Р Е Ш Е Н И Е
№ 1126
гр.Пловдив, 15.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
V състав, в публично съдебно заседание на
девети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ
СТОИЛОВА
като разгледа АНД № 7552/2019 г. по описа на Районен
съд Пловдив, V наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от П.А.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу наказателно постановление № 19-1030-008534 от 26.09.2019 г., издадено от
Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП от Закон
за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 20 / двадесет/ лева за нарушение на
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, както и на основание чл. 175,
ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание
– глоба в размер на 100 /сто/ лева и наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от един месец, за нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.3,
б. „а“ ЗДвП.
В жалбата се навеждат съображения в насока незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на атакувано НП. В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. И., с
пълномощно по делото. По същество поддържа депозираната жалба. Навежда
аргументи, че е налице несъответствие между словесното описание на нарушението
в точка едно от НП и правната квалификация на същото, а също така и че
бланкетно било посочено по отношение на точка две от НП, че нарушителят не е
оказал съдействие за установяване вредите от НП, без да е посочено какво точно
съдействие е трябвало да окаже, на кого и в кой момент, като това е
препятствало адекватната защита на жалбоподателя. Поради изложеното моли
обжалваното НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно
уведомена, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения
в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
От фактическа страна съдът прие
следното:
На 22.08.2019 г. около 20:06 часа в гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 13, в
района на автомивка „ЮТА КАР“, П.А.М. управлявал собствения си л.а. „Форд“, с
рег. № ***, като извършвал маневра „движение назад“. Докато извършвала
посочената маневра, той не се съобразил със спрелия в същия момент зад него
л.а. марка „Ауди“, с рег. № *** и между двата автомобила настъпило
съприкосновение - със задната част на управлявания от него лек автомобил,
жалбоподателят ударил задната броня на л.а. с рег. № *** въпреки, че последният подал сигнал със
клаксона си. След удара жалбоподателят преустановил движение и излязъл от
автомобила си, за да установи пораженията. Същото сторил и водача на другия
автомобил - св. В.Н.Н.. Двамата установили, че по автомобила, управляван от св.
Н. бил налице лек удар в задната броня. Жалбоподателят и св. Н. провели
разговор, за да се уточнят как да процедират, след което си разменили
телефоните, при което П.М. заявил, че ще окаже съдействие на св. Н. пред застрахователя на последния за
завеждане на щетата по автомобила му, като постигнали съгласие и да не бъдат
уведомявани компетентните органи, а също така се разбрали всеки да се обърне
към собствения си застраховател, тъй като и всеки имал автокаско. Впоследствие
обаче, св. Н., поискал от св. Ч. - собственик на автомивката, на която се случило ПТП – видеозаписите от
камерите, след което решил да подаде жалба до КАТ. Вследствие на това негово
действие на 03.09.2019г. двамата водачи на горепосочените МПС-та се явили в с-р
Пътна полиция към ОДМВР – Пловдив, където инспектор Й.В.К., след преглед на
предоставените му от св. Н. видеозаписи от автомивката и снемане на
обяснения от водачите, приел че виновен за ПТП е П.А.М., за което бил изготвен
протокол за ПТП № 1737151 от 03.09.2019г.
Въз основа на извършените констатации, свидетелят К. съставил на жалбоподателя
АУАН с бл. № 899048/02.09.2019 г., с който му вменил нарушения по чл. 40, ал.1
и чл. 123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП. В срока по чл. 44 от ЗАНН П.М.
депозиралписмени възражения, които били приети за неоснователни от
административнонаказващия орган /АНО/, който въз основа на съставения АУАН постановил обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и несъмнен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел Й. К.. Съдът намира, че показанията му са обективни, логични и
последователни, поради което следва да бъдат кредитирани. Същите се подкрепят и
от показанията на свидетелите В.Н.Н. и Р.А.Ч., на които съдът също дава вяра.
Описаната фактическа обстановка се установява и от приложените по делото
доказателства - Протокол
за ПТП № 1737151 от 03.09.2019г., оглед на 1 бр. веществено доказателствено
средство - флаш памет /въведено чрез USB порт/, АУАН бл. № 899048/02.09.2019 г., справка за
нарушител/водач, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР.
Въз основа на така
приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От показанията на актосъставителя, св. Н. и св. Ч., както и от преглед на 1
бр. веществено доказателствено средство - флаш памет /въведено чрез USB порт/
безспорно се установи, че на 22.08.2019 г. около 20:06 часа в гр. Пловдив, ул.
„Рогошко шосе“ № 13, в района на автомивка „ЮТА КАР“, П.А.М. е извършвал маневра „движение назад“, управлявайки собствения си л.а. „Форд“, с рег.
№ ***, като докато е извършвала посочената маневра, той не се е съобразил със
спрелия в същия момент зад него л.а. марка „Ауди“, с рег. № *** и между двата
автомобила е настъпило съприкосновение - със задната част на управлявания от
него лек автомобил, жалбоподателят е ударил
задната броня на л.а. с рег. № ***. В тази връзка следва да се посочи и че за
установяване механизма на настъпилото ПТП е бил съставен Протокол, който е
подписан от жалбоподателя, респ. същият се е съгласил с извършените в него
констатации.
Въпреки гореизложеното при
извършена служебна проверка на НП и АУАН съдът намира, че е налице съществено
нарушение на процесуалните правила при издаването на наказателното
постановление, поради което същото се явява незаконосъобразно, като
съображенията за това са следните: При съставяне на АУАН и при издаване на НП е била допусната неправилна
квалификация на нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е безспорно от
доказателствата посочени по-горе, че ПТП е било осъществено по време на
извършване движение назад, а чл.
40, ал.1 ЗДвП сочи, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. Тоест алинея
първа на чл.40 ЗДвП вменява като задължение на водача действия, които следва да
е извършил преди да предприеме извършване на маневрата "заден ход".
Алинея втора на разпоредбата на чл. 40 от ЗДвП е тази, която вменява задължения
на водач на МПС при самото извършване на маневра "движение на заден
ход", които на самостоятелно основание ангажират административнонаказателната
отговорност на наказваното лице. Неправилното квалифициране на нарушението
обаче е основание за отмяна на НП в тази част.
Що се отнася до нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б.“а“ ЗДвП, то съдът счита, че при гореописаната фактическа обстановка
неправилно наказващият орган е счел, че от обективна страна е било извършено
нарушение на цитирания текст. Посочена норма възвежда като задължение на всеки
водач, участник в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, да окаже
съдействие за тяхното установяване, но от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели К., Н. и Ч. се установява, че П.М. е направил
необходимото за установяване на вредите от ПТП и в тази насока се е отнесъл
добросъвестно към задълженията си. Така непосредствено след произшествието той
е преустановил движението на собствения си автомобил, излязл е от него и заедно
с водача на другия автомобил са констатирали причинените увреди. Предвид лекия
козметичен характер на увредата по автомобила, управляван от св. Н. двамата
водачи са постигнали съгласие да не се уведомяват компетентните органи, а впоследствие жалбоподателят е заявил, че ще
окаже съдействие за завеждане на щетата по автомобила на св. Н. пред застрахователят
на последния, като за целта си е предоставил и личния телефонен номер, като
всичко това се потвърждава от показанията дори на самия пострадал от ПТП - св. Н..
Следва да се отбележи и че П.М. се е явил доброволно в с-р „Пътна полиция“ при
ОДМВР Пловдив, като от същия са били снети обяснения. Предвид това, в тази си част, атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като се явява
постановено в противоречие с материалния закон.
Въз основа
на така посочените мотиви, наказателното постановление следва да бъде отменено
като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. В този случай безпредметно се явява обсъждането на въпросите
за приложението на чл. 28 ал.1 б. „а“ ЗАНН.
Така мотивиран, Районният
съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-1030-008534 от 26.09.2019 г., издадено от Началник група към
ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на П.А.М., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.
183, ал. 2, т. 11 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в
размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, както и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец, за нарушение на разпоредбата на чл. 123,
ал.1, т.3, б. „а“ ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС