№ 20
гр. Силистра, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
при участието на секретаря Данаила Т. Г.а
и прокурора С. Г. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Людмил П. Хърватев Частно
наказателно дело № 20233400200013 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
Обвиняем: П. И. П. – редовно призован, явява се лично, воден от
служители на ОЗ „Охрана“ – Силистра и с адв.Т. Г. С. – АК – СИЛИСТРА –
надлежно упълномощен от досъдебното производство.
Страна: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – СИЛИСТРА – редовно
призована, явява се лично ПРОКУРОРТ С. Т..
СТАНОВИЩА ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ.С.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните счита, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЪЩОТО:
Производството е образувано по молба от П. И. П., чрез адв.Т. С.,
против Определение №165 от 28.11.2022г., постановено по ЧНДело
№290/2022г., по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е взета мярка за
1
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия П. И. П..
С молбата се излагат съображения за направеното искане, а именно
изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по – лека,
а именно „Домашен арест“ или „Парична гаранция“. Излагат се подробни
съображения в подкрепа на искането.
АДВ.С.: Поддържам жалбата така, както е предявена.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата е неоснователна.
АДВ.С.: Нямам въпроси към обвиняемия. Нямам доказателствени
искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към обвиняемия. Нямам
доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.С.: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин
прокурор, пределно ми е ясно, че подадената молба би могла да бъде
квалифицирана като неоснователна, преждевременна, несъстоятелна, т.е., да
бъдат изложени всякакви аргументи, без да се удовлетвори искането на
обвиняемия П. мярката за неотклонение да бъде изменена. Това е вследствие
на самата законодателна уредба на процесуалните мерки за принуда,
предвидени в НПК.
Ако ние се обърнем към първоначалния начин за определяне на
мярката за неотклонение ще установим, че главната цел, която се преследва
със задържането под стража, като вид мярка, с която да се предотврати
обоснованото предположение и риск, реално съществуващ, обвиняемият да се
укрие или да извърши друго престъпление. Това, че следва едно
предположение да бъде поставено в основата на същественото ограничаване
на правото на придвижване на обвиняемия, е преценка, която се съдържа в
самия закон.
Същевременно, аз бих искал да се обърна към Вас с молба да се
анализира предпоставката, която е поставена в основата за определяне на
подобна мярка за неотклонение. Нормативната разпоредба е категорична, в
смисъл че не факт, а риск е в основата на изводите, които съдът следва да
направи, за да наложи мярка „Задържане под стража“. Това очевидно, също
така, е предположение от категорията на онези, за които законодателят е
2
предвидил възможността да бъдат оборени, но не и пътят, по който това може
да се случи.
В крайна сметка, от време оно историческо, предположението е винаги
свързано с логическа дейност, която е резултат от формулата на римските
юристи „презонаре супер веро“ – да предполагаме върху истината е нещо
наистина полезно, но кое е това, което следва да бъде прието като истина в
подобни производства, където предположението е изведено напред в
безкритична величина, възприемана априори.
Изправени сме пред омагьосан кръг – от една страна стои
предположението, което е неконтролируемо, от друга страна стои
изискването да бъде направено въз основа на събраните по делото
доказателства, както гласи чл.63, ал.1 от НПК, а такива доказателства могат
да се съдържат само в миналото на обвиняемия, а и към настоящия момент, в
който следва да бъде направена преценка за опасността той да се укрие или
да извърши друго престъпление.
Същевременно на мен, като защитник, ми е дадена възможността да се
обърна към Вас и да поискам да проконтролирате законосъобразността на
какво? – на вашия извод в предходното съдебно заседание, където Вие
посочихте, че неговото пребиваване в чужбина и временното му ангажиране с
трудова дейност в Испания и Австрия му открива едва ли не възможността да
се обърне за съдействие към своите колеги, приятели или познати, които се
намират на територията на тези две европейски държави. Това няма как да се
промени. Няма как да изтъкна факт, който да се отклонява от обстоятелство,
което е поставено в основата на Вашето предположение, че обвиняемият П.
може да се укрие.
Едва ли поради тази причина би трябвало Вие да възприемете
промяната в обстоятелствата, предвидено като основание за изменение или
отмяна на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ само и
единствено на базата на промяната в обстоятелствата, които са се случили в
миналото. Това е невъзможен, от формално логическа гледна точка, процес на
заключението. Би следвало да погледнем нещата в тяхната динамика и в
тяхната полезност. Като казваме полезност, аз имаме предвид това, че всеки
един репресивен нормативен акт трябва да има онази граница, над която той
застава във вреда на общественото развитие или поне на тенденцията, която
законодателят е заложил в развитието на определени обществени отношения.
Категоричен пример в тази насока са размислите на Монтескьо, който описва
един елементарен случай, случващ се в руската империя: Мужиците често
извършвали престъплението изнасилване. След като обобщава докладите на
полицейските органи, императорът въвежда смъртно наказание за разврат –
изнасилване. Последиците се оказват фатални. Мужиците продължават да
изнасилват жените, но след като свършат своя сексуален акт, убиват
жертвата, за да няма свидетел.
Очевидно е, че принудата по никакъв начин не следва да се разглежда
3
като величая, която е отнапред разрешена не ами дори посочена, като
нагледен пример за справедливост и ако това е така, ние следва да
преценяваме какъв следва да бъде мащабът на мярката за неотклонение, т.е.
Ви моля да разгледате беглите аргументи, които са изложени в молбата ми по
начин, който Ви мотивира да приемете, че мярката за неотклонение
„Задържане под стража“, в случая е прекалена принуда, която не оказва
ефективно въздействие върху правилното развитие на наказателно –
процесуалните отношения. Това, което имам предвид е просто и то е
посочено в молбата. Всяко едно досъдебно производство следва да бъде
приключено в рамките на двумесечен срок. Принципната разпоредба следва
да бъде разгледана и през призмата на ръководната идея, изложена в общата
част НПК за бързина на това производство. Ние няма как да искаме подобна
бързина от специализираните служители, които извършват експертиза на
веществото, открито в дома на П.. Срокът, който ще бъде използван, за да
приключи това съдебно производство, е неопределяем към настоящия
момент. Това, което на Вас ви е известно от предходното съдебно заседание е,
че обвиняемият е направил признание за повдигнатото му обвинение.
Известно е също така, от доказателства приложени по делото, че той не е
осъждан или дори да прецените, че неговото осъждане за общоопасно
престъпление е извършено по непредпазливост, е приключило с условно
отлагане на изтърпяване на наложеното му наказание и е реабилитиран по
право. Вие знаете много добре, че той е единственият близък човек, който
може да се грижи за майка си, която е на преклонна възраст. Също така, по
всяка вероятност знаете, че в рамките на тези два месеца, през които той се
намира в ареста, не е извършил нито дисциплинарно нарушение, нито каквато
и да е постъпка, която да бъде обявена за противоправна, от гледна точка на
неговото поведение.
Ако това е така, въпросът, който е елементарен е – ефективна ли ще се
окаже мярката за неотклонение „Задържане под стража“, от гледна точка на
целите, които се преследват под формата на обоснован риск да се укрие?
Аз не бих могъл да отрека наличието на основание за подобно
умозаключение. Същевременно, аз не мога да доказвам отрицателни факти –
с други думи няма как да установим, че лицето няма намерение да се укрие,
нито пък да откаже съдействие при извършване на необходимите
процесуално – следствени действия, но така или иначе, колкото съществува
възможността да се укрие при този начин, при който се достига до извода,
толкова съществува и обратната възможност.
Ето защо, аз Ви моля да наложите, като измените първоначално
определената мярка „Задържане под стража“, мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ и ще опитам се две изречения да се обоснова.
Той се намира в ареста. Отнети са всички негови парични средства,
при извършване на претърсване и изземване от дома, в който е живеел. Не
разполага с парични средства и би трябвало, ако Вие му определите мярка за
4
неотклонение „Парична гаранция“, той да потърси тези средства назаем.
Да, паричната гаранция ще му бъде върната, когато приключи
наказателното производство и такава ще бъде уговорката със заемодателя,
освен ако, той не се отклони от онези правила за поведение, които дават
възможност паричната гаранция да бъде конфискувана в полза на Държавата
и да му се определи друга мярка за неотклонение.
Аз вярвам съзнавате добре, че дори Държавата да не потърси
отговорност на П. онзи, който е дал пари на заем, ще потърси отговорност и
ще си поиска парите обратно. Така че, за обвиняемия или в едно бъдещо
време – осъденият, единственият начин да си уреди отношенията си с този
човек, ще бъде паричната гаранция да не бъде конфискувана. Страхът ще
бъде двояк. Мотивът, възпиращият, ще бъде не само да се спазват
процесуалните закони, а и да се намери начин да се уредят отношенията с
евентуалния заемодател. Ако това е така, ако възпиращият мотив се
мултиплицира благодарение икономическото му състояние, то по моя
преценка, правилната, като избор, на мярка за неотклонение е „Парична
гаранция“, а не „Домашен арест“, но ако Вие приемете, че няма основание да
се налага подобна мярка, която не е свързана с лишаване от право да се движи
в пространството, то моля да му бъде определена мярка за неотклонение
„Домашен арест“, за да може да се грижи и за своята майка.
ОБВИНЯЕМ П. П.: Имам постоянен адрес и не смятам да се укривам
или да извършвам нова престъпление. Мисля, че си взех поука за
извършеното и искам час по – скоро да се разреши това и да приключи.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, лично на мен
пледоарията на адв.С. ми хареса. Тя поставя въпроси за размисъл, но има и
доста слаби звена, по които аз пък ще се опитам да обърна Вашето внимание.
От задържането на обвиняемия по настоящото дело, не са минали и два
месеца. В този срок би могло да приключи досъдебното производство, но
неговият характер и сложност и възможност за извършване на следствени
действия са такива, че до настоящия момент не е приключило, а и нещо,
което може би не е известно все още никому е това, че експертизата за
наркотичните вещества вече е изготвена. Ние имаме готовност да приключим
това наказателно производство до няколко дни, след получаване на
експертизата и да извършим последните процесуални действия от
разследващия орган, след което делото да бъде изпратено на прокурора и
тогава ще приключи тази фаза на наказателното производство и ще навлезе
във фазата действие на прокурора след приключване на разследването.
Казано с други думи, движим се по възможно най – бързия график,
който позволяват нашите сили, средства и процесуални възможности. Така че
не би могло да става въпрос за някакъв извънреден случай на репресия, която
да се упражнява спрямо обвиняемия. В тази връзка, само преди няма и два
5
месеца, съдът констатира наличието на редица опасности, свързани с
личността на обвиняемия и неговото обвинение, които поставят под сериозна
заплаха обществото. Казвам обществото, защото вероятността обвиняемият
да извърши ново престъпление не е някаква имагинерна. Тя е реална и
базирана на доказателствата по делото, които сочат, че същият е изградил
една престъпна мрежа от потребители на наркотични вещества, които е
снабдявал и чрез този престъпен начин на живот е осигурявал средства за
своето съществуване.
Този извод не е разколебан и до настоящия момент и заради това аз
намирам голяма част от доводите на защитата за неоснователни. Като
контрапункт на тях, противопоставям тези мои възражения и предлагам на
съда, след като обсъди тези всички обстоятелства, да вземе решение, с което
да потвърди мярката за неотклонение „Задържане под стража“ и да отхвърли
тази жалба, защото не са налице условия, които да са довели до изменение на
обстоятелствата, които вече съдът е констатирал и е установил в предходното
си определение, с което е взел мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ П. И. П.: Да ми промените
мярката за неотклонение „Задържане под стража“.
СЪДЪТ, съобразявайки доводите изложени в молбата, вземайки
предвид становищата на страните в днешното съдебно заседание, както и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Производството е по ред на чл.65 от НПК, инициирано по молба от
обвиняемия П. И. П., чрез адв.С., против взетата спрямо обвиняемия мярка за
неотклонение „Задържане под стража“
В молбата се излагат доводи от здравословен и семеен характер.
Акцентира се върху същността на разследването, като в съдебното
производство доводите се допълват и от адв.С., който подчертава, че
опасността обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление
почиват на предположения, предвид което се претендира за изменение на
мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по – лека, а именно
„Парична гаранция“ или евентуално „Домашен арест“.
Обвиняемият декларира, че при изменение на мярката за неотклонение
в по – лека, той няма да се укрие и няма да извърши ново престъпление.
Желае по – бързото приключване на наказателното производство.
Представителят на Окръжна прокуратура – Силистра счита, че молбата
е неоснователна. За прокурора и към настоящия момент, не са настъпили
нови обстоятелства, които разколебават в преценката му, че действително са
налице основания за налагане на най – тежката мярка за неотклонение.
Както съдът посочи, подкрепящите искането за изменение на мярката за
неотклонение доводи, изложени в жалбата и поддържани в съдебно заседание
6
основно са свързани със срока на разследването и продължителността на
задържането, както и здравословното и семейно състояние на обвиняемия.
С оглед правомощията на съда, произтичащи от разпоредбата на чл.65,
ал.4 от НПК следва да се отбележи, че и към настоящия момент не са
настъпили обстоятелства, разколебаващи съдът в преценката му, относно
тава, че е налице обосновано предположение, а именно, че обвиняемият е
извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Напротив, след този
акт и вземането на мярката за неотклонение, са събрани допълнително
доказателства, уличаващи разпространителската дейност на обвиняемия.
В тази връзка съдът счита, че и към настоящия момент не са налице
предпоставки, даващи основание да се приеме, че мярка за неотклонение с по
– нисък интензитет би постигнала целите, визирани в чл.57 от НПК. В тази
връзка не се представят никакви нови обстоятелства, навеждащи на извода, че
опасността обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление е
отпаднала.
Обстоятелствата, имащи отношение при решаването на този въпрос е
преценил съдът при вземане на мярката за неотклонение и настоящият състав
счита, че и към този момент, те са актуални.
Не е налице и неразумно задържане, което е по – малко от два месеца,
тъй като тази категория се преценява за всеки един случай поотделно,
съобразно сложността на делото, поведението на участниците в процеса и
това на разследващите органи. Съдът не констатира действия или
недобросъвестно поведение от страна на органите на досъдебното
производство, водещи до забавяне на разследването и неприключване на
делото в разумни срокове.
Освен това, не следва да се пренебрегва изключителната обществената
опасност на деянието и дееца, които предвид характера на предявеното
обвинение и механизма на извършване на деянието са несъмнено високи.
Здравословното и семейно състояние на обвиняемия също не дават
основания за удовлетворяване искането за изменение на мярката за
неотклонение. Изтъкнатите здравословни проблеми, неподкрепени от
конкретни доказателства, категорично не изискват пребиваване в домашни
условия, още повече, че условията в „Следствените арести“ позволяват
оказване на необходимата и адекватна медицинска помощ.
Не се представиха доказателства, че здравословното състояние на
майката на обвиняемия изисква непрекъснато присъствие на придружител и
че липсват други лица, които да осъществяват необходимите грижи. Освен
това, възрастта на майката му очевидно не е мотивирало обвиняемия към
правомерно поведение и с осъществяването на престъпната дейност, същият
съзнателно е лишил майка си от изтъкнатата в жалбата „синовна грижа и
помощ“ и за това не са виновни правоохранителните и правораздавателните
органи.
СЪДЪТ, с оглед на гореизложеното намира, че и към настоящия
7
момент мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е единствено
адекватна и реализираща целите, визирани в чл.57 от НПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА взетата мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА” по отношение на обвиняемия П. И. П., ЕГН **********,
обвиняем по ДП №641/2022г., по описа на РУ на МВР – Силистра, наложена с
Определение №165 от 28.11.2022г., постановено по ЧНДело №290/2022г., по
описа на Окръжен съд – Силистра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира в 3 –дневен
срок от днес, пред Апелативен съд – Варна.
В случай на жалба, съдът насрочва заседание пред Апелативен съд –
Варна за 24.01.2023г. от 10:00 часа, за която дата да се изпрати призовка на
обвиняемия П. в ОС „Изпълнение на наказанията – Следствени арести“ –
Силистра.
МОЛИТЕЛ П. И. П.: Не желая да присъствам пред Апелативен съд –
Варна.
КОПИЕ от Определението да се изпрати на ОС „Следствени арести”
гр.Силистра и на ОЗ „Охрана” гр.Силистра – за сведение и изпълнение.
Заседанието приключи в 16:20 часа.
Протоколът се написа в съдебно заседание и е изготвен на 13.01.2023г.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
Секретар: _______________________
8