№ 4181
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110103040 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, срещу М. С. С. искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу за
признаване за установено, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 14343/2023 на СРС, 70 състав. Сумите са начислени за потребление в
имот: ***, и конкретно по размери са:
1 199,61 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г., ведно със законна лихва за период от
20.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 210,46 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г., 59,91лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 20.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10,62
лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.03.2020 г. до 16.02.2023 г. Претендира
законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл. 410, както и
разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответната страна, чрез особен представител адв. Е. Б.., в законния срок представя отговор, с
който прави възражения, подробно изложени в същия, включително за липса на
облигационна връзка, както и за изтекла погасителна давност без посочен размер, само
период.
Третото лице – помагач на страната на ищеца *** излага, че в посочения период за
цитирания абонатен номер е било изготвено дялово разпределение в съответствие с всички
действащи нормативни актове.
1
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че за процесния аб. №
*** с обект ***, е осъществявана услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор
при Общи условия, надлежно публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.
Видно от приетия Нотариален акт за дарение от 2006г. – л. 15-16 от делото
родителите на М. С. даряват жилището на нея.
По писмените доказателства установяват данни, които ответникът не оспорва – че имотът е
топло-снабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия период, че Общите
условия са надлежно оповестени.
Приложен е Договор между ищеца и третото лице – помагач за извършване на
дялово разпределение по чл. 139 от ЗЕ при общи условия – л. 29 и следв. от делото.
Установява се договорна връзка и между Етажната собственост, част от която е и
апартамент на посочения адрес, и дружеството, осъществявало дяловото разпределение –
трето лице – помагач по делото - Договор от 01.10.2002г. на л. 18 и следв. от делото. Същият
е сключен въз основа на Решение на Общото събрание на същата етажната собственост,
като е приложен и Протокол за същото от 16.08.2002г. – същият подписан от дарителя и
тогавашен собственик на апартамента- С. С. с ЕГН ***.
От приложените отмети от третото лице – помагач се вижда разпределението на
определени периоди на изразходваната топлоенергия и по пера.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Доказано е, че жилищната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, е надлежно присъединена към мрежата на услуги на ищеца. Редовни
са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания
нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че
сумите са дължими и не са плащани.
Доказана е и съсобствеността върху имота, за който е начислено вземането, да е на
ответницата, така същата има качеството на потребител по смисъла на ЗЕ.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е недоказан по размер.
Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на
топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2019г., като фактурата за
същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на
своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2019г. /тук е мястото да се
отбележи, че с приемането на Общите условия на потребителите отнапред е известен срокът
за плащане, след което по силата на чл. 86 ЗЗД при неплащане изпадат в забава и без
2
покана/. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 20.03.2023г. Макар и да има известен
период, по-дълъг от три години преди подаването на заявлението, в който да се претендира
вземане от ищеца, ответната страна не доказа възражението си по размер, простото
посочване не означава доказване. Дори приетите отчети са на друг период и не може да се
извлекат данни колко точно е потербеното количество за периода м. 05.2019г. – м.03.2020г.
Тук е важно да се отбележи, че с оглед диспозитивното начало съдът не може да събира и да
приема по свой почин доказателства за размера на тези суми. Позоваването на каквото и да е
възражение с погасителен характер /за изтекла давност, за прихващане, за подобрения и т.н./
без конкретното му доказване не е достатъчно, тъй като съдът правораздава, а не извършва
дейност по калкулация и сметки вместо страната, която евентуално би се ползвала от
доказването на благоприятен за нея факт. Ето защо възражението е неоснователно и
подлежи на отхвърляне.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски в
заповедното /за държавна такса 29,61 лева и 50,00 лева юрисконсултско вънзаграждение/ -
общо 79,61 лева, и в исковото по представения списък на л. 84 : 29,61 за държавна такса,
300,00 лева за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение 100,00 лева/,
или общо 429,61 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че М. С. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ДЪЛЖИ на
*** с ЕИК *** сумите: 1 199,61 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 20.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 210,46 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г., 59,91лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 10,62 лева, представляваща мораторна лихва за период от
31.03.2020 г. до 16.02.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
14343/2023г. на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. С. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ***
сумите 79,61 /седемдесет и девет лв. и 61 стотинки/ лева разноски в заповедното
производство и 429,61/четиристотин двадесет и девет лв. и 61 стотинки/ лева разноски в
3
исковото производство.
Решението е постановено при участието на *** с ЕИК ***, като трето лице – помагач
на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4