от
454лв., представляваща възнаграждение за настоящата инстанция, на
основание чл. 38, ал. 1 ЗА.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
**********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1
да заплати по сметка на Софийския апелативен съд държавна такса в размер
на 100лв.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на
ответника М. Д. Т. и „Пирин Голф и Кънтри клуб“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1-месечен
срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10