Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
гр. София, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-В въззивен
състав, в открито заседание, проведено на шестнадесети март две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Н. ДИМОВ
Членове: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия ТЕОДОРА И.
при участието на секретаря Цветелина
Пецева разгледа докладваното от мл. съдия Теодора И. въззивно гражданско дело № 15187 по описа на съда за 2019
година.
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби, подадени от ответниците по иска Д.Н.К., Л.Й.К., Н.Е.К. и Е.Н.К. срещу решение № 442273 от 02.07.2018 г. по гр.д. № 43224/2016 г. на СРС, ГО, 40 състав, с което е уважен предявеният от Й.И.П., Р.И.П., Н.И.К., Ю.В.П., В.С.С., В.И.Д.-К., Л.Ч.А., К.Х.П., М. Н.А. и Л.В.В. против Д.Н.К., Л.Й.К., Н.Е.К. и Е.Н.К. иск с правно основание чл. 109 ЗС и ответниците са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците, като собственици на самостоятелни обекти в сграда – етажна собственост, намираща се в гр. София, ул. „********, да упражняват правото си на собственост върху общите части на сградата, като им осигурят достъп до покривната тераса на сградата и премахнат поставеното на терасата барбекю.
С въззивните жалби се поддържа недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като е постановено без участието на всички етажни собственици – задължителни необходими другари. Твърди се, че доколкото ищците търсят защита на твърдени от тях права на съсобственост на общи части от сграда в режим на етажна собственост, а ответниците са повдигнали спор за статута на тези части като общи, участието на всички етажни собственици на отделни самостоятелни обекти в сградата е било задължително и неконституирането им е довело до недопустимост на обжалвания акт. Като основание за недопустимост на първоинстанционното решение се сочи и постановяването му по нередовна искова молба, тъй като не са конкретизирани действията на всеки един от ответниците, с които се препятства упражняване правото на собственост на ищците. При условията на евентуалност се поддържа неправилност на решението поради постановяването му при съществени процесуални нарушения - на чл. 127, ал. 1, т. 4, чл. 7 и чл. 172 ГПК, поради необоснованост на фактическите изводи на съда, според които всеки от ответниците, самостоятелно, е извършвал действия, с които неоснователно е попречил на ищците да упражняват правото си на собственост върху процесната обща част на сградата. Иска се обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, евентуално – отмяна на също и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
С отговорите на въззивните жалби, подадени от ищците, чрез адв. Б.С., се поддържа допустимост и правилност на обжалваното решение. Твърди се, че съгласно практиката на ВКС искът по чл. 109 ЗС, за преустановяване на противоправно действие и/или бездействие по отношение на общи части на сграда – етажна собственост, не е необходимо да бъде предявяван от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, а това право може да се упражни от всеки етажен собственик. Твърди се, че нарушенията на всеки от ответниците са конкретизирани – всеки от тях има достъп до покривната тераса (само ответниците имат ключ за врата към същата) и я ползва, без да предоставя достъп до терасата и на останалите собственици. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната
жалба, прие следното:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Неоснователно е възражението на ответниците за недопустимост на решението поради
постановяването му без участие на всички етажни собственици като задължителни
необходими другари.
Негаторният иск,
като иск за защита на собствеността, предоставя на собственика
или носителя на ограниченото вещно право правна защита на притежаваните от него
вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие над
обекта на правото на собственост, което пречи, ограничава или смущава допустимото
пълноценно и спокойно ползване на вещта според нейното предназначение, без да
отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.
Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху
вещта, но не и правото на собственост върху имота на ищеца, правото
на собственост върху имота на ответника или правото на съсобственост на ищеца и
ответника върху общите части на сградата – етажна собственост. Правото на
собственост върху имота на ищеца има значение за основателността на негаторния иск, но то остава вън от предмета на делото (по него
съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални
правоотношения) и по него не се формира сила на пресъдено
нещо. В този смисъл са разясненията, дадени с ТР № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. №
4/2015 г. на ВКС, ОСГК. Предвид изложеното не е нито необходимо, а още
по-малко – задължително участието в производството по иск по чл. 109 ЗС,
предявен от етажен собственик срещу друг етажен собственик за защита на правото
му да ползва по предназначението им общи части от сградата, включително и
когато етажният собственик – ответник прави възражение, че съответната реална
част от сградата в режим на етажна собственост не е обща част по смисъла на чл.
38 ЗС. Това е така, защото и в този случай решение по чл. 109 ЗС няма да
формира сила на пресъдено нещо по въпроса за
собствеността. А разрешаването на този спор би могло да стане с предявяването
на иск за собственост (установителен или осъдителен),
но не и с иска по чл. 109 ЗС.
Горният извод следва и от
обстоятелството, че не може правото на защита на етажен собственик чрез
предявяване на иск по чл. 109 ЗС да зависи от волята на друг собственик на обект
в сградата, още повече, че е възможно с конкретните действия ответникът да пречи
само на ищеца да ползва общите части по предназначението им, не и на останалите
етажни собственици.
Цитираната от въззивниците
практика на ВКС е неотносима към настоящия спор, тъй
като посочените решения касаят представителството на етажните собственици по
искове за собственост върху обща част на сграда - етажна собственост,
какъвто настоящият случай не е (определение № 60 от 12.02.2018 г. по гр. д. №
5489/2016 г. на ВКС, I г. о.)
Неоснователно е и оплакването на въззивниците за недопустимост на първоинстанционното
решение поради несъответствие на исковата молба с изискванията на чл. 127, ал.
1, т. 4 ГПК поради липса на конкретизация на действията, с които всеки един от ответниците препятства упражняването на правото на
собственост на ищците. Този порок на исковата молба е отстранен, по указания на
въззивния съд, с молба от 29.06.2022 г., съгласно
разясненията, дадени с т. 4 ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК
на ВКС, обявени за актуални в тази част с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна
страна на спора.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Ответниците-въззивници не спорят, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сграда – етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „********. Данни за това се съдържат и в присъствен лист към протокол-решение от общото събрание на етажната собственост на сградата от 13.11.2013 г., както и в писмо изх. № 09МДТ-1100-208{1}/16.10.2014 г. от Столична община за регистрирани имоти на посочения адрес.
От представените нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39/25.11.1998 г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 38/25.11.1998 г., и двата по описа на нотариус Е.Б., се установява, че ответницата Д.Н.К. е собственик на ап. № 8 в процесната сграда, а ответницата Е.Н.К. – на ап. № 9 в процесната сграда, като ответниците Л.Й.К. и Н.Е.К. (техни родители) са си запазили пожизнено правото на безвъзмездно ползване върху дарените от тях идеални части от правото на собственост върху имотите.
От протокол от 13.11.2013 г. за проведено общо събрание на собственици, ползватели и обитатели на жилищна сграда с административен адрес гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „******** с 15 бр. самостоятелни обекти се установява, че е взето решение ответниците да освободят „завзетата от тях“ покривна тераса, представляваща обща част на сградата, както и да се проучи възможността за завеждане на съдебен иск срещу тях и за изпращане на покана за заплащане на ЕС на обезщетение за лишаване на етажните собственици от ползването на покривната тераса.
С нотариална покана от 25.11.2013 г. по описа на нотариус С.К., Д.Н.К. и Е.Н.К. са поканени да предадат на Д.П., председател на УС на ЕС, и Н.К., касиер на ЕС, ключове за достъп до всички общи части на сградата, в това число до покривната тераса, както и в седемдневен срок да освободят завзетата от тях покривна тераса.
Според заключението на изготвената по делото съдебнотехническа експертиза процесната покривна тераса представлява терасовиден покрив и е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, поради което следва да бъде достъпна за всички етажни собственици. Същата е с предвиден достъп от обща стълбищна клетка, чрез врата, която е на 1/3 остъклена и която в момента на огледа е била заключена. Терасата е настлана с плочки. Според вещото лице, в одобрения архитектурен проект на сградата терасата е била предвидена за кабинет, но до момента този проект не е изпълнен, а и не може да бъде изпълнен поради изтекъл срок на разрешението за строеж. Тези констатации на експерта са основани на данните, съдържащи се в обяснителна записка към архитектурния проект на сградата (приложена към исковата молба) и твърдението на ответниците в отговорите на исковата молба.
От свидетелските показания на С. С. (син на ищеца В.С.), живущ на адреса от февруари 1999 г., се установява, че покривната тераса се ползва само от ответниците за лични нужди и за събирания с приятели, че същите са изградили барбекю на терасата и че само ответниците държат ключовете от единствената врата, осигуряваща достъп до терасата. Въпреки отправени покани до ответниците, включително и нотариална такава, последните не са предали ключовете от терасата. Настоящият състав, прецени показанията на С. С. при условията на чл. 172 ГПК предвид родствената му връзка с единия от ищците и кредитира същите, тъй като са дадени от лице, което има непрекъснати и трайни впечатления от процесния имот, спорната обща тераса и поведението на ответниците, както и с останалите доказателства по делото – обсъдените по-горе писмени доказателства и заключението на експертизата.
От правна страна съдът намира следното:
Налице са предпоставките на чл. 109 ЗС за уважаване на предявения иск.
Установено е, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост, находяща се гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „********.
Установено е и обстоятелството, че спорната покривна тераса представлява обща част по естеството си по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като е част от терасовиден покрив (макар и архитектурният проект да е предвиждал на същата да се изгради кабинет, това не е реализирано до момента, а и този проект вече не може да бъде изпълнен поради изтеклото разрешение за строеж).
Тъй като е със статут на обща част, свободен достъп до покривната тераса следва да имат всички етажни собственици, най-малкото с оглед необходимостта, при възникнали повреди на покрива, да бъде извършен ремонт на същия.
Доказано е и твърдението на ищците, че всеки от ответниците неоснователно осъществява действия и бездействия, с които пречи на ищците да ползват покривната тераса: ограничава достъпа на ищците до терасата, като заключва единствената врата, през която може да се отиде на нея, без да дава на останалите етажни собственици ключ от вратата; без съгласието на останалите етажни собственици ответниците ползват терасата за лични цели, включително събирания с приятели, изградили са барбекю върху терасата и съхраняват лични вещи и растения на нея.
По делото няма данни страните да са уговорили, че покривната тераса ще се ползва само от ответниците, напротив – установява се, че ищците са се противопоставили на това поведение на ответниците и са искали от тях да им бъде предоставен ключът от вратата към терасата, но това така и не се случило.
Неоснователни са твърденията на въззивниците, че първоинстанционното решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с чл. 174 ГПК, както и поради необоснованост на фактическите изводи, че всеки от ответниците, самостоятелно, е извършвал действия, с които неоснователно е попречили на ищците да упражняват правото си на собственост върху процесната обща част на сградата. До решаващите си изводи районният съд е стигнал след обсъждане на доказателствата по делото, самостоятелно и в тяхната съвкупност, като не се е позовал само на свидетелските показания на С. С., а и на писмените доказателства и заключението на съдебнотехническата експертиза.
Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, включително в частта за разноските.
При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, въззивниците Д.Н.К., Л.Й.К., Н.Е.К. и Е.Н.К. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите Й.И.П., Р.И.П., Н.И.К., Ю.В.П., В.С.С., В.И.Д.-К., Л.Ч.А., К.Х.П., М. Н.А. и Л.В.В. против Д.Н.К., Л.Й.К., Н.Е.К. и Е.Н.К. сумата 1900 лв. платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
С оглед на горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 442273 от 02.07.2018 г. по гр.д. № 43224/2016 г. на СРС, ГО, 40 състав.
ОСЪЖДА Д.Н.К., ЕГН **********, Л.Й.К., ЕГН **********, Н.Е.К., ЕГН **********, и Е.Н.К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Й.И.П., ЕГН **********, Р.И.П., ЕГН **********, Н.И.К., ЕГН **********, Ю.В.П., ЕГН **********, В.С.С., ЕГН **********, В.И.Д.-К., ЕГН **********, Л.Ч.А., ЕГН **********, К.Х.П., ЕГН **********, М. Н.А., ЕГН ********** и Л.В.В., ЕГН **********, сумата 1900 лв. платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.