Решение по дело №365/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 106
Дата: 1 юни 2021 г. (в сила от 22 март 2022 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20207120700365
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 01.06.2021 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и седми април  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                 СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело365  по описа за 2020 г. на КАС и за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).  Образувано е по жалба от С.В.О. от ***, срещу Ревизионен акт № Р-16000919000106-091- 001/17.09.2020 г., издаден от  орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №555/09.11.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП. Жалбоподателката намира оспорения акт за незаконосъобразен, като несъответстващ на събраните доказателства за реализираните приходи и разходи за относимия период. Сочи, че неправилно, като начално салдо към 01.01.2013 г., са определени средства в размер на 0 лв., като не били взети предвид средствата, получени от нея в брой от *** граждани. Тези твърдения се потвърждавали и от представените доказателства – договори за паричен заем и записи на заповеди, както и от извършени проверки от *** данъчна администрация. При формиране на началното салдо, ревизиращият орган не е изследвал приходите и разходите, вкл. и на семейството й, за предходни години. Счита също, че неправилно ревизионното производство е проведено по реда на чл.122 ДОПК, без да са били налице предпоставките за това.  Намира за необосновани доводите за наличие на разминавания между съдържанието на приложените договори за заем, записи на заповед и дадените обяснения. Твърди, че получените от нея суми са с установен произход и неправилно не са били взети предвид при формирането на дохода й за ревизирания период. Иска отмяна на оспорения ревизионен акт. В с.з., чрез процесуалния си представител, и в писмено становище, поддържа жалбата. Претендира  направените по делото разноски. 

Ответникът – Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез пълномощника си по делото, намира жалбата за неоснователна. Сочи законосъобразност на оспорения ревизионен акт по съображенията, изложени в него, както и в потвърждаващото го решение на директора на Дирекция "ОДОП", гр. Пловдив. Счита, че жалбоподателката не е представила документи, удостоверяващи произхода на установените при ревизията парични средства, както и за предаване на суми от *** граждани на лицата-посредници. Не били представени и доказателства, че към момента на предаването, заемодателите са притежавали в брой съответните суми. Счита също, че са налице и предпоставките за прилагане на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, ако същото е над минимума, определен в Наредба №1/2014г.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Установи се по делото, че със Заповед за възлагане на ревизия Р-16000919000106-020-001/07.01.2019 г., изменяна със Заповеди № №Р-16000919000106-020-002/24.04.2019 г. и №Р-16000919000106-020-003/06.06.2019 г.,  издадени от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е възложена данъчна ревизия на С.В.О. от ***, за установяване на задължения за: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; ДОО - за самоосигуряващи се лица; Здравно осигуряване /ЗО/ - за самоосигуряващи се лица и Универсален пенсионен фонд /УПФ/ – за самоосигуряващи се лица, за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2016 г. Възложената ревизия е спирана със Заповеди №№Р-16000919000106-023-001/02.07.2019 г. и №Р-16000919000106-023-002/30.04.2020 г. и възобновявана със Заповеди №№ Р-16000919000106-143-001/29.04.2020 г. и № Р-16000919000106-143-002/31.07.2020 г. Заповедите са подписани с квалифициран електронен подпис и надлежно връчени на ревизираното лице.

В хода на ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад /РД/№ № Р-16000919000106-092-001/18.08.2020 г., връчен на адресата по електронен път, на 19.08.2020 г. Въз основа на горния РД е издаден и Ревизионен акт № Р-16000919000106-091-001/17.09.2020 г., с който, по отношение на РЛ са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, за 2013 г., 2015 г. и 2016 г., общо в размер на *** лв., от които: главница в размер на  *** лв., както и лихви в размер на *** лв. върху горната сума. РА е връчен по електронен път на 17.09.2020 г.

С Решение №555/09.11.2020 г., директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е потвърдил Ревизионен акт № Р-16000919000106-091-001 / 17.09.2020 г., относно определените в него задължения за ревизираните периоди, ведно с лихвите към тях. Решението е съобщено лично на С.О., на 20.11.2020 г.

В хода на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото констатации:

През ревизирания период /01.01.2013 г. 31.12.2016 г./, РЛ е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ, с постоянен и настоящ адрес *** и има две *** деца. Лицето няма регистрация по ЗДДС.  Като местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за доходи, получени през данъчните години от източници в страната и чужбина. Не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизирания период. Получавало е доходи по трудови правоотношения с „*** ЕООД, *** и *** ЕООД, ***, както и парични обезщетения и помощи, които са били взети предвид при формиране доходите на лицето. С Протокол №1578106/28.02.2019 г. към ревизионното производство са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена проверка за съпоставка на имуществото и доходите на  РЛ. За изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, при ревизията са извършени процесуални действия, описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА. Във връзка с определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ са предприети действия за събиране на доказателства, като на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, в хода на ПУФО, на РЛ са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения,  имащи отношение към източниците и размера на доходите, направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др.

Жалбоподателката е представила писмени обяснения № Рев.2801/29.06.2018 г., според които, доходите й за  ревизирания период  са формирани от банкови заеми и безвъзмездно  получени суми, в различен размер от: сестра й – Г. В., брат й – Д. В., майка й – Н. О. и от *** – В. М.. Притежава жилище и лек автомобил, придобити със средства, получени от банков кредит. Получава доходи от трудови правоотношения, детски надбавки в размер на  *** лв. месечно, както и доход в размер на *** лв. месечно, от предоставен под наем имот. Разходите за издръжка на домакинството са в размер на *** лв. месечно.

С писмени обяснения Рев 4697/11.09.2018 г.  и Рев.5035/30.11.2018 г., РЛ е уточнило размера на паричните суми, получени от горните лица, като  допълнително е представило договори за заем и разписки за получени в периода 29.03.2012 г. - 02.10.2016 г., заеми, общо в размер на *** евро,  от роднини на съпруга й.  Обяснило е, че парите са били получавани в ***, в брой, от посочените в тях лица - В. М. и С. М., след което са й били предавани, от последните лица. С последващо писмено обяснение от 19.02.2019 г. РЛ е  представило допълнително копия на записи на заповеди и разписки за получени парични суми, общо в размер на *** евро, в периода от 20.02.2013 г. до 18.06.2016 г.

След направен анализ на наличната документация в архива и информационната система на ТД на НАП, гр. Пловдив, събраните в хода на ревизията доказателства и получената информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, Искания до специализирани контролни органи и други, органът по приходите е приел, че С.О. не е разполагала с декларирани и обложени доходи, които да покриват размера извършените разходи за 2013 г., 2015 г. и 2016 г.

На 02.07.2019 г., на лицето е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения №16000919000106-040-005/02.07.2019 г., в т.ч. уведомление №16000919000106-139-001/02.07.2019 г. по чл.17, ал.1 и ал.2 от ДОПК;  уведомление №16000919000106-113-001/02.07.2019 г., основано чл. 124, ал. 1 от ДОПК, за представяне на декларация по чл.124, ал.3 ДОПК, за всеки един от проверяваните данъчни периоди. В указания 14-дневен срок не са представени допълнителни доказателства и становища по горните искания и уведомления, включително и декларация по чл.124, ал.3 ДОПК, за вида и размера на направените разходи и всички източници на доходи и приходи. При извършена съпоставка на получените доходи и извършените разходи, са установени следните отрицателни разлики: за 2013 г. – *** лв.; за 2015 г. – *** лв.; за 2016 г. - *** лв. След анализ на събраните документи е прието, че за 2013, 2015 и 2016 г. е налице обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - получените приходи и доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което води до определяне на данъчната основа за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Респ. констатираното превишение на направените разходи над приходите е прието като основа за определяне на годишния данък по ЗДДФЛ, от която са приспаднати вноските по КСО и ЗЗО, които лицето е задължено да прави за своя сметка. В резултат са установени допълнителни задължения, както следва:

Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ:

-                 за 2013 г.  - в размер на *** лв.  - главница, както и съответните лихви към горната сума. Поради разминаванията в предоставената от лицето информация с писмени обяснения Рев 4697/11.09.2018 г. и обясненията от  19.02.2019 г., както и поради липсата на доказателства за произхода на средствата,  ревизиращите органи са приели, че към. 01.01.2013 г. РЛ не е разполагало с налични парични средства в брой. При съпоставка между получените доходи: дарение от Н. О. в размер на *** лв;  необлагаеми доходи от социални помощи и обезщетения – *** лв.; застраховки – *** лв.; други облагаеми доходи в размер на *** лв.; наличните парични средства в банкови сметки – *** лв.,  и разходите: покупка на апартамент – *** лв.; придобиване на движимо имущество - *** лв; платени суми по задължения към трети лица - *** лв.;  заплатени данъци и такси – *** лв. и други разходи – *** лв., е установено превишение в размер на *** лв. на направените разходи над размера на получените доходи. След приспадане на дължимите вноски по КСО и ЗЗО за 2013 г., е формирана годишна данъчна основа  в размер на *** лв. Въз основа на горното е определен данък по чл.48 от ЗДДФЛ, в размер на *** лв.

за 2015 г. -  в размер на *** лв. - главница, ведно с лихвите към горната сума за периода 01.05.2016 г. – 18.08.2020 г.

В изготвения паричен поток на физическото лице за 2015 г.  ревизиращите органи са приели наличието на *** лв. в брой към 01.01.2015 г. Признати са приходи, общо в размер на *** лв., формирани от: парични средства по банкови сметки - ***  лв.; други облагаеми приходи /работна заплата, наложен платеж, лихви, такси и др./, в размер на *** лв.; необлагаеми доходи /помощи, обезщетения; парични средства от В. М./ - *** лв., както и усвоен заем от *** лв. Разходната част е формирана от налични парични средства в банкови сметки в края на данъчния период – *** лв.; разходи за придобиване на апартамент - *** лв.; разходи за движимо имущество - *** лв.; погасяване на кредит – *** лв.; разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични вземания – *** лв.; други разходи /преведени суми по ПОС, застраховки, лихви и др./ – *** лв. При съпоставка на така получените данни е установено превишение  *** лв. След приспадане на дължимите вноски по КСО и ЗЗО и при  данъчна ставка в размер на 10%, е определен данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ, в размер на *** лв.  

-        за 2016г. -  в размер на ***  лв. - главница, ведно с лихвите към горната сума за периода 01.05.2017 г. – 18.08.2020 г.

При съпоставка между доходите: налични парични средства в банкови сметки – *** лв.;  други облагаеми доходи /такси, лихви, работна заплата, наложен платеж/ - *** лв.; необлагаеми доходи /парични средства от Г. С. - *** лв., лихви, помощи и обезщетения, парични средства от В.М. - *** лв./ - *** лв., както и разходите за: придобиване на лек автомобил *** – *** лв.; придобиване на пералня – *** лв.; погасяване на кредит -  *** лв.; платени данъци, такси и др. публични задължения – *** лв.; други разходи /превод от ПОС, такси, лихви, застраховки/ – *** лв.  След приспадане на дължимите вноски по КСО и ЗЗО за 2016 г. е формирана годишна данъчна основа  в размер на **** лв. и е определен данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на *** лв.

Във връзка с възраженията на РЛ, по отношение на определения недостиг на парични средства и твърденията за получени заеми от *** граждани, ревизиращият орган е приел за недоказано, както фактическото наличие на такива средства в брой при заемодателите и впоследствие при заемополучателя в непроменен размер, така и за реалното фактическо предаване на  паричните суми. Предвид различията в декларираните от лицето налични парични средства в брой към 01.01.2013 г., както и липсата на доказателства за произхода на сумата в размер на *** лв. е прието, че към 01.01.2013 г. РЛ не е разполагало с налични парични средства в брой.

Задължения за задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО.

Предвид установените в хода на ревизията недекларирани приходи за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г., 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. и 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.; липсата на доказателства за произхода на средствата, както и че сумите са резултат на дейност, за която лицето не подлежи на осигуряване, като самоосигуряващо се лице, РО е приел, че същото е извършвало трудова дейност и на основание чл.124а ДОПК, определил задълженията му за ЗОВ, в т.ч. и върху дохода, установен по реда на чл.122-124 ДОПК. Размерът на осигурителните вноски: за фонд „Пенсии – 12,8%; за ДЗПО-УПФ-5% и 8 % - за здравноосигурителните вноски, е определен на основание чл.6, ал.1, т.2; чл.157, ал.1, т.1, б.“в“ КСО и чл.40, ал.2, т.1 ЗЗО. За невнесените в законоустановения срок задължения за ЗОВ, върху годишния осигурителен доход за ревизираните години, са начислени дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.

По делото са приложени и протоколи от проверка, извършена от *** данъчни власти, на лицата Г. С. и М. Д. - граждани на ***.  В протоколите, горните две лица са посочили, че в периода 2013 г. - 2015 г. са предоставили заеми на жалбоподателката срещу записи на заповед. Посочили са, че разполагат с финансови възможности, тъй като първият бил предприемач в ***, а вторият обяснява произхода на средствата с налични спестявания. В протоколите е отразено също, че средствата са били предоставени на С. М., а разписките, оформени от С.О., били получени също от С. М.. Сочат, че са в приятелски отношения със жалбоподателката, а предоставените средства все още не били върнати.  Горните твърдения, свидетелят Г. С. поддържа и в показанията си, дадени в о.с.з.

Според показанията на свидетелката С. Т. М., в периода 2012 г. – 2016 г. е пренасяла парични средства от *** до Р България и ги е предавала на С.О.. Средствата й били предавани от С. Й., Д. А., Г. С. и М. Д.. При предаването на парите е подписвала документи за получаването им. 

Свидетелят Д. О. – брат на жалбоподателката твърди, че през м.юли 2012 г. е предоставил *** лв. на сестра си. Относно произхода на средствата твърди, че са от изтеглен банков кредит в размер на *** лв.

В съдебно заседание е приета ССчЕ, за изготвянето на която вещото лице е проучило наличните по делото доказателства. При изготвяне на заключението си вещото лице е включило в паричния поток за съответния период и твърдяните от жалбоподателката доходи от получени заеми от граждани на ***; заем от *** лв. от Д. О., както и други заеми. Предвид твърденията на жалбоподателката за неправилно определено начално салдо за 2013 г., вещото лице е включило към началното салдо и сумата в размер на *** лв., като налична в брой, към 01.01.2013 г.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като  подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и след осъществен административен контрол. Оспореният Ревизионен акт, е потвърден с Решение №555/09.11.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- Пловдив при ЦУ на НАП.

Разгледана  по  същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

При извършената проверка на оспорения РА, съдът установи, че същия е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган и в определения от него срок. РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. В съдържанието на ревизионния акт, както и на РД е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол", като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо, по силата на чл. 184, ал.1 от ГПК, вр.§ 2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронен носител, поради което съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Оспорения акт е постановен в рамките на законоустановените срокове и в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 120 от ДОПК относно формата и съдържанието му.

В случая, размерът на дължимия данък по ЗДДФЛ е определен по особения ред на чл.122 ДОПК, тъй като органите по приходите са приели наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 ДОПК. С последната  разпоредба е предвидена възможност, органът по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към основа, определена от него по реда на ал. 2, когато са налице данни за укрити приходи или доходи и когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Тази презумпция е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Така, в производството по съдебно обжалване на РА, за задължения, установени по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

При наличните доказателства, съдът приема, че органите по приходите правилно са констатирали наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1,  т.7 от ДОПК, предвид установените данни за несъответствие на декларираните и обложени доходи, които да покриват извършените от лицето разходи. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК при определянето на данъчната основа следва да бъдат отчетени редица обстоятелства, включително относимите  документи - официални и такива с достоверни данни. Съдът констатира, че е извършен и анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК, за установяване на финансовия резултат на жалбоподателя, подлежащ на облагане. На ревизираното лице е изпратено уведомление чл. 124 от ДПОК, с което е било известено, че данъчната основа, във връзка с определяне на данъчните му задължения, ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради което е спазена и процедурата по чл.122 ДОПК.

Определените допълнителни задължения  за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и ЗОВ по КСО и ЗЗО, са съответни и на материалния закон, по следните съображения:

Според жалбоподателката, при формирането на паричния  поток за ревизираните периоди, ревизиращият орган неоснователно е отказал включването на парични суми, предоставени в заем от *** граждани и нейни роднини, като са представени договори за заем и записи на заповед. От своя страна, приходната администрация приема за недоказано, както предаването на сумите от *** граждани на лицата-посредници, така и фактическото наличие на такива средства у заемодателя и впоследствие у заемополучателя, в непроменен размер.

Съдът намира, че правилно, при формирането на приходите за ревизирания период,  не са били кредитирани представените договори заем и записи на заповед, за предоставени заеми от *** граждани в периода 29.03.2012 г. – 18.06.2016 г., общо в размер на *** евро, тъй като същите са частни документи без достоверна дата и не се подкрепят от други писмени доказателства.

По смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, частните документи са без достоверна дата и не притежават материална доказателствена сила. Такъв частен документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в някой официален документ, или от деня, в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв несъмнен начин предхождащото съставяне на документа. В случая такива доказателства липсват, като нито един от договорите за заем и записи на заповед няма нотариална заверка, нито се установи настъпване на факти и обстоятелства по чл. 181 от ГПК, които да доказват достоверно, че на датите, вписани в тях, сделките са били извършени. Т.е., че посочените в тях суми са били предадени. От това следва обоснован извод, че жалбоподателят не установи по начин, противопоставим на ответната страна, че сумите, посочени в договорите за заем реално са били предоставени. Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и обстоятелството, че жалбоподателката не е декларирала по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ, получените от нея парични заеми, непогасени към съответния данъчен период.

Следва да се посочи също, че договорът за заем е реален договор. Т.е., за да се приеме, че е сключен и е породил действие е необходимо реалното предаване на вещта /в случая - пари/ от заемодателя, на заемателя. От своя страна, по силата на чл. 535-538 от ТЗ, записът на заповед е едностранна, абстрактна сделка, при която едно лице - издател обещава безусловно да плати, на падежа, определена сума на друго лице. Записът на заповед не съдържа основанието, на което е издаден и съответно не може да удостовери нито сключването на договор за заем, нито пък реалното получаване на посочените суми. Респ., същият има обезпечителна цел, при сключена сделка, от която произтича задължение за издателя, но сам по себе си, като ценна книга, не е доказателство за изпълнението на сделка. Във връзка с изложеното, в конкретната хипотеза не се установява сумите, посочени в договорите за заем и записите на заповед, да са били реално предадени на жалбоподателката. Според приложените към тях разписки и квитанции, сумите са получавани от трети лица и няма писмени доказателства за предаването им на О.. Видно от съдържанието на горните документи, не е уговорен и срок за  връщането на заетите суми, нито падеж на задълженията по записите на заповед, което противоречи на обичайната логика и практика. Не се доказа и произходът на средствата и възможността заемодателите да са разполагали с нужните суми в брой, както и че след предоставянето им са разполагали с достатъчно средства, за да покрият собствените си разходи. Твърденията на лицата Г. С. и М. Д., в съставения от *** данъчни власти протокол, че са разполагали с такива парични средства, не е надлежно доказано.  

Освен това, обосновано ответната страна счита, че представените договори за заем и записи на заповед са съставени за целите на ревизията. Така, в писмените обяснения № Рев.2801/29.06.2018г., дадени във връзка с извършваната проверка, жалбоподателката не е посочила наличието на суми, получени в заем от трети лица, по силата на сключени договори за заем и записи на заповед, въпреки, че по-късно се твърди, средствата да са получени още в периода 2012 г. – 2016 г.  Според т.3  от ИПДПОЗЛ № П-16000918102313-040-001/15.06.2018 г.,  ревизиращите са изискали информация за всички заеми, в т. ч. и от ФЛ и чуждестранни лица през ревизирания период, както и документите свързани с предоставените заеми. Писмените обяснения са съставени най-късно на 29.06.2018 г., когато са заведени в деловодния регистър на данъчната администрация, като визираните в договорите за заем и записите на заповед парични суми, се твърди да са предоставени преди 2017 г. Копия от 6 бр. договори за заем и разписки към тях, подписани от трети лица, общо за сумата в размер на *** евро, получена в периода 29.03.2012 г. – 02.10.2016 г., са представени с писмените обяснения № Рев.4697/11.09.2018 г., а записи на заповеди с квитанции за получени суми, подписани от трети лица, общо  за сумата от *** евро, са представени едва с писмените обяснения от 19.02.2019 г. 

Във връзка с горното, след анализ на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на доходите и разходите на жалбоподателката за ревизираните периоди, правилно не е прието твърдението за получени парични средства в размер на *** евро, предоставени в заем от *** граждани по силата на договори за заем и записи на заповед.

Неоснователно жалбоподателката иска като начално салдо към 01.01.2013 г. да се включи и сумата в размер на *** лв. В хода на ревизията лицето не е представило никакви доказателства, че към този момент е разполагало с такава сума. Не са представени и доказателства за безвъзмездно получени суми от нейния брат - Д. О., както и от сестра й - Г. С., тъй като не се установи същите са разполагали с такива средства към началото на 2013 г.

При така приетото и след като жалбоподателката не ангажира  надлежни доказателства, с които да опровергае фактическите констатации, съдържащи се в оспорения акт, следва да се приеме, че обжалвания ревизионен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, като правилно и законосъобразно е определена данъчна основа по реда на чл.122 ДОПК, както и  дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизираните данъчни периоди, ведно с лихвите за забава.

Относно определените задължения по КСО и ЗЗО:

Нормите на чл. 122 - 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски.

Приходният орган е установил недекларирани доходи от извършвана трудова дейност, за която се дължат задължителни осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице върху дохода, установен по реда на чл. 122-124 от ДОПК. Задълженията за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващото се лице, са установени на основание чл. 124а от ДОПК, вр. с чл.6, ал.8 и ал.9 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 ЗЗО, а размерът им е определен съгласно предвиденото в чл.6, ал.1, т.2; чл.157, ал.1, т.1, б.“в“ КСО и чл.40, ал.2, т.1 ЗЗО. На основание чл. 113, ал. 1 от КСО, ревизиращият орган е начислил дължимите лихви за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ, а лихвите за просрочените здравноосигурителни вноски са начислени на основание чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.

По тези съображения, оспорения акт е законосъобразен, а жалбата се явява неоснователна.

При този  изход на спора, на основание чл. 161, ал.1 ДОПК, вр. с чл. 8, ал. 1, т.  4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на  2 090 лв., платими от жалбоподателя.

Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.О. от ***, срещу Ревизионен акт № Р-16000919000106-091-001/17.09.2020 г., издаден от  орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, с който по отношение на жалбоподателката са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ и задължителни осгурителни вноски по КСО и ЗЗО за 2013 г., 2015 г. и 2016 г., общо в размер на 51 994,01 лв., от които: главница в размер на  34 115,68 лв., както и лихви в размер на 17 878,33 лв., потвърден с Решение №555/09.11.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА С.В.О. от ***, ЕГН **********, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на  2 090 лв. лв. 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на  страните.

 

 

 

 

                                             СЪДИЯ: