МОТИВИ
към присъда по н.о.х.д. № 124/2016 г. по описа на Районен съд
– гр. Сливница
Районна прокуратура – гр. Сливница е
внесла обвинителен акт за разглеждане в Районен съд – гр. Сливница, с който е
повдигнато обвинение срещу подсъдимия А.К.Ф., роден на *** г. в ********************
на ЕТ „А.Ф.“, за това, че на 19.12.2015 г. около 16.45 часа на ГКПП – Калотина,
Софийска област, е направил опит за излезе през границата на страната от Р
България в Р Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта, като
деянието му е останало недовършено по независещи от него причини (намеса на
граничните власти) – престъпление по
чл.279, ал.1 вр. с чл. 18, ал.1 НК, както и за това, че на 19.12.2015 г. около 16.45
часа на ГКПП – Калотина, Софийска област, противозаконно си служил с официален
документ, издаден за друго лице – ****** паспорт № ****, издаден на 03.01.2011
г. и валиден до 03.01.2021 г. от Консулска служба на *******, на името на R.F., роден на *** г. в ******
с цел да заблуди длъжностно лице – граничен полицай на ГКПП – Калотина –
престъпление по чл.318, пр. 1 НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – гр. Сливница поддържа изцяло
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия А.К.Ф., като счита, че същото се
доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. Прокурорът заявява, че
подсъдимият Ф. е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна съставите на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение.
Представителят на държавното обвинение поддържа становище, че от събраните по
делото доказателства се установява изцяло фактическата обстановка, въведена в
обвинителния акт, от която е видно, че подсъдимият Ф. е извършил
престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. С оглед на това, прокурорът
моли съда да признае подсъдимият Ф. за виновен в извършването на
престъпленията, предмет на обвинението. По отношение на наказанието
представителят на държавното обвинение моли съда за престъплението по чл.
279, ал.1, пр. 2 вр. с чл. 18, ал.1 НК
на подсъдимият Ф. да бъдат наложени кумулативно предвидените наказания
„лишаване от свобода” към средния размер и “глоба”, а за престъплението по чл.
318, пр. 1 НК – “лишаване от свобода“
към предвидения в закона минимум. Прокурорът моли съда на основание чл. 23, ал.
1 и ал. 3 НК да наложи на подсъдимият Ф. най – тежкото от определените му
наказания.
Подсъдимият
А.К.Ф., нередовно призован, тъй като не е открит на известните по делото
адреси, не се явява в съдебно заседание. Производството спрямо него е проведено
по реда на чл.269, ал.3, т.1, т.2 и т.4, б.”а)” НПК.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия А.К.Ф. – адв. В. от ***, заявява, че от събраните по
делото доказателства може да се направи извод, че той е извършил деянията, за
които е предаден на съд. Адвокат В. моли съда предвид събрания доказателствен
материал по делото и чистото му съдебно минало, да наложи на подсъдимия Ф.
минималното наказание, предвидено в закона.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.К.Ф.
е роден на *** г. в *********************** на ЕТ „А.Ф.“.
На 19.12.2015
г. подсъдимият А.Ф. пътувал в автобус на фирма „******“, марка „****“, с рег. №
******, пътуващ по маршрут гр. **************. Подсъдимият разполагал с
автобусен билет, издаден на името на R.F.. Около 16.45 ч. автобусът се явил на ГКПП – Калотина на
трасе „Изходящи автобуси“, където на смяна бил старши полицай К.Н.. За
удостоверяване на самоличността си подсъдимият Ф. представил на св. Н. ******
паспорт № ****, издаден на 03.01.2011 г. и валиден до 03.01.2021 г. от
Консулска служба на Р ****************, на името на R.F., роден на *** г. в *******.
Свидетелят Н. се усъмнил, че лицето, което предоставя за проверка паспорта не е
идентично с лицето на снимката в документа. Св. Н. уведомил началник смяната, а
подсъдимият бил задържан.
От
заключението на изготвената по делото лицево-идентификационна експертиза се
установява, че представеният за изследване ****** паспорт № ****, издаден на 03.01.2011
г. и валиден до 03.01.2021 г. от Консулска служба на *******, на името на R.F., роден на *** г., е
истински официален документ без наличие на извършени подправки в него. Отразено
е в заключението, че подсъдимият не е идентичен с лицето от снимката на
изследвания документ.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно:
гласни доказателства, установени чрез показанията на свидетеля К.Б.Н., дадени в
хода на скъдебното следствие, протоколите за извършени следствени действия и
другите документи, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото: обстоятелствен
протокол (л.6 от ДП); копие от паспорт (л.12 ДП); копия от талони за
регистрация на МПС (л. 13, 18 ДП); копия от лични карти (л.14,15 ДП); списък
(л.16,17 от ДП); автобусен билат (л.20 ДП); справка за съдимост (л. 37 ДП); протокол за доброволно предаване (л.46 ДП) и
вещественото доказателство - ****** паспорт № ****, издаден на 03.01.2011 г. и
валиден до 03.01.2021 г. от Консулска служба на ********, на името на R.F., роден на *** г.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля К.Б.Н., дадени в хода на съдебното
следствие, тъй като в тези показания не са налице никакви противоречия, същите
са логични и достоверни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени
възприетите от свидетеля факти, които са относими към предмета на доказване по
делото. При проверката чрез способите по НПК на показанията на свидетеля К.Б.Н.,
който е лице незаинтересувано от изхода на делото, с останалите събрани
доказателства съдът констатира точност, житейска правдивост, еднозначност. В
хода на досъдебното производство свидетелят К.Б.Н. възпроизвежда обстоятелства,
възприети от него лично и непосредствено и касаещи именно факта на извършване
на деянията, време и място на осъществяването им, авторството и механизма на
деянията. В частност свидетелят Н. посочва, че именно подсъдимият е лицето,
което за удостоверяване на самоличността си му е представило за проверка ******
паспорт, издаден за друго лице при опита си да излезе от Р България. От анализа
на свидетелските показания на св. К.Н. с останалите доказателства по делото се
установява обективната страна на престъпленията - факта на описа за преодоляване
от страна на подсъдимия Ф. на граничния контрол, представянето от страна на
същия пред граничните власти на ****** паспорт, издаден за друго лице, за да се
легитимира с него. С оглед принципа на непосредственост съдът кредитира като
достоверни показанията на свидетеля К.Б.Н., чрез които се възпроизвеждат преки
първични доказателства.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, проверени чрез
способите по НПК, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимият А.К.Ф. на 19.12.2015 г. около 16.45 часа на ГКПП – Калотина,
Софийска област, е направил опит за излезе през границата на страната от Р
България в Р Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта, като
деянието му е останало недовършено по независещи от него причини (намеса на
граничните власти), с което той е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на
престъпление по чл.279, ал.1, пр.2 във вр. с чл. 18, ал. НК.
От обективна
страна безспорно се установява, че подсъдимият Ф. на 19.12.2015 г. около 16.45
часа на ГКПП – Калотина, Софийска област, е направил опит за излезе през
границата на страната от Р България в Р Сърбия, без разрешение на надлежните органи
на властта. Причина изпълнителното деяние на подсъдимия да остане в стадия на
опита е, че служителят на гранична полиция се е усъмнил в неговата самоличност
и той е бил задържан на посоченото
място.
От обективна страна безспорно се установява, че подсъдимият Ф. на 19.12.2015
г. на ГКПП - Калотина се е насочил пряко и непосредствено към преодоляване на
граничния контрол за преминаване на границата на страната при липсващо надлежно
разрешение, т.е. същият е осъществил изпълнителното деяние, което в конкретния
случай се реализира чрез действие. Преминаването на границата на страната е под
разрешителен режим. В тази връзка следва да се отбележи, че той не е имал
надлежно разрешително за преминаване през границата на страната, което
обстоятелство е безспорно установено. Подсъдимият се е опитал да преодолее
надлежния контрол и е представил издаден за друго лице паспорт пред граничните
власти, които на излизане от страната се явяват последен “контролен пункт“.
Обстоятелството, че подсъдимият Ф. е направил опит да преодолее надлежния
граничен контрол и фактът, че същият е представил задграничен български
паспорт, издаден за другиго, за да се легитимира с този документ, обосновават
извода за наличието на обективните признаци на състава на престъпление по
чл.279 ал.1, пр.2 вр. чл.18, ал.1 НК. Причина изпълнителното деяние на
подсъдимия да бъде недовършено - в
конкретния случай подсъдимият не е успял да напусне страната, е, че служител от
граничния контролно-пропускателен пункт е констатирал своевременно
несъответствие между лицето на снимката в представения му задграничен паспорт и
лицето, което представя същия за проверка - обстоятелство, което се установява
и от заключението на съдебната лицево-идентификационна експертиза. В конкретния
случай подс. Ф. се е опитал да излезе от територията на страната не със
собствения си документ, а с такъв, издаден за друго лице, което означава, че за
него липсва разрешение от граничните власти за напускане на страната, което е
другия признак от обективната страна състава на престъплението по чл.279, ал.1,
пр.2 вр. чл.18, ал.1 от НК.
Непосредствен
обект на посоченото престъпление са обществените отношения, свързани с опазване
на установения ред за преминаване на държавната граница, защитен от закона.
От субективна страна подсъдимият Ф. е извършил
посоченото деяние при единствено възможната форма на вината при опит за
извършване на престъпление - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като
е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние – пряко насочване към
преминаване границата на страната без да има надлежно разрешително за това.
Подсъдимият е предвиждал конкретните общественоопасни последици от деянието си
и е искал настъпването им. Анализът на действията на подсъдимия сочат за
наличието на представи у същия за липсата на надлежно разрешение за преминаване
на границата на страната, т.е. за наличието на пряк умисъл у подсъдимия Ф.. За
да достигне до този извод, съдът отчете безспорно установения факт, че пред
граничните власти на ГКПП – Калотина, който представлява територия със специален
режим на пропуск и охрана и през който се разрешава преминаването на държавната
граница, подсъдимият Ф. е представил за удостоверяване на собствената си
самоличност ****** паспорт, издаден за другиго. Органите на Национална служба
„Гранична полиция“ осъществяват граничен паспортно - визов контрол на лица чрез
задължителна проверка на документите за
задгранично пътуване като проверяват и редовността на тези документи. В
конкретния случай, за да приеме, че подсъдимият е действал умишлено при
извършване на деянието съдът прецени и обстоятелството, че подс. Ф. е направил
опит да премине границата през ГКПП – Калотина, представяйки за удостоверяване
на самоличността си документ, издаден за друго лице, а именно ****** паспорт № ****,
издаден на 03.01.2011 г. от Консулска служба на *******, на името на R.F., роден на *** г.
С оглед на
изложеното, съдът обосновава извод, че у подсъдимия Ф. съзнаването на
общественоопасния характер на деянието обхваща всички обективни признаци от
престъпния състав. От анализираното и безспорно установено поведение на
подсъдимия следва, че той е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици на своето деяние и е искал това.
С оглед на
изложеното, съдът намери, че подсъдимият А.Ф. с деянието си е осъществил
състава на престъплението по чл.279, ал.1, пр.2-ро във връзка с чл.18, ал.1,
пр.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна, поради което и на
основание тези разпоредби, приложени във връзка с разпоредбата на чл. 54, ал.1
от НК го осъди на “лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години и “глоба” в
размер на 200 (сто) лева.
Въз
основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин
също, че подсъдимият А.Ф. на 19.12.2015 г. около 16.45 часа на ГКПП – Калотина,
Софийска област, противозаконно си служил с официален документ, издаден за
друго лице – ******* паспорт № ****, издаден на 03.01.2011 г. и валиден до
03.01.2021 г. от Консулска служба на *******, на името на R.F., роден на *** г. в ****** с цел да
заблуди длъжностно лице – граничен полицай на ГКПП – Калотина, като по този
начин е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.318,
пр. 1 НК.
От обективна
страна подсъдимият Ф. на 19.12.2015 г. на ГКПП - Калотина противозаконно си е
служил с официален документ издаден за друго лице - ****** паспорт № ****, издаден
на 03.01.2011 г. и валиден до 03.01.2021 г. от Консулска служба на *******, на
името на R.F., роден на
*** г. в ******. В конкретния случай изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия като същият е представил на граничните власти за идентифициране на
собствената си самоличност редовен официален документ за самоличност, издаден
обаче не за него, а за другиго. Авторството на подсъдимия в извършването на
инкриминираното деяние се установява от доказателствата по делото: показанията
на свидетеля К.Н., както и от заключението на съдебно лицево-идентификационната
експертиза и от приложения като веществено доказателство документ.
Предметът на престъплението е *****
паспорт - официален документ по смисъла на чл. 93, т.5 от НК. Не е спорно по
делото, че ***** паспорт № ****, издаден на 03.01.2011 г. и валиден до
03.01.2021 г. от Консулска служба на -*******, на името на R.F., роден на *** г. в *******, е
истински и е отразявал факти, които отговарят на действителността.
От субективна страна подсъдимият Ф.
е извършил посоченото деяние при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК. Той
е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние. Съзнавал е, че
предметът на престъплението – ****** паспорт е официален документ,
удостоверяващ самоличност, който обаче не е издаден за него, а за друго лице.
Подсъдимият е съзнавал и факта, че
представяйки този документ пред граничните власти за идентифицирането на
собствената си самоличност, противозаконно си служи с него. Подсъдимият е
предвиждал общественоопасните последици от деянието си и е искал настъпването
им. За да обоснове този извод, съдът
отчита факта, че подс. Ф. е представил пред граничните власти за удостоверяване
на собствената си самоличност паспорт, издаден на името на друго лице.
От
субективна страна подсъдимият Ф. е извършил посоченото деяние със специална
цел, а именно да заблуди орган на властта – граничните контролно-пропускателни
органи, на които е представил описания горе задграничен паспорт.
Предвид гореизложеното, съдът
признава подсъдимият А.Ф. за виновен в извършването на описаното по – горе
престъпление по чл. 318, пр. 1 НК,
поради което и на основание чл. 318, пр. 1 вр. чл. 54 НК го осъжда на “лишаване
от свобода ” за срок от 1 (една) година.
След
извършената преценка на данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите
вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът констатира, че в
конкретния случай не са налице
отегчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, а само
смекчаващи - чисто съдебно минало. След като анализира изложените горе
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, степента на обществена опасност
на деянието и на дееца, съдът определи размерът на наложеното на подсъдимия А.Ф.
наказание “лишаване от свобода“ под средния такъв, предвиден в общата част на
НК за наказанието “лишаване от свобода“ за деянието по чл.279, ал.1 вр. чл.18,
ал.1 НК и в близост към минималния размер за деянието по чл.318, ал.1 НК, и при
превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Тъй като
престъпленията, предмет на настоящето производство, са извършени от подсъдимия Ф.
в условията на съвкупност, на основание чл. 23, ал.1 и ал. 3 НК съдът наложи на
подсъдимия Ф. най-тежкото от така определените му по-горе наказания, а именно 2
(две) години “лишаване от свобода” и глоба в размер на 200 (двеста) лева
Съдът прецени,
че в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66,
ал.1 от НК, тъй като наложеното на А.Ф. наказание по вид и размер съответства
на изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимият не е осъждан, а и предвид
обсъдените по - горе смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не
е наложително той да изтърпи наказанието. Поради това съдът отложи изпълнението
на наложеното на подсъдимия А.Ф. наказание лишаване от свобода за изпитателен
срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание
чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимият Ф. да заплати направените по делото
разноски в размер на 638,58 (шестстотин тридете и осем лева и 58 ст.) лева за
възнаграждение на вещо лице.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Председател: