Р Е Ш Е
Н И Е
Номер Година
04.11.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На седми октомври две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана
Чакърова
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 437 по
описа за 2019 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по иск, предявен
от К.И.К. с ЕГН: **********, действащ лично и в качеството на баща и законен
представител на малолетните си деца И.К.К. с ЕГН: ********** и Н. К.К. с ЕГН:
**********, чрез адв.Е.П. против С.Д.Ж. с ЕГН: ********** ***, като майка и
законен представител на малолетните им деца И.К.К. с ЕГН: ********** и Н. К.К.
с ЕГН: **********.
Ищецът твърди, че с ответницата
по настоящото дело заживели на семейни начала през 2007 г. На *** г. се родил
синът им И.К.К., а на *** г. – синът им Н. К.К.. По време на съвместното им
съжителство с ответницата и децата живели в дома на неговите родители в с. В. Л.
Твърди, че в края на 2012 г. му
се отдала възможност да замине на работа във В. Обсъдил тази възможност с
ответницата и с нея решили, след като се устрои с работа и жилище, да вземе нея
и децата при себе си. За съжаление при пристигането си във Великобритания,
ищецът установил, че има осигурена работа само за две седмици. След това
останал буквално на пътя. Не се отчаял, защото бил твърдо решен да се справи с
всякакви трудности, но да се пребори и да вземе семейството си при себе си.
Успял да си намери постоянна работа в турски магазин за бързо хранене и добра
квартира. Като се устроил, започнал да изпраща пари на майка си, с които да
издържа децата и ответницата. Това продължило през 2013-та, 2014-та и 2015-та
години.
В началото на 2016 г. с
ответницата се разбрали през месец май ищецът да си дойде в отпуск. През месец
април майка му му се обадила и го уведомила, че ответницата е напуснала
жилището с двете им деца в момент, когато родителите на ищеца не са били в
къщата. Първоначално нито той, нито родителите му успели да установят, каквато
и да било връзка с ответницата и да разберат, къде е отвела децата. Едва след
време родителите му разбрали, че ответницата с децата се е нанесла в дома на Р. Л. в гр. К.
Ищецът твърди, че след като на
16.05.2016 г. се прибрал в България, се срещнал с ответницата. Предложил
ѝ да вземе децата при себе си в Англия с мотива, че при него ще имат
по-добра перспектива за живот и обучение, няма да им се налага да свикват с
чужди хора. Още по време на този разговор тя приела така направеното
предложение и на същия ден отишли в кантората на нотариус С. Р., където ответницата му направила
безсрочна и безусловна декларация за пътуване и на двете им деца в чужбина. Тя
предала на децата и оригиналните удостоверения за раждане на децата.
На 28.05.2016 г. ищецът и
синовете му заминали за Англия. Оттогава и до настоящия момент живеели едно в
гр. Б., ул. „П. С.“ № ** . И оттогава и до настоящия
момент само ищецът се грижел за тях и ги издържал.
Откакто децата били в Англия,
ответницата им се обадила на няколко пъти, а след това на практика напълно
спряла да ги търси. През целия този период от време тя не давала никакви
средства за тяхната издръжка.
Ето защо ищецът останал
изключително изненадан, когато научил, че ответницата е оттеглила дадената му
нотариално заверена декларация за пътуване на децата в чужбина и е завела дело
за предоставяне на родителските права по отношение на двете им деца и за
заплащане на издръжка от негова страна. С влязло в законна сила на 01.12.2017
г. Решение № 195/09.06.2017 г. по гр. дело № 1012/2016 г. на Карловски районен
съд, на ответницата по настоящото дело били предоставени за упражняване
родителските права по отношение на двете им деца И. К. К. и Н. К.К., било постановено
децата да живеят при нея, а бащата бил осъден да им заплаща месечна издръжка в
размер съответно от по 170 лв. и 160 лв. от влизане в законна сила на Решението
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
Ищецът твърди, че от 01.12.2017
г. и до настоящия момент ответницата не е потърсила децата, не е поискала от
него да ѝ ги предаде, включително – не е образувала срещу бащата
изпълнително дело за принудителното предаване на децата. През целия този период
от време и понастоящем децата не само, че живеели при него във Великобритания,
но и той сам се грижел за тях и сам ги издържал. Ответницата никога не била
давала никакви средства за издръжката им. Тя обаче се снабдила с изпълнителен лист
само за присъдената издръжка и образувала изп. дело № 35/2018 г. на ДСИ при
Карловски районен съд за нейното принудително събиране. Към датата на подаване
на настоящата искова молба – 25.03.2019 г., общото задължение на ищеца за
издръжка по това изпълнително дело било в размер на 2 982 лв, представляващо
натрупана главница.
Ищецът счита, че основанието
ответницата, като майка и законен представител на малолетните им деца да търси,
съответно – да получи тази сума, не се е осъществило, тъй като децата не са
ѝ предадени и тя през целия период от 01.12.2017 г. до настоящия момент
не е полагала грижи за тях и не е правила никакви разходи за тяхната издръжка.
Ето защо тази сума не ѝ се
дължала. Принудителното събиране на тази сума от ищеца щяло да доведе до
неоснователното обогатяване на ответницата по смисъла на чл.55, ал.1 предл. II-ро от ЗЗД. Това пораждало за
ищеца правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за
установено, че не дължи на ответниците
издръжката присъдена с Решение № 195/09.06.2017 г. по гр. дело №
1012/2016 г. на РС Карлово, а именно – по 170 лв. месечно за И.К.К. и по 160
лв. месечно за Н. К.К., считано от 01.12.2017 г., ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена месечна вноска, като натрупаното задължение към
м. февруари 2019 г., включително, е в общ размер на 4 950 лв. (главница), от
които 2 550лв. (главница) за И.К.К. и 2400 лв.(главница) за Н. К.К., и съответно
– моли съда да приеме, че не дължи и лихви за забава върху тези суми.
Претендират се и направените по
делото разноски.
Ответницата не депозира отговор
на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, В съдебно заседание същата е
представлявана от адв. С. Ш., който оспорва иска. Не оспорва,
че от 01.12.2017 г. до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело
– 25.03.2019 г., двете деца са живели при баща си във Великобритания. Излага
твърдения, че е налице влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 1012/2016 г. на РС
Карлово, което следва да се изпълнява, включително и в частта за присъдената
идръжка. Ответницата нямала вина за това, че след приключване на делото ищецът
не ѝ предоставил децата. Той дължал издръжка, която не плащал и поради тази
причина било образувано изпълнително дело. Ето защо искът бил неоснователен и
следвало да бъде отхвърлен, а на ответницата да се присъдят разноските по
делото.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са
родители на малолетните деца И.К.К. с ЕГН: ********** и Н. К.К. с ЕГН: **********, родени от
фактическото им съжителство.
Не е спорно и това, че през 2012
г. К.К. е заминал за Кралство Великобритания, където се установил и започнал
работа, а през м. май 2016 г., със съгласието на майката, взел при себе си
двете деца. Между родителите е настъпила
фактическа раздяла, като С.Ж. понастоящем живее с друг мъж в гр. К., от когото има дете.
Страните не спорят, че с влязло в
законна сила на 01.12.2017 г. Решение № 195/09.06.2017 г. по гр. дело №
1012/2016 г. на Карловски районен съд, родителските права по отношение на двете
им деца са предоставени за упражняване на ответницата, постановено е децата да
живеят при нея, а бащата е осъден да им заплаща месечна издръжка в размер
съответно от по 170 лв. и 160 лв. от влизане в законна сила на Решението до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
Безспорен е и фактът, че през
времето от влизане на съдебното решение в сила – 01.12.2017 г., до датата на
подаване на исковата молба по настоящото дело – 25.03.2019 г., двете деца са
пребивавали при баща си във Великобритания и той е полагал дължимите грижи за
тях.
От представените с исковата молба
покана за доброволно изпълнение и изпълнителен лист е видно, че по молба на
ответницата е образувано изпълнително дело №20185320400035 по описа на ДСИ при
РС Карлово, за дължимата от ищеца към 16.05.2018 г. сума от общо 3284.79 лева,
представляваща неплатена от него издръжка за двете деца, като задължението
включва главница и лихви, както и разноски и такси по изплнителното дело.
За исковия период 01.12.2017 г. –
м. февруари 2019 г., включително, ищецът дължи по 15 месечни вноски за издръжка
на всяко от децата си, като при извършени от съда изчисления, за които не са
необходими специални знания, се установява, че дължимата главница за детето
И.К.К. е 2550 лева, а за детето Н. К.К. е 2400 лева.
От показанията на св. Н. И. К. се установява, че същата е майка
на ищеца. Твърди, че синът ѝ заминал за Великобритания през 2013 г. –
2014 г., а децата му, заедно с майката – ответницата С.Ж., останали в дома им в
с. В. Л.. През м. април 2016 г.
ответницата се изнесла и заживяла с друг мъж в гр. К., като взела децата със себе си.
По това време ищецът бил във Великобритания и от близките си разбрал какво се е
случило. К.К. се прибрал в България и след раговор с ответницата постигнали
съгласие той да замине заедно с децата във Великобритания, а тя да остане при
мъжа, с когото вече живеела на съпружески начала в гр. К.. Същата 2016 г. ищецът и
синовете му заминали за Кралство Великбритания, като оттогава децата не се били
прибирали в България. Майка им не се интересувала и контактувала много рядко с
тях – не повече от 6-7 пъти през тези години. Въпреки това завела и спечелила
дело за родителските права по отношение на децата и осъдила ищеца да плаща
издръжка.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал. 1 ГПК
Разпоредбата
на чл.439 ал.1 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.
Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 439, ал.1 ГПК е
обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание съгласно чл.439, ал.2 ГПК (Определение №
233/17.04.2009г. по ч. т. д. №
239/2009г. на ВКС, II т. о.), какъвто е и настоящия случай. По настоящото дело не се спори, че е налице
влязло в сила на
01.12.2017 г. Решение №
195/09.06.2017 г. по гр. дело № 1012/2016 г. на Карловски районен съд, с което
упражняването на родителските права по отношение на И.К. и Н. К.
е предоставено на майката, а бащата – ищец в процеса, е осъден
да заплаща издръжка за двете си деца. По делото е доказано по несъмнен начин,
че през целия исков период от влизане на съдебното решение в сила – 01.12.2017
г., до м. февруари
2019 г., включително т. е. след даване ход на устните състезания по гр.
дело № 1012/2016г., по
което дело съдът е предоставил упражняването на родителските права на майката и
го е осъдил да плаща
издръжка на двете си малолетни децата, последните са живели с баща
си – ищец в настоящия процес, и същият им
е осигурявал необходимите средства за издръжка. По този начин ищецът е изпълнил
вмененото му с посоченото съдебно решение задължение за издръжка на децата, каквато
безспорно им
дължи ежемесечно до навършване на пълнолетие и независимо дали децата са
трудоспособни и дали
могат да се издържат от
имуществото си. Ищецът е полагал всички грижи за И.К. и Н. К., като този
факт се установи от
показанията на св. К.,
а и не се оспорва от ответницата.
С Решение
№ 134 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 90/2011 г. на ВКС, IV г. о., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК е даден отговор на правния въпрос за дължимата издръжка,
когато детето е живяло с родителя, на когото
не е предоставено упражняването на родителските права. ВКС приема, че когато
родителят не упражнява родителските права и в негова тежест е присъдена парична
издръжка, той е длъжен да я изплаща ежемесечно на детето си чрез родителя, на
когото е предоставено упражняването на родителските права (тъй като правото на
издръжка принадлежи на детето), ако липсва споразумение за предоставянето ѝ в
натура. В случаите, когато решението относно родителските права не е приведено
в изпълнение, след приключване на съдебното дирене в производството относно
издръжката детето е живяло с родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, и този родител е полагал за него дължимите
грижи, включително като му е предоставял необходимите средства за задоволяване
на потребностите му, задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено,
респективно правото на такава на детето следва да се счита погасено чрез
предоставянето ѝ. Прието е също, че е без значение за този извод дали ищецът е
имал правно основание да упражнява родителските права, включително чрез
постигнато извънсъдебно споразумение, дали са били налице законна причина за
прекратяване или изменение на издръжката или друго обстоятелство, при
настъпването на което законът да предвижда освобождаване от задължението за
плащане на издръжка. Да се приеме противното, би означавало родителят да
престира два пъти по едно и също задължение и ответницата да се обогати неоснователно.
По
изложените съображения, искът с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК се явява
основателен и доказан и съдът го уважава в пълния предявен размер.
С
оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, съдът следва
да осъди ответницата да заплати на ищеца направенените разноски в общ размер на 1028.00 лева, от които 830 лева за
адвокатско възнаграждение и 198 лева за платена държавна такса.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че
К.И.К. с ЕГН: **********, действащ лично и в качеството на баща и законен
представител на малолетните си деца И.К.К. с ЕГН: ********** и Н. К.К. с ЕГН:
********** не дължи на С.Д.Ж. с ЕГН: ********** ***, като майка и законен
представител на малолетните им деца И.К.К. с ЕГН: ********** и Н. К.К. с ЕГН:
********** издръжката присъдена с Решение № 195/09.06.2017 г. по гр. дело №
1012/2016 г. на РС Карлово, а именно – по 170 лв. месечно за И.К.К. и по 160
лв. месечно за Н. К.К., считано от 01.12.2017 г., ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена месечна вноска, като натрупаното задължение към
м. февруари 2019 г., включително, е в общ размер на 4 950 лева (главница), от
които 2550 лева (главница) за И.К.К. и 2400 лева (главница) за Н. К.К., като
ищецът не дължи и лихви за забава върху тези суми.
ОСЪЖДА
С.Д.Ж. с ЕГН: ********** ***, като майка и
законен представител на малолетните деца И.К.К. с ЕГН: ********** и Н. К.К. с
ЕГН: ********** да заплати на К.И.К.
с ЕГН: **********, действащ лично и в качеството на баща и законен представител
на малолетните си деца И.К.К. с ЕГН: ********** и Н. К.К. с ЕГН: **********, направените по делото
разноски в размер на 1028.00 лв. (хиляда и двадесет и осем лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщението до
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: