№ 2890
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20251110204698 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Д. Я., ЕГН **********, с адрес в гр.София,
ул.“***“ №***, ет.***, ап.***, против наказателно постановление № 25-4332-
002324/17.02.2025 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел "Пътна
полиция" (СДВР-ОПП), с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2,
предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В депозираната жалба се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се
поддържа, че описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка не отговаря на действителната такава, тъй като произшествието не
се случва на бул. Витоша, а вътре в частен подземен паркинг на Хотел
Милениум. На следващо място се сочи, че жалбоподателят е спрял на около
метър и половина преди бариерата за излизане от паркинга, намерил е талона
си за паркиране и тръгвайки към бариерата е закачил бетоновия фундамент на
предпазно колче пред машината за талони на бариерата, респективно
скоростта му не е могла да бъде повече от 5 до 10 км/ч за това нищожно малко
разстояние. Акцентира се, че нанесените материални щети са минимални и
1
маловажни – разцепен бетонов фундамент.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично. В дадения ход по същество въззивникът поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и моли наказателното постановление да бъде
отменено.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото
писмени бележки от процесуален представител с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт, се излагат съображения за
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се
моли подадената жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството
и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за
разноски на насрещната страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 24.01.2025 г. около 11:20 ч. в гр.София, жалбоподателят Н. Д. Я.
управлявал лек автомобил марка и модел „Шкода Карок“ с рег. № ***,
собственост на ОББ Интерлийз ЕАД, движейки се в подземен паркинг на
Гранд хотел Милемиум, като при излизане от същия, жалбоподателят
самокатастрофирал в бетонова основа с метално колче, находящо се на изхода
на паркинга.
Мястото на произшествието било посетено от служители при ОПП -
СДВР, като св. И. Н. Ц. – младши автоконтрольор към СДВР – ОПП, съставил
срещу Н. Д. Я. АУАН бланков № 030470/24.01.2025 г., за това, че на 24.01.2025
г. около 11:20 ч. в гр.София, Гранд хотел Милениум с административен адрес
бул. Витоша № 89А, управлявал л.а. „Шкода Карок“, с рег. № ***,
собственост на ОББ Интерлийз ЕАД и поради излизане от подземен паркинг
поради движение с несъобразена скорост с релефа на пътя /изкачване и остър
завой надясно/, самокатастрофира в бетонова основа с метално колче.
2
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия по надлежния ред
на 24.01.2025 г., който го подписал без конкретни възражения.
В срок чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН № 030470/24.01.2025 г. било
издадено атакуваното наказателно постановление № 25-4332-
002324/17.02.2025 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел "Пътна
полиция" (СДВР-ОПП), с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2,
предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител И. Н. Ц..
Съдът се довери на заявеното от свидетеля И. Н. Ц., като намери
показанията му за обективни и добросъвестно депозирани. Същевременно,
последните са неинформативни относно процесното нарушение и механизмът
на извършване на последното, а единствено относно съставянето на АУАН.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
3
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са
издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по
делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им –
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, Акт
за встъпване в длъжност, както и Заповед № 513з-9637/13.09.2024 г. на
директора на СДВР.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени
надлежно на санкционираното лице.
Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав
намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, съгласно които АУАН и НП следва да съдържат пълно и точно
описание на нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено.
На първо място, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, вменена във вина
на въззивника Н. Д. Я. постановява, че водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Конкретно, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е
реализирал ПТП (самокатастрофирал) поради движение с несъобразена с
релефа на пътя скорост – „изкачване и остър завой на дясно“. За да е описано
нарушението по изискуемия от закона и разбираем за нарушителя начин,
позволяващ му да организира защитата си, следва в АУАН и в НП да е
посочено какво конкретно водачът е направил или е пропуснал да стори, за да
се стигне до удар в бетонова основа с метално колче, находяща се в паркинг на
Гранд хотел Милениум; имал ли е възможност водачът да избегне този удар;
каква е била скоростта на движение на МПС, поради което и не би могло да се
установи каква скорост би била съобразена с конкретната обстановка (релеф
на пътя).
4
Отделно от изложеното съдът намира, че не се събраха и доказателства,
от които по безспорен начин да се установи, че жалбоподателят Н. Д. Я. е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а
именно – че не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него
автомобил. В този смисъл не бе установено с каква скорост се е движил
процесният автомобил, поради което и не би могло да се установи каква
скорост би била съобразена. Това прави визираното от
административнонаказващия орган нарушение недоказано от обективна
страна и е основание за отмяна на наказателното постановление. По делото не
се доказа, че именно несъобразената скорост е причината за настъпване на
ПТП.
Доколкото по делото причината за произшествието остава неизяснена, се
препятства и субсумирането на релевантната по делото фактология под
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Нормативният регламент императивно
предявява изисквания към водачите, управляващи МПС, за съобразяване на
скоростта на движение по пътищата с определени фактори, индициращи на
два вида опасности. Едната, очертана в изр. 1 на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа
седем неизчерпателно изброени хипотези /някои от които са известни
отнапред, а други са лесно предвидими/, свързани с атмосферните условия, с
релефа на местността, състоянието на пътя и моторното средство, с
осветеността на пътния участък, превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с недостатъчен опит и проблеми със здравето,
за която водачите са информирани предварително, било защото тя е
съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана, поради
сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси.
Това предполага възможността при коментираната ситуация управляващите
моторни превозни средства да преценят скоростта си и дали да продължат
движението си. Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за
водачите на автомобили, е посочена в изр. 2 на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и позволява
избора – да намалят скоростта или да спрат превозното средство в случаите,
когато обстоятелствата го налагат. Обсъденото задължение е в зависимост от
момента на възникване на опасността за движението и обективните
дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде
формирано правомерното поведение на водача на моторното превозно
средство. Касае се за недопустимо бездействие на водача поради
5
несъобразяването му с различни фактори, които обаче не само, че следва да
бъдат конкретизирани по надлежния ред както в съставения АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП, но и да намират опора в доказателствената
съвкупност по делото. В тази връзка следва да се подчертае и
обстоятелството, че актосъставителят не разполага с лични възприятия
досежно факта на описаното в акта деяние, квалифицирано по чл. 20, ал. 2
ЗДвП, поради което не става ясно кое е мотивирало полицейските органи да
приемат, че не са били спазени предписанията именно на посочената
разпоредба.
Гореизложеното препятства възможността на съда да се произнесе по
същество относно нарушението, доколкото изключително лаконичното
описание на същото е ограничило правото на защита на жалбоподателя в
значителна степен. В случая актосъставителят и наказващият орган е следвало
да съберат допълнителни доказателства, посредством които да установят
точно случилото се, но като не са сторили това, са издали незаконосъобразни
АУАН и НП.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи,
така протеклата фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което и издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, респективно и същото следва да бъде
отменено изцяло, без да се обсъжда допълнително въпросът за неговата
правилност, в това число и релевираните в жалбата възражения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15 – и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4332-002324/17.02.2025 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР-ОПП),
с което на жалбоподателя Н. Д. Я. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7