МОТИВИ ПО НОХД № 12 / 2016 година

 

Първото обвинение против подсъдимия О.М.А. с постоянен адрес *** и адрес за призоваване в страната: ****, общ. Крумовград, обл. Кърджали, в момента с неизвестен адрес в Република Турция е за престъпление по чл. 144, ал.3, предложение първо, във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 19.05.2015 г. в гр. Крумовград, обл.Кърджали  се заканил с убийство на И. *** с думите: “Искаш ли да те намушкам, както направих със С. ?!“ и насочил отвертка към  лявата част на гърдите му,  и това  заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Второто обвинение против подсъдимия О.М.А. е за престъпление по чл. 144, ал.3, предложение първо, във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 19.05.2015 г. в гр. Крумовград, обл.Кърджали  се заканил с убийство на И. *** с думите: “Искаш ли да те намушкам, както направих със С. ?!“ и насочил отвертка към  лявата част на гърдите му,  и това  заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

 Третото обвинение против подсъдимия О.М.А. е за престъпление по чл. 143, ал.1, предложение трето от НК, за това, че на 16.05.2015 г. в гр. Крумовград, общ. Крумовград, обл.Кърджали е принудил С.М. *** да претърпи нещо противно на волята му  - да предаде собствения си мобилен телефон, марка „Самсунг”, като употребил за това сила /издърпал го от ръката му.

В съдебно заседание прокурора поддържа обвиненията така както са предявени. Счита, че фактическата обстановка е безспорно установена по време, начин и място на извършване от събраните на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства, тъй като всички свидетелски показания, и най – вече тези на двете пострадали лица, заключенията на съдебно – психологичните експертизи водят до извода, че действията на подсъдимия О.А. не са били насочени към телесната неприкосновеност за нанасяне на телесни повреди, а са целели противоправно въздействие върху волята на свидетелите С.М. и И.И.. На следващо място счита, че за да бъде осъществен съставът на чл. 144 от НК, се изисква в изразите на отправената закана да се съдържа и формулира недвусмислено намерение, насочено към извършване на престъпление против живота, личността или имота на пострадалия, което цели промяна на поведението и действията на заплашения - противно на волята му в исканата от дееца насока, като от обективна страна се изисква тази заплаха да е възприета от лицето, към което е отправена, и да е в състояние да възбуди основателен страх. Твърди, че извод в тази насока може да бъде направен от поведението на подсъдимия към пострадалия С.М. на 16.05.2015 г., когато той не се е ограничил с нанасянето на удари в дома си, което би изчерпало намерението за нанасяне на телесна повреда, а напротив – целял е да го принуди да му намери момичета, поради което допрял нож до шията му и му се заканил с убийство. Не на последно място счита, че липсват основания, които да поставят под съмнение заявеното от пострадалия в разпита му пред съдия по досъдебното производство – той подробно е описал промяната в поведението на подсъдимия, всички негови действия и думи, съдържащи закани за живота на С.М., като нанесените леки телесни повреди допълнително са подсилили въздействието на заканите.  В становището си счита, че по данни на всички свидетели, същата вечер, независимо от употребения алкохол, С.М. е бил силно изплашен и е споделил с част от лицата, които са му помогнали, че е бил заплашен от подсъдимия с оръжие, като нежеланието му да бъде освидетелстван и да подаде жалба в полицията следва да се отдаде, както и вещото лице заяви, на психологическа реакция на изживяната ситуация на стрес и както самият той е обяснил – на предстоящо пътуване в чужбина. Във връзка с това, счита, че по отношение на него е била упражнена и принуда, като със сила подсъдимият е взел мобилния му телефон, за да му попречи да се обади за помощ, като в случая не е имало намерение за своене на вещта, а единствено – за предотвратяване намесата на полицията.

Още по – нататък счита, че в отправянето на закана за убийство към свидетеля И. на 19.05.2015 г. е било вербално с отправянето на репликата – Искаш ли да те намушкам, както направих със С.? и сериозността му е видна от извършеното действие – насочване на остър предмет към лявата част на гърдите му, което е било еднократен акт и отново е целяло да възбуди страх у пострадалия. Изтъква се липсата на свидетели – очевидци на деянието, а такива не са установени по няколко причини – нападението е било напълно неочаквано за пострадалия, който в този момент се е движил сам. Прокурорът още твърди, че поради изживения силен стрес И. е осмислил сериозността на ситуацията впоследствие и започнал да изпитва страх да излиза от дома си и да се разхожда, за да не срещне подсъдимия, като не вижда основателна причина да не се кредитират показанията на пострадалите лица, както и тези на останалите свидетели, които очертават хронологически цялостното поведение на О.А. в онзи период. След това твърди, че от събраните доказателства е видно, че под въздействието на алкохол и евентуално наркотични вещества, подсъдимият става агресивен и неконтролируем, без конкретен повод или причина, като от постановлението за прекратяване на досъдебно производство № 47/ 2015 г. е видно, че на 21.05.2015 г. от дома, обитаван от подсъдимия е било иззето наркотично вещество – канабис (марихуана), което навежда на извода, че по това време той е отглеждал, държал и употребявал високорискови наркотични вещества.

Съща така в становището си твърди, че са несъстоятелни възраженията на защитата, че едва ли не всички свидетели по производството са лъжесвидетелствали, с цел да набедят подсъдимия за нещо, което той не е извършил, като счита, че всички събрани доказателства по делото по непротиворечив начин обосновават повдигнатите обвинения.

Въз основа на горепосоченото предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по трите повдигнати му обвинения и в предвид чистото му съдебно минало и с оглед постигане целите на наказанието предлага наказанието „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца по първото обвинение по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

По второто обвинение по чл.144, ал.3 и по третото по чл.143, ал.1 от НК: предлага да се определи наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца,  което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

На основание чл.23, ал.1 от НК предлага да бъде определено общо наказание – най – тежкото от трите:  „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца,  което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

В съдебно заседание подсъдимият О.М.А. не се признава за виновен и не дава никакви обяснения. Неговият процесуален представител мл. адв. Чолаков счита, че от събраните по делото доказателства и прочетените показания на свидетели става ясно, че неговия подзащитен действително е извършил тези деяния и предвид това, че същия няма предишни осъждания и е с чисто съдебно минало моли съда да му наложи минимално наказание.

Съдът, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

О.М.А. е роден на *** ***, с постоянен адрес *** и адрес за призоваване в страната: ****, общ. Крумовград, обл. Кърджали, в момента с неизвестен адрес в Република Турция, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, завършено в Република Турция, безработен, с ЕГН **********.

Вечерта на 15.05.2015 г. свидетелят С.М. *** бил на празненство по случай абитуриентски бал в ресторант «Ахрида» в гр.Крумовград, заедно със своите приятели –  Ф. М., свидетелите Е.И. и А.М., където като сервитьор работел техният познат - свидетелят Б.Х.. След полунощ всички лица от компанията отишли в заведение «Клуб 22» в гр.Крумовград, където се намирал и подсъдимия О.М.А.. По време на пребиваването му в дискотеката между него и други посетители нямало спорове или конфликти. Около 2, 30 часа свидетелите С.М. и А.М. си тръгнали от заведението и се отправили към закусвалня на ул.»Съединение» в гр.Крумовград, където закусили с банички. След това тръгнали по посока към ж. к. «Запад» с намерение да се приберат. В района на центъра на града срещнали подсъдимия О.А., който бил в състояние на алкохолно опиване, говорел неразбираемо и залитал. Той ги поканил да дойдат на гости в квартирата му в ****, общ. Крумовград, обл. Кърджали и свидетелят С.М. се съгласил, а свидетелят А.М. отказал, тъй като се чувствал уморен и искал да се прибере в дома си.  По пътя подсъдимият дал мобилния си телефон на свидетеля С.М., за да се обади на момичета. След като влезли в апартамента, той отишъл в една от стаите, където се забавил около 5 минути, а гостът му седнал на дивана. При идването си подсъдимият започнал да се държи агресивно и нападателно. Първоначално започнал да пита къде е свидетелят А.М., после обвинил свидетеля С.М., че му е откраднал телефона. Взел от кухненската маса нож с дължина на острието от около 10 см. и го ударил с дръжката в областта на челото, след което с острието му нанесъл повърхностна прободна рана в дясното бедро. Заявил му, че иска да му намери момичета за секс и го заплашил, че в противен случай ще го заколи. Разговорът между двамата се провеждал на турски език, като подсъдимия продължил да му нанася удари с ръка по главата и ритници и да го дърпа, при което скъсал сребърното синджирче на врата му. Свидетелят С.М. предложил да отидат до бензиностанция в началото на гр.Крумовград, където обещал да му намери момичета, като знаел, че там често спира патрулен автомобил на РУ – Крумовград и се надявал да получи помощ. По пътя свидетелят С.М. извадил мобилния си телефон, марка „Самсунг”, за да се обади на телефон ЕЕН – 112, но подсъдимия със сила го издърпал от ръката му и го взел. На ул.”Княз Борис І” подсъдимият спрял, опрял ножа, който държал в лявата част на шията на свидетеля С.М. и му се заканил на турски език с думите: “Ще те заколя, ако не ми намериш момичета!’’, като състоянието на неконтролируема агресия, в което се намирал, предизвикало у пострадалия основателен страх, че ще осъществи заканата си. Двамата се намирали в близост до заведението „Спорт”, непосредствено след автогарата в гр.Крумовград. Подсъдимият продължил да нанася удари на свидетеля С.М. и го съборил на земята. По същото време около 3, 30 часа край тях преминал лек автомобил, управляван от свидетеля А.А.Д., в който пътували свидетелите С.Ш.Х. и Никола Р.Ж.. Свидетелят Х., който познавал пострадалия, поискал от водача да спре превозното средство и двамата със свидетеля Ж. слезли, за да му помогнат. Виждайки това, свидетелят С.М. станал от земята и тръгнал към тях, а те се приближили с намерение да попречат на подсъдимия да възобнови нападението си. Подсъдимият продължил да отправя закани на турски език. Преди да се качи в автомобила свидетелят С.М., който бил с окървавено лице и се придвижвал със затруднение, помолил своите познати да се обадят в полицията, тъй като подсъдимия имал нож.Свидетелят Н.Ж. извадил мобилния си телефон, за да подаде сигнал до РУ – Крумовград, при което подсъдимия О.А. го издърпал от ръката му и го хвърлил на земята. През това време свидетелят С.М. помолил свидетеля А.Д. ***. Около 4 часа оперативният дежурен на РУ – Крумовград повикал дежурните полицейски служители – свидетелите Х.Ч. и З.С., пред които пострадалият обяснил, че му бил нанесен побой от подсъдимия и отказал да бъде откаран във ФСМП – Крумовград за оказване на медицинска помощ. Същият бил в недостатъчно адекватно състояние, предвид употребения алкохол и объркването от преживяното насилие. Прибрал се в дома си и легнал да спи, като преди това видял, че има няколко съобщения със закани от подсъдимия в социалната мрежа „Фейсбук”.

Около 14 часа на 16.05.2015 г. свидетелят Б.Х., който работел като сервитьор в ресторант „Ахрида” в гр.Крумовград отивал към работното си място, когато в близост до офиса на „Мобилтел” го срещнал подсъдимия О.А.. Без повод последният се нахвърлил и му нанесъл два удара с юмрук, след което заявил: „Какви сте вие, ще ви намеря един по един?!”. За да преустанови нападението му се намесил работодателят на свидетеля Х., който поискал обяснение от подсъдимия за агресивните му действия и същият заявил, че предишната вечер лицата, които били в обща компания със свидетеля С.М. му били откраднали телефона, но в същото време извадил и показал мобилния си телефон, който бил у него.

През деня на 16.05.2015 г. свидетелят С.М. видял подсъдимия и поискал да му върне мобилния телефон, но последният отказал. Поради това около 23, 20 часа на 16.05.2015 г. пострадалият потърсил съдействие за връщането на телефона и сребърния му синджир от органите на РУ – Крумовград. Дежурните полицейски служители – свидетелите В.Г. и О.П.  отишли на адреса, където по това време живеел подсъдимия - ****, общ. Крумовград, обл. Кърджали. Когато позвънили и подсъдимият отворил входната врата, установили, че е във видимо нетрезво състояние. След като се представили и обяснили целта на посещението си, обвиняемият предал доброволно мобилния телефон и синджира на свидетеля С.М., след което започнал да говори на висок тон и да блъска по стените на апартамента. Полицейските служители го предупредили да не нарушава обществения ред и го приканили да излезе пред жилищния блок, за да оформят необходимите протоколи. Подсъдимият О.А. изпълнил полицейските разпореждания и подписал протокол за доброволно предаване на вещите, които с разписка от 17.05.2015 г. били върнати на собственика.

Във връзка с агресивно поведение на подсъдимия О.А., били подадени сигнали от медицински фелдшер при ФСМП – Крумовград около 13, 20 часа на 17 .05 .2015 г. и около 13, 30 часа на 18 .05. 2015 г. от свидетелите С.М., Б.Х., Е.И. и лицето Ф. Межди М.. При срещата си със свидетелите, които се намирали в лек автомобил на 18 .05. 2015 г. в близост до автомивка по посока към с.Полковник Желязово, общ.Крумовград, подсъдимия А. извадил от панталона си отвертка и им се заканил с думите: „Вие сте банда, искате да ми откраднете телефона. Ще видите вие!”. На основание чл.65, ал.1 и ал.2 от ЗМВР на подсъдимия били съставени протоколи за предупреждение на 17.05.2015 г. и на 18.05.2015 г..

Около 13 часа на 19.05.2015 г. до заведение «Романтика» в гр.Крумовград подсъдимия  О.А. срещнал свидетеля И.Н.И. и без да бъде предизвикан, отправил към него закана на турски език: “Искаш ли да те намушкам, както направих със С. ?!“. Свидетелят се изплашил и спрял на разстояние около 50 см. от подсъдимия А., който извадил от колана на панталона си дълга отвертка със заострен връх. С дясната си той ръка замахнал с нея с кръгово движение към  лявата част на гърдите на свидетеля И., който реагирал с рязко отдръпване назад, довело до загуба на равновесие и падане на земята. В този момент нямало минувачи наоколо. Подсъдимият не повторил нападението си и продължил, а пострадалият се изправил и се прибрал в дома си.

Заключението на назначената комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза по делото № 125/ 11.11.2015 г. е следното:

О.М.А. не се води на учет в ДПБ - Кърджали и не страда от психично заболяване и няма психични недостатъци, пречещи му да носи наказателна отговорност и да участва в наказателния процес. Към момента на извършване на деянията - 16.05.2015 г. 19.05.2015 год. той е бил в нетрезво състояние и със съмнение за употреба на наркотични вещества.   Раздразнителен   до   агресивен,   конфликтно   зареден,   в   състояние   на обикновено алкохолно опиване. Към момента на прегледа е видимо спокоен, с подредено, адекватно поведение. Към датите на деянията освидетелстваният е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, бил е вменяем към датите на деянията, както и към настоящия момент. От изследване на личностовите особености на лицето се установява склонност към импулсивност в поведението и вземането на решения, с подчертан стремеж към доминиране, неустойчиво емоционално състояние със склонност към афективни реакции, липса на ефективни стратегии за справяне, Емоционалното състояние е неустойчиво с рязка смяна на настроението, понижен контрол над емоциите, повишена възбудимост, раздразнителност проява на повишена реактивност и неуравновесеност, което е предпоставка за несдържаност и нетърпеливост при вземане на решения. Не се установява разстройство на волевата способност за овладяване на реакциите в рамките на привичното поведение на човека. Не съществуват признаци до степен на разстройство на оценъчната способност на лицето. Личностното развитие и структура са съответни на нивото на социалния опит и социалната компетентност на освидетелстваното лице, на базата на които освидетелстваният има изградени умения за решаване на проблеми. Равнището на развитие на интелекта е в съответствие с нивото на образованост на подекспертното лице. По данни от психиатричното и психологичното изследвания и от свидетелски показания се установило при О.М.А. наличие на вредна употреба на алкохол, на енергийни напитки и марихуана. Не са налице  предпоставки за задължително лечение по смисъла на чл.157 от Закона за здравето. Не се установява наличие на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Лицето е наказателно отговорно и не е действало в състояние на невменяемост, поради което е могло да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си .

От заключението на назначената съдебно –  психологична експертиза по делото № 90/ 05.10.2015 г. за И. *** се установява, че изхождайки от неговото интелектуално и личностно развитие и емоционално - волева зрялост може да разбира свойството и значението на извършеното спрямо него деяние. Психически е годен правилно да възприема факти, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Психическото състояние на пострадалия към момента на извършване на деянието — 19.05.2015 год. е с прояви на преживяна стресова реакция,  отправената му заплаха е възприета като застрашаваща сигурността, живота и здравето му. Действията на О.М.А., с постоянен адрес:*** са възбудили основателен страх у пострадалия за действителното осъществяване на заканата или намеренията му.

Заключението на назначената съдебно –  психологична експертиза по делото № 113/ 07.11.2015 г. за С.М.М. категорично сочи, че изхождайки от неговото интелектуално и личностно развитие и емоционално - волева зрялост може да разбира свойството и значението на извършеното спрямо него деяние. Психически е годен правилно да възприема факти, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Психологичните преживявания и механизми, свързани с инкриминираното деяние са характерни за преживявания, вследствие на преживяна стресова ситуация — 16.05.2015 год. и отправената закана е възприета като застрашаваща живота и здравето му. Действията на О.М.А., с постоянен адрес:*** са възбудили основателен страх у пострадалия за действителното осъществяване на заканата или намеренията му.

Приетата от съда фактическа обстановка се потвърди след събиране в съдебно заседание на наличните гласни доказателства, а именно:  дадените на него показания на свидетелите Б.  А.Х., А.А.Д., Н.Р.Ж.,  Е.А.И., С.Ш.Х. и  А.Ю.М., които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, от разпита на вещото лице д-р Николинка З.У.  и  на вещото лице Т.М.Д. в съдебно заседание, както  и от  писмените им заключения, които са приети по делото и не се оспорват от страните, а също така и от показанията на свидетелите С.М.М. и И.Н.И., дадени на досъдебното производство и прочетени със съгласието на страните в съдебно заседание и от останалите приобщени по делото писмени доказателства: копие на протокол за доброволно предаване и разписка (л.35 – л.36), ксерокопия на протоколи за предупреждения по чл.65 от ЗМВР ( л.37 – л.39), протокол за разпит на обвиняем (л.55 – л.56), протоколи за разпит на  свидетели (л.59 – л.87),  свидетелство за съдимост ( л.88), характеристика (л.91),  декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л.57), комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза № 125/ 11.11.2015 г. (л.93 – л.101), съдебно –  психологична експертиза  № 90/ 05.10.2015 г. ( л.107 – л.113), съдебно –  психологична експертиза № 113/ 07.11.2015 г. ( л. 117 – л.123), протокол за предявяване на разследване (л. 148), постановление от 21.12.2015 г. на РП – Крумовград ( л.152), справка за лице и постановление за прекратяване на ДП №47/2015 г., които са единни и непротиворечиви Всички тези доказателства изграждат една безспорна и житейски логична фактическа обстановка, която е подробно описана по – горе.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимия О.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 144, ал.3, предложение първо, във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 16.05.2015 г. в гр. Крумовград, общ. Крумовград, обл.Кърджали  се заканил с убийство на С.М. *** с думите: “Ще те заколя, ако не ми намериш момичета!’’ и допрял нож в лявата част на шията му и това  заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимия О.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 144, ал.3, предложение първо, във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 19.05.2015 г. в гр. Крумовград, обл.Кърджали  се заканил с убийство на И. *** с думите: “Искаш ли да те намушкам, както направих със С. ?!“ и насочил отвертка към  лявата част на гърдите му,  и това  заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимия О.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 143, ал.1, предложение трето от НК, за това, че на 16.05.2015 г. в гр. Крумовград, общ. Крумовград, обл.Кърджали е принудил С.М. *** да претърпи нещо противно на волята му  - да предаде собствения си мобилен телефон, марка „Самсунг”, като употребил за това сила (издърпал го от ръката му).

Престъпленията са осъществени от субективна страна при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като подсъдимия А. е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. От субективна страна той е имал представи за обстоятелствата, визирани от обективните признаци на съставите на престъпленията.

Причини за извършване на престъпните деяния са незачитане на законодателството, ниски волеви задръжки, злоупотреба с алкохол.

При определяне на наказанието на подсъдимия О.М.А. за първото обвинение по чл. 144, ал.3, предложение първо, във връзка с ал.1 от НК и базирайки се на двата основни принципа, залегнали в чл. 54 от НК - принципите на законност и индивидуализация на наказанието, съдът намира, че за постигане на целите на генералната и лична превенция, посочени в чл. 36 от НК, следва при определянето на наказанието да се вземе предвид характера и начина на извършване на деянието.

С оглед изложеното, съдът намира, че за постигане на целите на генералната и лична превенция, посочени в чл. 36 от НК, наказанието по първото обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3, предложение първо, във връзка с ал.1 от НК срещу подсъдимия О.М.А., следва да бъде „лишаване от свобода" за срок от шест месеца, близко към минимума предвиден в чл. 39, ал. 1 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отлага така наложеното наказание на подсъдимия О.А. с изпитателен срок от три години. Подсъдимият към момента на извършване на деянието не е осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, която да е отложена на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Предвид характеристичните данни и личността на подсъдимия съдът намира, че за постигане целите на наказанието не е наложително неговото ефективно изтърпяване, което прави уместно приложението на института на "условното осъждане". При определяне на наказанието за извършеното деяние, съдът счита, че е налице превес на смекчаващи вината обстоятелства. Като такива смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита: чистото му съдебно минало и младостта му.

При определяне на наказанието на подсъдимия О.А. за второто обвинение по чл. 144, ал.3, предложение първо, във връзка с ал.1 от НК и базирайки се на двата основни принципа, залегнали в чл. 54 от НК - принципите на законност и индивидуализация на наказанието, съдът намира, че за постигане на целите на генералната и лична превенция, посочени в чл. 36 от НК, следва при определянето на наказанието да се вземе предвид характера и начина на извършване на деянието.

С оглед изложеното, съдът намира, че за постигане на целите на генералната и лична превенция, посочени в чл. 36 от НК, наказанието по второто обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3, предложение първо, във връзка с ал.1 от НК срещу подсъдимия О.М.А., следва да бъде „лишаване от свобода" за срок от четири месеца, близко към минимума предвиден в чл. 39, ал. 1 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отлага така наложеното наказание на подсъдимия А. с изпитателен срок от три години. Подсъдимият към момента на извършване на деянието не е осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, която да е отложена на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Предвид характеристичните данни и личността на подсъдимия съдът намира, че за постигане целите на наказанието не е наложително неговото ефективно изтърпяване, което прави уместно приложението на института на "условното осъждане". При определяне на наказанието за извършеното деяние, съдът счита, че е налице превес на смекчаващи вината обстоятелства. Като такива смекчаващи вината обстоятелства съдът пак отчита: чистото му съдебно минало и младостта му.

При индивидуализацията на наказанието по третото обвинение, което следва да се наложи на О.М.А. за престъплението по чл. 144, ал.3, предложение първо, във връзка с ал.1 от НК и съобразявайки се с целите по чл.36 от НК и базирайки се на двата основни принципа залегнали в разпоредбата на чл. 54 от НК за законност и индивидуализация на наказанието, съдът отчете, че степента на обществена опасност на деянието е типична за този вид престъпления; а степента на обществена опасност на дееца е ниска, тъй като е неосъждан.

С оглед изложеното, съдът намира, че за постигане на целите на генералната и лична превенция, наказанието по третото обвинение за престъпление по чл. 143, ал.1, предложение трето от НК , следва да бъде „лишаване от свобода" за срок от четири месеца, близко към минимума предвиден в чл. 39, ал. 1 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отлага така наложеното наказание на подсъдимия А. с изпитателен срок от три години. Подсъдимият О.А. към момента на извършване на деянието не е осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, която да е отложена на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Предвид характеристичните данни и личността на подсъдимия съдът намира, че за постигане целите на наказанието не е наложително неговото ефективно изтърпяване, което прави уместно приложението на института на "условното осъждане". При определяне на наказанието за извършеното деяние, съдът отново отчита, че е налице превес на смекчаващи вината обстоятелства. Като такива смекчаващи вината обстоятелства съдът отново отчита: чистото му съдебно минало и младостта му.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определя на подсъдимия А. едно общо наказание „лишаване от свобода" за срок от шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отлага така наложеното наказание с изпитателен срок от три години.

Съдът, счита, че така наложеното наказание по вид и размер напълно отговаря на извършеното от подсъдимия О.М.А. и така ще се осъществят целите на личната и генералната превенция.

При този изход на делото подсъдимият О.А., следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Кърджали - 524, 40 лв. (петстотин двадесет и четири лева и четиридесет стотинки) разноски по делото, а по сметка на Районен съд – Крумовград – 90 лева разноски по делото и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си .

 

                                                                            Районен съдия :