Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, ………….. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ВТОРИ състав, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
Председател: В. ЧОЛАКОВА
при секретаря
Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията В. Чолакова адм.
дело № 9 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.54,ал.6 от Закона за
кадастъра и имотния регистър.
Образувано е
по подадена жалба от Р.К.Т., ЕГН **********, с адрес *** подадена чрез адв.
Кънчев - ВАК против Заповед № 18-11081/02.11.2021 г., издадена от началника на
СГКК- Варна. Жалбоподателят навежда основанието за обжалване съгласно чл. 146
т. 4 от АПК, а именно че заповедта е постановена в противоречие на материалния
закон, като допълнителни доводи са наведени в молба с. д. № 1040 от 24.01.2022
г. Счита, че не са били налице основания за спиране. Поддържа жалбата чрез
процесуален представител и претендира сторените разноски.
Ответникът Началникът на СГКК-Варна – редовно
призован, не се явява представител.
Заинтересованата страна В.Г.Г. – редовно
призована, не се явява, не се представлява.
Заинтересованата страна С.С.Д. – редовно
призована, не се явява, не се представлява. Поддържа становище за
неоснователност на жалбата в представени писмени бележки чрез адв. В..
Претендира сторените разноски
Заинтересованата страна К.Г.М. – редовно
призована, не се явява, не се представлява. Поддържа становище за
неоснователност на жалбата в представени писмени бележки чрез адв. В..
Претендира сторените разноски
Заинтересованата страна П.Д.П. – редовно
призована, не се явява, не се представлява.
Заинтересованата страна Г.Р.П. – редовно
призована, не се явява, не се представлява.
Заинтересованата страна Р.Т.И. - редовно
призована, не се явява. Представлява се от адв. И., която оспорва жалбата и
претендира сторените разноски
По допустимостта на жалбите:
Жалбата е допустима като подадена в срока по
чл.149,ал.1 от АПК , срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, и
при установен правен интерес за водене на делото.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК,
Административният съд приема за установено следното:
По валидността на акта:
Оспорената заповед е издадена
по заявление с вх.№ 01-497581/07.09.2021 г. Подадено от Р.К.Т. по реда на чл.54
от ЗКИР. Поискано е изменение в границите на ПИ 10135.5504.102, ПИ
10135.5504.103, ПИ 10135.5504.109 и ПИ 10135.5504110 с цел коректното
отразяване на западната и северната граница на ПИ 10135.5504.102, съгласно
проект за изменение избаротен от превоспособно лице по ЗКИР, геодезически
измервания и документ за собственост. В хода на административното производство
са уведомени всички заинтересовани лица.
Процесната заповед е издадена
при отсъствието на диспозитив формиращ волята на решаващият орган при
разглеждане на заявлението на жалбоподателя /съдържание на л.101-103 от адм. преписка/.
Съдът е изискал повторно акта и той е представен със същото съдържане. При така
формираната воля /липса на воля/ не станва ясно дали адм. орган е спрял
производството по заявлените или е постановил изричен отказ за изменението на
КК и КР.
Посоченото е изключително съществено нарушение на
процесуалните правила, което води до неяснота на волеизявлението на
административният орган за това - за кой имот с кои граници и площ е обявен търга.
Според правната доктрина незаконосъобразността има
две проявни форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до
валидността на административното волеизявление. При нищожните актове
допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент.
Поради изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до
недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е
съществувал в правната действителност. Ето защо, в административното право е
въведен принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта
във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се
подава без ограничения във времето (арг. от чл. 149, ал.
5 АПК). Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания
за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са
възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.
146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Или,
нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда целените правните последици.
Съществените нарушения на административно-производствените правила , каквито се
установиха в настоящия случай, са толкова значими, че нарушението е довело до
липса на волеизявление. Издаването на акт с неясен диспозитив води до нищожност
на акта тъй като не може да породи целените правни последици. Поради
обстоятелството, че е констатиран най-съществен порок в обжалвания акт, съдът
не намира за необходимо да излага мотиви по отношение на неговата материална
законосъобразност.
При този изход на спора и предвид направеното
искане съдът намира, че на основание чл.161 от ДОПК на жалбоподателя следва да
се присъдят сторените по делото разноски . С оглед
изхода на делото и на основание чл. 173, ал.1
от АПК в тежест на ответната страна следва да се присъдят
направените деловодни разноски от жалбоподателя. Претендира се само адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 36, ал. 1
от Закона за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд. Според втората
алинея на същия текст, размерът на възнаграждението се определя с
договор между адвоката и клиента. Отношенията между адвокат и клиент се уреждат
от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските
колегии в страната под формата на кочани. Тези кочани са номерирани и
всеки договор има номер. В този си вид те отговарят на
изискванията на Закона за счетоводството. На практика този документ играе
ролята на фактура, тъй като съдържа всички изискуеми реквизити по Закона за
счетоводството и по същество е първичен счетоводен документ. Представеният договор за правна
защита отговаря на тези изисквания,
поради което следва да се присъди възнаграждение по реда на чл.38,ал.1,т.3 от
ЗА във връзка с чл.8,ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на 500,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по жалба на Р.К.Т., ЕГН **********,
с адрес *** Заповед № 18-11081/02.11.2021 г., издадена от началника на СГКК-
Варна
ОСЪЖДА СГКК- Варна да плати
в полза на адвокат К.И.И. адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 /
петстотин/ лева .
ВРЪЩА
адм. преписка на началника на СГКК-Варна за произнасяне по заявление с
вх.№ 01-497581/07.09.2021 г. подадено от Р.К.Т. по реда на чл.54 от ЗКИР, в
законоустановените срокове , с валиден и законосъобразен административен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд, в 14–дневен срок от съобщението до
страните.
Административен съдия: