№ 1541
гр. София, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В.СТ.ДОНЧЕВА
при участието на секретаря З.Д.А.
като разгледа докладваното от В.СТ.ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20211110208369 по описа за 2021 година
Производството е започнало и е било проведено по реда на чл.647,ал.4
Кодекс за застраховането /КЗ/, обнародван ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила
от 01.01.2016г. вр. чл.59 - чл.63 Закон за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ - редакцията преди изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от
23.12.2021г.
Образувано е по жалба на “*****”АД /”*****/, подадена чрез защитник
по пълномощно, срещу наказателно постановление №****, издадено на
****година от заместник-председател на Комисията за финансов надзор
/КФН/, ръководещ Управление”*******”, с което на основание
чл.644,ал.2,предл.второ вр. ал.1,т.2 КЗ, на юридическото лице е наложена
“имуществена санкция”, в размер 2 500лв., за осъществен състав на
административно нарушение по чл.108,ал.1 КЗ, изразило се в това, че като е
имало задължение, в качеството на застраховател, в срок от 15работни дни от
представянето на всички доказателства, относими към основанието и размера
на претенцията във връзка със заведена щета №****/****г., конкретно
считано от ***година и не по-късно от ***година, включително, да се
произнесе по претенцията на А.А.М., определяйки и изплащайки размера на
1
обезщетението или застрахователната сума или отказвайки мотивирано
плащане, е сторило това - в конкретния случай определяйки и изплащайки
застрахователно обезщетение, в размер 1 452,16лева, на ***година, т.е. със
закъснение, считано от 06.11.2020година, като освен това нарушението и е
било извършено повторно, т.е. в рамките на едногодишен срок, считано от
датата на влизане в сила, а именно 16.03.2020година, на наказателно
постановление №****г., издадено от длъжностно лице при КФН, с което вече
е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
санкционираното лице за нарушение от същия вид.
В жалбата, подадена в законоустановения седемдневен срок /чл.647,ал.4
КЗ вр. чл.59,ал.2,предл.първо ЗАНН/, се поддържа искане за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като издадено незаконосъобразно и
неправилно, при превратно тълкуване и прилагане на относимите
материалноправни и процесуалноправни разпореди, алтернативно за
изменяване на същото, в насока квалифициране на деянието по основния
състав на нарушението, предвиден в разпоредбата на чл.644,ал.1,т.2 КЗ, респ.
редуциране на “имуществената санкция” до предвидения в последната
визирана нормативна разпоредба, минимален размер. Приоритетно се
развиват подробни съображения за некоректна правна квалификация на
констатираното, в т.ч. и без основание прието за административно
нарушение, при това извършено в условия на повторност, за неспазени
изисквания, относими към оформяне съдържанието на акта и на
наказателното постановление, за несъответност между констатираното
нарушение и наложената санкция, като тежест, както и за “маловажност” на
случая, по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Пред съда санкционираното юридическо лице ”*****, в процесуалното
качество на жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.
Представителят на въззиваемата страна, с приложено по делото
пълномощно, в съдебно заседание пледира за оставяне на жалбата без
уважение и за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като
законосъобразно и правилно, изразявайки становище за несъмнена
установеност на констатираното и квалифицирано като административно
нарушение, за което законосъобразно и правилно, при коректно прилагане на
относимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби, е била
2
ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното
лице, включително при коректна индивидуализация на наложената санкция,
обосновавайки в същото време неоснователност на доводите от защитната
теза на жалбоподателя, в т.ч. неприложимост по казуса на разпоредбата на
чл.28 ЗАНН, като с депозирането на “писмени бележки” /лист 17-20 от
делото/, са дадени изчерпателни отговори на доводите от защитната теза.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите в жалбата, с която е
сезиран, съобрази становището на представляващия въззиваемата страна,
изразено в хода и за нуждите на образуваното съдебно производство и обсъди
събраните по делото доказателства и налични материали, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от
фактическа страна следното:
По делото няма спор, че към 2020година, а и във времето след това,
юридическото лице, с фирма “*****, ЕИК *****, развивало дейност като
застраховател, както и че в рамките на дейността си сключило
застрахователен договор по задължителна застраховка ”****” на
автомобилистите, с едногодишен срок на действие, считано от 00:00часа на
30.07.2020година до 23:59часа на 29.07.2021година, включително, имащ за
предмет моторно превозно средство, представляващо лек автомобил,
марка”****”, с регистрационен номер *****.
По делото няма спор също така, че по повод пътен инцидент -
пътнотранспортно произшествие, реализирано на ****година, сутринта,
малко преди 08:30часа, на територията на град София, ул.”****”, между
“****”-а, собственост на юридическо лице, управляван от А.Г. и лек
автомобил, марка”***”, с регистрационен номер ******, управляван и
ползван от собственика А.М., при положение, че и двамата водачи спрели на
местопроизшествието, при това непосредствено след съприкосновението,
установили липсата на пострадали хора, а в същото време само материални
щети и то видими, както по “****”-а, така и по “***”-та, постигайки съгласие
относно обстоятелствата, свързани с произшествието, попълнили данните си
в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие, в
т.ч. било отразено, че вината за инцидента била на водача на “****”-а, като
при тези обстоятелства двамата участници в произшествието, освен че
3
съобразили приложимите изисквания на Закона за движението по пътищата,
М. и заявил претенцията си, съотв. заведена под №****/****г., за изплащане
на застрахователно обезщетение пред “*****, в качеството на застраховател,
сключил задължителната застраховка “****” на автомобилистите за
автомобила, марка”****”, с регистрационен номер *****, чийто водач имал
вина за конкретното пътнотранспортно произшествие.
Заявлението било окомплектовано с приложени към него писмени
материали, като при подаването му и бил направен оглед на “***”-та. На
***година била представена от М. банкова сметка за изплащане на
застрахователно обезщетение, в случай, че бъде определено такова, като и
бил насрочен, конкретно за ***година, допълнителен оглед на “***”-та,
необходимостта от какъвто на последната посочена дата, от специалист при
“*****, в крайна сметка била преценена като отпаднала. След така
посочената дата - ***година, от М., като заявител на застрахователната
претенция, не били изисквани други активности, нито представяне на
документи пред застрахователя, за завеждане и изплащане, в случай, че бъде
определено, застрахователно обезщетение. При това положение, именно от
***година, ”***** разполагало с нормативно установен срок от 15работни
дни, изтекъл на датата ***година - четвъртък, работен и присъствен ден, в
който следвало да реализира произнасяне по претенцията - в насока
определяне и изплащане на обезщетение или застрахователна сума или в
насока мотивиран отказ за плащане. В случая санкционираното лице
реализирало произнасяне в първия смисъл, а именно определяне на
застрахователно обезщетение, в размер на 1 452,16лева, видно от доклад
№****01/****г. по щета №****/****г., за изплащане на застрахователно
обезщетение, което обезщетение обаче, по банков път, по предоставената от
М. пред застрахователя, представляваща част от документацията по
заведената щета, банкова сметка, било изплатено еднократно и изцяло едва на
***година, т.е. в разрез с изискването, произтичащо от разпоредбата на
чл.108,ал.1 КЗ, след максимално предвидения 15-дневен срок, като в случая и
според правилата за броене на сроковете, а и със забележката, че става въпрос
за работни дни, практически започнал да тече от ****година - петък, работен
и присъствен ден и изтекъл на ***година, при липсата на празнични
неприсъствени дни в периода, но при наличието на почивните и
неприсъствени ****година, ***година, ****година, ****година, ****година и
4
****година, на практика с повече от 3-месечно закъснение, след като М. се
обърнал с жалба-сигнал към надзорния орган КФН, депозирана по електронен
път, приета с вх.№****/****г. по описа на КФН, като в случая и се оказало,
че обезщетението, освен изплатено със закъснение и било некоректно
определено, като била направена корекция, в случая след намеса на надзорния
орган, видно от доклад №****02/***г. и изплатена на М., отново по банков
път, на ***година, допълнителна сума, в размер на 538,33лева, към тази по
определеното първоначално застрахователно обезщетение, в размер 1
452,16лева.
Така описаните обстоятелства били констатирани в хода на проверката,
реализирана от длъжностни лица при КФН, инициирана от А.М. с
депозирането на жалбата-сигнал, вх.№****/****г. по описа на КФН, като за
нуждите на проверката и след преглед на цялата документация по заведената
при застрахователя застрахователна претенция №****/****г., изискана с
писмо, изх.№****/***г. по описа на КФН, съотв. предоставена със
съпроводително писмо, изх.№***/****г. по описа на “*****, вх.№****/***г.
по описа на КФН, както изискана допълнителна информация и документация
с писмо, изх.№****/***г. по описа на КФН, предоставена със съпроводително
писмо, изх.№***/***г. по описа на “*****, вх.№****/***г. по описа на КФН,
се стигнало до образуване на настоящото административнонаказателно
производство, като на ***година свидетел В.Ш. - длъжностно лице при КФН,
съставил срещу “***** акт №*** за установяване на административно
нарушение по чл.108,ал.1 КЗ. Така съставен, актът бил предявен, подписан и
препис от него бил връчен на надлежен представител по пълномощно на
санкционираното юридическо лице, на същата дата - ***година, а въз основа
на акта, на ****година заместник-председател на КФН, ръководещ
Управление”*******”, издал и атакуваното наказателно постановление
№****, с което била ангажирана административнонаказателната отговорност
на “*****, чрез налагането на “имуществена санкция”, в размер 2 500лева, на
основание чл.644,ал.2,предл.второ вр. ал.1,т.2 КЗ, за осъществен състав на
административно нарушение, описано от правна страна по идентичен начин в
обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване,
а от фактическа страна окончателно описано като неспазване на
законоустановения срок за произнасяне, в случая чрез определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение от страна на “******”АД, в
5
качеството на застраховател, по заведена пред него застрахователна
претенция, извършено повторно, т.е. в рамките на едногодишен срок от
влизането в сила, конкретно на наказателното постановление №****г.,
издадено от заместник-председател на КФН, ръководещ
Управление”*******”, с което била ангажирана
административнонаказателната отговорност на “***** за нарушение от
същия вид като процесното.
С оглед доводите в жалбата и за проверка на обстоятелствата,
възприети в акта и в наказателното постановление, по делото в качеството на
свидетел е разпитан актосъставителят В.Ш., както и са приобщени писмени
материали - заверен препис от наказателно постановление №****г., издадено
срещу “***** от заместник-председател на КФН, ръководещ
Управление”*******”, с което е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на юридическото лице на
основание чл.644,ал.2,предл.второ вр. ал.1,т.2 вр. чл.108,ал.1 КЗ, заверен
препис от решение, постановено на 09.12.2019година по НАХД
№16280/2019г. по описа на СРС, НО, 94 състав, с което наказателното
постановление №****г. е било изцяло потвърдено, заверен препис от
решение, постановено на 16.03.2020година по КНАХД №602/2020г. по описа
на Административен съд - София-град, с което посоченото решение на
Софийски районен съд е било оставено в сила, писмо, с което
административнонаказателната преписка по НАХД №16280/2019г. по описа
на СРС, НО, 94 състав е била върната на административнонаказващия орган,
постъпила в КФН с вх.№***/***г., писмо, изх.№****/***г. по описа на КФН,
адресирано до представляващите “*****, с което във връзка с жалбата и за
нуждите на проверката, в резултат от която е било образувано
административнонаказателното производство, относимо към настоящото
съдебно производство, от санкционираното лице са били изискани всичките
документи по щета №****/****г., съотв. предоставени с писмо, изх.
№***/****г. по описа на “*****, вх.№****/***г. по описа на КФН, в т.ч.
застрахователна полица за сключена на 22.07.2020година задължителна
застраховка “****” №BG******* по описа на “******”АД, уведомление за
щета по застраховка “****” на МПС /щета №****/****г. по описа на
“******”АД/, двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие, копия на свидетелство за управление на МПС на А.А.М., както
6
на контролния талон към него, копие на свидетелство за регистрация на МПС,
т.нар. “малък талон”, на лек автомобил, марка“***”, с регистрационен номер
******, както на знак за преминат периодичен технически преглед на същото
моторно превозно средство на 05.07.2020година и със срок на валидност -
05.07.2021година, опис на щета №**** от *****година - 2броя, справка за
банкова сметка, издадена от “******”АД, уведомление за необходими
документи за завеждане на щета и изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка “****”, щета №****/****г. по описа на
“******“АД - 3броя, от ****година, от ***година и от ***година, калкулация
на щета №****/****г. по описа на “******“АД, доклад №****01/****г. по
щета №****/****г. по описа на “******“АД, платежно нареждане за кредитен
превод от ***година, още и в отговор на допълнително писмо, изх.
№****/***г. по описа на КФН, предоставени с писмо, изх.№***/***г. по
описа на “*****, вх.№****/***г. по описа на КФН, калкулация на щета
№****/****г. по описа на “******“АД, доклад №****02/***г. по щета
№****/****г. по описа на “******“АД и платежно нареждане за кредитен
превод от ***година във връзка с определена и изплатена допълнителна сума,
представляваща застрахователно обезщетение по заведената щета, жалбата на
А.М., ведно с приложение, във връзка с която е била извършена проверката и
е било установено нарушението, подадена в КФН по електронен път, приета с
вх.№****/****г. по описа на надзорния орган, пълномощно, легитимиращо
представлявалия “***** в процедурата по съставянето на акта за
установяване на административното нарушение и заповед №З-2/08.01.2021г.
на заместник-председател на КФН, ръководещ Управление”*******”, имаща
отношение към установяване компетентността на актосъставителя, наред с
които и приложена за нуждите на съдебното производство, служебно
направена, конкретно на ***година, справка от Търговски регистър, за
актуално състояние на санкционираното юридическо лице /лист 9-10 от
делото/.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, от гл.т.
естество на констатираното нарушение и начин на установяване, съдът счита,
че е взел необходимите мерки за разкриването на обективната истина, а
същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да
защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните
гласни доказателства чрез показанията на разпитания свидетел, ангажиран
7
непосредствено с извършената по повод жалбата на А.М. проверка, в т.ч.
запознат със съдържанието на изисканите и предоставени от дружеството
жалбоподател писмени материали, въз основа на които са били направени
констатациите, обсъдени във връзка със самите писмени материали, налични
по изпратената в съда административнонаказателна преписка, респ.
приобщени като писмени доказателства, установяват достатъчно убедително
и еднопосочно гореизложената фактическа обстановка.
В рамките на доказателствената съвкупност, според съда не се
очертават противоречия, при това притежаващи белезите на съществени, т.е.
такива, които да засягат фактите с правно значение, ето защо съдът и не
намира предпоставки да излага подробни съображения, представляващи
анализ на доказателствата.
Само за прецизност на изложението следва да бъде отбелязано освен
това, че с подаването на жалбата санкционираното лице е изразило
несъгласие с атакуваното наказателно постановление, но е сторило това по
начин, а именно с позоваване на неправилно приложение на материалния и
процесуалния закони, но по същество посочените от органите на
административнонаказателното производство фактически констатации не са
били оспорени.
Именно при това положение, от формираната доказателствена
съвкупност, според съда става недвусмислено ясно как е било установено
самото нарушение, въз основа на какви обективни факти е била приета датата,
считано от която застрахователят е разполагал със срок от 15работни дни да
се произнесе по заведената застрахователна претенция, вида застраховка, по
която е била заведена претенцията, така, че да е видно, че за същата е бил
приложим въпросният 15-дневен срок, съотв. началният и краен моменти,
очертаващи последния, който на плоскостта на казуса, оказва се обаче, явно
не е бил спазен, при наличието на банков платежен документ, чиято
доказателствена стойност съдът оценява да е достатъчно висока,
установявайки в нужната степен убедително, осъществено изплащане на
определеното /първоначално/ по застрахователната претенция обезщетение,
конкретно на ***година, така, както от санкционираното лице и са
потвърдили, изпращайки в КФН отговора с документацията на писмото, изх.
№****/***г. по описа на КФН.
8
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като
е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, в случая от
правна страна съдът приема следното:
Намира жалбата за процесуално допустима /явява се подадена в
приложимия законоустановен 7-дневен срок за обжалване, при положение, че
наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице по
пощата, с известие за доставяне /обратна разписка/, на ***година, а жалбата е
била депозирана при административнонаказващия орган на ***година, но
подадена чрез използвана куриерска услуга - на ***година, срещу акт,
подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен
съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и
отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. съдът счита, че
жалбата следва да бъде разгледана досежно преценка основателността й.
В тази връзка, извършвайки преди всичко проверка от процедурна гл.т.,
съдът, в разрез с доводите в жалбата, не констатира процесуални нарушения,
притежаващи характеристиките съществени, в рамките на
административнонаказателното производство. Счита, че образуването на
последното, съставянето на акта за установяване на нарушението и
издаването на атакуваното наказателно постановление, е станало при
спазване на предвидените и приложими в КЗ и в ЗАНН срокове, като
органите на административнонаказателното производство в нужната степен
пълно, ясно, точно, а и при съответност, са оформили съдържанието на акта и
на наказателното постановление, като гаранция за правото на защита на
санкционираното лице, включващо и възможността за пълноценно
реализиране на правата в настоящото съдебно производство, образувано по
жалба срещу наказателното постановление, както и за разкриването на
обективната истина.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че сроковете по
чл.647,ал.4 КЗ вр. чл.34,ал.1 ЗАНН, на плоскостта на казуса са били спазени,
доколкото принципно положение, при това последователно и трайно
възприето в съдебната практика е, че преценката относно правилното
прилагане на цитираните нормативни разпоредби, е обусловена преди всичко
от изясняването на въпроса, дали изобщо е бил осъществен състав на
9
административно нарушение, каквато обективна констатация от страна на
надзорния орган, преди всичко без изобщо да е бил сезиран, но дори и само
по съдържанието на жалбата, явяваща се повод за извършване на проверка от
страна на КФН като компетентен орган, не е могла да бъде направена, а е
могла да бъде направена едва при предоставяне на изисканите от “*****
писмени материали, което в случая е станало с писма, изх.№***/****г. и изх.
№***/***г. по описа на “*****, съотв. вх.№****/***г. и вх.№****/***г. по
описа на КФН, считано от когато, а и още от датата на постъпването на
жалбата на г-н М. в КФН, актът за установяване на административно
нарушение от ***година, в случая без съмнение се явява съставен още в
рамките на краткия 3-месечен срок по чл.34,ал.1 ЗАНН, а и в 2-годишния от
извършването на нарушението, респ. от последната посочена дата -
***година, спрямо датата ****година и атакуваното наказателно
постановление е било издадено в 6-месечния срок по чл.34,ал.3 ЗАНН /в т.см.
решение №4676 от 10.07.2013година по административно дело №4909/2013г.
по описа на Административен съд - София-град, решение №5921 от
30.09.2013година по административно дело №6779/2013г. по описа на
Административен съд - София-град, решение №289 от 14.01.2014година по
административно дело №5778/2013г. по описа на Административен съд -
София-град и др./.
Съдът не възприема аргументите от защитната теза за неправилна
правна квалификация на посоченото, оценено като нарушение, констатирайки
преди всичко, че както в акта, така и в наказателното постановление,
органите на административнонаказателното производство са посочили
нарушената с описаното деяние нормативна разпоредба, като са сторили това
при идентичност, а и според съда коректно, както от гл.т. на словесна, така и
на цифрова формулировка, а и в най-пълна степен съответно на естеството на
самото констатирано нарушение, вкл. като се има предвид, че се касае за
съблюдаване на нормативно изискване, въвеждащо общо, в смисъл на
принципно и относимо към заведените застрахователни претенции по
посочените видове застраховки, сред които попада застраховката “****” /вж.
т.10, раздел ІІ, б.”А” от приложение №1 към КЗ/ и при положение, че не става
въпрос за застраховка на голям риск, правило, за което и категорично не може
да се приеме, че се дерогира от правилата, също предвидени в КЗ, но явяващи
се специфични за определен вид застраховане. По друг начин казано, според
10
съда, установеното в разпоредбата на чл.496,ал.2 вр. ал.1 КЗ, специално
правило, съгласно което “срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка “****” на автомобилистите не може да е по-дълъг
от три месеца от нейното предявяване … пред застрахователя, сключил
застраховката ”****” на автомобилистите, или пред неговия представител за
уреждане на претенции”, не освобождава застрахователя от задължението,
при положение, че в рамките на този 3-месечен срок е разполагал с всички
доказателства по чл.106 КЗ, съблюдавайки 15-дневния срок по чл.108,ал.1 КЗ,
да се произнесе по един от начините, посочени именно в последната визирана
разпоредба, доколкото така предвидените нормативни срокове не са в
конкуренция, нито взаимно се изключват.
В интерес на обективността, за пълнота на изложението, а и доколкото
дължи становище по всички конкретни доводи, обосноваващи защитната теза
на жалбоподателя, особено по изведените като водещи, настоящият състав на
Софийски районен съд има повод да сподели позицията си, че не приема да е
в унисон с принципните правила на административнонаказателното
производство, едва при издаването на наказателното постановление да се
сочи за първи път нов факт с правно значение, при това известен още към
времето на образуването на административнонаказателното производство на
органите на последното, категорично явяващ се квалифициращ на самото
деяние, наред с което обуславящ и по-тежка наказуемост, от гл.т.
осъществения състав на административно нарушение, а именно, че става
въпрос за “повторно нарушение”, по смисъла на §1,т.51 от Допълнителните
разпоредби към КЗ, но тъй като в съдебната практика, в частност тази на
Административен съд - София-град, преимуществено се застъпва тезата, че
“повторността” не е квалифициращ белег на деянието, а единствено има
отношение към определянето на санкцията за извършено административно
нарушение /в т.см. например решение №5921 от 30.09.2013година по
административно дело №6779/2013г. по описа на Административен съд -
София-град, решение №5952 от 01.10.2013година по административно дело
№6782/2013г. по описа на Административен съд - София-град, решение
№6012 от 07.10.2013година по административно дело №6781/2013г. по описа
на Административен съд - София-град, решение №289 от 14.01.2014година по
административно дело №5778/2013г. по описа на Административен съд -
София-град и др./, настоящият съдебен състав преценява в крайна сметка да
11
съобрази наложилото се в съдебната практика разбиране, респ. на плоскостта
на казуса да отхвърли и този довод на жалбоподателя, застъпен, а и най-
подробно развит в жалбата, според който незаконосъобразно, едва с
издаването на наказателното постановление, отговорността на “***** е била
ангажирана за “повторно нарушение”, доколкото и отново при действието на
КЗ, в сила от 01.01.2016година, наказателното постановление, в сила от
16.03.2020година, което е дата, предхождаща с по-малко от 1-годишен
период, датата на извършването на нарушението по настоящото дело -
06.11.2020година, тъкмо която според съда е релевантна и следва да бъде
съобразена, е било издадено освен това за нарушение, явяващо се такова от
вида на процесното.
В контекста на последно споменатото, за отбелязване е още, че
последователно в акта и в обстоятелствената част на атакуваното наказателно
постановление, като дата на извършване на нарушението е била посочена
06.11.2020година, т.е. датата, непосредствено следваща деня, в който е
изтекъл нормативно предвиденият 15-дневен срок и при положение от друга
страна, че въпросният 15-дневен срок също е бил коректно фиксиран от
органите на административнонаказателното производство като начален и
краен моменти, то съдът споделя и категорично становище за правилна
определеност и посочване на датата на извършването на нарушението в
рамките на конкретното административнонаказателно производство.
Съобразно разпоредбите на чл.647,ал.1 и ал.2 вр. чл.7 КЗ, чл.16,ал.1,т.19
Закон за Комисията за финансов надзор и приобщената като писмено
доказателства по делото заповед №З-2/08.01.2021г. на заместник-председател
на КФН, ръководещ Управление”*******”, съдът преценява, че както актът
за установяване на нарушението, така и атакуваното наказателно
постановление, са били изготвени от компетентни длъжностни лица.
Налице са предпоставките за разглеждане на правния спор и по
същество, а в тази връзка съдът преценява, че доколкото доказателствата по
делото следва да се приеме, че убедително потвърждават възприетите от
органите на административнонаказателното производство фактически
констатации, представляващи предмет на административнонаказателното
обвинение, конкретно, че “*****, в качеството на застраховател, завеждайки
на ****година претенция от страна на А.М., в качеството на увредено лице по
12
сключена при него задължителна застраховка “****” на автомобилистите,
попадаща в приложното поле на чл.108,ал.1 КЗ, като застраховка по т.10,
раздел ІІ, б.”А” от приложение №1 към КЗ и като не е застраховка на голям
риск, при положение, че последните доказателства по чл.106 КЗ в случая са
били такива, явяващи се представени на ***година /четвъртък/, когато
увреденият автомобил е бил представен за извършване на предварително
назначен допълнителен оглед, макар в крайна сметка необходимостта от
такъв да е била преценена като отпаднала от специалист на застрахователя,
като се е произнесло в насока определяне на застрахователно обезщетение,
изплатено еднократно и изцяло на ***година и независимо от последващата
преценка за необходимост от доплащане, т.е. след изтичането на приложимия
към случая 15-дневен срок, броим в работни дни, в рамките на казуса
започнал да тече от ****година, респ. изтекъл на ***година, то и в
достатъчна степен се явява обосновано да се приеме, че юридическото лице,
като адресат на нормата, инкорпорирана в разпоредбата на чл.108,ал.1 КЗ, е
осъществило признаците от състава на административно нарушение, от своя
страна довело да ангажиране на отговорността му по чл.644 КЗ, която в
случая е обективна, безвиновна, респ. в смисъла на последното, дори
изначално е безпредметно и липсват предпоставки да бъде обсъждана
субективна съставомерност на извършеното административно нарушение.
Що се касае до конкретната приложена административнонаказателна
разпоредба, съдът на база изложеното по-горе касателно “повторността”, като
приема същата да се потвърждава на плоскостта на казуса от приобщените
като писмени доказателства, материали по административнонаказателната
преписка, касаещи наказателно постановление №****г., в сила от
16.03.2020година, преценява в крайна сметка, доколкото и не намира място за
обсъждане на принципното правило, произтичащо от разпоредбата на
чл.3,ал.2 ЗАНН, че “имуществената санкция” за осъществения от
жалбоподателя състав на административно нарушение, е била
законосъобразно определена като вид, а и като размер /малко над
предвидения минимален, конкретно 2 500,00лв./, доколкото отново е в
рамките на предвидения от закона /”имуществена санкция от 2 000 до 40
000лв.”/, при коректно съобразяване, а и съотнасяне на естеството на самото
нарушение, факта, че то не е инцидентно в практиката на санкционираното
лице като застраховател, продължителността на самото забавяне, равняващо
13
се на повече от тримесечен период, разбира се съпоставено с факта, че при
определено по случая обезщетение, макар с немалко закъснение, а и при
наложило се впоследствие доплащане, нещо повече - при положение, че А.М.
и вече е бил упражнил право да сезира с жалба-сигнал надзорния орган КФН,
конкретно на ****година, застрахователното обезщетение все пак е било
изплатено, при това изцяло, еднократно и така, както е било определено
преди намесата на надзорния орган, констатирал необходимост от определяне
на сума за доплащане като част от определеното застрахователно
обезщетение.
На последно място, за пълнота на изложението и доколкото в тази
насока също има конкретен довод, наведен в жалбата, съдът намира за нужно
да отбележи, че освен да споделя позицията на наказващия орган за
съответност на констатираното административно нарушение с налагане на
административнонаказателна санкция малко над нормативната минимална,
предвид продължителността на закъснението /категорично не пренебрежимо
незначително/ спрямо нормативния срок при определянето и изплащането на
застрахователното обезщетение, независимо и от размера на самото
застрахователно обезщетение, категорично не приема “маловажност” на
случая, от една страна съобразявайки, че макар и формално, констатираното
нарушение засяга обществени отношения, конкретно такива, предмет на
уреждане и защита с КЗ, важността на които самият законодател е отчел,
въздигайки в административно нарушение самото неспазване на срок, в
рамките на който застрахователите са длъжни да се произнасят по заведени
застрахователни претенции по определени видове застраховки, без изобщо да
е обвързал това произнасяне с реалното причиняване на вредоносен резултат,
както с вида на самото произнасяне, а от друга страна и съобразявайки, че се
касае за нарушение, което категорично не може да бъде разглеждано като
имащо инцидентен характер в практиката на санкционираното лице -
застраховател, а така изложеното, според съда несъмнено има значение, така
че случаят да не може да бъде преценяван като “маловажен”, т.е. като
представляващ по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените /типични/ случаи на нарушение от вида, включително и при
положение, че се касае за нарушение, констатирано в рамките на дейността
на юридическо лице, осъществяващо застрахователна такава по занятие,
което е самостоятелно, но и особено силно основание, в рамките на тази
14
дейност лицето, чиято административнонаказателна отговорност е
ангажирана, да съблюдава спазването на специфичните нормативни
изисквания, уреждащи и относими към дейността на застрахователите, при
това с педантичността, строгостта и безусловността, с които това бива
изисквано от застрахованите лица и ползвателите на застрахователните
услуги, последните по дефиниция “непрофесионалисти”.
На последно място, с оглед изхода на делото и искането от взелия
участие в откритото съдебно заседание представител по пълномощно на
въззиваемата страна, съдът намира, че при допустимо и своевременно
направено такова, са налице предпоставки, в т.ч. при липса на обективирани
други разноски, да възложи в тежест на жалбоподателя заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН като въззиваема страна, в
размер на 90,00 /деветдесет/лева, определено при съобразяване на
приложимите правила по чл.647,ал.4 КЗ вр. чл.63,ал.3 и 5 ЗАНН - нови,
обнародвани ДВ бр.94 от 29.11.2019г. вр. чл.144
Административнопроцесуален кодекс вр. чл.78,ал.8 Гражданско-процесуален
кодекс вр. чл.37,ал.1 Закон за правната помощ вр. чл.27е Наредба за
заплащането на правната помощ, приета на основание последната цитирана
законова разпоредба, конкретно с ПМС №4 от 06.01.2006година, обнародвана
ДВ бр.5 от 17.01.2006г., в сила от 01.01.2006г., като в случая съдът
съобразява, че по конкретното дело е бил разгледан правен спор,
характеризиращ се със стандартна фактическа и правна сложност, от гл.т.
предмет на атакуваното в производството наказателно постановление, това,
че делото е било разгледано и обявено за решаване в рамките на проведено
едно открито съдебно заседание и това, че от представителя по пълномощно
на въззиваемата страна не се е изисквала, нито се е наложила, излизаща от
рамките на обичайното процесуална активност, включително на фона на това,
че жалбоподателят не е бил процесуално представляван, а поставилата
началото на производството жалба, е била от типа “стандартни” за
конкретния жалбоподател, атакуващ често пред Софийски районен съд
издавани му наказателни постановления за нарушения от вида на процесното,
като съставът все пак оценява положените усилия от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна да отговори изчерпателно на доводите
от защитната теза на жалбоподателя, в заключение приемайки да възложи в
тежест на последния заплащането тъкмо на посоченото като размер по-горе
15
юрисконсултско възнаграждение, определено и платимо в полза на
въззиваемата страна.
Именно по изложените доводи в съвкупност, съобразно характера на
настоящото производство, в рамките на правомощията си и на основание
чл.647,ал.4 КЗ вр. чл.63,ал.1,изр.първо,предл.първо, ал.3 и ал.5 ЗАНН -
редакцията преди изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4
СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №****, издадено на
****година от заместник-председател на Комисията за финансов надзор,
ръководещ Управление”*******”, с което на “*****”АД, ЕИК *****, е
наложена “имуществена санкция”, в размер 2 500 /две хиляди и
петстотин/лева, на основание чл.644,ал.2,предл.второ вр. ал.1,т.2 Кодекс за
застраховането, за осъществен състав на административно нарушение по
чл.108,ал.1 Кодекс за застраховането, явяващо се повторно, описано от
фактическа страна в обстоятелствената част на постановлението и в акт
№***/***година за установяване на административно нарушение.
ОСЪЖДА “*****”АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление град София, бул.”****” №..., в процесуалното качество на
жалбоподател, да заплати на КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, в
процесуалното качество на въззиваема страна, направени деловодни разноски
/юрисконсултско възнаграждение/, в размер 90,00 /деветдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГРАД СОФИЯ, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16
17