№ 2118
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на втори
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Господин Ст. Тонев
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100501995 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Н. Т. Л., срещу постановление №4469 от
09.02.2021г. по изпълнително дело №20208630403402 на частен съдебен изпълнител С.Х. с
рег.№863 на КЧСИ, с което е отказано да бъде намален размера на определените такси и
разноски по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че сумата от 271,10 лева е неоснователна и прекомерна, тъй
като цялото задължение е в размер на 741,10 лева, а начислените такси и разноски са 36,58%
от същото. Твърди, че според нейните калкулации размерът на таксите и разноските следва
да бъде 37,50 лева. Твърди също така, че във връзка с обжалване на решението по делото, по
което е издаден изпълнителният лист, в частта за разноските, последните са намалени на
8,95 лева и не е ясно защо остатъкът от 741,10 лева се търси от нея. Претендира отмяна на
обжалваното постановление и намаляване на начислените такси и разноски до сумата от
37,50 лева.
Взискателят не е подал в срок възражение на жалбата на длъжника.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
допустима, но неоснователна.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателката и
прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело №20208630403402 на частен съдебен изпълнител С.Х. с рег.№863
на КЧСИ е образувано по молба от 25.11.2020г. на „Т.С.“ЕАД срещу И.Н.Л. и Н. Т. Л., въз
основа на изпълнителен лист от 19.08.2020г., издаден по гр.дело №72274/2015г. по описа на
1
СРС, с който И.Н.Л. е осъден да заплати сумата от 8,95 лева, жалбоподателката Н.Л.- сумата
от 375 лева. С молбата е поискано да бъде извършена справка за банковите сметки и
сейфове на длъжниците и налагане на запор върху откритите такива, справка в НОИ за
действащи трудови договори и налагане на запор на трудови възнаграждения, опис и оценка
на движими вещи, както и цялостно проучване на имущественото състояние на
длъжниците. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за издаване
на изпълнителен лист, както и направените по изпълнителното дело разноски.
Авансово заплатената сума от взискателя е в размер на 108 лева с ДДС, от които 20 лева
без ДДС- такса по т.1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнително дело, 20 лева без ДДС-
такса по т.5 за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на
покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, 20 лева без ДДС- по т.3 за
извършване на 4 справки за длъжника и неговото имущество и 30 лева- по т.9 за налагане на
2 запора без извършване на опис. Всички описани справки са направени по делото, връчена
е покана за доброволно изпълнение (на 03.02.2021г.), наложени са и запорите (на
04.01.2021г.).
Взискателят е заплатил на 16.12.2020г. сумата от 2,40 лева с ДДС по т.31 за
допълнителни разноски (справки в АВ- София).
На 08.01.2021г. длъжникът И.Л. е представил по изпълнителното дело доказателства за
заплащане на дължимата от него сума в размир на 8,95 лева преди завеждане на
изпълнителното дело и на 11.01.2021г. съдебният изпълнител е вдигнал наложените му
запори на банкови сметки.
На 12.01.2021г. до съдебния изпълнител е изпратено съобщение от „ЦКБ“АД, че по
наложения запор на сметка на Н.Л. в банката, цялата дължима сума в размер на 741,10 лева
е преведена по сметка на ЧСИ.
На 04.02.2021г. жалбоподателят- длъжник Н.Л. е подал молба до съдебния изпълнител,
с която е поискал да бъде намален размерът на начислените по ТТРЗЧСИ такси.
С обжалваното постановление частният съдебен изпълнител е отказал да намали
размера на таксите.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което
уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както
за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.
Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
2
когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били
изцяло погасени от длъжника Н.Л. преди образуване на изпълнителното производство.
Погасяване е извършено от другия длъжник- И.Л., вследствие на което са вдигнати
наложените запори и производството по отношение на него е прекратено. Тук следва да се
отбележи (макар това обстоятелство да е извън обхвата на настоящото производство), че
намаляването на разноските по заповедното и исковото производство до сумата от 8,95 лева
е по отношение само на длъжника И.Л., но не и по тношение на жалбоподателя Н.Л.).
Задължението на жалбоподателя Н.Л. е събрано по наложения от съдебния изпълнител запор
на банкова сметка в „ЦКБ“АД. След като длъжникът не е изпълнил доброволно
задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият
съдебен състав приема, че няма легално основание за отпадане на отговорността му за такси
и разноски от взискателя, включително за процесуално представителство от юрисконсулт,
като общата дължима сума е тази, посочена в поканата за доброволно изпълнение- 741,10
лева, от които 375 лева по представения изпълнителен лист, 95 лева разноски на взискателя
по изпълнителното дело и 271,10 лева такси по ТТРЗЧСИ. Последната сума е правилно
изчислена от ЧСИ и действията, за които са събрани тези такси действително са извършени
по изпълнителната дело.
Предвид гореизложеното частната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Н. Т. Л., срещу постановление
№4469 от 09.02.2021г. по изпълнително дело №20208630403402 на частен съдебен
изпълнител С.Х. с рег.№863 на КЧСИ, с което е отказано да бъде намален размера на
определените такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3