№
......, 23.06.2021 г., гр. Пазарджик
Районен съд
Пазарджик, Гражданско отделение, в закрито заседание проведено на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Ангел Ташев
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 1122 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
С влязло в сила Решение № 45/12.02.2020
г., постановено по в.гр.д. № 821/2019
г., по описа на Окръжен съд Пазарджик, е обезсилено Решение № 1058/18.07.2019
г., постановено по гр.д. № 4094/2017 г. по описа на Районен съд Пазарджик и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Пазарджик за
произнасяне в друг състав по предявените искове, съгласно указанията на
въззивната инстанция.
Производството е образувано по повод искова
молба от Р.Д.Д., ЕГН **********,***, чрез Адвокат К., със съдебен адрес за
призоваване чрез нейния процесуален представител, против Г.Ц.Л., ЕГН **********,***.
Обстоятелства,
на които ищецът основава претендираното право и предявения иск:
В исковата молба и уточнителните молби
се излагат обстоятелства, че ищцата е пенсионерка и поради възникнала
икономическа нужда се е принудила да подаде обява във вестник „Знаме” в края на
2016 г., че желае да гледа възрастен човек, за което да получава допълнително
заплащане и да подпомага ниската си пенсия. Сочи се, че на подадената от нея
обява се е отзовал ответникът, който и е обяснил, че има 82 годишна майка,
болна и на легло, като Г.Л. е международен шофьор и няма физическа възможност
да се грижи за майка си. Ищцата се съгласила да полага денонощни грижи за майка
му Нонка С. Ланкова, ЕГН **********, в с. Цар Асен на посоченият адрес на
ответника, като за целта същият се е съгласил да заплаща по 20 лева на ден на ищцата,
както и срещу квитанции, да заплаща похарчените от нея пари за храна,
лекарства, памперси и други. Твърди, че когато е отишла в с. Цар Асен, в дома
на ответника, е констатирала, че липсват каквито и да са битови и хигиенни
условия за гледане на болната възрастна жена и поради тази причина провела
разговор с ответника и той се е съгласил да премести майка си в дома на ищцата
в гр. Пазарджик, като от 03.12.2016 г. до 14.04.2017 г., ищцата се е грижила за
възрастната жена в собствения си апартамент на посочения в исковата молба
адрес.
Излагат се твърдения, че на 18.01.2017
г., страните са се разбрали, че е трудоемко да се събират квитанции за един
хляб и за бутилка мляко, като са се споразумели, извън надницата от 20 лева, да
се заплащат по 8 лева за храна, без квитанции на ден, както и
консумативите-ток, вода, отопление и др.
Сочи се, че през целия период ищцата е
заплащала всички консумативи от собствения си джоб, независимо от направените
уговорки с ответника, като той и е обещал да се издължи, когато е бил в
България. Твърди, че е давала пари на ответника, за да се разплати с банки, в които е теглил
кредити. Сумата била в размер на 1222 лева, от която – на ръка 867 лева и за
дебитна карта 355 лева.
Твърди, че през целият период, поради
фактът, че възрастната жена се е гледала в дома на ищцата, същата се е
съгласила ответникът да преспива в нейния апартамент, когато е в България, за
да се вижда с майка си, ищцата му е готвила, прала го е, грижила се е за него като
за собствен син, без да иска заплащане за това.
Т.к. на няколко пъти се е случило,
ответникът да обещае, че ще плати дължимото, а не го е сторил, ищцата, която си
е водила тетрадка за всички разходи, го е задължила да се подписва под
задълженията, за да има доказателство и да се води точна сметка за разходите.
Посочва, че за периода от 04.02.2017 г. до 20.03.2017 г., задължението на
ответника е възлизало на стойност 2056 лева. Сочи, че ответникът се е подписал,
че ще върне сумата от 2056 лева за този период с лихва 10% върху главницата от
2056 лева или само до 20.03.2017 г. задължението на ответника възлизало на 2261,60
лева., представляващо главница и лихва.
Твърди, че общо дължимите суми, с които
ищцата е обедняла за периода от 03.12.2016 г. до 14.04.2017 г. е в размер на
5764,36 лева, включваща дължимо договорено възнаграждение 133 дни по 20 лева на
ден за гледане в общ размер на 2660 лева, консумативи за храна 133 дни по 8
лева на ден, в общ размер на 1064 лева, разходи за ток 78,41 лева, разходи за вода
14,95 лева, разходи за кабелна телевизия 115 лева, закупени лекарства 75,24
лева, памперси и други консумативи 119,56 лева, лежащо болна 209,60 лева/касае
се до болен на легло и цялото обслужване е в леглото-хранене, личен тоалет, изхождане
по малка и голяма нужда и по специални грижи изискващи и по специални материали
за обслужване /нощни памперси, подложки, кърпи, кремове, ръкавици.
В първоначалната искова молба, преди да
бъдат дадени указания за отстраняване на нейната нередовност, ищцата е
претендирала сумата в размер на 6248,40 лева. След дадени указания за посочване
на точния й размер е посочила, че претендираната сума е в общ размер на 5746,36
лева. С последната уточнителна молба сочи, че ответникът й е заплатил сумата в
размер на 1156,40 лева, заплатени от ищцата кредитни вноски на ответника,
поради което няма претенции към ответника за същата и тя не е предмет на
исковата претенция.
Във връзка с горното посочва, че общо
дължима сума за гледането на болната жена за посочения период е в размер на 4336,76
лева, като сключения между страните, устен договор за гледане на болната жена е
прекратен със смъртта на същата. Претендира и лихва в размер на 205,60 лева за
периода от 04.02.2017 г. до 20.03.2017 г.. Уточнява, че не претендира
обезщетение за забава.
Във връзка с наведените твърдения се
иска от съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати на ищцата сумата
в общ размер от 5764,36, от която 4336,77 лева дължима сума за гледането на
болната жена за посочения период от 03.12.2016 г. до 14.04.2017 г., сумата в
размер на 1222 лева, представляваща предоставена в заем сума и сумата в размер
на 205,60 лева лихва за периода от 04.02.2017 г. до 20.03.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и сторените по делото
разноски.
Правна
квалификация:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание в чл.79 ал.1, във връзка с чл.87, ал.1, иск по чл.240, ал.1 и по чл.86 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не
е депозирал писмен отговор.
Доказателствени
искания:
Няма
направени доказателствени искания.
С исковата молба ищцовата страна
е направила доказателствено искане за събиране на писмени доказателства,
приложени към исковата молба, което искане съдът прецени, че е допустимо,
изцяло относимо към предмета на делото и от значение за правилното му решаване,
поради което следва да бъде допуснато.
С първоначалната искова молба ищецът е
направил доказателствено искане за разпит на двама свидетели. При
първоначалното разглеждане на делото, същите са разпитани и съдът намира, че не
е необходимо да се извършва техен преразпит.
По делото липсват въведени, неподлежащи
на доказване факти, по смисъла на чл.154, ал.2 и чл.155 ГПК.
На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
Следва да се
укаже на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи:
-по иска с правно основание чл.79 ал.1,
във връзка с чл.87, ал.1 наличието на устен договор между страните, по силата
на който, срещу заплащане ищцата е поела задължението да полага грижи за
майката на ответника, както и че последната е изпълнила задължението си, размерът
на претенцията си по пера, както са заявени в исковата молба и уточнителните
искови молби и размерът на претендираната лихва.
- по иска с правно основание чл.240,
ал.1 наличието на валиден договор за заем между страните, с предмет исковата
сума в размер на 1222 лева, от която – на ръка 867 лева и за дебитна карта 355
лева, предаване на заемната сума на заемателя, отправяне на покана до заемателя
да върне сумата.
Ответникът следва да докаже
изпълнение на задължението си за заплащане на сумите по договорите.
На основание чл.140, ал.3 ГПК, следва да
се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
Мотивиран от горното и на основание
чл.140 от ГПК, РС Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
производството
по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.09.2021 год. от 09:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
СЪОБЩАВА
на
страните проекта си за доклад по делото.
СЪДЪТ обявява на
страните,
че ще се произнесе служебно по валидността на клаузите на договора.
ДОПУСКА
представените
с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА
на
страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената
тежест да установи:
Следва да се
укаже на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи:
-по иска с правно основание чл.79 ал.1,
във връзка с чл.87, ал.1 наличието на устен договор между страните, по силата
на който, срещу заплащане ищцата е поела задължението да полага грижи за
майката на ответника, както и че последната е изпълнила задължението си, размерът
на претенцията си по пера, както са заявени в исковата молба и уточнителните
искови молби и размерът на претендираната лихва.
- по иска с правно основание чл.240,
ал.1 наличието на валиден договор за заем между страните, с предмет исковата
сума в размер на 1222 лева, от която – на ръка 867 лева и за дебитна карта 355
лева, предаване на заемната сума на заемателя, отправяне на покана до заемателя
да върне сумата.
УКАЗВА на ответника,
че следва да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на сумите по
договорите.
ПРИКАНВА страните към
спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ за извънсъдебно
уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при
постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при
приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78,
ал. 9 от ГПК.
УКАЗВА на ответника, че на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
УКАЗВА на ищеца, на
основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, последиците по чл. 238, ал. 2 от ГПК, че
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: