Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 244
град
Пловдив, 07.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, наказателна
колегия, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Миглена МАРКОВА
Атанаска АНАСТАСОВА
при секретаря
Гергана Спасова и прокурора Димитър МАХМУДИЕВ, като разгледа докладваното от
съдия Станева ВНОХД №1394 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на
глава ХХІ от НПК.
С присъда №159/10.06.2019 г.,
постановена по НОХД №3062 от 2018 г., Районен съд – Пловдив, 20 наказателен
състав, е признал подс. С.Ю.Ю. за виновен в извършване на престъпление по
чл.206, ал.1 от НК – за това, че на неустановена дата през месец август 2005 г.
в град Р., обл. Пловдивска, противозаконно е присвоил чужда движима вещ –
видеокасетофон марка „Панасоник“, модел NV – Р01 М2АМ, на стойност 50 лв.,
собственост на К.К.Н., която е владеел и пазил, като е наложено наказание при
условията на чл.54 от НК – една година лишаване от свобода, изпълнението на
което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Подс.
Ю. е признат за виновен и в извършване на престъпление по чл.209, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК – за това, че в периода месец януари 2005 година – месец
август 2005 г. в гр. Р., обл. Пловдивска, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал
у К.К.Н., ЕГН **********, М.Й.Р., ЕГН **********, и А.Р.А.,
ЕГН **********, заблуждение и с това им причинил имотни вреди, както
следва: на неустановени дати в периода месец януари 2005 г. – месец август 2005
г. в гр. Р., обл. Пловдив, е причинил на К.к.н., ЕГН **********, имотна вреда в
размер на 600 лева; на 15.08.2005 г. в гр. Р., обл. Пловдив, е причинил на М.Й.Р.,
ЕГН **********, имотна вреда в размер на 50 лева; на 17.08.2005 г. в гр. Р.,
обл. Пловдив, е причинил на М.Й.Р., ЕГН **********, имотна вреда в размер на 50
лева; на неустановена дата през месец август 2005 г. в гр. Р., обл. Пловдив, е
причинил на А.Р.А., ЕГН **********, имотна вреда в размер на 70 лева, като
общият размер на причинените вреди възлиза на 770 лева, и е наложено наказание
при условията на чл.54 от НК – една година лишаване от свобода, изпълнението на
което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подс. Ю.
е наложено едно общо най – тежко наказание – една година лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подс. Ю. е осъден да заплати на основание
чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски както следва: 25 лв. по
сметка на ОДМВР Пловдив и 38 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС Пловдив.
Постановено е вещественото доказателство видеокасетофон
марка „Панасоник“, модел NV-P01 M2AM, на съхранение при домакина на РУ на МВР –
гр. Р., да се върне на правоимащото лице К.К.Н.
Срещу съдебния акт е постъпила жалба от
адв. И.Р. – служебен защитник на подсъдимия, като се твърди неправилност,
незаконосъобразност и несправедливост на наказанието, с искане за отмяна и
постановяване на нова, оправдателна присъда или намаляване размера на
наложеното наказание.
В допълнение към въззивната
жалба, депозирано в срока по чл.320, ал.4 от НПК, се развиват съображения, че
отдалечеността във времето е попречила на свидетелите да възпроизведат факти и
обстоятелства, за които са дали показания в хода на досъдебното производство,
приобщени по реда на чл.281, ал.4 НПК, а само въз основа на тях не може да се
постанови осъдителна присъда, като подсъдимият следва да бъде оправдан по
обвинението по чл.209 НК. Относно обвинението по чл.206, ал.1 НК – с оглед
стойността на вещта, следва да се приложи разпоредбата на чл.218б НК. Поддържа
и направените искания.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита, че
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първостепенния
акт – да се потвърди.
Защитникът адв. Р. поддържа
жалбата, като излага съображения, че обвиненията не са доказани.
Подсъдимият не се яви пред
въззивната инстанция и производството протече по реда на чл.269, ал.3 от НПК.
Пловдивският окръжен съд,
след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните, и
след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от посочените
основания, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК
прие за установено следното:
Жалбата
срещу постановената от РС – Пловдив присъда е процесуално допустима. Разгледана
по същество е частично основателна.
Въз основа на събраните от
състава на районния съд доказателства
е приета за установена следната фактическа обстановка:
Св. К.н.работел от 1998 г.
като животновъд в „Агройокон - 92“ ООД - гр. Р.. Дружеството се занимавало с
отглеждане на животни във ферма.
През есента на 2004 г. там
започнал работа и подсъдимият С.Ю.. Към фермата имало изградени постройки,
пригодени за живеене на работниците, като там се настанил и подсъдимият.
Първоначално живеел сам, но впоследствие с него заживяла и св. Р.Д..
Свидетелят Н. притежавал
видеокасетофон марка „Панасоник“, модел NV-P01 М2АМ. През
зимата в началото на 2005 г. подсъдимият поискал от св. Н. да ползва вещта му,
за да гледа касета със семейно
тържество, касаещо сина му. Свидетелят се съгласил и предоставил видеокасетофона.
Като получил техниката,
подсъдимият започнал да я ползва и не я върнал.
В началото на месец август
2005 г. подс. Ю. се запознал със св. А.А., като отношенията им станали
приятелски. Около средата на същия месец, около 04:00 ч. сутринта, подсъдимият
отишъл в дома на св. А., извинил се за късното посещение, обяснил, че починал
баща му и с жената, с която живеел на съпружески начала /като посочил, че това
е св. Д./, трябвало да пътуват за погребението в гр.Х.. Имал нужда от пари за
пътни разходи и поискал първоначално 30 лева, а малко след това – още 40 лева,
тъй като пътят бил дълъг. Подсъдимият обещал, че след погребението, като се
върнел на работа, щял да възстанови поисканата сума. Поради установените между
тях приятелски отношения, св. А. му дала поисканата сума от 70 лв. Подсъдимият
обезпечил обещанието за връщането ѝ, като предоставил на свидетелката
видеокасетофона „Панасоник“, собственост на св. Н..
Впоследствие, тъй като
подсъдимият повече не се появил, св. А. разбрала, че е взел пари и от други
граждани на гр. Р.. С протокол за доброволно предаване от 04.04.2006 г. св. А.
предала получения от подсъдимия видеокасетофон.
Подобен мотив подсъдимият
изтъкнал и пред свидетеля Н., с когото работели на едно и също място. В периода
от месец януари 2005 г. до месец август 2005 г. включително на няколко пъти
подсъдимият искал различни суми - между 50 лева и 100 лева - в заем от
свидетеля. Сумите варирали, като всеки
път подсъдимият изтъквал различни причини - за закупуване на детска количка, за
храна, че бил починал баща му и му трябвали пари за погребението му. Всеки път,
след като получавал поисканата сума от Н., подсъдимият обещавал, че ще я върне,
след като изтегли заем от банката. Така до месец август 2005 г. под различни
предлози подсъдимият, заблуждавайки св. Н., получил от него сума в размер общо
на 600 лева. Вместо да върне парите обаче, подсъдимият Ю. внезапно напуснал
работното място и жилището, където живеел, и се укрил.
Докато пребивавал в гр. Р.,
през лятото на 2005 г. подсъдимият Ю. се запознал и със св. М.Р. и се
сприятелил и с нея. В същия период от време ѝ поискал в заем 50 лева.
Мотивирана от приятелските отношения, тя му предоставила исканата сума и след
няколко дни той ѝ върнал взетите пари.
На 15.08.2005 г.
подсъдимият, придружен от жената, с която живеел на семейни начала, св. Р.Д.,
отново посетил дома на св. Р. и ѝ поискал в заем сумата от 50 лева, като
обяснил, че е необходимо закупуване на храна, за която не разполагал със
средства. Тъй като изпитвала към подсъдимия приятелски чувства и предвид
обстоятелството, че вече един път му била услужила със същата сума, която той
ѝ върнал, св. Р. се съгласила и дала поисканите пари.
След два дни - вечерта на
17.08.2005 г., около 23:00 часа, подсъдимият Ю. отново посетил дома на св. Р., отново придружен от жената, с която се представил, че
живее на съпружески начала, като и двамата изглеждали тъжни. Св. Р. попитала
какво се е случило и подсъдимият обяснил, че чичо му починал, а нямали пари да
се приберат за погребението му. Извинил се, че дошли толкова късно, но имал
нужда от пари и затова се обърнал към нея. Св. Р. съжалила подсъдимия и му дала
сумата от 50 лева, като продължавала да му има доверие. По този начин, като я
въвел в заблуждение, подсъдимият получил от св. Р. исканата сума.
След няколко дни тя забелязала, че нито
подсъдимият, нито жената, с която живеел на семейни начала, се намирали в
града. По същото време св. Р. се срещнала със св. А. и двете започнали
разговор, от който разбрали, че по едно и също време подсъдимият, с един и същи
мотив, е искал пари назаем и от двете. Тогава св. Р. посетила местоработата на
подсъдимия Ю. и разговаряла със собственика на фирмата, от когото разбрала, че
подсъдимият избягал със семейството си.
В резултат на постъпили жалби в РУ на МВР- Р. във
връзка с действията на подсъдимия било образувано досъдебно производство срещу
него.
Така
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно
възприета и се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, обсъдени от
състава на районния съд. Пред настоящата инстанция не се събраха нови
доказателства, като се възприеха така изложеното.
Правилно
за да приеме тези факти, първоинстанционният съд се е позовал на показанията на св. Н., Р., А., Л., Д., на писмените доказателства и
доказателствени средства - протокол за доброволно предаване, гаранционна карта;
справка от АИС БДС за бащата на подсъдимия - Ю.Ю.; справка съдимост;
характеристична справка; справки за постоянен и настоящ адрес на подсъдимия и
за задгранични пътувания; справка от ЧСИ А.; справка от „Банка ДСК” ЕАД;
справки от НОИ, НАП, Агенция по
вписвания, ОД на МВР; удостоверение за идентичност на лице с различни имена;
справка родствени връзки на подсъдимия; на заключението на стоково-оценъчна
експертиза.
Подсъдимият не е дал обяснения в хода на съдебното производство, не са
приобщени поради липсата на процесуалните предпоставки за това и обясненията му,
дадени в хода на досъдебното производство, поради което и не се обсъждат. Ето
защо е било излишно да се посочва какво той е казал, след като е извън
анализирания доказателствен материал.
Въпреки че съставът на районния съд се е доверил на показанията на св. Ш.Х.,
А.Х. и Е.Д., същите не допринасят за установяване на правнорелевантни факти, а
е направен опит да се изясни местоположението на подсъдимия, като същите не се
обсъждат от въззивната инстанция.
Първоинстанционният
съд се е доверил изцяло на изложеното от пострадалите свидетели. Показанията си
кореспондират и взаимно се допълват, въпреки съществуващите леки разминавания и
необходимостта от приобщаване на изнесеното в хода на досъдебното производство.
Това не се дължи на недобросъвестност, а на изминалия период от време от
извършване на деянията до провеждане на разпита на свидетелите пред съда.
Неоснователни
са възраженията на защитника, че присъдата е постановена само въз основа на
свидетелски показания, приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК. Свидетелите са
разказали подробно в съдебно заседание какво си спомнят за случаите. С оглед
изминалия период от време – повече от 13 години – е напълно нормално да не си
спомнят точния размер на сумите, които са дали на подсъдимия, като всъщност
приобщените показания се ползват в тази им част. Св. Р. е категорична, че освен
нея са излъгани и много други лица – тя потвърждава и пред съда извършването на
деянието, но разпитът ѝ е проведен на 12.03.2019 г., което обяснява и
липсата на подробни спомени как точно се е осъществило, какви конкретни суми са
дадени. Св. Н. също е категоричен, че от него подс. Ю. е взел „едно видео и
пари“, които не му е върнал. Същевременно св. А. посочва както размера на
сумите, които е предоставила, поводът, посочен от подсъдимия, така и, че е
предоставен в залог за връщане на парите видеокасетофона, иззет по – късно от
полицията. Техниката е приложена като веществено доказателство по делото.
Колкото
до св. Д. – от настоящия състав не се даде вяра на изложеното от нея, че с
подсъдимия са били само познати, тъй като противоречи на изнесеното от другите
разпитани по делото свидетели, а и тя има интерес да не бъде свързана с
извършване на деянията от Ю.. Нещо повече – самата тя признава, че е била с
подсъдимия, когато е взел парите, макар и да посочва друга причина – че е
искала да се прибере.
Ето
защо не се възприеха доводите на защитата, че присъдата се основава само на
свидетелски показания, приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК – същите
допълват или конкретизират изнесеното от свидетелите в съдебно заседание,
кореспондират с писмените доказателства и доказателствени средства, както и с
веществените доказателства.
Ето защо не се
възприеха доводите за неправилна интерпретация на доказателствата.
Колкото
до приложението на чл.218б от НК – този текст е неприложим, доколкото предметът
на престъплението не е възстановен или заместен – не са извършени каквито и да
е действия от страна на подсъдимия в тази насока след разпореждането с вещта.
При така
установените факти, правилно районният съд е приел, че от обективна и
субективна страна подс. Ю. е осъществил съставомерните признаци на
престъплението по чл.206, ал.1 от НК – за това, че на неустановена дата през месец
август 2005 г. в град Р., обл. Пловдивска, противозаконно е присвоил чужда
движима вещ – видеокасетофон марка „Панасоник“, модел NV – Р01 М2АМ, на
стойност 50 лв., собственост на К.К.Н., която е владеел и пазил, както и по
чл.209,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК – за това, че в периода месец януари 2005 година –
месец август 2005 г. в гр. Р., обл. Пловдивска, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал
у К.К.Н., ЕГН **********, М.Й.Р., ЕГН **********, и А.Р.А., ЕГН**********,
заблуждение и с това им причинил имотни вреди, както следва: на неустановени
дати в периода месец януари 2005 г. – месец август 2005 г. в гр. Р., обл.
Пловдив, е причинил на К.К.Н.., ЕГН **********, имотна вреда в размер на 600
лева; на 15.08.2005 г. в гр. Р., обл. Пловдив, е причинил на М.Й.Р., ЕГН **********,
имотна вреда в размер на 50 лева; на 17.08.2005 г. в гр. Р., обл. Пловдив, е причинил
на М.Й.Р., ЕГН **********, имотна вреда в размер на 50 лева; на неустановена
дата през месец август 2005 г. в гр. Р., обл. Пловдив, е причинил на А.Р.А.,
ЕГН **********, имотна вреда в размер на 70 лева, като общият размер на
причинените вреди възлиза на 770 лева.
От състава на
първоинстанционния съд са изложени подробни, логични и обосновани съображения
за авторството и съставомерността на деянията от обективна и субективна страна,
които напълно се споделят и не следва да се преповтарят.
Съдът обаче не
е съобразил, че съгласно чл.2, ал.1 от НК за всяко престъпление се прилага онзи
закон, който е бил в сила по време на извършването му. Предвиденото наказание
към момента на извършване на деянията и за двете престъпления е било до шест
години лишаване от свобода, т.е. без долен минимум, докато при сега действащото
законодателство /което е и приложено от първостепенния съд/, предвиденото
наказание и за двете престъпления е лишаване от свобода от една до шест години.
По – благоприятен за дееца е именно законът, действал към момента на извършване
на деянието, като в случая следва да намерят приложение чл.2, ал.1 и ал.2 от НК.
Подсъдимите
/респективно – обвиняемите/ имат право на разглеждане на делото в разумен срок.
Като цяло се приема, че продължителният период на наказателното производство не
може да съдейства за осъществяване на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК – индивидуалната и генералната превенция. Във всички случаи, когато процесът
е продължителен, следва тези неблагоприятни последици за лицето да бъдат
компенсирани. В настоящия случай обаче забавянето на производството се дължи в
голяма степен на поведението на подсъдимия, който първоначално се е укрил. След
откриването му е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство,
като е бил привлечен и в качеството обвиняем. Въпреки това той отново се е
укрил, издирван е както в хода на досъдебното, така и на съдебното производство
/което, впрочем, е продължило малко повече от година/. Това негово поведение не
може да се толерира, като според въззивната инстанция не са налице
предпоставките за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК. От
първостепенния съд са изложени и съображения в тази насока, които също се
споделят и не следва да се преповтарят. Споделят се и приетите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Въпреки това
именно продължителния период на наказателното производство мотивира настоящия
състав да измени присъдата на районния съд, като наказанието, макар и при условията
на чл.54 НК, се налага в абсолютния минимум, предвиден в чл.39, ал.1 от НК, а
именно три месеца лишаване от свобода за всяко от престъпленията. От една
страна в този конкретен казус се отчита поведението на подсъдимия, а
същевременно същият се компенсира и за продължителността на наказателния
процес, който е могъл да приключи и в значително по – кратки срокове.
С оглед
изменението на размера на наложените наказания, на основание чл.23, ал.1 от НК
определено общо най-тежко наказание също следва да се измени, като се определи
в размер на три месеца лишаване от свобода.
Предвид
определения размер на наказанието, са налице формалните предпоставки на чл.66,
ал.1 от НК, а и за поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е необходимо
реалното изтърпяване на същото. Правилно е определен и изпитателния срок в
размер на три години. Тъй като в диспозитива на обжалвания съдебен акт е
посочен и размера на наложеното наказание от първостепенния съд, което се
коригира от настоящата инстанция, присъдата следва да се измени и в тази част,
като се съобрази с коригирания размер.
Именно с така
определеното наказание и начина на изтърпяването му в най – пълна степен ще се
съдейства за осъществяване целите, визирани в чл. 36 от НК – да се въздейства
предупредително – възпиращо и най – вече възпитателно, както върху подсъдимия,
така и върху обществото.
Правилна е и
присъдата в частта относно разноските и произнасяне относно вещественото
доказателство.
Съобразно
правомощията си по чл.313 НПК и чл.314 от НПК
въззивният съд намира, че са налице основания за изменяване на
присъдата, поради което и на основание чл.334, т.3 вр.
с чл.337, ал.1, т.2, пр.1 от НПК съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда №159/10.06.2018 г. по
НОХД №3062/2018 година на Пловдивски районен съд, ХХ наказателен състав, В ЧАСТТА
относно размера на наложените наказания, включително и при произнасянето по
чл.66, ал.1 от НК, както и определеното общо най – тежко наказание, както
следва:
НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание за престъплението по чл.206, ал.1 от НК, като определя
същото във вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 от НК – ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода,
изпълнението на което се отлага на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание за престъплението по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като определя същото във вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 от НК – ТРИ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага на основание чл.66, ал.1
от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
НАМАЛЯВА размера на
определеното на основание чл.23, ал.1 от НК едно общо най – тежко наказание на
ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага на основание
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ
част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Да се изпрати съобщение по
чл. 340, ал.2 от НПК на страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: