№ 1541
гр. Пловдив, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330205671 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0432-000266, издадено
от Началник РУ към ОДМВР-ПЛОВДИВ, РУ 01 ПЛОВДИВ, с което на
С.Х.Т. е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 139, ал.1,
т.1 ЗДвП.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че НП ( видно от
представената разписка) е връчено на дата 16.08.2021г. Същевременно
жалбата носи датен печат от 17.08.2021г., което е индиция за подаването му
именно на тази дата, тоест явява се спазен 7-дневния преклузивен срок за
упражняване правото на жалба.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и
НП са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като
властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която
се налага наказанието.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с
неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна
страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като
нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право
нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на
правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1
ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно
значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г.
по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред
задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и
ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на
правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа
формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или
правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и
2
непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява
административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на
ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към
неговото съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени,
както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа
в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях
са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение , както за дееца,
така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с
които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими
факти за преценка съставомерността на деянието).
В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния
практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните
изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в
случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно
деяние по възведената правна квалификация.
В обратния случай:
3
- ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически
признаци от субективна и обективна страна на вменения административен
състав или
- ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се
налага да установява допълнителни фактически положения, които не са
надлежно предявени на дееца,
- или ако едва от акта на съда деецът може да разбере, за кои от неясно
описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига
административно обвинение и бива наказан
НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено
правото на защита на наказания субект.
Точно такъв е и процесния случай
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.6 т.2 от ЗДвП:
"Който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се
наказва с глоба от двеста лева - при констатирани значителни
неизправности", за нарушение по чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП.
В АУАН нарушението е описано текстово като управление с
неизправно шумозаглушително устройство , в наказателното
постановление е дадено същото описание, като освен това е прибавено и
обстоятелството, че неизправността е значителна.
Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.6 от ЗДвП, санкциите, предвидени
за водач, който управлява технически неизправно пътно превозно средство са
диференцирани в три точки, в зависимост от естеството на
констатираните неизправности, като са предвидени различни по тежест
административни наказания за незначителни /т.1/, значителни /т.2/ или
опасни неизправности /т.3/ - понятия, получили легална дефиниция в § 6,
т.71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП, както следва:
-т. 71. "Незначителни неизправности", включително при укрепването на
товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без
значителни последствия за безопасността на превозното средство или без
значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни
несъответствия.
-т. 72. "Значителни неизправности", включително при укрепването на
4
товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да
засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие
върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението
по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.
-т. 73. "Опасни неизправности", включително при укрепването на
товара, са откритите по време на проверка неизправности, които
представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по
пътищата или имат въздействие върху околната среда.
За точна класификация на всяка една неизправност ЗДвП с нормата на
чл.101, ал.4 препраща към наредбата по чл.147, ал.1 от ЗДвП, а именно
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства.
В разпоредбата на чл.37, ал.1-4 от процесната Наредба,
категоризираните незначителни, значителни и опасни неизправности са
дефинирани по-детайлно и с повече конкретика спрямо уредбата в §6, т.71,
т.72 и т.73 от ДР на ЗДвП. Видът на неизправностите се определя конкретно
от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, Приложение № 5 към
чл.31, ал.1 от Наредбата, съгласно която, неизправностите се оценяват от
гледна точка на рисковете, които крият за безопасността на движението по
пътищата.
В случая, относимата т.8.1.1 от въпросната Методика, касаеща
системата за намаляване на шума, включва неизправности, отнасящи се
както до нивото на шума, което превишава допустимото, съгласно
изискванията, така и до друг тип неизправности, свързани със
състоянието, захващането, монтажа на системата, липсата или
изменението на такава, както и наличието на сериозен риск от падане.
В зависимост от конкретния вид неизправност по шумозаглушителното
устройство, тя би могла да се квалифицира като значителна,
незначителна или дори опасна по смисъла на цитираните легални
дефиниции.
С оглед на тази оценка, както се каза, е съобразена и санкционната
норма на чл.179, ал.6 от ЗДвП, предвиждаща различни санкции според
характера на неизправността.
5
С оглед цитираната легална уредба безусловният минимум от
фактически констатации, които е следвало да намерят отражение в АУАН и
НП е точно описание в какво се е състояла твърдяната техническата
неизправност на шумозаглушителното устройство.
Вместо това, както в АУАН, така и в НП се съдържа само правния
извод на контролния орган, че шумозаглушителното устройство на
жалбоподателя е било неизправно, но не и каквито и да било конкретни факти
в подкрепа на този извод.
По този начин:
-не само, че се нарушава правото на защита на наказаното лице да
разбере фактическите признаци на вмененото му нарушение, доколкото
същият е принуден да гадае каква е конкретната неизправност, която му се
вменява и да опровергава едни предполагаеми факти,
-но и са затрудняват до степен на невъзможност контролните
правомощия на съда да провери правилността както на фактическите изводи
на наказващия орган (доколкото конкретни факти в АУАН и НП досежно
процесната техническа неизправност реално липсват), така и на правните
изводи на наказващия орган, доколкото при липса на изложение на
конкретните неизправности на шумозаглушителното устройство, не може да
се провери в приложното поле на коя от точките по т.71-т.73 от ДР на ЗДвП
попада случая.
Посоченото се явява първо самостоятелно основание за отмяна на НП.
В този изричен смисъл при напълно идентичен казус- Решение № 286 от
11.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3099 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
В случая констатираните пороци при описание на фактическите
признаци на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на
етап съдебно следствие, като съдът сам очертае съставомерните фактически
положения и сам издири приложимите материално правни норми, доколкото
се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено
обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като
този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни
6
доказателства.
Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко
установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен
факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния
процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. №
13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д.
№ 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287
НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е
недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото
производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова,
то института на изменение на обвинението не може да намери
приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда,
тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни
фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на
тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния
процесуален ред.
Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. №
1299/2014 г. на Върховен касационен съд,
От всичко гореизложено следва, че за съда не съществува възможност
да потвърди НП въз основа на:
- нови съставомерни фактически положения, които са разкрити или
доуточнени за първи път на етап съдебно следствие и които не са надлежно
предявени на дееца с АУАН и НП;
-на правни норми от значение за съставомерността на деянието и за
извеждане на неговия противоправен характер, които макар да
7
представляват действащо право, не са надлежно очертани в АУАН и НП и по
този начин не са част от повдигнатото административно обвинение.
Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не
могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от
доказателствата по делото.
В този изричен смисъл е и трайната и най-актуална практика на
Административен съд Пловдив- Решение № 1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н.
д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1607 / 2020 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938 от 29.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2020 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828 от
21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм.
н. д. № 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив.
Посочените решения са постановени по казуси с различна правна
квалификация, но съдържат принципни съображения, които са изцяло
приложими и в настоящия случай.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения за
които се наказва едва от акта на въззивната инстанция, след като
наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с
правото му на защита.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП , поради
което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път
8
със своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни
норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то
напрактика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата
уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по
административното обвинение.
ПО ФАКТИЧЕСКАТА НЕОБОСНОВАНОСТ НА НП.
Вече се обоснова, че е недопустимо пороците в съдържанието на
АУАН и НП да се санират чрез информация извлечена от
доказателствата по делото, която не е предявена на дееца по надлежния
процесуален ред.
Процесния случай обаче е такъв, че дори и да имаше такава
процесуална възможност, представените от въззиваемата страна
доказателства, при лежаща върху нея доказателствена тежест, изобщо не
обуславят по несъмнен начин извод за съставомерност на деянието
Видно от събраните по делото писмени доказателства нарушението е
установено от актосъставителя чрез личните му възприятия, тоест „по
слух“.
Същевременно съгласно трайната съдебна практика вменената
неизправност на МПС следва да бъде установена от технически
специалист, притежаващ съответната квалификация, чрез използване на
калибрирано шумоизмервателно устройство, чрез което да бъде отчетено
точното ниво на шум, генерирано от МПС, което е управлявано от
жалбоподателя. Едва при наличието на точна стойност на нивото на шум,
генерирано от процесното МПС, адм. орган, а впоследствие и съдът би могъл
да извърши преценка дали то съответства на нормите за шум и дали е
технически изправно.
При положение, че в случая нарушението не е установено от
технически специалист и със специално техническо средство и при
положение, че нарушителят изрично е оспорил фактическите констатации на
АУАН още с възраженията вписани в него, то извършването на нарушението
се явява недоказано, което се явява допълнително основание за отмяна на НП.
Така изрично Решение № 834 от 21.04.2021 г. по адм. д. № 382 / 2021 г.
9
на Административен съд - Пловдив, Решение № 6437 от 31.10.2019 г. по
адм.д. № 5866/2019 г. на Административен съд – София.
ПО РАЗНОКИТЕ.
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния
случай не могат да се присъдят по следните съображения:
На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
На следващо място липсват и доказателства разноски по делото
реално да са сторени за заплатено възнаграждение за адвокатска защита и
съдействие. Тук следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ТР
6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да
бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди
приключване на последното открито заседание по делото.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат
поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване
на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането им не е автоматична последица от постановяването на
благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се
произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай по делото не са представени:
-нито пълномощно в полза на адвокат;
-нито договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено
заплащането на адвокатско възнаграждение;
-нито доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен,
10
-нито доказателства за реално използвана адвокатска защита и
съдействие, поради което и разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0432-000266, издадено от
Началник РУ към ОДМВР-ПЛОВДИВ, РУ 01 ПЛОВДИВ, с което на С.Х.Т. е
наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11