Р Е Ш
Е Н И Е
№ 620
гр. Бургас, 17.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 486 по описа на РС - Бургас за
2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Н.В.П., ЕГН **********
срещу наказателно постановление № 17-0769-004219 от 01.11.2017 г., издадено от началник
Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя
на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП
за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят оспорва изложените в АУАН и НП факти.
Твърди, че проверката не е била извършена в същински градски условия, а в
извънградска среда. Сочи, че участъкът не е бил сигнализиран с преносим пътен
знак Е 24. Оспорва годността на техническото средство измерило скоростта на
движение. Счита, че към датата на съставяне на АУАН е изтекъл 3-месечният срок
от констатиране на нарушението. С тези доводи моли наказателното постановление
да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява,
представлява се от адв. П. и адв. М.. Поддържат жалбата.
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас
сектор „Пътна полиция”, редовно уведомени, не изпращат представител. В
съпроводителното писмо към преписката вземат становище жалбата да бъде оставена
без последствия и наложеното наказание на жалбоподателя да бъде
потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията,
изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 21.02.2017 г. около 11:11 часа, в гр. Бургас, ПП I – 6 км.495 в посока от КПП – 1 към кв. „Пети километър”
жалбоподателят управлявал собственият си лек автомобил марка „Ауди А8” с рег. №
******* с наказуема скорост от 105 км/ч при максимално разрешена скорост за
движение в населено място до 50 км/ч или с 55 км/ч над разрешената скорост.
Скоростта е била засечена с автоматизирано техническо средство със заснет клип
№8581. При извършена справка жалбоподателят бил установен като собственик на
автомобила, поради което му била предоставена декларация за попълване на
информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП. На 13.06.2017 г.
жалбоподателят декларирал, че към момента на извършване на нарушението
автомобилът е бил управляван лично от него. По тази причина с оглед
установеното нарушение по ЗДвП на жалбоподателя в качеството на водач, който е
извършил нарушението бил съставен на 27.06.2017 г. АУАН, а впоследствие било
издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото
производство.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства:
акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление,
свидетелските показания на актосъставителя П., декларация по чл. 188 ЗДвП, справка
за собственост на МПС, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, протокол
от проверка на мобилна система за видеоконтрол, протокол за използване
на автоматизирано техническо средство, клип № 8581, клип № 8560 на поставен
пътен знак Е24, заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните
работи.
Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти. Показанията на актосъставителя П. изцяло се
подкрепят от събраните писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган (заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи) в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. На
първо място изцяло е спазена от АНО разпоредбата на чл. 42 ЗАНН при съставяне
на АУАН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено
са описани в пълна степен. Деянието е подробно описано, а именно управление на
МПС с превишена скорост от 105 км/ч при наличие на разрешена 50 км/ч в населени
места. Както в АУАН, така и в НП е на лице пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Неоснователно е възражението в жалбата
за допуснатото съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, а
именно, че е съставен извън предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен срок. От
доказателствата по делото се установява, че нарушението е било установено от
мобилна система за видео наблюдение, при което след обработка на заснетите
материали се е извършила справка за собственост на автомобила. След като е било
установено, че жалбоподателят е собственик на процесния автомобил му е била
изпратена да попълни декларация по чл. 188 ЗДвП, за да посочи кой е управлявал
автомобила на датата и часа на нарушението. Видно от приложена по делото
декларация по чл. 188 ЗДвП същата е била попълнена от жалбоподателя на
13.06.2017 г., от която дата водачът - нарушител се счита установен за
контролните органи. Следователно от тази дата (13.06.2017 г. ) е започнал да
тече предвиденият в чл. 34, ал. 1 ЗАНН 3-месечен срок за съставяне на АУАН.
АУАН срещу жалбоподателя е бил съставен на 27.06.2017 г., т.е. спазен е
предвиденият давностен срок в чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП,
изразяващо се в превишаване на разрешената скорост от 50 км/ч за движение по пътищата в населени
места, по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка съдът не
споделя възражението на жалбоподателя, че участъкът представлява извънградска
среда. От представена по делото от Община Бургас схема на пътните знаци (л.33,
л.34,), поставени на процесния участък се установява, че по път ПП I – 6 „Бургас – София” в участъка „КПП – 1 – Пети километър”
няма поставен пътен знак В26, който да разрешава максимална скорост, различна
от установената за населено място, а именно 50 км/ч. Видно от схемата такъв
знак (В26), който разрешава движение с максимално допустима скорост 90 км/ч, е
поставен доста след мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението
(км. 495). След като мястото на извършване на нарушението не попада в обхвата
на пътен знак В26, спрямо него приложение намира общото правило, въведено в чл.
21, ал. 1 ЗДвП за населени места, а именно забрана да се превишава 50 км/ч.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Жалбоподателят е декларирал, че в деня и часа на нарушението лично той е управлявал процесния лек автомобил.
От събраните по делото доказателства по категоричен и
несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е
управлявал на 21.02.2017 г. около 11:11 часа, в гр. Бургас, ПП I – 6 км.495 в посока от КПП – 1 към кв. „Пети километър” лек
автомобил марка „Ауди А8” с рег. № *******, с наказуема скорост 105 км/ч при
разрешена скорост за движение до 50 км/ч. Скоростта е била установена с мобилна
система за видеоконтрол, за чиято изправност по делото са представени писмени доказателства
(удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л.15) и протокол от
проверка на мобилна система за видеоконтрол (л.13). В тази връзка съдът намира
за неоснователно възражението за неизправност на техническото средство за
измерване на скоростта. Отделно от това видно от представен клип № 8560
участъкът е бил сигнализиран с пътен знак Е 24, указващ, че се извършва видео
наблюдение, съгласно действащата към момента на нарушението правна уредба (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата отм. 2018 г.)
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1,
т. 6 ЗДвП към датата на деянието (21.02.2017 г.) предвижда за превишаване над 50 km/h налагане на
наказание глоба
700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. На жалбоподателя е била
наложена глоба в размер на 750 лева при правилно изчисляване от страна на
наказващия орган на превишените километри, както и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се управлява МПС за
срок от три месеца. Размерът на наказанията е фиксиран от законодателя, поради
което съдът не може да ги измени. Съдът счита, че с така наложените наказания ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление като
законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0769-004219 от
01.11.2017 г., издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна
полиция”, с което на Н.В.П., ЕГН **********
на основание чл. 182, ал. 1, т. 6
ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала: /п/
КС