МОТИВИ
към Присъда
№92 от 09.06.2020г. по НОХД № 1336/2020г. по
описа на Варненския районен съд
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на 09.04.2020г.
обвинителен акт от Районна прокуратура-Варна, с който е възведено обвинения
срещу подсъдимия: Д.Р.А., роден
на ***г***, област Плевен, български гражданин, неженен, с начално образование,
не работи, осъждан, с ЕГН: **********, за престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, от НК, за
това, че:
На 20.08.2019г., в гр. Варна, в условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - черна чантичка от плат, съдържаща
сумата от 1875 лева, лична карта, свидетелство за управление на МПС, малък
талон за регистрация на автомобила, талона за преглед, 2 броя секретни ключове
и 1 брой ключ за автомобил, всичко на обща стойност 1996,51 лева, от владението
на А.Т.Т., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
В хода на разпоредителното заседание,
по искане на участващия прокурор и със съгласието на подсъдимия и неговия
защитник, съдът допусна поправка на очевидна фактическа грешка в ОА относно първото
име на подсъдимия, като определи навсякъде в ОА първото име на подсъдимия да се чете Д.Р.А. с ЕГН**********,
вместо Д.Р.А. с ЕГН**********. Съдът допусна тази поправка като прецени, че
фактическата грешка е свързана единствено с размяна и замяна на две букви от
първото име на подсъдимия, като всички други идентификационни данни, в това
число и ЕГН изписани в ОА не налагат никакво съмнение, че именно подсъдимият Д.Р.А.
с ЕГН********** е предаден на съд по настоящото дело.
Предвид
изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия за
разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27 от НПК, на
основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане
на разпоредително заседание.
Производството по делото се проведе при
условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимия бе проведено
съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371, т.2 от НПК призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което и обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства
за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва
съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и експертните заключения,
дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещите лица.
Участващият
в производството представител на ВРП поддържа предявеното срещу подсъдимия
обвинение. Моли същият да бъде
признат за виновен, като при индивидуализация
на наказанието, предлага да бъде преценено, че подс.
е осъждан 20 пъти преди деянието предмет на делото и то все за престъпления
против собствеността, както и че стойността на отнетите вещи е висока- близо
2000 лева.Счита, че в конкретния случай целите на наказанието ще бъдат
изпълнени ако на подс. бъде наложено наказание над
средния размер, а именно лишаване от свобода, което след редукцията визирана в
разпоредбите на закона да бъде определено на около три и половина, четири
години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия - адв.Г. намира, че на
подсъдимия, предвид оказаното съдействие в хода на ДП, спомогнало за разкриване
на престъплението, следва да се наложи по-снизходително наказание, което да
бъде към минималния размер визиран в закона.
Подсъдимият А. се признава за виновен,
изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изразява съжаление за извършеното и поддържа становището на защитника си
относно размера на наказанието, което следва да понесе.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.Р.А.
е роден на ***г***. Притежава
ЕГН: **********. Той е с начално образование, неженен, неработи, като към момента на съдебното
заседание по делото изтърпява наказание „лишаване от свобода“ по друго
наказателно производство.
Подсъдимият А. бил адресно регистриран в
с. Брест, община Гулянци, област Плевен. Същият бил многократно осъждан, с
множество криминални регистрации за извършени престъпления от общ характер,
познат на органите на полицията, в т.ч. и на полицейските органи в гр. Гулянци,
в чиято община той живеел. Същият произхождал от ромско семейство и бил
известен с прякора „Рамбо". Подс.
А. рядко пребивавал на адреса, на който бил регистриран, а спял в стопански
дворове и ферми из България, където работел. Понякога отсядал при роднини в гр.
Тръстеник, област Плевен, а също пребивавал и при майка си в с. Хлевене, област
Ловеч. Към 20.08.2019г. той пребивавал в гр. Варна, като спял по пейки и на
плажа в града.
Към м. август 2019г. свидетелят А.Т.Т. работел като шофьор и търговски представител на алкохол
и безалкохолни напитки във фирма „ХМБ ЕКСПРЕС" ООД - гр. Варна. На
20.08.2019г., около 06.45 часа, той бил на работа, като със зачисления му
служебен микробус доставял стока на „Алея първа" /Крайбрежна алея/ в гр.
Варна. В този час той свалил стоката от микробуса и я доставил на питейно
заведение „Зехир", намиращо се на
„Алея"-та. С него на работа бил и св. В.И.Т., който в това време прибирал
бутилки алкохол от отсрещното заведение „Ал Маре". След като доставил
стоката, св. Т. отишъл да помогне на колегата си да натоварят бутилките в
микробуса. Св. Т. носел през рамо черна чантичка от плат, в която бил поставил
сумата от 1875 лева, лична карта, свидетелство за управление на МПС, малък
талон за регистрация на автомобила, талона за преглед, 2 броя секретни ключове
и 1 брой ключ за автомобил. Тъй като чантичката му пречела да товари, той я
оставил върху един пожарен кран за вода, намиращ се навън в площта на
търговския обект.
Действията
по товарене на стоката от свидетелите Т. и Т. били наблюдавани от подс. А., който в този ранен час се разхождал по „Алея
първа". Подс. А. видял, как св. Т. оставил
чантичката си без надзор върху пожарен кран. Използвал докато свидетелите Т. и Т.
били ангажирани с товаренето на бутилките, приближил се до крана, взел
чантичката с намиращите в нея вещи и държейки я в ръце на бегом се отдалечил от
мястото на кражбата. Подс. А. избягал в посока
близкото заведение „Селфи", находящо
се на „Алея първа" в гр. Варна, като преминаването му бягайки, както и
факта, че държал в ръце току-що откраднатата чанта, били заснети от
охранителната камера на това заведение. От тази камера било заснето и облеклото
на извършителя - синя тениска и сив анцуг. В близост до заведението „Борисова
воденица", подсъдимият извадил само парите от чантичката, които намерил в
бързината - сумата от 1870 лева, като чантичката с останалите в нея 5 лева,
документи и ключове, изхвърлил в постройка зад заведението.
След като приключили с товаренето, св. Т.
потърсил чантичката си, но не я намерил на мястото, където я бил оставил.
Разбрал, че е била открадната и започнал да разпитва случайни минувачи дали не
са видели крадеца. Непознати му казали, че видели мъж, облечен със синя тениска
и тъмен анцуг да му взема чантичката. Посочили му и посоката, в която крадеца
се бил отдалечил. Св. Т. закарала микробуса на местопребиваването му в гр.
Варна, като после се върнал с кола на мястото на кражбата. Целта му била да
търси чантичката си. От случайно намиращ се на „Алея първа" трениращ мъж
разбрал, че чантичката му се намирала зад заведението „Борисова воденица".
Намерил я, като в нея намерил документите си - лична карта, свидетелство за
управление на МПС, малък талон за регистрация на автомобила, талона за преглед,
2 броя секретни ключове и 1 брой ключ за автомобил, както и сумата от 5 лева.
Останалите 1870 лева, които се намирали в чантичката му липсвали. За случилото
се св.Т. подал сигнал в полицията.
Още същия ден след кражбата на чантичката,
с откраднатите 1870 лева, подс. А. решил да се
прибере към дома си. Наел такси, което го закарало до гр. Тръстеник, област
Плевен, където живеели леля му и други негови близки. За таксито, той заплатил
сумата от 300 лева. От останалите му пари същия ден похарчил голяма сума в гр.
Плевен и в гр. Тръстеник, като закупил и голям брой хранителни продукти, които
занесъл на леля си и другите си близките.
Тъй като подс. А.
се издирвал от органите на полицията в гр. Гулянци, област Плевен за извършена
кражба в обслужвания от РУ - гр. Гулянци район, на следващия ден 21.08.2019г.
той бил задържан в полицейското управление на гр. Гулянци. С него започнали да
работят полицейските служители - свидетелите Л.А.В., С.С.Н.
и А.В.А.. При беседа с обвиняемия за това къде е пребивавал, докато е бил
издирван, той заявил н полицейските
органи, че е пребивавал в гр. Варна. Споделил, че водил скитнически начин на
живот, като спял на плажа и по пейки в града. Посочил още, че целта му била
отивайки в курортния град да потърси добра възможност да изкара пари по
престъпен начин. Заявил, че пребивавал в гр. Варна 2-3 дни и на 20.08.2019г. се
прибрал в с. Тръстеник с такси, на което заплатил 300 лева. Освен това признал
и за другите разходи, които бил направил. Именно тези големи разходи усъмнили
полицейските служители и те поискали обяснение от подсъдимия откъде имал такива
средства, тъй като същите знаели, че той е трайно безработен, не притежава
специални знания и умения и полагал нискоквалифициран труд. Тогава подс.А. признал за кражбата , извършена в гр.Варна, като
разказал подробно за нея, в т.ч. и описал облеклото, с което бил облечен при
кражбата. Така полицейските служители от РУ Гулянци се свързали с полицията в
гр. Варна, която работела по случая с кражбата и деянието на подс. А. било разкрито.
Съгласно назначената в хода на ДП съдебно-оценителна
експертиза / л. 35 от ДП/ стойността на
инкриминираните вещи към датата на деянието възлизала на 1996,51 лева.
Видно
от заключението на назначената и изготвена по делото видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза /л.38-42 от ДП /, експертизата е изследвала записи
от охранителните камери, находящи се на фасадата на
заведение „Селфи" на „Алея първа" в гр.
Варна. Съгласно експертното заключение на вещото лице Т.И., на записите се
вижда как на 20.08.2019г., в 07.18.10 часа, лице от мъжки пол преминава пред
камерата бягайки по алеята, държейки черна чанта с презрамка. Мъжът е облечен
със синя на цвят фланелка с бели ивици и надпис на гърдите, с къс ръкав и сиво
на цвят долнище. От записите са извлечени изображения /кадри/, които поради
ниската разделителна способност на заснемащото устройство не могат да отчетат достоверни елементи
на лицето: чело, вежди очи, нос, устни, брадичка и др., поради което не са
достатъчни за лицева идентификация. Според заключението на експертизата,
извлечените кадри са достатъчни /годни/
за разпознаване на лицето от лица – очевидци и познаващи добре визуално заснетото
лице.
От приетите по делото справки съдимост, ведно
с бюлетини за подс.А. е видно, че същият е осъждан
многократно, за
престъпления против собствеността на различни граждани.
Горната
фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за
установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на
подсъдимия А., който изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, от показанията на свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство, от съдебно-оценителна
експертиза, видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, приложения по делото видеозапис, съдържащ се
на 1 бр. носител –диск, заснел инкриминираното деяние, протокол за доброволно
предаване, справка с характеристични данни, справки за съдимост, както и
от другите писмени материали по делото, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, не
оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на
подсъдимия Д.А., тъй като същите напълно кореспондират с останалия
събран доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите А.Т.Т.,
В.И.Т., Л.А.В., С.С.Н.,
А.В.А. и Х.В.М., тъй като същите са непротиворечиви, последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи със заключението на приобщените по делото СОЕ и видео-техническа
и лицево-идентификационна експертиза с останалия доказателствен материал.
Съдът
приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство СОЕ и ВТЛЕ,
като компетентни и безпристрастни, като освен това кредитира и всички писмени и
веществени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са
непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
Както
беше отбелязано по-горе, съдебното следствие протече по реда на диференцираната
процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият А. доброволно, съзнателно и при
яснота за последиците от това, призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
От
коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод за подкрепеност на направените признания от валидно събрани
доказателства в хода на досъдебното производство. Следва да се
отбележи, че поради характера на проведената диференцирана процедура,
съдът не дължи анализ на доказателствената съвкупност, в обем който би бил изискуем
при мотивиране на съдебния акт ако делото се разглежда по общите правила, а
само положителна констатация за подкрепеност на
самопризнанието от събраните на досъдебното производство доказателства. В този
смисъл е и практиката на ВКС – Решение 359/14.01.2016 г. по н.д. № 1214/2015 на
Трето н.о., решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№ 1593/2015 г на Първо н.о. и др.
При разглеждане на делото по реда на тази
диференцирана процедура, е необходимо и достатъчно по делото да са надлежно
събрани доказателства, които, заедно с направеното самопризнание, да
потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да
съответстват на всички приети за установени факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на
ВКС, т. 4). В случая, такива доказателства се извеждат от показанията на
свидетелите по делото А.Т.Т., В.И.Т., Л.А.В., С.С.Н., А.В.А.
и Х.В.М.,от заключението на съдебно-
оценителната експертиза относно стойността на отнетото имущество и ВТЛЕ-
относно действията на подсъдимия на инкриминираната дата и място. Всички факти,
съдържащи се в гласните доказателствени източници са преки доказателства,
според отношението им към главния факт на процеса и първични, според източника
им. Оценени по действителното им съдържание, те не пораждат съмнения за достоверността
им.
При
така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:
Подс. Д.Р.А., роден на ***г***, област
Плевен, български гражданин, неженен, с начално образование, не работи,
осъждан, с ЕГН: **********, е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 1 вр.чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на
20.08.2019г., в гр. Варна, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи - черна чантичка от плат, съдържаща сумата от 1875 лева, лична карта,
свидетелство за управление на МПС, малък талон за регистрация на автомобила,
талона за преглед, 2 броя секретни ключове и 1 брой ключ за автомобил, всичко
на обща стойност 1996,51 лева, от владението на А.Т.Т.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдът
намира, че обвинението спрямо подс. А. е доказано по несъмнен и безспорен начин. В
тази връзка обвинението се подкрепя от показанията на свидетелите А.Т.Т. и В.И.Т., които сочат кога и къде е била поставена
инкриминираната мъжка чантичка с намиращите се в нея вещи, кога и при какви
условия е установена нейната липса. От показанията на св. Т. е видно и че същият се е осведомил от
случайни минувачи, че чантичката му е била открадната от лице от мъжки пол,
облечено със синя тениска и тъмен анцуг, като му посочили и посоката, в която
се оттеглил извършителят. В тази част показанията на този свидетел се подкрепят
от ВТЛЕ и приобщения видеозапис. Макар заключението на ВТЛЕ да сочи, че записът
не е годен за лицева идентификация, то безспорно експертизата проследява
действията на лице от мъжки пол, облечено
със синя на цвят
фланелка с бели ивици и надпис на гърдите, с къс ръкав и сиво на цвят долнище,
бягащо на плажната алея и държащо в ръцете си черна чантичка с презрамка. Видно
от експертизата, записът е заснел действията на лицето именно на 20.08.2019г. в
07:18:10ч. Нещо повече, заключението на експертизата е категорично, че записите
са годни за разпознаване от лица, познаващи заснетото лице. При прегледа на
тези записи, които бяха приобщени към доказателствения
материал, съдът наблюдавайки и подсъдимия в съдебната зала, сформира своя
извод, че на записа са заснети действията именно на подсъдимия, който бяга по
крайбрежната алея, носещ в ръце черна чантичка с презрамка, като облеклото му е
синя на цвят фланелка с бели ивици и
надпис на гърдите, с къс ръкав, сиво на цвят долнище със светъл кант, на който
е изписан черен надпис и бели маратонки. Нещо повече показанията на св.Т.,
заключението на ВТЛЕ, както и заснетото на приобщения по делото видеозапис
безспорно се подкрепят и от показанията на свидетелите Л.А.В., С.С.Н., А.В.А., тримата полицейски служители в РУ-гр.Гуланци. Именно пред тях при проведената с него беседа,
подсъдимият е посочил подробности около извършването на деянието- посочил е
кога и от къде и при какви условия е отнел чантичката на св.Т., с намиращите се
в нея вещи. Съобщил е подробно какви действия е извършвал на плажната алея
собственикът на чантата, къде е била оставена чантата от собственика, съобщил е
че в нея е имало пари и документи, посочил е че е взел парите, а документите и
чантата е изхвърлил в строителен обект или къща в Морската градина. Нещо
повече, съобщил е и подробности около облеклото си в инкриминирания ден. Именно
тези обяснения на подсъдимия пред полицейските органи, които съдържат
подробности около инкриминираното деяние, напълно кореспондират с показанията
на св.Т. и св.Т., с ВТЛЕ и със приобщения по делото видеозапис. Безспорно от
показаният на св.Т. е видно и че същият е открил чантичката си, с останалите в
нея документи, ключове и сумата от 5 лева на входа на постройка в Морската
градина, зад заведение „Борисовата воденица“ т.е. на място кореспондиращо със
съобщеното от подсъдимия пред полицейските органи.
Обвинението се подкрепя и от
показанията на тримата полицейски служители при РУ Гулянци, а именно
свидетелите Л.А.В., С.С.Н., А.В.А. . Безспорно
обвинението е подкрепено и от заключението на видеотехническата
и лицево-идентификационна експертиза и приобщения по делото видеозапис, заснел
действията на подсъдимия. Възприетата от съда фактическа обстановка не се
оспорва от подс. А., като същият в обясненията си,
дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник е заявил, че е
извършил кражбата и е изразил съжаление за стореното. Горното същият заявява и
в съдебно заседание. Налице е верига от преки и косвени доказателства по
делото, които в своята съвкупност установяват безпротиворечиво,
както предмета на престъпното посегателство и начина на осъществяването на
деянието, а така също и неговия автор.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние на престъплението
чл. 196, ал. 1, т. 1 вр.чл. 194, ал. 1 от НК се
изразява в отнемане от подсъдимия на чужди движими вещи /черна чантичка от
плат, съдържаща сумата от 1875 лева, лична карта, свидетелство за управление на
МПС, малък талон за регистрация на автомобила, талона за преглед, 2 броя
секретни ключове и 1 брой ключ за автомобил, на обща стойност 1996,51 лева/,
посочени в диспозитива на обвинението, без съгласието
на владелеца А.Т.Т. и в установяване на нова
фактическа власт.
Квалификацията
по чл. 196 от НК – опасен рецидив се обуславя от предходната съдимост
на подс. А.. Квалификацията по чл. 196 от НК – опасен рецидив се обуславя от предходната съдимост на подс.
А..
Видно от приложената към
делото справка за съдимост и приложения към нея бюлетин, преди инкриминирания
период, подсъдимият е бил многократно осъждан като от значение за
квалификацията опасен рецидив в
случая са следните осъждания:
1. Присъда по НОХД № 120/2014год. на РС-Ловеч, влязла в сила
на 02.04.2014год., с която подс.А. е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл. 195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, за което му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца при
първоначален строг режим. Наказанието по тази присъда видно от отразеното в
свидетелството за съдимост и в бюлетина към него е изтърпяно на 14.09.2015г.
2. С Определение, с което е било одобрено
споразумение, постановено от РС Никопол
по НОХД № 117/2017год., влязло в сила на 05.05.2017год.,
подс. А. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 18, ал.1 от НК, за което му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца при първоначален
строг режим. Наказанието по тази присъда
е изтърпяно на 09.11.2018г.
Налице са две осъждания с ефективни наказания
лишаване от свобода над една година. Тези две осъждания обуславят
квалификацията опасен рецидив на новото деяние, предмет на настоящото
производство по смисъла на чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б” от НК, тъй като последното
е извършено на 20.08.2019г. т.е. преди да е изтекъл 5-годишния срок по чл.30 от НК от изтърпяване на наказанията по цитираните по горе присъда, изтърпени
съответно на 14.09.2015г. и на 09.11.2018г.
Касае
се за престъпление против собствеността, засягащо нормално упражняване на
правото на собственост върху движими вещи и на имуществените права, свързани с
неговото придобиване, упражняване и запазване.
От субективна страна подсъдимият е
съзнавал, че с противоправните си действия прекъсва
владението върху чуждите движими вещи и установява своя
фактическа власт, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване, като е действал с намерение да
свои вещите – да се разпорежда с тях в свой интерес т.
е. извършил е инкриминираното деяние виновно, при форма на
вината - пряк умисъл.
Причините за извършване на деянията са
ниската правна култура на подсъдимия и незачитане на обществените отношения,
свързани с правото на собственост.
Мотивът
за извършване на престъплението е стремежът за облагодетелстване по
неправомерен начин .
При
индивидуализация на наложеното наказание на подс. А. за
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр.чл. 194,
ал. 1 от НК съдът съобрази обуславящите отговорността обстоятелства и
обществената опасност на деянието и дееца.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелства, съдът отчете предходната съдимост на А. невлияеща на
квалификацията на престъплението. В тази връзка съдът отчете, че извън
осъжданията на А., обуславящи квалификацията „опасен рецидив“, същия е осъждан общо
дванадесет пъти за престъпления против собствеността на различни граждани, а
именно по НОХД №353/2005г. на РС-Плевен, по НОХД №2733/2004г. на РС-Плевен,
НОХД №2007/2005г. по описа на РС-Плевен, НОХД №540/2006г. по описа на РС-Плевен,
НОХД №322/2007г. по описа на РС-София, НОХД №2553/2005г. по описа на РС-Плевен,
НОХД №13839/2007г. по описа на РС-София, НОХД №1199/2009г. по описа на РС-Никопол,
НОХД №1276/2010г. по описа на РС-Никопол, НОХД №1127/2010г. по описа на
РС-Никопол, НОХД №207/2011г. по описа на РС-Плевен и НОХД №1128/2011г. по описа на РС-Никопол. По
по-голямата част от присъдите той е изтърпявал ефективни наказания лишаване от
свобода. Макар повечето наказания да групирани, все пак се касае за дванадесет
осъждания за престъпления против собствеността, като престъпната деятелност на
подсъдимия продължава почти 15 години. Горното характеризира подс.А. като деец с утвърден престъпен стереотип на
поведение. Нещо повече, кражбата предмет на настоящото производство е извършена
посред бял ден, в оживен район на гр.Варна- плажната ивица, в разгара на летния
сезон, като подс. е наблюдавал действията на
пострадалия и е изчакал удобен момент за реализиране на престъпното си
намерение, което безспорно разкрива дързост на деянието му.
Настоящата
инстанция счита, че като смекчаващо отговорността обстоятелство, в унисон с
трайно установената съдебна практика, следва да бъде отчетено и оказано в хода
на ДП съдействие за разкриване на престъплението, изразеното съжаление за
стореното, още в хода на ДП. В случая разкриването на подсъдимия като автор престъплението по
настоящото дело, безспорно се дължи и на
неговото поведение в хода на ДП. Още преди да бъдат предприети каквито и да
било действия за събиране на доказателства с оглед установяване авторството на
разследването престъпление, само ден след деянието, на 21.08.2019г., подсъдимият
сам, в хода на беседа с полицейски служители в РУ –гр.Гулянци е разказал
подборно за извършената кражба в гр.Варна, в това число какво е взел, от къде
го е взел, при какви обстоятелства, какво е сторил с вещите, посочил е
подробности и относно облеклото си по време на инкриминираното деяние. Това
негово съдействие е било в основата на разкриване на престъплението, тъй като
именно посочената от него информация е била обективирана
в докладна записка от служител при РУ гр.Гулянци и изпратена на полицията в
гр.Варна, вследствие на което са предприети и съответни действия по
разследването.
Самопризнанието в съдебното производство,
предвид процедурата, по която протече съдебното производство, не би могло да се
приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като това би било в разрез със задължителната съдебна практика
по приложение на института на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК - т.7 от Тълкувателно
решение №1 от 06.04.2009г. по т.д.№1/2008г., ОСНК на ВКС. Съгласно цитираната
точка от ТР, при определяне
на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл.
371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Наличието на посочените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства, обаче, не води до извод за многобройност и
изключителност, така щото и най- лекото предвидено в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко и да е налице необходимост от налагане на наказание
под законоустановения минимум. Напротив, от
доказателствата по делото, коментирани по-горе и справката за съдимост се
установява, че е налице завишаване на обществената опасност на деянието и дееца
в настоящия случай. Деецът е многократно осъждан и то все за престъпления против собствеността,
кражбата е извършена в условията на опасен рецидив и то по-малко от една години
след изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода за същото деяние. С
оглед на това настоящата инстанция счита, че налагане на наказание при
условията на чл.55 от НК в случай като този, не би довело до постигане целите
на наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК.
Нещо повече, при индивидуализиране на наказанието,
вземайки пред обуславящите отговорността обстоятелства, съдът напълно споделя становището на прокурора,
че следва да бъде отчетено и обстоятелството, че отнетото имущество е на висока
стойност. Действително общата стойност
на отнетите вещи никак не е ниска- касае се за пари и др. вещи на стойност близо 2000 лева, което предвид
икономическата обстановка в страната към датата на деянието, не е незначителна
сума, а напротив т.к. съответства на повече от три минимални работни заплати за
страната /МРЗ за страната в периода 01.01.2019 -
31.12.2019 е 560 лв. съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г./
Предвид горното и съобразявайки
изложените по – горе обуславящи отговорността обстоятелства, при превес на смекчаващите
такива, предвид безспорно оказаното
съдействие от подсъдимия за разкриване на деянието, в хода на ДП, настоящата
инстанция счита, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание за престъплението по чл. 196, ал.
1, т. 1 вр.чл. 194, ал. 1 от НК при условията на
чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.54, ал.1 от НК. За това е
предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 10г. Съдът счита, че целите на
наказанието съгласно чл.36, ал.1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия А. за
това престъпление бъде определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА. Наказанието е съобразено със степента на обществена
опасност на деянието и с личността на дееца, с превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което съдът
намира, че наказание именно в този размер / малко над предвидения законов
минимум/ би постигнало целите както на специалната, така и на генералната
превенция и би било съответно на извършеното, и на личността на извършителя.
Това наказание според настоящия състав, ще удовлетвори на първо място целта на
индивидуалната превенция на наказателната отговорност. Наложеното наказание
лишаване от свобода ще отнеме
възможността на подс. да върши други престъпления и
ще го предупреди за сериозността и последиците на санкцията. Не на последно
място, наложеното наказание ще въздейства предупредително и върху останалите
членове на обществото, като ще ги провокира от въздържане към подобно престъпно
поведение. Съдът намери, че наказание „лишаване от
свобода“ за по-дълъг срок, каквото бе искането на прокуратурата, би имало
по-скоро негативно въздействие спрямо подс. А..
Предвид горното, след като определи
наказание на подсъдимия А.- „Лишаване от свобода” за срок от три години и шест
месеца, на основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното
наказание с една трета / с една година/ и наложи на подсъдимия наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. С оглед специалната и генерална превенция и
предвид данните за личността на подсъдимия, обстоятелството, че престъпната му
деятелност по настоящото дело е извършена в условията на опасен рецидив, съдът
намира, че същото следва да бъде изтърпяно ефективно, като именно чрез
ефективното наказание конкретния извършител би се поправил и превъзпитал към
спазване на законоустановения ред. Като отчете и
разпоредбите на чл.57 от ЗИНЗС, съдът
определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване му, тъй като преди деянията
предмет на настоящото производство, подсъдимият А. е изтърпявал и множество други наказания
лишаване от свобода.
По отношение на вещественото доказателство
по делото – 1 брой диск, съдържащ записи от охранителни камери, съдът постанови
да остане към материалите по делото.
На осн.
чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в размер на 178.47 лв. в полза на Държавата, по
сметка на ОД на МВР-Варна.
Мотивиран от горното и по изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :