№ 27586
гр. София, 26.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20251110116951 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образув. по искова молба на И. Г. И. срещу „Столичен
автотранспорт“ ЕАД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е
допустим.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими.
Искането на ответника да бъдат допуснати двама свидетели при режим на
довеждане, следва да бъде уважено.
Налице са представките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА разпит на двама свидетели при режим на довеждане на страната на
ответника.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2025 г. от
13 50 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - препис от
депозирания от ответника отговор на подадената искова молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
1
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 10
КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на И. Г. И. от
работодателя му „Столичен автотранспорт“ ЕАД със Заповед № РД-12-075/25.02.2025 г. на
директора на поделение „Земляне“ на „Столичен автотранспорт“ ЕАД.
Ищецът твърди, че по силата на трудово правоотношение заема длъжността
„Оператор зареждане е гориво сл. № 3777“. Твърди, че с оспорваната заповед му било
наложено дисциплинарно наказание „забележка“ поради това, че на 11.02.2025 г. е отказал да
получи дистанционно управление на бариери, с което да извършва контрол на
пропусквателния режим на територията на поделение „Земляне“, като с това си действие не
е изпълнил Заповед № РД12-111/28.03.2024 г. на Директор поделение. Ищецът твърди, че
издадената Заповед № РД-12-075/25.02.2025 г. е незаконосъобразна, неправилна и
необоснована. Поддържа, че не е нарушил разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 10 КТ,
както и че при налагане на наказанието не е спазена нормата на чл. 193 КТ, поради което
претендира наложеното наказание да бъде отменено. Поддържа, че на 11.02.2025 г.
действително е отказал да получи дистанционно за бариерите за осъществяване на контрол
на пропускателния режим на територията на поделение „Земляне“ чрез подписване на
приемо-предавателен протокол, но отказът му е мотивиран с осъществяваните от него
функции на длъжността „оператор зареждане с гориво“, които не включват и дейност по
контрол на пропускателния режим на поделение „Земляне“, тъй като същите са свързани с
охраната на предприятието, а не с работата на оператор зареждане с гориво.
Ответникът оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения едномесечен срок. Заявява, че ищецът е извършил обективираното в
заповедта дисциплинарно нарушение, както и че е спазена дисциплинарната процедура и
законоустановените срокове. Излага съображения, че обжалваната заповед е мотивирана,
като са посочени изчерпателно нарушенията на трудовата дисциплина. Моли за отхвърляне
на предявения иск. Претендира разноски.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че че
между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжността „Оператор зареждане е гориво сл. № 3777“, като със Заповед № РД-
12-075/25.02.2025 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той
следва при условията на пълно и главно доказване- така, както го изисква разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност
на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а
именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност
да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни
обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за
налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта
работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и
противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите
на чл. 189, ал. 1 КТ.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
2
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg/. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от МН, МГ - тел. 02/8955 423 за Софийски районен съд, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204,
както и на https://srs.justice.bg/bg/12656 .
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3