РЕШЕНИЕ
N 113
гр.Перник, 20.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд – гражданска колегия, в откритото
съдебно заседание на 22.03.2018 г. при участие
на секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдията Д. Ковачев гр.
дело N. 328 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В.И.Р. е
депозирал искова молба срещу Д.А.Ч., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 във връзка с чл. 52 и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите - за заплащане на сумата от 50000,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени телесни
увреждания, довели до изключителни болки и страдания в резултат на ПТП
причинено от ответника на 09.06.2012г., продължаващи и към момента, ведно с
законна лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.
Иска по чл. 45 ЗЗД е уточнен в съдебно заседание на
28.09.2017г.
като ищеца е заявил, че претендира обезщетение за влошаване на здравословното
му състояние (ексцес) след като е получил обезщетение от застрахователя на
гражданската отговорност на ответника.
Твърди, че
новите му увреждания са изкривяване на гръбначния стълб; бързо настъпваща силна
умора, не може да ходи повече от 200 метра без почивка; не може да стои прав
продължително време. Твърди, че тези състояния са настъпили като следствие на
първоначалните увреждания получени при ПТП-то описано в исковата молба.
Ответника оспорва исковете. Възразява, че твърдените
като нови увреждания и неимуществени вреди са вече взети предвид от Софийски
градски съд и Софийски апелативен съд по гр.д. 16708/2013г. на СГС, водено от
ищеца в настоящото дело срещу ЗД „Бул инс“АД-застраховател на гражданската
отговорност на ответника като автомобилист, поради което ново обезщетение не се
дължи за тях, а те се обхващат от присъденото по делото на СГС застрахователно
обезщетение и би се получило двойно обезщетяване, съответно неоснователно
обогатяване. Възразява за давност и за съпричиняване.
Съдът след преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед събраните по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Няма спор
относно наличието на деликт и неговото авторство- въпросът е решен с решение на
наказателен съд, имащо сила на присъда- Решение 1213/2012.2012г. по НАХД
1758/2012г. на Пернишки районен съд-влязло в сила.
Няма спор и
какви са били първоначалните увреждания на ищеца-описани в първоначалната
искова молба.
Няма спор и се установява
от приложените като доказателства съдебни дела на СГС и САС, че по предявен от
настоящият ищец срещу застрахователя на ответника пряк иск, застрахователя е
бил осъден да заплати на ищеца Р. обезщетение за неимуществени вреди от
процесното и по настоящото дело ПТП в размер на 70000,00 лева, ведно със
законна лихва от датата на увреждането.
Няма спор и че
присъдените с решенията на СГС и САС суми са били изцяло изплатени на ищеца от
застрахователя-ищеца изрично е заявил това в съдебното заседание на
28.09.2017г.
Спорът се
концентрира в това дали посочените от ищеца в съдебното заседание на
28.09.2017г. увреждания са се били проявили и са били взети предвид от
съдилищата, разгледали исковете срещу застрахователя съответно дължи ли се за
тях отделно обезщетение.
По настоящото
дело е представено като доказателство експертно решение на ТЕЛК N. ***., в което в т.13.1 е записано, че са налице: „…дегенеративни
пр. на гр.ст….“. В констативната част на Решението на ТЕЛК е записано, че Р.
има оплаквания в гърба при леки натоварвания. Записано е в констативната част
„ОБЕКТИВНО: „...Гр. стълб:….палпаторна болка….“. В част „Мотиви“ на решението е
записано: „….дегенеративни промени на гр. стълб -остеохондроза….“
От заключението
на вещото лице М. по настоящото дело се
установява наличие на функционален дефицит в дясна раменна става включващо
частично разкъсване на ротаторен маншон като е измерен и обем на движения на
ставата и са посочени разликите в сравнение със нормите при здрав човек. В
съдебно заседание вещото лице е посочило, че по делото срещу застрахователя е
измерена само една стойност 30 градуса при абдукция, а през 2015г. са
констатирани и другите отклонения като от 2015г. до личния преглед на ищеца
през м.12. 2017г е налице подобрение.
Според
заключението на вещото лице М. заявените от Р. оплаквания от болки в гръбнака,
затруднения в движението, невъзможност за продължително стоене нямат общо със
счупванията на гръбначните прешлени, защото те са зарастнали напълно.
Според заключението на вещо лице Ж. Т.- неоспорено от
страните се установява, че процесното ПТП е отключило остоартрозни и
спондилозни промени в гръбначния стълб, които имат дегенеративен характер и са
с умерена степен на тежест към момента и прогноза за постепенно влошаване с
възрастта. Има ограничен обем на активни движения в гръбначния стълб (напред и
встрани според констативната част на експертизатата) и промяна в походката.
В разпита си пред съда вещото лице посочва, че тези
увреждания са документирани за пръв път в посоченото решение на ТЕЛК от 2015г.
От приложеното
въззивно гр.д. 2228/2015г. на САС е видно, че решението на ТЕЛК е било
представено пред САС. То се намира на л. 43-45 вкл. от делото на САС, както и
на л. 29-31. Върху молбите с които е представено решението няма разпореждания
на САС.
В протоколите от
заседанията по делото на САС няма данни това решение на ТЕЛК да е прието като
писмено доказателство.
В решението на
САС това решение на ТЕЛК не е коментирано.
При така установените факти ПОС намира от правна
страна следното:
За да е налице
ексцес е необходимо здравословното
състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е
присъдено обезщетението.
Тогава се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само
ако се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и
причини.
При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за
обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото
състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено
утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено
от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за
новите вреди, които се добавят към вече обезщетените (Решение № 553 от 27.06.2013 г. на ВКС по гр. д. №
196/2012 г., IV г. о., ГК)
В конкретния
случай от СМЕ на вещо лице М. се установява функционален дефицит в дясна
раменна става, включващо частично разкъсване на ротаторен маншон. Това увреждане обаче не е заявено като ново
при уточняването на основанието на иска в първото съдебно заседание и ПОС не
може да го разглежда. Освен това уврежданията
в дясна раменна става, ограничаващи движенията на ръката са били подробно
коментирани в открито съдебно заседание на САС на 14.04.2016г. (стр. 5 и 6 от
протокола) и в решението на САС изрично е взето предвид, че възстановяването не
е завършило и в случая не е направена оперативна намеса, при която би се
възстановил за 30 дни ищеца.
Ето защо ПОС
намира, че констатираните по настоящото дело увреждания в дясна раменна става
(ограничения в движенията с посочени от в.л. М. норми и измервания) не са нови
увреждания и са били взети предвид от САС по делото срещу застрахователя (който
е трето лице помагач по настоящото дело), за да увеличи размера на обезщетението
и не може да се вземат предвид по настоящото дело. От друга страна Видно от
заключението на в.л. М. пред ПОС е, че от 2015г. настъпва подобрение в
функционалността на дясната раменна става, така че не е налице влошаване
(ексцес) по отношение на това увреждане.
Ищецът е твърдял увреждане на гръбнака, което е
посочил като изкривяване, (което е вид увреждане) и съответно бързо настъпваща
силна умора, не може да ходи повече от 200 метра без почивка; не може да стои
прав продължително време.
От СМЕ на вещото
лице Ж. Т. действително се установява увреждане на гръбнака-дегенеративни
промени (остоартрозни и спондилозни), за което вещото лице е посочило, че са
следствие на ПТП –то.
При това
положение ПОС приема, че е налице ново увреждане, за което не е било присъдено
обезщетение. Следва да се приеме, че то макар и породено от ПТП-то се е
проявило в по-късен момент, а именно момента на констатирането му от ТЕЛК с
решението от 2015г., както е посочило вещото лице в откритото заседание на ПОС,
тъй като липсват данни за по-ранно проявление и надлежно констатиране.
В констативната
част на заключението си в.л. Т. посочва, че това увреждане води до промени в
походката при което ПОС приема, че доказано и твърдението за затруднения в
придвижването и престой, а и до болки както е отбелязало вещото лице.
В подкрепа на
този извод са и показанията на св. Р., които съдът не намира основание да не
кредитира независимо, че същата е съпруга на ищеца доколкото те кореспондират
със заключението на в.л. Т. и няма по делото доказателства, които да ги опровергават.
Тези вреди са
нови и представляват влошаване на здравословното състояние на ищеца в сравнение
със състоянието при което е присъдено обезщетение по делото срещу
застрахователя и подлежат на обезщетяване от ответника-деликвент, тъй като е налице ексцес.
ПОС не приема
възраженията на ответника за съпричиняване, доколкото те касаят уврежданията в
първоначалната искова молба, а не новите увреждания. Освен това никакви
доказателства в подкрепа на това възражение не са представени при дадени
надлежни указания с определението по насрочване на делото.
Неоснователно е
и възражението за изтекла давност. Началния момент на давността е момента в
който се проявяват новите вреди съгласно ТР 1/23.05.2014г. по т.д. 1/2014г. на
ОСТК на ВКС и ППВС 2/1981г.
В конкретния
случай уврежданията в гръбнака установени от СМЕ са констатирани за пръв път с
решението на ТЕЛК от 03.07.2015г. и от тази дата тече давностния срок, който е
пет години и не е изтекъл към предявяване на иска.
ПОС намира и че изложените възражения, че новите
твърдени увреждания са били взети предвид от САС са неоснователни. Както се
посочи по-горе решението на ТЕЛК е било представено пред САС. Но няма данни да
е прието като доказателство нито пък е обсъждано в съдебно заседание или в
решението на САС. То не е обсъждано и от
тройната експертиза приета пред САС, както
неоснователно твърди ответника.
Освен това
новите увреждания са нови факти, обосноваващи ексцес и които обуславят нов иск,
какъвто е предявен по настоящото дело и съгласно трайната практика на ВКС те не
биха могли да се вземат предвид при присъждане на обезщетението за
първоначалните увреждания (вж. Решение № 196 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1724/2009 г., IV г. о., ГК)
Възраженията на
адв. Д., касаещи личното явяване на ищеца пред ПОС и факта, че е стоял прав на съдебната
банка, предназначена за ищеца ПОС намира, че не се нуждаят от коментар.
Освен това
ищецът не е твърдял, че не може изобщо да стои прав или да ходи, а че изпитва
затруднения при тези дейности, когато се налага те да бъдат с по-голяма времева
продължителност. Освен това не може да се изисква от пострадалия сам да
определи от какво естество е увреждането на гръбнака-дали е изкривен или има
друго по вид увреждане (каквото се установява в случая), което води до сочените
болки и затруднения. За това са необходими специални медицински познания.
ПОС не коментира
показанията на свидетеля Р. – съпруга на ищеца в частта им, касаеща
психиатричното състояние на ищеца доколкото психични увреждания не са твърдяни
по делото и предявени за обезщетяване.
Предвид гореизложеното ПОС намира иска за установен
по основание.
Относно размерът
до който иска е основателен ПОС намира, че той е 17000,00 лева като при
определянето му ПОС взема предвид установената от вещото лице умерена тежест на
уврежданията в гръбначния стълб, фактът, че те са необратими и занапред само ще
се влошават независимо дали ще се провеждат рехабилитационни процедури, както и
възрастта на ищеца- на ** г. и социално-икономическите условия на живот в
страната към момента, а също и вписването като противопоказни в решението на
ТЕЛК дейности свързани с натоварване на
гръбначния стълб и гръдния кош, което сериозно ограничава възможностите на
ищеца за голям кръг от обичайни за здрав човек физически дейности като какъвто
и да било спорт например и намира иска основателен до посочения размер. За
разликата до предявения размер от 50000,00 лева иска е неоснователен и следва
да се отхвърли.
Законна лихва
върху обезщетението се дължи от датата на констатиране за пръв път на новите
увреждания, а именно датата на решението на ТЕЛК - 03.07.2015г. до
окончателното плащане.
По разноските:
При този изход
на делото на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от иска, която е
34 %. Ищецът е направил разноски за депозити за вещи лица в размер на 350,00
лева като с оглед изхода на делото ответника следва да му заплати сумата от 119,00
лева. Доказал е и безплатна адвокатска защита като адвокат пълномощника
претендира присъждане на хонорар при условията на чл. 38, ал. 2 от закона за адвокатурата.
Това искане е също основателно като хонорара се определя от съда съобразно
закона за адвокатурата и Наредба 1/2004г. на висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При предявен размер от
50000,00 лева минималния хонорар по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата е в размер
на 2030,00 лева, а съобразно уважената част от иска се дължат 690,20 лева,
които следва да се присъдят в полза на адвокат В.К.С..
Ответника има
право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, която е 66 %. Същият
претендира разноски за адвокатски хонорар общо в размер на 2243 лева от които 200
лева са по чл. 7, ал. 8 от Наредба 1/2004г. за повече от две заседания. Претендира и
разноски за вещо лице в размер на 150,00 лева и за съдебно удостоверение в
размер на 5 лева. Представени са и договори за правна помощ с отбелязване за
платени в брой суми за адвокатски хонорари.
Съобразно
отхвърлената част на исковете се дължат: 1480, 38 лева за адвокатски хонорар по
чл. 7, ал. 2 и ал. 8от Наредба 1/2004г. като ПОС намира възражението за
прекомерност на хонорара направено от адвокат К. за неоснователно. При
минимален размер (според цената на иска) от 2030,00 лева е бил договорен между
ответника и адвокат Д. хонорар от 2043 лева-разликата от 13,00 лева не обосновава
извод за прекомерност, а сумите платени за допълнителните заседания по реда на
чл. 7, ал. 8 от Наредба 1/2004г. не могат да се намаляват по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, защото се касае за нормативно установен твърд размер и той нито може
да се увеличава, нито намалява от страните или съда.
За вещи лица и
СУ се дължат от ищеца на ответника общо 102,30 лева.
Ответника следва
да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката за държавни такси на ПОС сумата от
680,00 лева –държавна такса за делото съобразно уважения размер на иска.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.А.Ч. с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА В.И.Р. с ЕГН ********** и
адрес *** СУМАТА ОТ 17000,00 /седемнадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства от влошаване
на здравословното състояние(ексцес), изразяващото се в остоартрозни и
спондилозни промени в гръбначния стълб с дегенеративен характер и умерена
степен на тежест, получени като следствие от пътнотранспортно произшествие на
09.06.2012г., виновно причинено от Д.А.Ч., ВЕДНО
със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2015г. до окончателното плащане КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над 17000,00 лева до пълния предявен
размер от 50000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.А.Ч. с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка за държавни такси на Пернишки окръжен съд 680,00 лева -
дължима държавна такса върху уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Д.А.Ч. с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В.И.Р. с ЕГН ********** и
адрес *** сумата от 119,00 лева, представляваща разноски за делото за вещи лица
съобразно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Д.А.Ч. с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.К.С. *** сумата
от 690,20 лева-адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА В.И.Р. с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.Ч. с ЕГН ********** и
адрес *** следните суми представляващи разноски за делото: 102,30 лева за вещи
лица и съдебно удостоверение съобразно отхвърления размер на иска; 1480, 38
лева за адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 от закона за адвокатурата във
връзка с чл. 7, ал. 2 и ал. 8 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. на Висш адвокатски съвет- за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения.
Решението е
постановено при участие на трето лице помагач на ответника ЗД „Бул Инс“Ад гр.
София, ЕИК *********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: