№ 80
гр. Велико Търново, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214000500518 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и следващите
от ГПК, във връзка с чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД.
С Решение № 434/ 29.10.2021 г., постановено по гр.д. № 652/ 2020 г. по
описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ
ответника М. С. Г., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, да заплати на
ищцата М. Г. М., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, сумата 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди
вследствие извършено от ответника престъпление по чл. 115 от НК, с което е
причинена смъртта на братът на ищцата К. Г. М., за което е налице влязла в
сила присъда по н.о.х.д. № 174/ 2019 г. по описа на Великотърновския
Окръжен съд, ведно със законната лихва, считано от 3-07.2018 г. до
окончателното плащане; ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата над 20 000 лева до
пълния предявен размер от 120 000 лева, или за сумата 100 000 лева, като
неоснователен и недоказан; ОСЪДИЛ е ответника да заплати по сметка на
Великотърновския Окръжен съд: сумата 800 лева, представляваща държавна
1
такса върху уважения иск; сумата 250 лева, представляваща направени по
делото разноски за възнаграждение на вещо лице, както и сумата 5 лева, в
случай на служебно издаване Изпълнителен лист за събиране на държавно
вземане.
Недоволна от постановеното Решение в отхвърлителната му част, с
която исковата претенция е отхвърлена за разликата над 20 000 лева до
пълния предявен размер от 120 000 лева, или за сумата 100 000 лева, ищцата
М. Г. М., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, чрез назначеният й от съда
по реда на ЗПП адвокат М.С. от АК – гр. Велико Търново, е подала въззивна
жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част.
Навежда се довод за съществено нарушение на процесуалните правила.
Твърди се, че съдът не е отчел, в мотивите на решението си, показанията на
свидетелката Р. И. и е направил необоснован извод, че пострадалият М. почти
не е искал да общува с близките си, изхождайки от показанията на свидетеля
И. М., като са изложени съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд
да постанови Решение, с което да отмени решението, в обжалваната му
отхвърлителна част, като уважи изцяло иска.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
не е подала отговор на жалбата.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страната,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
съдебния акт, в обжалваната част, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.
№ 6517/ 10.09.2020 г., от ищцата М. Г. М., ЕГН **********, от гр. Велико
Търново, срещу ответника М. С. Г., ЕГН **********, от гр. Велико Търново,
понастоящем в Затвора в гр. Ловеч. В исковата молба ищцата твърди, че
29.07.2018 г. ответникът прострелял братът на ищцата К. Г. М., ЕГН
**********, вследствие на което пострадалият починал. с Присъда на ВтОС,
наложена му по н.о.х.д. № 174/ 2019 г. по описа на съда, влязла в сила,
ответникът е признат за виновен и му е наложена наказание „Лишаване от
свобода“, което той изтърпява в затвора. Ищцата твърди, че е преживяла
2
изключително тежко смъртта на брат си, тъй като били много близки. Той й
давал морална опора, която може да даде един мъж. Негативните
преживявания, свързани с неговата загуба все още не са преминали.
Претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на брат си ищцата
оценява на сумата 120 000 лева, която главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 29.07.2018 г. до окончателното й изплащане ищцата
претендира от ответника.
Пред Великотърновския Окръжен съд е образувано гр.д. № 652/ 2020 г.
по описа на съда.
В о.с.з. на 04.02.2021 г. назначеният от съда по реда на ЗПП адвокат
М.С. е заявила, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото
на делото адвокат С. е поискала от съда да уважи иска с доводи за неговата
основателност.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска по отношение
на претендирания размер. В пледоарията си по съществото на делото
процесуалният представител на ответника – адвокат Д. от АК – гр. Велико
Търново, е изложил доводи за неоснователност на иска и е поискал от съда да
го отхвърли изцяло.
От фактическа страна се установява следното:
От приложеното н.о.х.д. № 174/ 2019 г. по описа на Великотърновския
Окръжен съд се установява, че с влязла в сила на 06.11.2019 г. Присъда № 96/
21.10.2019 г. наказателният съд е признал М. С. Г. за виновен в това, че на
29.06.2018 г. в гр. Велико Търново умишлено умъртвил К. Г. М. чрез
използване на пистолет, като му е наложил наказание „Лишаване от свобода“
за срок от шест години.
По искане на ищцата съдът е допуснал извършването на съдебно –
психологическа експертиза /СПЕ/. Вещото лице Д. М. П. е отговорила в
заключението си на поставената й задача, като в о.с.з. е заявила, че подържа
заключението си и е дала обяснения по него. Страните не са задали въпроси,
не са оспорили заключението и то е било прието от съда.
До разпит са били допуснати двама свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до
следните правни изводи:
3
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно, в
обжалваната част.
За да се уважи иска за непозволено увреждане следва да са налице
предпоставките от сложния фактически състав на деликта.
В случая е налице влязла в сила присъда, с която деликвентът е бил
признат за виновен за смъртта на пострадалия брат на ищцата, като съгласно
чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Следователно, налице е виновно и противоправно
деяние, намиращо се в причинна връзка със смъртта на К. Г. М. – брат на
ищцата, за която отговорност носи деликвента М. С. Г., поради което
въззивният съд приема наличието на всички предпоставки от ФС на
непозволеното увреждане.
Не е било спорно, че ищцата е сестра на пострадалия К. Г. М.. В това
си качество тя следва да установи, че в резултат на смъртта на брат й са й
причинени неимуществени вреди.
В тази връзка по делото са събрани доказателства – разпитани са били
двама свидетели, допуснато е извършването на СПЕ.
Свидетелката Р. И. – дъщеря на ищцата посочва, че последните четири
години майка й и вуйчо й били в много добри отношения – виждали се
редовно, ищцата перяла дрехите на брат си, готвела му, той идвал при тях да
се храни, да се къпе, няколко пъти спал в къщи. Имало периоди от време,
когато били скарани заради имоти, къщи, но преодолели това. След
инцидента ищцата ходела в болницата при брат си, грижела се за него. След
неговата смърт ищцата изпадала в нервни кризи, плачела непрекъснато, не е
същата. В отговор на въпрос на съда заявява, че вуйчо й живеел сам, нямал
семейство, деца, живеел по квартири както и че свидетелката му плащала
наема.
Свидетелят И. М. заявява, че през 2014 г.-2015 г. живели заедно с
пострадалия пет-шест месеца, спели в една стаичка без врата до
„Булгарплод“, събирали хартия и желязо по кошовете и ги предавали за пари.
Били големи приятели. Пострадалият забранявал да се говори за семейството
му, казвал „аз съм единак, нямам баща, майка, сам съм си“. Не давал да се
4
говори на тази тема.
В заключението си вещото лице посочва, че ищцата е преживяла
емоционална травма в резултат смъртта на брат си и е развила траурна
реакция на скръб при смърт на близък човек, към момента се разстройва като
се спомене за събитието, като в личностния й профил се установява висока
невротизация на личността.
От така събраните доказателства се установява, че между ищцата и
нейния брат са съществували близки отношения, независимо от известен
период от време, през който те не са общували във връзка със спорове
относно продажбата на наследствен апартамент от брата. Ищцата и брат й са
се срещали редовно, на определени места, споделяли са помежду си, ищцата е
готвела, прала е дрехите на брат си, той се е къпал и от време на време е
нощувал при ищцата, като й помагал за гледането на децата. Тези
обстоятелства се установяват от разпита на свидетелката Р. И., като
въззивният съд кредитира показанията й като обективни, независимо от
родствената връзка, защото те съответстват на споделеното от ищцата пред
вещото лице – психолог и отразено в заключението, както и от СПЕ.
При тези данни въззивният съд намира, че между ищцата и нейния
брат са съществували отношение на взаимна привързаност и обич – нормални
за такава родствена връзка, като показанията на свидетеля И. М. не
разколебават този извод на въззивния съд, защото касаят един период от
няколко месеца през 2014 г.-2015 г., като нежеланието на К. Г. М. да сподели
нещо за сестра си не означава непременно, че той не е общувал с нея и децата
й.
По изложените съображения въззивният съд приема, че ищцата е
претърпяла болки и страдания от смъртта на брат си, които представляват
неимуществени вреди и следва да бъдат обезщетени, като справедливият
размер на обезщетението е 20 000 лева, за която сума искът следва да се
уважи, ведно със законната лихва, считано от датата на смъртта – 30.07.2018
г. до окончателното изплащане на главницата. В останалата част, за разликата
над 20 000 лева до претендираните 120 000 лева, или за сумата 100 000 лева
искът е неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли.
До същия правен извод е достигнал и първостепенния съд, поради
което решението, в обжалваната отхвърлителна част, следва да се потвърди, а
5
подадената въззивна жалба – да се остави без уважение.
С оглед този изход на делото и липсата на искане от страна на
въззиваемия, въззивният съд не присъжда разноски.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 434/ 29.10.2021 г., постановено по гр.д.
№ 652/ 2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, в обжалваната
част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6