Решение по дело №483/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 911
Дата: 29 април 2021 г.
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20217180700483
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

    № 911

 

гр. Пловдив, 29 април 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН  РУСЕВ

НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ     

                                                                                      

 

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурор КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа КАНД № 483 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите – Смолян против Решение № 138/02.11.2020 год., постановено по АНД № 673/2020 год., по описа на Районен съд - Асеновград, IV - ти н.с., с което е отменено Наказателно постановление № 10/18.08.2020 год., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Смолян, с което на „ЛЪКИ ИНВЕСТ-ЛОФ“ЕООД, със седалище и адрес на управление: град Лъки, община Лъки, област Пловдивска, ул. „Освобождение“ №2, ЕИК: *********, представлявано от Д.А.П.- управител, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева – две хиляди лева, за нарушение по чл. 200, ал.1 т. 12 вр. чл. 116, ал.1 от „Закон за водите“.

 Жалбоподателят в подадената касационна жалба моли да се отмени атакуваният съдебен акт като неправилен,  и незаконосъобразен, като счита, че той е издаден в  нарушение на материалноправните предпоставки и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се излагат подробни съображения с искане за отмяна на решението и съответно за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно и правилно. 

Ответникът по касационната жалба – „ЛЪКИ ИНВЕСТ-ЛОФ“ЕООД, чрез процесуалния си представител, взима становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално ДОПУСТИМА.

 Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред  Районен съд – Асеновград  се е развило по жалба на „ЛЪКИ ИНВЕСТ-ЛОФ“ЕООД против Наказателно постановление № 10/18.08.2020 год., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Смолян, с което на ответникът по касационната жалба е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева – две хиляди лева, за нарушение по чл. 200, ал.1 т. 12 вр. чл. 116, ал.1 от Закон за водите/ЗВ/.  

 Въззивният съд от фактическа страна е приел, че на 11.02.2020 г. в 14:20 часа на „Зелен телефон“ е постъпил сигнал за нарушение на екологичното законодателство, от Г.Ч., който е съобщил, че в момента на подаване на сигнала, в чертите на Бачково реката тече мътна с оловно сив цвят. До вчера била бистра. Подаващият сигнала е посочил, че това се наблюдава няколко пъти от началото на годината и всеки път след това се появява умряла риба.Този сигнал е подаден в Басейнова дирекция, която го е препратила към РИОСВ- Пловдив по имейла. Въз основа на това била извършена на 11.02.2020г. проверка, във връзка с така подадения сигнал за замърсяване на река Чепеларска, в района на с.Бачково за това, че водите са с оловно сивкав цвят. Проверката била извършена от актосъставителя Л.М., в присъствието на управителя на дружеството – ответник, която установила, че е налично спукване на тръба на хвостопровода, като за това е подаден сигнал във фабриката в 8,10 часа. За около 30 минути е спряла работа цялата фабрика, като са предприети незабавни мерки за смяна на спуканата тръба, която е сменена към 14,30 часа, след което е била направена проба и фабриката е пусната в действие към 15,00 часа. На място проверяващите констатирали, че по левия бряг на река Юговска, в мястото на аварията, личат ясни следи от изтичането на хвост. Относно мястото на спуканата тръба, е констатирано изтичане на хвост в реката около 20-25 мл./сек., като след спиране на работата на фабриката, то рязко намалява, до окончателното му спиране. От рапорта за работата на Лъкинска обогатителна фабрика през първа смяна, на 11.02.2020г. е отразен получения сигнал за спукана тръба на хвосто - хранилището и работата моментално е спряна. РИОСВ - Пловдив не била уведомена като контролен орган за тези обстоятелства. За извършената проверка бил съставен констативен протокол, въз основа на който е съставен акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие е издаденото и обжалваното НП.

За да отмени НП, решаващият състав е формирал извод, за нарушено правото на защита на дружеството – ответник, тъй като съставянето на акт за установяване на административно нарушение в присъствието на един свидетел по неговото съставяне, който не е свидетел по установяване на административното нарушение, било в разрез с нормата на чл.40, ал. 3 от ЗАНН. Това по своя характер е нарушение на правото на защита на ответното дружество, тъй като ЗАНН императивно изисква присъствие на двама свидетели, които да присъстват при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, когато не са свидетели по установяване на това административно нарушение. Поради което въззивният съд е приел, че като е нарушено това императивно изискване, е допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на ответника.

Настоящата касационна инстанция намира, че решението на въззивния съд е неправилно.

Основателно  е  възражението на касационния жалбоподател, че районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН приемайки, че подписването на акта само от един свидетел, вместо от двама свидетели при неговото съставяне, е налице  съществени нарушения на процесуалните правила. Следва да се има предвид, че нарушението на процесуалните правила е съществено тогава, когато е засегнало възможността за адекватно упражняване правото на защита на страна в производството, като по отношение на ответника такова би било налице, ако е довело до невъзможност на същия да разбере за какво именно негово поведение и въз основа на какъв акт бива санкциониран. В случая, действително формално не е изпълнено изискването на  чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при съставяне на акта да присъстват и да го подпишат двама свидетели, като актът е подписан само от един такъв, неприсъствал при установяване на нарушението. Това обстоятелство обаче не може да се приравни на абсолютно основание за отмяна на НП, а единствено обуславя полагане на по-сериозни усилия в процеса на доказване от страна на наказващия орган, чиято е доказателствената тежест в съдебното производство, както и от страна на съда в изпълнение на задълженията му по чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 13, ал. 1 от НПК. Също така това нарушение не може да бъде счетено за съществено, доколкото по никакъв начин не се е отразило върху законосъобразността на наказателното постановление. Видно е, че при съставянето на констативен протокол № 1М-04/11,02,2020 г. управителя на ответника е присъствал, АУАН е подписан лично от управителя на ответника, при това без възражения, каквито не са постъпили и по-късно в писмен вид, а липсата на подпис на втори свидетел не е препятствала по какъвто и да било начин разкриването на обективната истина, като установяването на правно релевантните факти в производството е било възможно и е било фактически осъществено с достатъчни по обем и допустими доказателства и доказателствени средства, които районният съд е събрал. Нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая, липсата на втори свидетел, не се отразява по какъвто и да било начин на посоченото установяване. АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против „ЛЪКИ ИНВЕСТ-ЛОФ“ЕООД, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на констатираните факти, настоящият съдебен състав приема, че с бездействието си ответното дружество е нарушило чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗВ във вр. с чл. 116, ал. 1 ЗВ, които норми предвиждат, че се  наказва се с глоба, съответно имуществена санкция от 200 до 2000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни задължение за уведомяване на компетентните органи относно обстоятелства, имащи значение за опазването на водите и защита от вредното им въздействие; всички води и водни обекти се опазват от изтощаване, замърсяване и увреждане с цел поддържане на необходимото количество и качество на водите и здравословна околна среда, съхраняване на екосистемите, запазване на ландшафта и предотвратяване на стопански щети, включително: 1. постигане на добро химично и екологично състояние на повърхностните води; 2. постигане на добро количествено и химично състояние на подземните води; 3. намаляване на необходимостта от пречистване на водите преди тяхното използване; 4. осигуряване развитието на водните екосистеми и свързаните с тях сухоземни екосистеми.

Досежно размера на имуществената санкция съдът намира следното. Същият действително е бил завишен от административния орган. В тази насока следва да се има предвид, че нормата на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗВ предвижда глоба, респективно имуществена санкция за юридическо лице в рамките от 200 лева до 2000 лева за посоченото и установено нарушение – неуведомяване на компетентните органи относно обстоятелства, имащи значение за опазването на водите.

Тук следва да се има предвид на първо място следното: Нормата на чл. 27 от ЗАНН разписва правила за определяне на административното наказание глоба, което е предвидено за физическите лица. Съгласно ТР № 3/2014 г. ОСК на ВАС имуществената санкция, каквато именно е приложена в случая като предвидена в чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗВ, е изведена в специална разпоредба от Закона за административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава ІV "Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци", която е след глава ІІ "Административни нарушения и наказания". Имуществената санкция поради това и е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Видно е, че законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти, доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция, както е посочено още в цитираното ТР, не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на ЕТ. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация и по отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица.

Поради това размерът на санкцията за процесното нарушение следва да бъде определен около средния, за да има дисциплиниращ и възпиращ ефект за в бъдеще, и за да накара ответникът по касационнята жалба да изпълнява задълженията за уведомяване на компетентните органи относно обстоятелствата имащи значение за опазване на водите и защита от вредното им въздействие под действителен страх от сериозно наказание. Същевременно не е необходимо да бъде прекалено висок, за да не постави в затруднение поемането на разходите на ответното дружество. Затова съдът намира за достатъчна санкция от 1000лв.

Предвид изложеното решението на РС - Асеновград следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго такова по същество, с което да се измени наказателното постановление.   

 

По разноските.

 При този изход на спора на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, право на разноски  има само касаторът, но тъй като той не е претендирал, такива не следва да му се присъждат.  Поради това следва да бъде отменено и решението на РС – Асеновград в частта за разноските.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд-Пловдив, ХХ състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 138 от 02.11.2020 г., постановено по АНД № 673/2020 г. по описа на Районен съд Асеновград, 4 н. с., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 10 от 18.08.2020 год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Смолян, с което на „ЛЪКИ ИНВЕСТ-ЛОФ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Лъки, община Лъки, област Пловдивска, ул. „Освобождение“ №2, представлявано от Д.А.П.- управител е наложена имуществена санкция на основание чл. 200, ал.1 т. 12, вр. с чл. 116, ал. 1 от Закона за водите, КАТО НАМАЛЯВА ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ ОТ 2000 НА 1000 ЛЕВА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                       ЧЛЕНОВЕ :    1.

                                                                                  2.