М О Т И В И
към Присъда по НЧХД № 3569/2015г. по описа на ПРС, ІІ н.с.
Наказателното производство по настоящото производство
е образувано по тъжба на В.Р.Д. с ЕГН ********** против К.Д.К. с ЕГН **********, като същият е обвинен в извършване
на престъпление по чл.148, ал.1, т.2 във вр.
с чл.146, ал.1 от НК за това, че през
месец април 2015 година в гр.Пловдив е нанесъл обиди
на тъжителката, разпространени чрез печатни произведения – на 07.04.2015г. в
публикация на вестник „Марица”, на 08.04.2015г. в публикация на вестник
„Телеграф”, на 09.04.2015г. в публикация на вестник „Ретро” заявявайки:
„Омайваше ме с приказки колко е велика. Твърдеше, че е много ценен професор и
чете лекции в БАН, а пред кабинета й се редят руски милионери. По нейни думи
всичко с лечението ми вървеше по план и трябваше да достигна пълно оздравяване”
и чрез думи казани по отношение на тъжителката: „Знахарка менте лъже че е от
БАН, дере богаташи”, че срещу тъжителката има заведено дело от измамен пациент,
че е на мушката на прокуратурата и данъчните, че са и запорирани
всички фирми, както и имоти в Русе, Шумен, хотел в Царево и т.н., че го
облъчвала със странен уред – детоксинатор”.
С тъжбата е предявен и граждански
иск срещу подсъдимия за сумата от 50000
/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от тъжителката неимуществени
вреди, резултат от твърдяното в тъжбата
престъпление, ведно със законната лихва от образуването на делото.
Гражданският иск бе приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство.
Подсъдимият К.Д.К.
лично и чрез процесуален представител – адв.П.Щ.
участва в настоящето наказателно производство. Не се признава за виновен и дава
обяснения, че не е извършил твърдяното в тъжбата престъпление.
Защитникът на подсъдимия К. – адв.П.Щ. пледира, че в хода на съдебното заседание не са
събрани достатъчно доказателства, които по несъмнен начин сочат, че подзащитния
и да е изрекъл обидни или клеветнически твърдения по отношение на тъжителката и
прави искане към съда да оправдае К.. Релевира факти
по същество на искането си.
Тъжителката и граждански ищец В.Д. чрез своя повереник адв.А.А.
поддържа обвинението, счита същото за доказано. В пледоарията си повереника на
тъжителката - адв.А., поиска от съда подсъдимият да бъде признат за виновен по
предявеното му с тъжбата обвинение и да му бъде наложено наказание при
условията на чл.78а от НК, в размер по преценка на съда. По отношение на
предявения граждански иск се поиска да бъде уважен изцяло като размер.
Районният съд, след преценка на събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства и след тяхното обсъждане както поотделно, така и
в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият К.Д.К. е роден на *** ***, адресно регистриран в Б., ул.”Ц.С.”
№ ***, б., български гражданин, с висше образование, трудово ангажиран,
неосъждан, ЕГН **********.
От приетата по делото справка съдимост / лист
16 от делото/ на К.Д.К. съдът намира като установено,
че същия не е осъждан, както и че не е бил освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание Глоба по реда на чл.78а от НК.
На
07.04.2015г. вестник „Марица” публикувал
статия с автор Г. Д. със заглавие „Бизнесмен съди В.Д.
за неуспешна терапия. Лечителка цери неврит в ухото срещу 12 бона. Л. се
рекламирала като лектор в БАН, руски милионери чакали на опашка пред кабинета
й”, в която е изложена историята на Бургаски бизнесмен К.Д.
за проведена му терапия със съмнителен ефект за лечение на неврит в ухото,
проведено от В.Р.Д..
На
другия ден, 08.04.2015г., вестник „Телеграф”
публикувал статия / лист 5 и 6 от делото / от името на вестника, със
заглавие: „Запорираха й имането. Знахарка лъже, че е
от БАН, дере богаташи. В.Д. по прякор Л. завлякла куп
клиенти с крупни суми”, в която изложена историята на Бургаски бизнесмен И.Д.,
съгласно написаното във в.”Марица”.
На
09.04.2015г. вестник „Ретро” публикувал статия за Бургаски бизнесмен К.Д., със заглавие „Лечителка
на съд за 12 бона – церила наивен бизнесмен / лист 10 от делото /, без видим
автор на статията, в която е изложена историята на ужиленият бизнесмен К. за
проведена му терапия за лечение на неврит в ухото, която не дала ефект.
На 17.06.2016г. пред РС Пловдив е
депозирана тъжба от В.Р.Д. *** с ЕГН **********
против К.Д.К.
*** с ЕГН ********** за престъпление по
чл.148, ал.1, т.2, във вр. с чл.146, ал.1 от НК за
това, че през месец април 2015 година в гр.Пловдив
е нанесъл обиди на тъжителката, разпространени чрез печатни произведения – на
07.04.2015г. в публикация на вестник „Марица”, на 08.04.2015г. в публикация на
вестник „Телеграф”, на 09.04.2015г. в публикация на вестник „Ретро” заявявайки:
„Омайваше ме с приказки колко е велика. Твърдеше, че е много ценен професор и
чете лекции в БАН, а пред кабинета й се редят руски милионери. По нейни думи
всичко с лечението ми вървеше по план и трябваше да достигна пълно оздравяване”
и чрез думи казани по отношение на тъжителката: „Знахарка менте лъже че е от
БАН, дере богаташи”, че срещу тъжителката има заведено дело от измамен пациент,
че е на мушката на прокуратурата и данъчните, че са и запорирани
всички фирми, както и имоти в Русе, Шумен, хотел в Царево и т.н., че го
облъчвала със странен уред – детоксинатор”.
Преди даване ход на делото от К. К. се представи отговор на тъжбата на
В. Р. Д., в едно с копия от медицински документи за направени от него
изследвания, разпечатка от електронна кореспонденция между К. и тъжителката Д.,
отговор от РЗИ Б., писмо от РП Пловдив, постановление за спиране на наказателно
производство по ДП № 543/2014г., декларация от Р.С.К.,
фактура от 11.07.2013г. от Продавач *****
гр.Пловдив и купувач К.К.,
запорно съобщение, отговор от министерство на здравеопазването, отговор от
Пресцентър на БАН.
В
хода на съдебното следствие се представи от К. К. копие на жалба до РП Пловдив
от 21.07.2013г.
В хода на съдебното следствие чрез своя
повереник тъжителката В.Р.Д. представи Копие от
диплома от СУ ”Св.Климент Охридски”, факултет
Философия, ведно с приложение към нея, Копие от диплома за висше образование на
образователно-квалификационна степен магистър
специалност „музикотерапия” от АМТИИ гр.Пловдив, Копие от диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен магистър по
специалност психология от ВСУ „Черноризец Храбър” гр.Варна, Превод от преводач от съюза на преводачите в
България на приложени документи, удостоверяващ биографична справка, корица от
страница на книга, приложени към превода, превод от заклет преводач на диплома
от автономна нетърговска образователна организация за висше професионално
образование „Международен славянски институт” копие, превод от заклет преводач
от съюза на преводачите на кандидат на психологическите науки с приложено копие
от диплом, превод от заклет преводач на диплома по психология от „Международен
славянски институт” Москва с приложен копие към него, Удостоверение за
следдипломно обучение по Здравен мениджмънт от Медицински университет – София,
факултет по обществено здраве.
Настоящия съдебен състав при РС Пловдив, след преценка на събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства и след тяхното обсъждане както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Като дете у К.К. настъпило намаление
на слуха. Провеждал различни типове лечение, но без ефект. Опитано е било и слухопротезиране, но въпреки това К. има затруднено
разбиране на говорна реч, особено по телефона. К.К. е
с установен неврит на слуховия нерв, диагноза двустранна невросензорна
загуба на слуха /амбулаторен лист № 765 от 26.06.2013г. - лист 44 от делото /.
Поради не постигане на подобрение в състоянието на К. след проведени
лечения по методи на традиционната медицина, същия решил да потърси помощ от
нетрадиционната медицина.
През
месец януари на 2013 година, К. К. по съвет на свои познати се свързал с
тъжителката В. Р.Д..
Била проведена и среща между К. и тъжителката Д. на адрес в гр.Б..
На К. била предоставена от тъжителката Д. визитка / лист 156 от делото /,
удостоверяваща „ Професор Гранд Д-р В. Р.
Детски и брачен психологически консултант. Бизнес консултант”, с посочен
мобилен телефон, имей адреси, както и ръкописно
изписан на гърба на визитката имей адрес: ****.
Тъжителката В.Р.Д. след
запознаване с медицинска история на К. К. и направено му изследване с апарат
„ОБЕРОН” потвърдила поставената му
диагноза за неврит на слуховия нерв, както и разяснила на К. как ще се
справи с неговия слухов проблем. По отношение на слуховия проблем на К. К. била
започната терапия, по време на която К. направил многобройни посещения на
тъжителката – 25 на брой. Като част от терапията К. К. приемал и посочени му от
тъжителката Д. хранителни добавки, които закупувал от дистрибутори. Извън тези
посещения, К.К. и тъжителката В. Р. Д. контактували
чрез електронна поща, като К. К. ползвал електронен адрес:**** а тъжителката Д.
ползвала електронен адрес:**** /лист 53 – лист 63,
лист 65 – лист 73 от делото/.
За провеждащата се терапия К. К.
направил и плащания в полза на тъжителката Д. в размер на 12 660 лева.
Направените плащания излезли извън
възможностите на К. поради което същия направил искане за спиране на
плащанията, издаването на фактура с касов бон, както и гарантиране от страна на
тъжителката постигането на желаното от К. отстраняване на слуховия ме проблем.
След разговори между двамата било постигнато съгласие за продължаване на
терапията. Породените съмнения относно ефективността на провежданата спрямо
него терапия мотивирала К. К. да направи изследвания при различни лекари и
установил, че няма промяна по отношение на слуховия му проблем / лист 40 – 52
от делото/. Във връзка с породеното съмнение К.К. направил запитване до БАН
относно проф.В.Р. по което, на 08.04.2013г. / лист 88
от делото / получил отговор на своя електронен адрес, че съгласно информацията
на пресцентъра на БАН, в Академията няма психолог проф.В.Р..
След кореспонденция чрез посочените по –горе имейли между двамата, тъжителката Д. чрез своя фирма *****
издала на К. фактура № ********** от
11.07.2013г. и касов бон / лист 82 от делото/ удостоверяваща заплащане на
сумата от 12 660 лева / 10 550 лева и 2 110 лева ДДС 20 % / за предоставени услуги по нетрадиционна
медицина 25 на брой. Поради грешки и неточности във издадената
фактура от страна на тъжителката Д., като управител на „Л.” ЕООД е била
направена обяснителна записка / лист 74 от делото / от 11.07.2013г., съгласно
която фактурата е издадена във връзка с устна договореност за изпълнение на
услуга: лечение на неврит на слухов нерв /без включени хранителни добавки/
между възложител – К.Д.К. с посочено ЕГН и Изпълнител
– В.Р.Д. в качеството си на управител на „Л.”ЕООД гр.Пловдив. Изпълнителят е започнал лечението на
27.01.2013г. с ангажимент за излекуване на Възложителя след провеждане на терапии използвайки нетрадиционна медицина – енерготерапия, апарат Транскраниален
електростимулатор /ТЕС/ и детоксикатор
АОК ION.
Същевременно
К. К. изпратил сигнали във връзка с проведената му терапия от тъжителката В.Р.Д. до НАП, РЗИ в гр.Б., гр.Пловдив и гр.София, както и до
Министерството на здравеопазването. Във връзка с подадения сигнал до НАП К.К. установил публикувано в интернет страница на ТД на НАП Пловдив запорно съобщение на основание чл.203, ал.8 от ДОПК за наложен запор върху капитала на притежаван от тъжителката Д. в три
дружества / лист 83 – 84 от делото/. Във връзка с подадените сигнали до РЗИ и
Министерство на здравеопазването К.К. получил
отговори / лист 26, 85-86 от делото, лист 87 от делото / че в действащите
публични регистри на лицата, практикуващи неконвенционална медицина в
съответната област не фигурира името на г-жа В.Д.,
както и за дадени указания / лист 87 от делото/ от Министерство на
здравеопазването до директорите на РЗИ гр.Б., гр.Пловдив и гр.София да
предоставят в съответните РУ на МВР и Районни прокуратури цялата документация
във връзка с подадени сигнал. С писмо от
РЗИ до К. К. е уведомен за условията при
които може да се практикува нетрадиционна медицина, както и че г-жа В.Р.Д. няма регистрирана неконвенционална практика за
благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве в РЗИ Б.. В писмото
отговор на РЗИ Б. е посочено, че инспекцията осъществява контрол само върху
регистрираните „народни лечители”, поради което и да се обърне за съдействие
към ОД на МВР Б..
Въз основа на подадена жалба от К.
К. до РП Пловдив е била извършена проверка и в
последствие образувано ДП № 543/2014г.
срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, което дело
към настоящия момент е спряно.
Ползвайки услугите на правоспособен юрист действащ като адвокат, на
неустановена по делото дата, в периода месец март – началото на месец април
2015 година К.К. чрез адв.В.Р.
осъществил контакт със Г. Д. **** във вестник „Марица”, като я запознал с
проведената спрямо него терапия за лечение на неврит на слуховия нерв. К.К. представил на Г. Д. с няколко електронни съобщения
копия на подадена от него жалба до РП Пловдив, сигнали до НАП, РЗИ, фактура,
отговори, както и снето от сайта на НАП Пловдив запорно съобщение. Г.Д. в проверка на изложените от К. К. факти осъществила
контакт и с тъжителката В.Р.Д., изложила становището
на К., както и изслушала становището на тъжителката. Изпратените от К. имейли, Г.Д. препратила на
тъжителката В.Р.Д. за запознаване. След изслушване на
становищата и на двете страни Г. Д. е пристъпила към изготвянето на статията,
основно ползвайки жалбата на К. до РП Пловдив. Двете
страни са били запознати със статията преди публикуването и.
На
07.04.2015г. във вестник „Марица” е била публикувана статията на Г.Д..
В
следващите дни статията е била препечатана и в други вестници – вестник
„Телеграф” и вестник „Ретро”.
Гореописаната фактическа обстановка се установи по
несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от
обясненията на подсъдимия К.К., дадени в съдебно
заседание, от свидетелските показания на свидетелите Р.С.К.,
И.Т.Г., Д.С.С., Г. Х. Д.
дадени в съдебно заседание, както и от писмените доказателства събрани при провеждане на настоящето производство,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал.
Съдът кредитира достоверност на
представените от подсъдимия К. писмени доказателства а именно копие от жалба до
РП Пловдив, копия от медицински
документи за направени от него изследвания, разпечатка от електронна
кореспонденция между К. и тъжителката Д., отговор от РЗИ Б., писмо от РП
Пловдив, постановление за спиране на наказателно производство по ДП №
543/2014г., декларация от Р.С.К., фактура от
11.07.2013г. от Продавач Л. ЕООД гр.Пловдив и купувач К.К.,
запорно съобщение, отговор от министерство на здравеопазването, отговор от
Пресцентър на БАН. Съдържанието на така представените доказателства не се
оспорват от тъжителката.
Съдът кредитира достоверност
на представените от страна на тъжителката В.Р.Д.
доказателства: Копие от диплома от СУ ”Св.Климент
Охридски”, факултет Философия, ведно с приложение към нея, Копие от диплома за
висше образование на образователно-квалификационна
степен магистър специалност „музикотерапия” от АМТИИ гр.Пловдив, Копие от диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен магистър по
специалност психология от ВСУ „Черноризец Храбър” гр.Варна,
Удостоверение за следдипломно обучение по Здравен мениджмънт от Медицински университет
– София, факултет по обществено здраве тъй като са издадени от Български висши
учебни заведения, в съответствие със Закона за висшето образование.
Тъй
като представените от тъжителката В.Р.Д. дипломи за
завършено обучение в Руски учебни заведения като Превод от преводач от съюза на
преводачите в България на приложени документи, удостоверяващ биографична
справка, корица от страница на книга, приложени към превода, превод от заклет
преводач на диплома от автономна нетърговска образователна организация за висше
професионално образование „Международен славянски институт” копие, превод от
заклет преводач от съюза на преводачите на кандидат на психологическите науки с
приложено копие от диплом, превод от заклет преводач на диплома по психология
от „Международен славянски институт” Москва с приложен копие към него не са
получили признание от компетентен за това орган съгласно Закона за висшето
образование и Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито
висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища
съдът не кредитира с достоверност.
За постановяване на своя краен
съдебен акт съдът кредитира с достоверност обясненията на подсъдимия К.К. дадени в хода на съдебното следствие. Изложените от К.
факти и обстоятелства в съдебното следствие са идентични с посочените от него в
жалбата до РП Пловдив, като въз основа на тях е обосновано предположение за
извършено престъпление от общ характер по смисъла на чл.209, ал.1 от НК и
образувано досъдебно производство, по което не е
приключила фазата на разследване. Съдът кредитира с достоверност посоченото от
подсъдимия К. че не е давал интервюта пред посочените в тъжбата на В.Р.Д. печатни издания, както и че не е автор на изразите
употребени в тези печатни издания а именно
„Знахарка менте лъже че е от БАН, дере богаташи”, че срещу тъжителката
има заведено дело от измамен пациент, че е на мушката на прокуратурата и
данъчните, че са и запорирани всички фирми, както и
имоти в Русе, Шумен, хотел в Царево”. В съдебно заседание подсъдимия посочи, че
за отстраняване на слухов проблем е потърсил помощта на тъжителката, и след
като е получил гаранции за постигането на желания от него резултат за
отстраняването му е спазвал всички дадени му предписания от тъжителката по
време на провежданата терапия. Съдът кредитира с достоверност посоченото от
подсъдимия К. че не е правил обидни или клеветнически твърдения по отношение на
тъжителката, тъй като „позорно обстоятелство” се приемат онези конкретни факти
и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на личността, те са
недостойни и укорими от гледна точка на общоприетия
морал, като могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и
обществени прояви или такива от личния живот, както и отрицателни качества,
които характеризират човек негативно пред обществото. За да е налице
престъплението клевета е необходимо да са направени твърдения с конкретно
съдържание, които да носят информация за точно определено обстоятелство, време,
място, лице, явление. Към тях не се включват общи съждения, мнения,
предположения, оценки, като тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не
- да се извеждат например чрез интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност. В хода на провежданата терапия, у подсъдимият К. се е породило съмнение относно нейната
ефективност, като преди да заяви че се чувства измамен, той е надлежно проверил
дали тъжителката има посочените от нея академични звания, както и е установил
че не отговаря на условията за
практикуване на нетрадиционна медицина, Закона за здравето, както и
Наредба № 7 от 2005г. на Министерство на здравеопазването, въз основа на
получен от него отговор на РЗИ Б.. Въз основа на приетите по делото писмени и
гласни доказателства съдът кредитира с достоверност посоченото от подсъдимия К.
че не е автор на статиите в печатните издания посочени в тъжбата на В.Р.Д.. По делото се установи, че чрез юрист – адвокат К.К. е осъществил контакт с **** от вестник „Марица” Г. Д.,
на която предоставил чрез електронната поща копия на тъжбата му до РП Пловдив,
сигнали до различни институции в страната и отговори към тях. Установи се, че
среща между двамата не е имало, както и че
К. не е давал интервю. В хода на съдебното следствие се установи от
показанията на свидетелката Д., че желанието на К. е било да бъде изложен
случая му, така както е посочил в тъжбата си до РП Пловдив. Съдът кредитира с
достоверност и заявеното от подсъдимия, че не е автор на изразите „Знахарка
менте лъже че е от БАН, дере богаташи”, че срещу тъжителката има заведено дело
от измамен пациент, че е на мушката на прокуратурата и данъчните, че са и запорирани всички фирми, както и имоти в Русе, Шумен, хотел
в Царево”, тъй като същите не фигурират в жалбата му до РП Пловдив, в другите
представени документи. Както се установи по делото от приетия амбулаторен лист,
показания на свидетел К. подсъдимият К. е имал затруднения в комуникациите,
особено при телефонни разговори поради което и същия основно е ползвал
електронната поща както в контактите си със тъжителката, така и със
свидетелката Д., която не посочи употреба на такива изрази от К. нито при
телефонния контакт, нито в електронната поща.
Поради не наличие на основания за
критика съдът кредитира с достоверност показанията на свидетел Р.С.К., който в съдебно заседание изложи факти относно
кореспонденцията осъществява между К. и тъжителката Д. във връзка с издадена
фактура за платена от К. сума. Изложените от свидетеля факти не се оспорват от
страна на тъжителката. Не се опровергават и от приетите по делото
доказателства.
Поради не наличие на основания за
критика съдът кредитира с достоверност показанията на свидетелите И.Г. и Д.С., които в съдебно
заседание изложиха факти относно състоянието на тъжителката породено от
узнаването на публикациите на статиите в печатните издания посочени в
тъжбата. Изложените от свидетелите факти
не се оспорват от страна на подсъдимия. Не се опровергават и от приетите по
делото доказателства.
Поради не наличие на основания за
критика съдът кредитира с достоверност показанията на свидетел Г. Д., която в
съдебно заседание изложи факти относно запознаването и с историята на К. К.,
запознаване и със становищата и на К. и на тъжителката В.Р.Д.,
както и за отразяването на този факт в нейната статия. Свидетелката посочи, че
за изготвянето на статията се е придържала с изложението на К. в жалбата му до
РП Пловдив, както и че заглавието на статията и не е направено от нея, както и
не е посочвано от К.. Посоченото от свидетелката се потвърждава и от приетите
по делото доказателства, тъй като информацията, съдържаща се в публикацията, не
е нова и единствено преповтаря вече факт, който е обществено достояние –
образувано производство от РП Пловдив, осъществяване на проверки от страна на
НАП, РЗИ.
След проведеното съдебното следствие
съдът намира, че не се установи наличието и не се събраха доказателства
удостоверяващи че К.Д.К. да е давал интервю пред
представители на печатните медии – вестник „Марица”, вестник „Телеграф” и
вестник „Ретро”, както и не е автор на публикации в тези медии. От приетите по
делото доказателства съдът намира, че и в трите публикации, въз основа на
жалбата на К. до РП Пловдив и представени писмени
доказателства е направен ж.ически разказ на
изложението му, при който дори не е посочено и името му правилно. Във вестник
„Марица” и вестник ”Ретро” е посочено за Б.ки
бизнесмен К.Д., като във вестник „Телеграф” е
посочено като И.Д.. В хода на съдебното следствие се установи, че автор на
статията във вестник „Марица” е свидетелката Г. Д., която в статията си е
отразила становищата и на двете страни – на К. и на тъжителката В.Р.Д., като в другите две публикации за автор във вестник
„Телеграф” е посочен самия вестник, а във публикацията във вестник „Ретро” не е
посочен автор на публикацията.
Съгласно трайно утвърдената съдебна
практика при неустановено авторство на статията, отговорност за уврежданията
претърпени от частния тъжител, изцяло носят главния редактор на вестника, както
и лицето допуснало публикуването на статията, съдържаща обидни и клеветнически
твърдения, без да се уверят по несъмнен начин кой е нейния автор.
С оглед на изложеното, от наличните
по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със
средствата, предвидени в НПК, съдът намира, че не се установи по безсъмнен начин
осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство от К.Д.К., поради което и го призна за
невинен и го оправда изцяло по предявеното му с тъжбата на В.Р.Д.
обвинение.
По отношение на предявения граждански иск, съдът взе
предвид, че непозволеното увреждане е юридически факт, елементи от който са
деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, съединени
от правната норма на чл.45 от ЗЗД. Необходимо е да са осъществени всички тези
елементи от фактическия състав, за да е налице непозволено увреждане. След
проденото съдебно следствие и на основание приетите по делото доказателства
съдът намира, че не се доказа по безспорен и несъмнен начин, че К.Д.К. е автор
на публикуваните във вестниците „Марица”, „Телеграф” и „Ретро” статии, съдържаща обидни и клеветнически твърдения, както и да е автор на изрази обидни и
клеветнически по своя характер. В този смисъл и
предвид всички други кумулативни предпоставки на непозволеното увреждане
гражданският иск се явява неоснователен и го отхвърли изцяло.
С оглед изхода
на делото съдът осъди тъжителката В.Р.Д. да заплати на К.Д.К. направените от
него разноски в размер на 700 /седемстотин / лева.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
В.И.