ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 354
гр. ХАСКОВО, 06.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в закрито заседание на
шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20215600500591 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл.от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. № 3429/29.09.2021г.,подадена от
„Банка ДСК“ АД против определение №260770/28.05.2021г., постановено по гр.д.
№3182/2019г. на РС-Хасково, с което се изменя Решение №260061/02.02.2021г.,
постановено по гр.д.№3182/2019г. по описа на РС-Хасково, в частта, в която се ОСЪЖДА
„Банка ДСК“АД да заплати на адв.Р.Х. И. от АК-София сумата от 1 398,50лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото вместо което : ОСЪЖДА
„Банка ДСК“АД да заплати на адв.Р.Х. И. от АК-София сумата от 1928,49лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди,че обжалваното определение е неправилно,тъй като
определеното адвокатско възнаграждение не отговаря на фактическата и правна сложност
на делото.Твърди се ,че адвокатското възнаграждение е било правилно определено в
постановеното по делото решение, поради което счита,че не са били налице предпоставките
за неговото изменение по молба на пълномощника на ищеца.Счита,че не следвало РС-
Хасково да се произнася по молбата за изменение на постановеното решение в частта за
разноските, а следвало да се обжалва решението в посочената част пред въззивната
инстанция-ОС-Хасково . Претендира въззивната инстанция да отмени обжалваното
определение,като претендира и присъждане на юристконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл.276 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв.
Р.Х. И., с който се оспорва жалбата и се излагат доводи за нейната
1
неоснователност.Претендира въззивната инстанция да потвърди определението на РС-
Хасково.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,от активно
легитимирана страна, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството по гр.д.№318282019г. по описа на РС-Хасково е образувано по
искова молба на Е.С.Х.,подадена чрез пълномощникът му адв.Р.Х. И. от АК-София, с която
са предявени два обективно съединени иска с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД
за сумата в размер на 12 445,36лв. и чл.124 ал.1 от ГПК за сума в размер на
16 234,88лв.Поради липса на средства ищецът е бил освободен от заплащането на такси и
разноски по делото, като преди приключване на устните състезания неговият пълномощник
е представил договор за безплатна правна помощ от 10.02.2020г. В хода на устните
състезания пълномощникът на ищеца е направил искане за определяне на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, в съответствие със
сложността на делото и минималните адвокатски възнаграждение.Предявените искове са
били изцяло уважени от съда с решение №260061/02.02.2021г.,а в полза на адвокат Р.Х. И.
на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.78 ал.1 от ГПК е присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 1398,50лв.Постановеното по делото решение не е
било обжалвано и същото е влязло в законна сила на 24.03.2021г.
С молба вх.№264380/10.03.2021г. пълномощникът на ищеца адв.Р.Х. И. от АК-София е
подала молба за изменение на решението в частта за разноските с правно основание чл.248
ал.1 от ГПК, като е посочила, че определеното й адвокатско възнаграждение не е съобразено
с минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,както и с обстоятелството,че са
били предявени и разгледани два обективно съединени иска с различна цена-уважени
изцяло и с фактическата и правна сложност на делото.С обжалваното
определение,постановено по реда на чл.248 ал.1 от ГПК първоинстанционният съд е уважил
подадената молба за изменение на решението в частта за разноските като е увеличил
размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца от 1 398,50лв. на
1928,49лв. Именно това определение е и предмет на проверка в настоящето производство.
Оплакванията на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното
определение са неоснователни и не кореспондират с доказателствата по делото.
В случая в атакувания съдебен акт в полза на пълномощника на ищеца е присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.78 ал.1
от ГПК, чийто размер е съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения,
2
предвидени в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. По гр.д.№3182/2019г. по описа на РС-Хасково са предявени два
обективно съединени иска с цена съответно 12 659лв. и 16 290,69лв. Съгласно чл.7 ал.2 т.4
от Наредба №1/09.07.20204г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. минималния размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство,защита и съдействие е 830 лв. плюс 3 %
за горницата над 10 000 лв. Интересът по делото се определя от цената на всеки един от
предявените обективно съединени искове, като за всеки един от тези искове следва да се
определи възнаграждение на пълномощника на ищеца на основание посочената по-горе
разпоредба,а размерът на това възнаграждение не следва да бъде под минималния
такъв.Именно поради това и първоинстанционният съд е коригирал определения размер на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца като го е съобразил с цената на
всеки един от предявените обективно съединени искове.Определеният от районния съд
размер на адвокатското възнаграждение от 1 928,49лв. е правилен,поради което
оплакванията на частния жалбоподател в смисъл противен на изложения по-горе се явяват
неоснователни.Следва да се отбележи също,че размера на адвокатското възнаграждение по
чл.38 ал.2 от Закона за аддвокатурата е съобразен с фактическата и правна сложност на
делото, осъществената от пълномощника на ищеца защита и оказано съдействие, участие в
проведените съдебни заседания, изготвените писмени бележки и процесуалната активност.
За неоснователни съдът намира доводите на частния жалбоподател,че
първоинстанционният съд не е следвало да разглежда молба вх.№ 264380/10.03.2021г. по
реда на чл.248 ал.1 от ГПК,тъй като именно това е процесуалния ред за изменение на
решението в частта за разноските.Първоинстанционният съд се е произнесъл по
направеното своевременно искане на пълномощника на ищеца за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за аддвокатурата в решението по делото, но в срока
по чл.248 ал.1 от ГПК е постъпила молба за изменението на тези разноски, по която съдът
дължи произнасяне именно по посочения процесуален ред.
Предвид изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира
обжалваното определение на РС-Хасково за правилно и законосъобразно,поради което
същото ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260770/28.05.2021г., постановено по гр.д.
№3182/2019г. на РС-Хасково, с което се изменя Решение №260061/02.02.2021г., поставено
по гр.д.№3182/2019г. по описа на РС-Хасково, в частта, в която се ОСЪЖДА „Банка
ДСК“АД да заплати на адв.Р.Х. И. от АК-София сумата от 1 398,50лв. ,представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение по делото вместо което : ОСЪЖДА „Банка ДСК“АД да
заплати на адв.Р.Х. И. от АК-София сумата от 1928,49лв., представляваща дължимо
3
адвокатско възнаграждение. Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна
жалба,в едноседмичен срок от връчване на страните.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба,в едноседмичен срок
от връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4