Определение по дело №415/2024 на Административен съд - Варна

Депозирана е жалба от А. Щ. Д. от гр. Варна, на осн. чл. 128, ал.1, т.6 от АПК, с ответник Държавата, цена на иска – частично 5001 лв. от пълен размер 500 000 лв., имуществени вреди – 553 лв., неимуществени вреди - 447, 00 лв.

В жалбата се поддържа, че в решение на ВАС по адм.д. № 1158/2023 г., е посочено, че отмяната на незаконосъобразен акт не е достатъчно, въпреки, че Д. е представил писмени доказателства за извършени престъпления. Жалбоподателят е подал жалба пред ВАС, против определение постановено по адм.д. №551/2020 г. на АС - Варна, но делото е прекратено, въпреки заплатена д.т., сочи, че това не е случайно, а има престъпно участие на заинтересовани лица.

Пред Административен съд – Варна, Д. е обжалвал заповед № 1167/2019 г., подписана от зам. кмета и директор „ПНО“ за извършени престъпни деяния, включващи „поставяне на заповедта на оградата на имота.“ Административен съд – Варна не бил безпристрастен при образуване на адм.д. № 2734/2019 г., адм.д. № 551/2020 г., 190/2023 г., тъй като Д. неколкократно е правил искане да се „заличи посоченото в заповедта изместване на трасето на временен път“, но е явно и видно, че телефонните инструкции са други, отказано е производство по чл. 194 от ГПК, след като архитект от община Варна нагло лъже, представя две неверни скици. Нито един съдебен състав не е присъдил разноски, въпреки, че са поискани. Налице е изнудване на лица с престъпни намерения. Административен съд – Варна не бил безпристрастен, счита, че има основания и доказателства за извършени престъпления, поради което моли делото да се разгледа от Административен съд - София град.

Излага доводи, че община Варна е издала „незаконосъобразна заповед с престъпни намерения с № 1167/2019 г.“ Образувано е административно производство с престъпна цел, за преместване на временен път, производството е образувано от арх. Б., представени са 2 скици с невярно съдържание, подадени са две жалби до кмета на община Варна. Налице е извършено умишлено престъпление по чл. 308, ал.2 от НК. Отговор на подадените жалби няма. Д. е подал жалба, образувано е адм.д. № 2734/2019 г., в хода на което са представени доказателства, назначена е СТЕ. От експертизата е установено, че далекопровод от 20 кw попада в трасето на временния път. Делото е спряно, защото е очевидно, че има извършено престъпление, съдът не е изпълнил задължението си да уведоми прокуратурата. Жалбоподателят преценил, че въпросът е решен, тъй като има изготвен ПУП за имота, но на оградата на имота е била закачена скица с умисъл. Това не устройва организирана престъпна група с цел изнудване за придобиване на недвижими имоти с престъпни цели.

С престъпна цел е образувано адм.д. № 551/2020 г., като задължават „жертвата“ да внесе държавна такса, гаврят се, защото така е наредено и посоченото административно дело е просто „цирк“, защото е образувано по искане на юрисконсултка /корумпирана от Община Варна/ да се премести делекопровод от 20 кw., за да се прокара временен път за две лица. Тримата собственици, през имотите на които преминава трасето на временния път, ги няма в заключението, съставен е неистински документ, той не може да ги установи. Вещото лице е взело хонорар за невярно заключение от 772 лв., за извършено прикриване на престъпления.

Жалбоподателя е отказал да приеме фалшивото, неистинско заключение на второто вещо лице, защото в него липсват тримата собственици на имоти, през които преминава трасето, защото е съставен с престъпна цел от служители на общината, заплатили са хонорар на вещото лице и съд, който прикрива това – Административен съд – Варна. Образуваното и водено адм.д. № 551/2020 г. е противно на морала и добрите нрави, защото е образувано да прикрие извършени престъпления, като е отразено, в чл. 304 а от НК, но не е задължение на пострадалите сами да установяват това. За изложените факти Д. представял безспорни доказателства, но борбата с корупцията е задължение на всички нормални хора. В адм.д № 2734/2019 г., 551/2020 г., 190/ 2023 г. и пред ВАС – трето отделение има достатъчно доказателства, които да бъдат приложени. По отношение на имуществените вреди, моли да бъдат уважени защото са поискани от страна, която не е предизвикала спора, а се е защитавала от корумпирани държавни и съдебни служители.

Моли да се осъди ответника да заплати нанесени имуществени вреди в размер на 553 лв., разходите по настоящото дело и за неимуществени вреди сумата от 500 000 лв.

С разпореждане от 23.01.2024 г., от състав на Административен съд – София град, производството по делото е оставено без движение, на ищеца са дадени указания: да посочи от какъв незаконосъобразен акт, действие или бездействие са претърпяни вредите, да посочи конкретен ответник – юридическо лице, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, да посочи в какво се изразяват имуществените вреди, като приложи доказателства за тяхното претърпяване, да посочи в какво се изразяват неимуществените вреди, като уточни техния размер 447 000 лв. или 500 000 лв., да представи доказателства за платена д.т. от 10 лв. По делото не са налице доказателства, че Д. е уведомен за разпореждане от 23.01.2024 г.

На 14.02.2024 г. Д. е депозирал молба в която сочи, че е подал жалба срещу Държавата, във връзка с прикриване на извършени престъпления от длъжностни лица, издаване на незаконосъобразна заповед от името на община Варна. Посочената заповед е издадена с участието на зам.кмета на община Варна и директор на ПНО, директора на АГУП в община Варна, като лицата са полагали подписите си на неистински документи. Лицата са прикривани за извършената престъпна дейност от председателката на Административен съд – Варна. Моли размерът на имуществените вреди да бъде завишен, тъй като Д. пропуснал да посочи, че в жалбата до ВАС по адм.д. № 190/2023 г. на АС – Варна е заплатил 70 лв. – 50 лв. за преподписване на жалбата от адвокат, 1,75 лв. за превод, или общо 121.07 лв. Фактически нанесените имуществени вреди възлизат общо на 674.07 лв., които моли да бъдат уважени със съответната законна лихва.

С разпореждане 2213/5.03.2024 г. жалба депозирана от А. Д. е оставена без движение и са дадени указания.

С молба с.д. № 4242/25.03.2024 г. Д. уточнява, че са извършени незаконосъобразни действия с цел издаване на незаконосъобразен административен акт – заповед № 1167/25.03.2019 г. на зам.кмета на община Варна, арх. Б. и др. Деянията са извършени умишлено, съзнателно. Налице е прикриване на извършени престъпления /образувано адм.д. № 551/2020 г./ Самото образуване и хода на делото са противни на морала и на добрите нрави, тъй като цели прикриване на престъпления. Незаконосъобразния административен акт издаден от община Варна е заповед № 1167/25.03.2019г. Действията от които са нанесени вреди на Д. са от „шокиращо“ отразяване в заповедта на кмета, че в трасето на път, при наличие на одобрен ПУП има монтирано масивно съоръжение далекопровод, като длъжностни лица и граждани не са забелязали съоръжението монтирано, не по предназначение, да се образува дело за това, че двама искат временен път и да преместят далекопровода. Бездействието е на кмета на община Варна, до който са подадени две жалба във връзка с извършени престъпления от общински служители, на които няма отговор. Бездействие на председателката на Административен съд – Варна във връзка с образувано адм.д. № 551/2020г., целящо да прикрие престъпление, с назначаване на второ вещо лице. Бездействие има и пред ВАС – София – ІІІ отделение, съдът е прекратил делото с мотив, че не е внесена държавна такса в размер на 30 лв., въпреки възраженията на жалбоподателя, че д.т. е внесена. Петчленен състав на ВАС е потвърдил определението на ВАС и е отказал да разгледа жалбата. В последствие е установено, че ЦКБ е привела сумата от 30 лв. за държавна такса, сумата била възстановена от ищеца от ВКС София, но жалбата не била разгледана и не била установена коя е причината: престъпно действие на страна или на неин представител или на член на състава на съда във връзка с решаване на делото. Периодът в който се осъществяват незаконосъобразните престъпни действия спрямо Д. води началото си от закачената на оградата кметска заповед на 27.03.2019г. и не са приключили и към 27.03.2024г., защото няма осъдени за извършените деяния, нито са заплатени суми за нанесени имуществени и неимуществени вреди, които са безпричинно нанесени на Д., с цел лична облага.

Сочи, че периода на бездействието на длъжностните лица за кмета на община Варна е от връчването, подаването на две жалби от Д. за извършени престъпления, на които кмета не е дал отговор, нито на жалбоподателя, нито в съда. Бездействието на председателката на Административен съд Варна, води началото си от спирането на адм.д. № 2743/2019г., след като назначеното по молба на Д. вещо лице е установило, че във изместеното трасе за временен път попада далекопровод от 20 Кw., както и че заповед № 1167/2019 г. е незаконосъобразна, има извършено престъпление, което е умишлено. Сочи, че претендира имуществени и неимуществени вреди, претърпени в периода от 27.03.2024 г. до 27.03.2024г., не са приключили, няма осъдени лица, не са изплатени никакви суми. Негативните изживявания водят началото си от 2019 г., констатациите на лекарите, че в основата на всички оплаквания са в пряка връзка с причинения стрес, шоково състояние, което било причинено на Д. от 27.03.2019 г. и е трудно заличимо.

Поддържа, че са доказани увреждащите действия и бездействия, иска е установен по основание и съдът е ДЛЪЖЕН да определи неговия размер. Увреждащите действия са установени, издадената заповед № 1167/2019 г. на кмета на Община Варна, обявена от съда за незаконосъобразна. Налице е злоупотреба с право, което е противоправно.

Моли да се осъди ответника – Държавата да заплати сумата от 500 000 лв. за претърпени имуществени и неимуществени вреди в периода от 27.03.2019 г. до 27.03.2024 г., от които 674 лв. имуществени вреди и 499 326 лв. неимуществени вреди. Сочи, че е подал жалба в АС – София град, счита, че председателя на АС – Варна не е безпристрастен, не само по това дело, „случайностите станаха твърде много, с процесуални трикове извън закона“. Прави искане за отвод на председателя на състава и делото да се изпрати на ВАС за определяне на друг съд, като държи това да е АС – София град.

С разпореждане № 3575/5.04.2024г. производството по делото е оставено без движение отново. Дадени са указания на Д. да представи доказателства за внесена д.т. в размер на 10 лв., да уточни дали претендира вреди от отменен административен акт или от правораздавателна дейност на съдилищата, да уточни с какво адм.д. № 551/2020 г. е относимо към настоящото производство.

Със заявление с.д. № 5421/15.04.2024 г. Д. представя доказателства за внесена д.т., препис от заявление от 25.03.2024 г., частна жалба до ВАС, като уточнява, че доводите са във връзка с адм.д. № 561/2020 г. на АС-Варна.

Съдът след справка в деловодната система на АС – Варна, констатира, че адм.д. № 551/2020 г. е с предмет оспорване на решение на ВРС, с което е потвърдено наказателно постановление. Д. не е страна в това производство. При справката е установено, че е образувано адм.д. № 561/2020 г. по описа на АС – Варна, по жалба на Електроразпределение Север“ АД и А. Д. против заповед № 1167/2019 г., издадена от Зам. кмета на община Варна. С решение № 1181/24.09.2021 г. е отменена заповед № 1167/2019 г. на зам. кмета на община Варна, с която на осн. чл. 190, ал.1 от ЗУТ е разрешено на Е. К. и К. Д. прокарване на временен път през имот собственост на А. Д.. С решението е отхвърлено оспорването на Д. с искане за обявяване нищожността на заповед № 1167/2019 г.

От приложените по делото доказателства е видно, че по искова молба предявена от А. Д. е образувано адм.д. № 190/2023 г. по описа на АС – Варна. Производството е по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, по обективно съединени искове, с които се претендира заплащане на обезщетение в размер на 300 000 лева за неимуществени вреди, причинени от отменената като незаконосъобразна Заповед № 1167/25.03.2019 г. на кмета на община Варна, както и обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 433 /четиристотин тридесет и три/ лв., причинени със заплащането на съдебни разноски по адм. дело № 2734/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, адм. дело № 561/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, адм. дело № 194/2022 г. по описа на ВАС и адм. дело № 8448/2022 г. по описа на ВАС. С решение № 1208/26.09.2023 г., постановено по адм.д. № 190/2023 г. по описа на АС – Варна, съдът е отхвърлил като неоснователни исковете на А. Щ. Д. срещу Община Варна с правно основание по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с които се претендира заплащане на обезщетение в размер на 300 000 /триста хиляди/ лева за неимуществени вреди, причинени от отменената като незаконосъобразна Заповед № 1167/25.03.2019 г. на кмета на община Варна, както и обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 433 /четиристотин тридесет и три/ лв., причинени със заплащането на съдебни разноски по адм. дело № 2734/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, адм. дело № 561/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, адм. дело № 194/2022 г. по описа на ВАС и адм. дело № 8448/2022 г. по описа на ВАС и е осъдил Д. да заплати на Община Варна за разноски по делото сума в размер на 100 лева.

Решението на АС – Варна е обжалвано, образувано е адм.д. № 11158/2023 г. по описа на ВАС. С Решение № 182/9.01.2024 г. по адм.д. № 11158/2023 г., решение № 1208/26.09.2023 г., постановено по адм.д. № 190/2023 г. по описа на АС – Варна е оставено в сила и Д. е осъден да заплати на Община Варна разноски в размер на 100 лв.

В обобщение в първоначалната жалба и няколко уточняващи молби Д. сочи, че претендира обезщетение от Държавата, във връзка с увреждащи действия, установени със заповед № 1167/2019 г. на кмета на община Варна, отменена с решение, постановено по адм.д. № 561/2020 г. на АС – Варна. Като увреждащи действия и бездействия ищеца сочи и действията по обявяване на заповедта – „поставяне на заповедта на оградата на имота“, както и отразяването на трасето на временен път в заповед № 1167/2019 г.

Съгласно чл. 7 от Конституцията на РБ Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Разпоредбата се съдържа в глава първа на Конституцията, посветена на основните начала за държавно устройство, но същата не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Такъв закон е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди. ЗОДОВ разграничи отговорността на два вида - отговорност за дейност на администрацията и отговорност за дейност на правозащитни органи, като в чл. 1. ал. 1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По силата на алинея втора, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1-искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

В разпоредбата на чл. 203 АПК е регламентиран редът за предявяване на искове за обезщетения, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган - т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинените вреди.

От така очертаната правна уредба е видно, че искът е осъдителен и с него се цели възмездяване на лицето, претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия. Но отговорността на държаната не е безусловна. За да бъде ангажирана, то следва да бъдат налице визираните в чл. 1 от ЗОДОВ предпоставки- незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт, причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Съгласно чл. 21, ал.5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове.

При тази правна регламентация и дадената неколкократно възможност на ищеца да уточни исковата претенция, съдът приема, че иска на Д. цели възмездавянето му за претърпени вреди вследствие на незаконосъобразен акт – заповед №1167/25.03.2019 г. на кмета на община Варна. Такава искова претенция Д. е предявил, като е образувано адм.д. № 190/2023 г. по описа на АС - Варна, като с решение исковата претенция на Д. е отхвърлена, т.е. налице е влязло в сила съдебно решение. По изложените доводи исковата молба следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати на осн. чл. 159, т.6 от АПК.

Отделно от това съдът приема, че макар и многократно да са давани указания на Д., същия поддържа, че ответник е Държавата, което не отговаря на изискванията на ал.1, чл. 205 от АПК, а исковото производство срещу надлежния ответник – Община Варна е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

На ищеца е дадена възможност да уточни дали с исковата молба претендира вреди от правораздавателна дейност, но в дадения му срок указанията, дадени с разпореждане № 3575/2024 г. не са изпълнени, поради което са налице предпоставките на чл. 158, ал.3 от АПК.

По изложеното съображение, съдът счита, че са налице основанията на чл. 159, т. 6 от АПК и жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство да бъде прекратено.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 159, т. 6 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата вх. № 2770/26.02.2024 г. на А. Щ. Д., от гр. Варна, с която е предявен иск по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

ПРЕКРАТЯВА производство по адм. дело № 415/2024 г. по описа на Административен съд Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с връчени преписи.