№ 22
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:М. П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20225000500539 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 531/15.08.2022 г от О. Р.
,представлявана от адв.Л. против решение № 1052/17.07.29022 г. ,постановено
по гр.д.916/21 г. по описа на ОС – Пловдив ,с което жалбоподателят е осъден
да заплати на К. Н. М. обезщетение за неимуществени вреди – значителни и
продължителни болки и страдания в резултат на закрито счупване на горния
ляв край на дясна тибия в размер на 26 000 лв. ,както и обезщетение за
имуществени вред и в размер на 1 769,71 лв. По съображенията ,подборно
изложени във въззивната жалба,жалбоподателят счита решението за
неправилно и незаконосъобразно и заявява искане същото да бъде отменено
и да бъде постановено друго , с което предявените от М. искове бъдат
отхвърлени ,а в условията на евентуалност размера на обезщетението за
неимуществени вреди бъде редуцирано на 1 000 лв.Претендира присъждане
на разноски.
От въззиваемата страна К. Н. М.,представлявана от адв.Д. е постъпил
отговор,с който поддържа ,че обжалваното решение е правилно и заявява
искане същото да бъде потвърдено.Предетнидар присъждане на разноски.
1
Предмет на разглеждане е и частна жалба от К. Н. М. против
определение № 2138/19.09.2022 г. ,постановено по същото дело по реда на
чл.248 от ГПК в частта на присъденото адвокатско възнаграждение за
процесуалния й представител адв.Р. Д..Заявено е искане това определение да
бъде отменено като неправилно и на адв.Д. да бъде присъдено
възнаграждение в посочения в частната жалба размер.По тази частна жалба
отговор от другата страна не е постъпил.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
,предявени от ищцата К. Н. М., ЕГН **********, от с. М., О. Р., област П., ул.
****, със съд. адрес: гр. П., ул. Н. В. ****, чрез адв. Р. Д., срещу О. Р. за
заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от деликт
по чл. 49, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД с цена съответно 1 769,71 лв. и 26 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на деликта, както и направените по
делото разноски.
Ищцата е въвела твърдения ,че на 29.12.2020 г,излизайки от къщата си
на улицата в с. М., паднала в отводнителния канал, минаващ по протежение
на ул. Ш. в същото село. Каналът бил изграден отдавна като преди няколко
години бил ремонтиран и изграден от бетон, но не бил обезопасен нито от
страната на улицата, нито откъм тротоара, широк около 0,80 м, който е
оставен между оградата на къщата и канала. Освен това е твърдяла,че на този
тесен тротоар се намирал и уличен електрически стълб, на който бил поставен
електромера на ищцата, и който го стеснявал още повече. Около стълба
нямало поставени тротоарни плочки като имало наклон от оградата на
къщата към канала. На посочената дата валял дъжд и било мокро,ищцата
отишла до стълба, отворила вратичката на електромера и отстъпвайки леко
назад се подхлъзнала и паднала в отводнителния канал. В резултат на
падането ищцата получила закрита фрактура на горния край на дясната тибия
(голям пищял) и била оперирана като пролежала в У. С. Г. „ от 29.12.2020 г.
до 04.01.2021г. Понататък е твърдяла ,че е заплатила за операцията сумата от
1 570 лв. и допълнително още 34,80 лв. ,заплатила 40 лв. за закупуване на
патерица ,както и закупила медикаменти на обща стойност 106 ,16 лв.В
резултат на понесената травма нормалният й начин на живот се нарушил като
след инцидента и до момента се придвижвала с патерици, а движенията в
десния глезен били ограничени. След инцидента ищцата се нуждаела от
чужда помощ и грижи за хигиената и обслужването си, не можела да излиза
сама, както и да спи, тъй като била измъчвана от болки. Инцидентът
предизвикал у нея стрес, безпокойство, тревожност и депресия, поради което
посетила психиатър и приемала медикаменти, съобразно приложената
рецепта.Освен така твърдяните неимуществени вреди, ищцата претърпяла и
2
имуществени такива -заплатени разходи за операция, за закупуване на
лекарства, медикаменти, патерици и др.
При така изложените факти ищцата е предявила исковете ,предмет на
разглеждане ,считайки ,че служители на ответната община не са изпълнили
задълженията си да обезопасят канала ,както и да отстранят посочената
неравност на тротоарна / наклон от оградата към канала/ ,допуснали са
изграждане на тесен тротоар без плочки ,изпълняващ ролята на единствена
пътека до електромера й,в резултат на което ищцата е получила описаното
травматично увреждане като именно ответната община носи отговорност за
репариране на вредите от него доколкото общината е собственик на тротоара
и го стопанисва ,в което качество има и задължение да го поддържа в
изправно и обезопасено състояние.
Ответникът О. Р. оспорва исковете като е твърдял ,че не е налице
причинно-следствена връзка между претърпения от ищцата инцидент и
имущество, за което О. Р. да е отговорна. Поддържал е, че каналът е изграден
преди повече от 50 г., като са спазени всички нормативни изисквания за това,
а електрическият стълб и поставения върху него електромер не са
собственост на общината, същата няма и нормативно задължение да покрие
всички тротоари в селото с тротоарни плочки.Направил е възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата в размер на 95
%, тъй като подхлъзването не се дължи на отводнителния канал, а на нейното
поведение, което не е било съобразено с конкретните пътни и атмосферни
условия, тъй като тя не е била обута с подходящи за сезона обувки. Имало и
данни за неправомерно миене на колата от ищцата на улицата пред имота й
,което действие е забранено съгласно Наредба № 1 за поддържане и опазване
на обществения ред ,чистотата и общественото имущество ,за организацията
и безопасността на движението на територията на О. Р..Оспорил е
продължителността и интензитета на претърпените от ищцата неимуществени
вреди, описани в исковата молба ,както и акцесорната претенция за лихви,
като е твърдял, че ищцата не е отправяла покана или искане до общината за
заплащане на обезщетение.
Съдът с решението ,предмет на обжалване е приел за безспорно
установено ,че на 29.12.2020 г. ищцата К. М. е паднала в отводнителния канал,
минаващ пред дома й на № ******* в с. М. село, О. Р..Приел е ,че именно
общината има задължение като собственик на общинските
пътища,включващи и тротоарите ,да ги стопанисва с грижата на добър
стопанин ,което не е сторила,поради което е налице бездействие от страна на
общинските служители, натоварени с изграждането и поддръжката им. Това
бездействие е противоправно, тъй като противоречи на законови разпоредби,
и в резултат на него на ищцата са причинени травматични увреждания,
довели до понесени от нея имуществени и неимуществени вреди.От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е приел ,че за
претърпените болки и страдания сумата от 26 000 лв. е адекватно
обезщетение , дължимо от ответната община ,която също така следва да
3
репарира и разходите ,които ищцата е била принудена да направи във връзка
с лечението си , поради и което е уважил предявените искове изцяло като е
присъдил адвокатско възнаграждение на адв-.Д. ,пълномощник на ищцата ,а в
полза на бюджета на съдебната власт – такси и разноски в производството.
По делото е постановено определение № 2138 / 19.09.2022 г. , с което
по искане на адв.Д. на основание чл.248 от ГПК е изменено решението в
частта на присъденото му адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна защита като вместо присъдените 1 415 лв. е постановил присъждане
на сумата от 1 463 лв.
Не е било спорно по делото ,че на 29.12.2020 г. ищцата ,излизайки от
дома си на тротоара на ул.***** в с.М. се е подхлъзнала и паднала в
отводнителния канал ,намиращ се по протежение на улицата. Приетото по
делото заключение на СМЕ ,изготвена от вещото лице д-р Е. Б. установява
,че ищцата е получила увреждане – счупване на дясната голямо пищялна
кост в близкия й край,което увреждане е възможно да е получено при
падането.Това увреждане е причинило трайно затрудняване на движението в
десния крак за повече от 30 дни като възстановителния период трае 6- 8
месеца. Вещото лице установява също така ,че от травмата ищцата
категорично е изпитвала болки,стихващи в хода на оздравяването.В съдебно
заседание същото уточнява ,че се касае за счупване на голям пищял в място
,ангажиращо ставната повърхност на колянната става и единственото
правилно лечение е оперативно като костните фрагменти са фиксирани с
метални инпланти , както е и в настоящия случай ,и тези инпланти все още
се намират на мястото им .Заявява ,че движението в колянната става при
ищцата е ограничено ,но основната функция на крака - ходене , е
възстановена. Посочва ,че на ищцата са изписвани медикаменти –
обезболяващи и противовъзпалителни ,и направените от нея разходи са във
връзка с лечението й.
По делото са разпитани свидетели като св. Т. Х. установява ,че на
датата 29.12.2020 г. чул вик ,излязъл и видял ищцата да е паднала в
отводнителния канал и непознато момиче да и помага да излезе .Установява
,че между оградите на къщите и канала е имало тротоар ,но все още не е
възстановен и не може да се минава като за влизане в къщи се минава по
самото улично платно и пред всяка къща има мост върху канала за достъп .
Установява ,че помогнали на ищцата да излезе от канала и да я качат на
линейката ,която повикали ,че същата била разстроена, плачела от
болка.Понататък посочва ,че на тротоара ,където е станал инцидента имало
плочник преди да се разкопае,но сега в момента липсва плочник,каналът не е
обезопасен ,няма парапет или нещо друго, не е видял ищцата да мие колата си
преди инцидента ,нито е забелязал с какво е обута.
Свидетелката Д. Ч. установява ,че на датата 29.12.2020 г. била да
пазарува и оставила покупки пред дома на ищцата ,която към този момент
била в карантина При тръгване с колата чула писък и видяла М. ,която била
4
паднала в канала ,където свидетелката слезнала да и помогне ,повикали
линейка и отвели ищцата в болница в гр.Пловдив.Не е виждала ищцата да
мие колата си , същата била вкъщи и излезнала след позвъняване да си вземе
покупките.
Разпитан по делото е и свидетеля Н. М. ,съпруг на ищцата ,който
установява ,че след като се прибрала от болницата ищцата била много
разстроена ,плачела и изпитала много трудности и силни болки ,за които
вземала болкоуспокояващи.Около 3- 4 месеца била с патерици , след което
ортопедът преценил ,че вече може да натоварва крака.Приемала и
антидепресанти ,защото в началото изпитвала ужас ,постоянно плачела
,притеснявала се ,че ще осакатее и почти не спяла.Притеснявала се ,че няма
да може да работи ,че ще остани инвалид за цял живот като свидетелят сочи
,че и до настоящия момент не е пълноценна и дейна ,както преди инцидента.
По делото е изслушано и заключение на съдебно – психиатрична
експертиза ,от което е видно ,че понесената от ищцата травма е предизвикала
остра стресова реакция и е свързана с болков синдром.Тази реакция е
продължила дни и е последвана от разстройство на адаптацията с
продължителност няколко месеца ,а психичното й състояние се
характеризирало с тревожност ,плачливост ,промяна на самооценката
,безсъние и други невротични симптоми.Сочи също така,че тревожното
състояние на ищцата е преходно и не е свързано само с понесената травма ,но
и с други обстоятелства от здравен и психологичен характер в семейството –
трудно възстановяване на съпруга й от тежко боледуване ,смъртта на
свекърва й ,промяна в семейната конфигурация. Вещото лице посочва също
така,че до момента на експертизата М. е постигнала емоционално
възстановяване ,започнала е работа и се справя с обичайните си задължения.
Изслушано е и заключение на СТЕ ,изготвено от вещото лице Г. К. във
връзка със състоянието на тротоара и отводнителния канал ,от което се
установява ,че същият е изграден в селото през 1960 г. като част от
отводнителната система на селото ,което и до момента няма изградена
канализация.Към момента действащите нормативи не предвиждат изграждане
на такъв вид съоражение като отводняването се предвижда да стане
посредством дъждоприемни шахти или линейни отводнители в
канализацията .Сочи ,че вероятно състоянието на уличното пространство не е
променено от 1960 г. като пешеходното движение се осигурява от входовете
на имотите към улицата като отводнителния улей е покрит с бетонова
плоча.Уточнила е в тази връзка в с.з-. ,че по принцип всички пешеходни
подстъпи би трябвало да бъдат защитени по някакъв начин ,както и че
движението на пешеходците се осъществява по платното за движение ведно с
автомобилите ,както и че счита ,че пред входната врата на имота каналът е
обезопасен,а по повод монтираното ел.табло на близкия стълб сочи ,че
достъпът е силно затруднен .
По делото са представени и два броя фактури ,установяващи направени
5
разходи от ищцата за операция във връзка с получената травма в общ размер
от 1 604,80 лв. ,а от представения касов бон се установява направен разход за
патерици в размер на 40 лв.
От така установеното от фактическа страна могат да бъдат направени
следните правни изводи : предмет на разглеждане са обективно съединени
искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД. За да бъде
ангажирана гаранционно обезпечителната отговорност на лицата по чл. 49 от
ЗЗД следва да са налице всички елементи от фактическия състав на деликта
по чл.45 от ЗЗД по отношение на лицата ,натоварени с определена
работа.Така в случая е безспорно ,че на 29.12.2020 г. ищцата ,излизайки от
дома си на тротоара на ул.“******** се подхлъзнала и паднала в
отводнителния канал ,минаващ успоредно по протежение на улицата ,в
резултат на което е претърпяла травматично увреждане – счупване на дясната
голямо пищялна кост в близкия й край.От съвкупната преценка от събраните
и анализирани по-горе доказателства се установява ,че тротоарът пред дома
на ищцата е тесен ,липсва плочник ,тротоарът не се ползва за преминаване
като се ползва уличното платно ,а достъпът до входната врата се осъществява
посредством мост над отводнителния канал ,който отводнителен канал е в
състоянието му ,както установява заключението на СТЕ , каквото е било то
към неговото изграждане ,а именно 1960 г., и не е обезопасен по никакъв
начин.
Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 във вр.чл.5 от Закона за
пътищата , общинските пътища са публична общинска собственост, която се
разпростира върху всички основни елементи на пътя, а според легалната
дефиниция на § 1, т. 1 ДР на ЗП, респ. § 6, т. 1 и т. 6 от ДР на ЗДвП, „път“ е
ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на
превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически
изисквания. Съобразно разпоредбата на чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините.Безспорно е ,в светлината на тази нормативна уредба ,че
задължението да ремонтира и поддържа общинските пътища ,включително
тротоарите като елемент от тази инфраструктура е на общината . В
конкретния случай е установено ,че тротоарът ,станал място на инцидента е
тесен ,неизползваем по предназначение и с липса на настилка. Допълнително
по протежение на същия минава отводнителен канал ,който освен ,че
стеснява ширината на тротоара ,не е обезопасен като достъпът до входните
врати на домовете се осъществява посредством бетонен мост над него.При
това положение изводът ,който следва е, че в конкретния случай ответната
община не е изпълнила вмененото и от закона задължение да ремонтира и
6
поддържа общинските пътища ,елемент от които са и тротоарите,в състояние
безопасно и годно за ползването им по предназначение,при което положение
същата носи отговорност за произтеклите от това противоправно бездействие
вреди за ищцата .Неоснователно е оплакването във въззивната жалба ,че
ответната община не носи отговорност дотолкова ,доколкото ищцата е била
на тротоара , за да провери електромера си ,който е изнесен там в табло на
стълб ,находящ се пред дома,което съоражение не е собственост на
общината.Доколкото е безспорен механизмът на осъществяване на инцидента
,а именно подхлъзване на тротоара и падане в отводнителен канал
,задължение за чието поддържане в състояние безопасно и годно за ползване
по предназначение има общината е без значение съоражението ,станало
повод М. да излезе на тротоара чия собственост е.
Събраните доказателства установяват претърпени от ищцата в резултат
на травматичното увреждане болки и страдания – физически болки
,отшумяващи в процеса на оздравяване,обездвижване за повече от 30 дни
,психо емоционално страдания – притеснения ,тревожност ,остра стресова
реакция ,плачливост ,безсъние и други невротични синдроми . Следва да се
има предвид и установеното по делото ,че тревожното състояние на ищцата е
преходно и не е свързано само с понесената травма ,но и с други
обстоятелства от здравен и психологичен характер в семейството – трудно
възстановяване на съпруга й от тежко боледуване ,смъртта на свекърва й
,промяна в семейната конфигурация, както и че към момента ищцата е
емоционално възстановена ,започнала е работа е се справя с обичайните си
задължения.Следва да се отчете и установения по делото период на
възстановяване , и именно 6- 8 месеца.
При така казаното се налага крайният извод ,че са налице условията
на чл.49 във вр.чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за
репариране на понесените от ищцата болки и страдания в резултат на
процесния инцидент ,от който е претърпяла травматични увреждания като
,съобразявайки посочените по-горе критерии за преценка размера на
дължимото обезщетение ,касаещи продължителността и интензитета на
търпяната интервенция в неимуществената й сфера ,съдът намира ,че
обезщетение в размер на 26 000 лв. е адекватна компенсация за
последното.Неоснователно е възражението за съпричиняване от страна на
ищцата ,изразяващо се в несъобразяване с атмосферните и пътни условия
доколкото е била неподходящо обута ,тъй като на първо място такива факти
по делото не се установиха ,и на второ и по съществено място ,без значение
7
от атмосферните условия ищцата има право да ползва пътната
инфраструктура ,поддържането на чиято безопасност и годност да се ползва
по предназначение е задължение на общината.
Като резултат на претърпяната травма ищцата е понесла е
имуществени вреди ,изразяващи се в направени разходи за оперативно
лечение ,патерици и медикаменти ,свързани с лечението ,които разходи се
установяват ,така както са твърдяни ,или в общ размер от 1 769,71г.
Изложеното сочи ,че предявените от М. против О. Р. искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на
основание чл.49 във вр.чл.45 от ЗЗД са основателни в пълните им предявени
размери и следва да бъдат уважени изцяло.
До същите изводи е стигнал първоинстанционният съд с решението
,предмет на обжалване ,поради което като е уважил предявените искове
изцяло е постановил правилно решение ,което следва да бъде потвърдено.
Предмет на въззивно разглеждане е и определение ,постановено по
реда на чл.248 от ГПК , с което съдът е изменил решението в частта на
разноските и като е приел ,че при уважен размер на исковете общо от 27 769
,71 лв., дължимото на адв.Д. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ е в размер на 1 463лв. е коригирал присъдения такъв с
основното решение .Оплакването ,релевирано с частната жалба, против това
определение е ,че дължимото адвокатско възнаграждение е в размер ,различен
от определения от съда ,тъй като предмет на защита са два отделни иска ,а не
една обща искова претенция.Действително предмет за защита са две отделни
искови претенции ,поради което се дължи заплащане на адвокатско
възнаграждение по всяка една от тях .Съобразно Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ,в редакцията й към
приключване на съдебното дирене в първа инстанция адвокатското
възнаграждение е в общ размер на 1 663,88лв.Следователно частната
жалба,разглеждана тук ,се явява основателна и обжалваното определение
следва да бъде отменено като неправилно като се постанови друго , с което се
измени решението в частта на разноските като на адв..Д. бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 1 663,88 лв.
За настоящата инстанция следва на адв.Д. да бъде присъдено
8
възнаграждение в размер на 477 лв. досежно иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди и сумата от 2 730 лв. досежно иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, или общо 3 207 лв.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1052/17.07.2022 г. ,постановено по
гр.д.916/21 г. по описа на ОС – Пловдив .
ОТМЕНЯ определение № 2138/19.09.2022 г. ,постановено по
гр.д.916/21 г. по описа на ОС - Пловдив по реда на чл.248 от ГПК вместо
което ПОСТАНОВИ :
ИЗМЕНЯ решение № 1052 / 17.07.2022 постановено по гр.д.916/21 г.
по описа на ОС – Пловдив в частта на разноските КАТО ВМЕСТО :
„ОСЪЖДА О. Р. - гр. Р., пл. Б. 1, булстат*********, представлявана от Кмета
ПАГ, със съд. адрес: гр. П., ул. Х. К. **** чрез адв. М. Л. - З.а, да заплати на
адв. Р. Д. Д. със сл. адрес: гр. П., ул. Н. В. ****, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1 415 лв. за оказаната от него
безплатна правна защита, съгласно договор от 02.03.2021 г.“ ДА СЕ ЧЕТЕ:
„ОСЪЖДА О. Р. - гр. Р., пл. Б. 1, булстат*********, представлявана от
Кмета ПАГ, със съд. адрес: гр. П., ул. Х. К. **** чрез адв. М. Л. - З.а, да
заплати на адв. Р. Д. Д. със сл. адрес: гр. П., ул. Н. В. ****, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1 663,88 лв. за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА О. Р. - гр. Р., пл. Б. 1, булстат*********, представлявана от
Кмета ПАГ, със съд. адрес: гр. П., ул. Х. К. **** чрез адв. М. Л. - З.а, да
заплати на адв. Р. Д. Д. със сл. адрес: гр. П., ул. Н. В. ****, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 3 207 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба .
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10