№ 20416
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110157798 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане спрямо ответника Ц. А. Ц., ЕГН ********** за следните суми:
4000.00 лева, представляваща частично дължима главница в общ размер от 17 836.62 лева
по Договор за потребителски паричен кредит № 3904610/21.10.2019 г., сключен между Ц. А.
Ц. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (с предишно наименование „Уникредит
Кларима“ АД), ведно със законна лихва от 03.05.2022 г. до изплащане на вземането; 1009.61
лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.02.2021 г. до 23.02.2022 г. и 476.67
лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.02.2021 г. до 26.04.2022 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.05.2022
г. по ч. гр. д. № 23331/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че на 21.10.2019 г. ответникът е сключил с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД Договор за потребителски паричен кредит № 3904610/21.10.2019 г., по
силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 20 461.80 лева. Договорен бил
с годишен лихвен процент в размер на 5.49 %. Посочва, че кредитополучателят се е
задължил да погаси задължението си на 96 месечни анюитетни вноски в срок до 21.10.2027
г., но поради неплащане на две последователни погасителни вноски, на основание чл. 12 от
договора, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като на 23.02.2022 г. на длъжника
било връчено уведомление за предсрочна изискуемост.
Сочи, че на 17.12.2021 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, по
силата на който задължението на ответника Ц. А. Ц., произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит № 3904610/21.10.2019 г. е изкупено от „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД. Твърди, че на 23.02.2022 г. на длъжника е връчено уведомление за извършената
цесия.Към настоящия момент погасяване на задълженията по договора не било
извършено,поради което моли съда да признае за установено по отношение на ответника
1
дължимостта на сумите ,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК .Претендира разноски.
Ответникът Ц. А. Ц. в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за нищожност на
клаузите от договора, отнасящи се до определянето на възнаградителната лихва и
наказателната лихва за забава, като неравноправни, противоречащи на добрите нрави и
нарушаващи разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО. Оспорва да е бил уведомен от банката
за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Възразява срещу вноските по кредите с
настъпил падеж, като се позовава на ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
По допустимостта и предмета на производството:
От приетото ч.гр.д.№23331/2022год. по описа на СРС,65 състав ,се установява,
че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за процесните
суми по чл.410 ГПК № 13052/11.05.2022год. с която в полза на заявителя за присъдени
сумите, предмет на предявения иск. Заповедта е връчена на длъжника ,който в срок е подал
възражение по чл.414 от ГПК, поради което с разпореждане на съда от 09.09.2022 г. и на
основание чл.415, ал.1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените
искове са допустими.
По легитимацията на ищеца:
Въпросът за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички
обективно кумулативно съединени установителни искове, поради което следва да бъде
изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях.
Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил
вземането по договора за потребителски кредит № 3904610/21.10.2019 г., от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД съгласно индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 17.12.2021год., ведно с Приложение № 1 от същата дата, сключен на основание
чл.2.1 от към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.12.2020
г. За да бъде титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор
за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на
прехвърлянето на вземането, т.е. наличието на валиден договор за цесия, както и
уведомяването на длъжника за прехвърлянето.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.12.2020 г. сключен
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в качеството му на цедент, и „ЕОС
Матрикс” ЕООД, в качеството му на цесионер, цедентът е прехвърлил и продал ,заедно със
съпътващите гаранции на цесионера портфолио от необслужвани от длъжниците вземания
за период от над 180 дни просрочие. Процесното вземане е предмет на индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.12.2021 г., видно от
приложение № 1 към него. Извършването на цесията е потвърдено от цедента с
потвърждение.
За да има действие цесията по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, тя
следва да му бъде съобщена надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на уведомяване за
извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът.
2
Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор за извърши посоченото
уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4
ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4
ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето
лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор.
В случая с известие за доставяне /обратна разписка/ ,надлежно подписано от
получател ,ответника Ц. Ц. е получил Уведомление за цесия и Уведомление за предсрочна
изискуемост д-р №3904610 на 23.02.2022год.
Също така представеното от ищеца уведомително писмо към исковата молба,
изходящо от него, в качеството му на цесионер, както и в качеството му на пълномощник на
цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД съгласно пълномощно , е годно да
уведоми длъжника за извършената цесия на процесното вземане. Това писмо е достигнало
до длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК,а именно на 23.02.2022год. ,видно от обратна разписка .
Поради гореизложеното, ищецът доказва материалноправната си легитимация като
кредитор по договора за заем по силата на договор за цесия, за който длъжникът е надлежно
уведомен. Затова подлежат на изследване материалноправните предпоставки за уважаването
на всеки един от предявените установителни искове.
По иска с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД:
За да се уважи иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните
материалноправни предпоставки , а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2.
предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпила предсрочна
изискуемост на вземането за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя, на
която се позовава ищецът; 4. липса на плащане от страна на заемодателя.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на
21.10.2019 г. между ответника и ”УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД – гр. София е
сключен договор за потребителски паричен кредит № 3904610 с предоставена на ответника
сума в размер на 20 360 лв. Заетата сума следва да се върне на 96 месечни погасителни
вноски в размер на 280,71 лв., като датата на първото плащане е 21.11.2019 г., а на
последното – 21.10.2027 г. Страните са договорили годишен лихвен процент 5,49% ,при
плаваща лихва ,като сбор от референтен лихвен процент от 0,09%/едномесечен ОДИ/ и
фиксирана надбавка от 5,40%, а ГПР – 7,44 %. Уговорена е такса за разглеждане на кредита
от 101,80лв. и месечна застрахователна премия от 16,06лв. като общия размер на кредита е
20 461,80лв.,а кредитополучателя се е съгласил да върне 26 948,11лв.
В заключението на вещото лице по назначената от съда ССчЕ е посочено ,че на дата
21.10.2019год. е извършен банков превод с получател банкова сметка ,с титуляр Ц. А. Ц. ,в
размер на 10 002,09лв.,с основание „паричен заем“ като на 21.10.2019год. е бил погасен стар
дълг по предходен договор в размер на 10 357,91лв.Сумата на рефинансираните стари
задължения от 10 357,91лв. и преведената по разплащателната сметка на ответника
10 002,09лв. е в общ размер о т 20 360лв. и формира размера на отпуснатия по процесния
договор кредит,поради което вещото лице е направило извод, че кредита е предоставен,респ.
получен в пълен размер от кредитополучателя.
Ищецът се позовава на настъпила на дата 23.02.2022 г. предсрочна изискуемост на
вземането по договора, предвидена в чл.12, ал.2, б. „а” от Общите условия към договора за
кредит. Съгласно цитираната клауза кредиторът има правото да прекрати едностранно
кредитното правоотношение с потребителя и да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит за предсрочно изискуеми в пълен размер, при допуснато просрочие
3
и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита. Съгласно чл.12,
ал.3 от ОУ в срок от 15 дни от получаването на известието за предсрочна изискуемост,
потребителят следва да изплати на кредитора дължимите суми, в това число главница, лихва
и всички допълнителни разходи. Ищецът претендира посочената предсрочна изискуемост да
е надлежно съобщена на длъжника на 23.02.2022год.
С т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:1.
обективния факт на неплащането и 2. упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора,ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й.
Необходимо е длъжникът (ответник) да е уведомен за предсрочната изискуемост на
вземането по договора за заем, като съдът счита, че това уведомяване в случая е извършено
от ищеца, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
В случая,съгласно заключението на вещото лице по назначената от съда ССчЕ, по
процесния договор за кредит са отчетени просрочия при окончателното погасяване на
вноските,като за периода 21.05.2021год. до 23.02.2022годо. е налице незаплатена просрочена
главница в размер на 1 799,54лв. ,т.е. десет последователни вноски като последното
плащане е до 22.03.2021год.След датата 22.03.2021год. не са налице плащания от длъжника.
Тук следва да бъде взето в предвид ,че според вещото лице ,направило справка при
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ,вноски с падежни дати 21.02.2021год. ,21.03.2021год.
и 21.04.2021год. са били изместени ,като срокът на договора бил удължен с тях ,т.е. с три
месеца.Това т.н. „изместване на срока на договора“ ,във връзка с разсроченото плащане на
трите вноски не влияе на преценката за неизпълнение на задължението за заплащане на
погасителни вноски ,тъй като пак от заключението на вещото лице е видно ,че длъжника е
бил в забава в плащането на девет броя вноски /Приложение № 1 към заключението/
,последната с падеж на 21.02.2022год.
Следователно за кредитора е било налице основанието да обяви всички вземания по
предоставения кредит за предсрочно изискуеми в пълен размер, съгласно чл.12, ал.2, б. „а”
от Общите условия към договора за кредит,поради допуснатото неплащане на две
последователни вноски по кредита ,в случая по девет броя .
Предвид изложените съображения, съдът приема, че кредитът е станал предсрочно
изискуем,защото са били налице основанията ,уговорени между страните за това ,а
действието на тази предсрочна изискуемост е настъпило от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора – 23.02.2022год.,т.е. безспорно преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
4
чл.410 от ГПК пред съда – 06.03.2018год.Уведомяването на длъжника за настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит може да бъде инкорпорирано в
покана за доброволно изпълнение до него или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, стига
волеизявлението на кредитора да е възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо
вземането и задълженото лице,каквото в случая ,според настоящата инстанция е налице.
В настоящото производство ищецът претендира спрямо ответника, в качеството му
на кредитополучател сумата от 4 000лв.,представляваща част от неплатените главници
,които възлизат на общо сумата от 17 836,62лв.Тъй като се установява дължимостта на
цялата предсрочно изискуема главница ,то основателна е и частичната претенция за
4 000лв.
Като законна последица от уважаване на иска с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за
главницата в размер на 4000 лв., ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.05.2022 г., до окончателното й изплащане.
По иска с правна квалификация чл. 240, ал.2 ЗЗД
За уважаване на иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се установят
следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно
сключен договор за заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва; 3.
настъпил падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на
плащане от страна на заемодателя.
По делото се установи наличието на валидно облигационно правоотношение между
ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД по договор за потребителски
паричен кредит № 3904610/21.10.2019 г. Страните са договорили годишен лихвен процент
от 5,49% ,при плаваща лихва ,като сбор от референтен лихвен процент от
0,09%/едномесечен ОДИ/ и фиксирана надбавка от 5,40%.
Ответникът по делото е направил възражение ,че тази клауза на процесния договор е
нищожна ,тъй като уговорената договорна лихва надхвърля установената в ЗЗП,както и че
клаузите не са уговорени индивидуално ,а при общи условия е неоснователно.
В чл.6 от ОУ е предвидено ,че потребителят дължи плаваща лихва ,начислена върху
главницата ,съобразно приложимия към съответния период променлив годишен лихвен
процент ,по методика за определяне на плаващата лихва ,заложена в ОУ ,която не подлежи
на едностранна промяна.ГЛП се състои от два компонента - референтен лихвен процент
+фиксирана надбавка.Променливия РЛП представлява осреднен депозитен индекс /ОДИ/,
изчисляван от "УКФ" ЕАД на база лихвената статистика на БНБ с конкретно посочена
таблица от нея, публикувана на интернет страницата на БНБ. Посочен е начина по който се
изчислява като средно претеглен лихвен процент по целия обем на левови депозити на
сектори Нефинансови предприятия и Домакинства в банковата система в България. Указано,
че посочената методика за изчисление е публикувана на интернет страницата на "УКФ"
ЕАД. Указано е че актуалната стойностна ОДИ се публикува на интернет страницата на
кредитодателя в първия работен ден на всеки календарен месец.
Договорна клауза е неравноправна, когато не е индивидуално уговорена, сключена е
в нарушение на принципа за добросъвестност и създава съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните и като резултат е във вреда на
потребителя. Съобразно константната практика на касационния съд приложното поле на
изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП изисква изменението на цената да се дължи на
външни причини, които не зависят от волята на търговеца или доставчика на финансови
5
услуги и са породени от въздействието на свободния пазар и/или от акт на държавен
регулатор. В тези хипотези се приема, че търговецът/доставчикът на финансови услуги не
може да се счита недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Другото изискване е договорните клаузи да
бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, а потребителят предварително да е
получил конкретна информация от какви фактори ще зависи промяната на цената на
предоставената финансова услуга. Във формираната постоянна практика е прието, че
уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна
промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор
основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства,
които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата
дефиниция на чл. 143 от ЗЗП. Конкретно по отношение на банковия кредит, уговорената
неиндивидуално в договора за кредит възможност банката едностранно да увеличава
първоначално уговорения размер на базовия лихвен процент при липса на клаузи,
съдържащи ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да се
променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност,
поради което по отношение на тази клауза изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП е
неприложимо.
В настоящия договор и общите условия към него, съдът намира, че промяната на
РЛП се извършва едностранно от кредитодателя, но при настъпване на конкретни обективни
факти, извън неговата преценка, каквато е лихвената статистика на БНБ, публикувана
ежемесечно от централната банка, като е посочена конкретната таблица, от която се вземат
данните. Посочена е методиката за изчисление - като средно претеглен лихвен процент по
целия обем на левови депозити на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства в
банковата система в България. Налична е и разписана Методика с ясна формула и посочване
в нея на данните, необходими за изчислението и. Действително самото изчисление изисква
знания, каквито средният потребител е възможно да няма за да го направи сам, но изходните
данни за изчислението, даващи основание за промяната му, както и формулата, по която се
извършва промяната, са извън субективната преценка на кредитодателя, и информацията за
тях е достъпна за средния потребител. На следващо място следва да се отбележи че не
всяка промяна на обявения ОДИ води до промяна на РЛП, а само ако тази промяна
представлява изменение с повече от 0. 25 процентни пункта спрямо действащия към
момента на промяната негов процент, което е изрично разписано в чл. 6, ал. 2 от общите
условия към договора.
Ето защо съдът счита,че в случая са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.9 и т.9а вр.
чл.33а от ЗПК,поради което не е налице неравноправна клауза,по смисъла на чл.143,т.10 от
ЗЗП тъй като не е налице уговорка ,съгласно която едностранно да се променят условията
по договора въз основа на непредвидено основание.
Размерът на претендираната възнаградителна лихва се установява от заключението
на вещото лице по ССчЕ, а именно – 1 239,92лв., дължима за периода от 21.02.2021год. до
23.02.2022год.
Доколкото както се посочи по-горе, е настъпил падежът на претендираните
погасителни вноски, които включват както главница, така и договорна лихва, то искът за
признаване за установена дължимостта на това акцесорно вземането, следва да се уважи до
пълния предявен размер от 1009,61лв.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ищецът претендира
обезщетение за забава в размер на 476,67 лв. /за претендираната главница /за периода от
21.02.2021год. до 26.04.2022год.Доколкото съдът прие, че кредитът е обявен надлежно за
6
предсрочно изискуем, то и обезщетение за забава е дължимо за претендирания период.
За установяване на размера на дължимото обезщетение съдът е изслушано
заключението на ССчЕ, като вещото лице в съдебно заседание уточнява , че обезщетението
за забава възлиза за периода от 21.02.2021год. до 26.04.2022год.,вкл. възлиза на 410,53лв.
като са съобразени направените частични плащания преди цедиране на вземането.Съгласно
заключението ,приложения лихвен процент за изчисляване на обезщетението за забава е в
размер на законната лихва.
Следователно претенцията на ищеца е основателна до размера от 410,53лв. ,за
периода 21.02.2021гад. да 26.04.2022год.,а до пълния предявен размер от 476,67лв. следва да
бъде отхвърлена.
Не е основателно възражението на ответника ,че с договора за кредит са
начислявани неустойки ,тъй като съгласно чл.12,ал.1 от ОУ ,кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва ,разделена на 365 дни ,за всеки
ден на забава ,изчислена върху просрочената главница ,което съответства на разпоредбата
на чл.33 от ЗПК ,съгласно която при забава на потребителя на дължимите от него плащания
по кредита, кредиторът има право на обезщетение за забава ,което не може да надвишава
законната лихва.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни ,като съдът следва
да определи и отговорността за разноските ,направени и в заповедното производство.
Ищецът е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК като претендира такива
в настоящото и заповедното производство.
В заповедното производство същия е доказал разноски в общ размер от 249,07лв. ,от
които д.т. в размер на 69,07лв. и 180лв. адвокатски хонорар.Съобразно уважената част от
вземанията му се дължат разноски в размер на 246,07лв.
В исковото производство ищецът претендира внесената по делото д.т. от 109,73лв. и
депозит за вещо лице от 350лв.
Предвид уважената част от исковете на ищеца се следват разноски от 454,18лв.
От страна на ответника не са претендирани и доказани разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц. А. Ц. ,ЕГН :
********** с адрес в гр.София,ж.к.“Дружба“ 2,бл.509,вх.А,ет.3,ап.9 дължи на „ЕОС
Матрикс” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к.“Малинова долина“ ,ул.“Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, по предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр.
чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на
4000.00 лева, представляваща частично дължима главница в общ размер от 17 836.62 лева
по Договор за потребителски паричен кредит № 3904610/21.10.2019 г., сключен между Ц. А.
Ц. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (с предишно наименование „Уникредит
Кларима“ АД), ведно със законна лихва от 03.05.2022 г. до изплащане на вземането;сумата в
размер на 1009.61 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.02.2021 г. до
23.02.2022 г. и сумата в размер на 410,53 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 21.02.2021 г. до 26.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 11.05.2022 г. по ч. гр. д. № 23331/2022 г. по описа на СРС, 65
състав като
7
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕОС Матрикс” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к.“Малинова долина“ ,ул.“Рачо Петков – Казанджията“ №
4-6 срещу Ц. А. Ц. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Дружба“
2,бл.509,вх.А,ет.3,ап.9 положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК вр. чл.86 от
ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД за разликата от уважения размер от 410,53лв. до пълния предявен
размер от 476,67 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.02.2021 г. до
26.04.2022 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 11.05.2022 г. по ч. гр. д. № 23331/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА Ц. А. Ц. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Дружба“
2,бл.509,вх.А,ет.3,ап.9 да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к.“Малинова долина“ ,ул.“Рачо Петков – Казанджията“ №
4-6 ,на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 454,18лв. ,представляваща съдебно
деловодни разноски за исковото производство, както и сумата от 246,07лв. ,представляваща
съдебно деловодни разноски за заповедното производство,съобразно уважената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8