Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 22.10.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Цветкова ч.гр.д.
№ 11122/2020 г., установи от фактическа и правна
страна следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба на П., Р.И О.ЕАД,
ЕИК: *******срещу постановление на частен съдебен изпълнител М.П., рег. № 851,
район на действие СГС изх. № 47176 от 09.09.2020 година по изп. дело № 20208510400514,
с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени
приетите в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение
на взискателя и е отказано намаляване съответно и на разноските по ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят намира адвокатското възнаграждение за прекомерно с
оглед броя и вида на извършените от адвоката действия в изпълнителното
производство, правната и фактическа сложност, както и неправилно определено и
недължимо такова, съответно – неправилно изчислен и недължими такси по Тарифата.
Взискателят
изразява становище за неоснователност на жалбата.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че
жалбата е неоснователна, макар и допустима.
Жалбата
е допустима подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител. Доколкото предмет на обжалване е цитираното Постановление, съдът
дължи разглеждането му по същество.
По
същество жалбата е неоснователна.
На
първо място, следва да се посочи, че длъжникът не е изпълнил доброволно
задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, поради което
на общо основание по чл. 79 ГПК носи отговорността за направените разноски от
взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и
съдействие.
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на изпълнителен лист по молба на взискателя,
представляван от адвокат, при уговорено и заплатено възнаграждение от 230 лева за
образуване на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане. С молбата за образуване на изпълнителното
производство молителят се е възползвал от възможността по чл. 18 от ЗЧСИ. В
срока за доброволно изпълнение в резултат на наложените от ЧСИ запори сумата,
определена в призовката за доброволно изпълнение, е преведена по сметка на
съдебния изпълнител /доказателства на л. 42 от изпълнителното дело/. С
единствената последваща молбата за образуване и подадена преди извършеното на
06.03.2020 година плащане на сумата по поканата за доброволно изпълнение молба,
взискателят е отстранил нередовности по молбата за образуване – представил е
дължимите авансово такси. Поради това, съдът намира, че възнаграждение по чл.
10, т. 2 от Наредба 1/2004 г. не е дължимо в конкретния случай, тъй като след
образуване на производството /вкл. след внасяне на дължимата такса/, други
действия на процесуално съдействие не са извършвани.
Действително,
взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл
да знае кога и чрез какъв способ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали
това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Уговаряне на този етап на възнаграждение и по чл. 10, т. 2 за водене на делото
с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя, но не
съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и
съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси
дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел
удовлетворяване на паричните вземания.
Дължимите
минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от
Наредбата в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие от 27.02.2020 г., както и
на извършване на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /така
Определение № 499/19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по
описа на ВКС, II т.о./. В конкретния случай, възнаграждение за образуване на
изпълнително дело е в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата в ред. към ДВ, бр. 28 от 2014 г./ и до този размер следва
да се намали определеното от ЧСИ.
Съответно,
неправилно е определена и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, която в случая е 48
лева с ДДС, а общо дължимите такси по Тарифата са в размер на 264 лева с ДДС
/от които 48 лева пропорционална такса/.
Разноските,
сторени в съдебното производство по обжалване на постановлението са дължими на ищеца
по жалбата - за ДТ от 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение от 50 лева и следва да му се присъдят.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата
на П., Р.И О.ЕАД, ЕИК: *******постановление
на частен съдебен изпълнител М.П., рег. № 851, район на действие СГС изх. №
47176 от 09.09.2020 година по изп. дело № 20208510400514, с което е оставено
без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени приетите в поканата за
доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя и
съответно – намаляване на разноските по ТТРЗЧСИ, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото
от длъжника П., Р.И О.ЕАД, ЕИК: *******по
изп. дело № 20208510400514 адвокатско възнаграждение на взискателя от 230 лева
на 200 лева, както и намалява общо дължимите такси по ТТРЗЧСИ от 279,84
лева с ДДС до размера от 264 лева с ДДС.
ОСЪЖДА Н. К. А.,
ЕГН: ********** да заплати на П., Р.И О.ЕАД, ЕИК: *******сумата от 75 лева –
разноски в настоящото производство.
Решението е окончателно.