№ 902
гр. Плевен, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430101840 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Ю. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
чрез адв. В. Д. от ***, в която се твърди, че ищеца е единствен законен наследник на
Г.Й. Г. /К./, б.ж. на *** Същия е оставил един законен наследник - Ю. Г. Г.. Твърди се,
че наследодателят бил собственик на дворно място в регулационните граници на ***,
което не било застроено. Излага се, че имота бил изключен от регулация по
действащия план от 1972г., но това по никакъв начин не променило владението и
ползването му от страна на наследодателя на ищеца, а след това и от самия ищец. Сочи
се, че съгласно издадената скица от ответника, дворното място по разписен лист се
водело собственост именно на наследодателя Г.Й. К. и било описано като
НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО цялото от 1 355кв.м., находящо се в ***,
съставляващо поземлен имот с кадастрален №*** извън регулационните граници на
***, част от имот с идентификатор 73359.404.568 по КККР на *** - при съседи : от две
страни улица, ПИ с кад.№*** и ПИ с кад.№***. Дворът бил заграден от всички страни
и граничел от две страни с улици. Навеждат се доводи, че имота бил владян и своен от
наследодателя на ищеца Г.Й. Г. /К./ и след смъртта му от наследника безпрепятствено
и без претенции на други лица. Същите отглеждали в двора слънчоглед, плодове и
зеленчуци от страна на баща му и ищеца. Сочи се, че те никога не били сключвали
прехвърлителни сделки с имота, нито са предоставяли по какъвто и да е начин права за
ползването му на трети лица, в това число и на Общината. Имотът никога не бил
1
включван в ТКЗС или друга кооперативна или държавна селскостопанска структура
Независимо, че имота бил изключен от регулация и със статут на земеделска земя,
същия бил деклариран от страна на ищеца в *** в структурата „Местни данъци и
такси“ и ежегодно се заплащал данък.
Излага се, че след снабдяване със скица на имота, ищеца узнал, че Общината
била съставила Акт за общинска собственост №*** за процесния поземлен имот. С
това се мотивира правния интерес на ищеца да установи по исков ред правата си на
собственост.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с
което да се признае за установено по отношение на ответната ***, че ищеца е
собственик на основание давностно владение, упражнявано до датата на завеждане на
исковата молба, присъединявайки и владението на наследодателя си, по отношение на
следния имот: НЕЗАСТРОЕН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1 355кв.м., находящ се в
***, съставляващ поземлен имот с кадастрален №*** извън регулационните граници
на ***, част от имот с идентификатор 73359.404.568 по КККР на ***, при съседи : от
две страни улица, ПИ с кад.№*** и ПИ с кад.№***1.
Ответникът *** е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който
признава иска. Твърди, че по данни от регулационният план на ***, одобрен със
Заповед № 432/29.02.1972 г., имот с кадастрален № *** попадал извън строителните
граници на населеното място и по силата на Закон за собствеността и ползването на
земеделските земи представлявал земеделска земя. Като елемент на кадастъра,
процесния имот имал самостоятелен кадастрален номер и бил включен в разписния
лист, съпътстващ действащия регулационен план, като имотът бил записан на лицето
Г.Й. Г.. Поради изключване от регулационните планове на ***, имот № *** се
третирал като земеделска земя. Поради статута му на изключен от регулацията имот и
поради незаявяването му за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, същият заедно с други
съседни имоти с Решение № 16000 от 25.05.1998 г. на Общинска служба по земеделие
и гори - *** били възстановени на ***, като земеделски земи в землището на ***, сред
които и пасище, мера от 119 584. 00 кв.м., IV категория в местност *** по плана за
земеразделяне. На основание чл. 2, ал. 1 от ЗОС, във връзка с Решение № 16000 от
25.05.1998 г. на ОбСЗГ, имотът бил актуван като публична общинска собственост с
АОС № 3461/30.08.2007г. С КВС /карта на възстановената собственост/ бил образуван
имот № 000250, с площ 119 584. 00 кв.м., в който имот попадал поземлен имот с
планоснимачен № ***. През годините, след стартирали и завършили производства по
възстановяване на правото на собственост, поземлен имот № 000250 отново бил
актуван с АОС № 9061/06.11.2018г., но вече идентифициран като: ПИ с идентификатор
№ 73359.404.546., с обща площ 117 946 кв.м. , ***, с начин на трайно предназначение
„Земеделска земя“. От ПИ с идентификатор № 73359.404.546., с обща площ 117 844
2
кв.м., след извършено производство по доказване на право на собственост, бил
образуван ПИ с идентификатор № 73359.404.549., с обща площ 114 844 кв.м., актуван с
АОС № 9393/ 17.12.2019г. В следствие на проведена процедура, извършена от ***,
касаеща административно производство за изменение на одобрените кадастрална карта
и кадастрални регистри в ***, имот с идентификатор № 73359.404.549 бил разделен,
като от него били образувани следните имоти: ПИ с идентификатор № 73359.404.554 и
ПИ с идентификатор № 73359.404.555. С АОС № 9512/17.08.2020г. имот по КВС №
000250 бил обозначен като ПИ с идентификатор № 73359.404.555, с обща площ 113
631.00 кв. м. по КККР на ***. Във времето, след последващо производство по
доказване правото на собственост бил образуван ПИ с № 73359.404.568 / с обща площ
100 847.00 кв. м./, който имот бил актуван с АОС № 11955/07.11.2022 г.Моли да не се
присъждат в нейна тежест направените от ищеца деловодни разноски. При условия на
евентуалност въвежда възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Ищецът уточнява с допълнителна молба от 06.06.2023г., че началния момент на
давностното владение, осъществяваното още от наследодателя му бил от осемдесетте
години на миналия век
Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото
писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
От представената скица №1507/2022г., издадена от ***, ***, се установява, че
по кадастралния план на гр.*** процесния имот съставлява Поземлен имот с кад.№***
с площ от 1355 кв.м. и попада извън строителните граници, определени с
регулационния план, одобрен със заповед №432/1972г., препис от която е представен
по делото. Отразено е в скицата, че по разписен лист имота е бил записан на името на
Г.Й. К., като това е видно и от приложеното копие на разписния лист, в частта му,
съдържаща данни за този имот.
Установява се от приложеното удостоверение за наследници с изх.№14-3031 от
29.06.2022г., изд. от ***, че Г.Й. Г. е починал на *** и е оставил за свои наследници по
закон – съпруга Ц.П. Г.а – починала на *** и син – ищеца Ю. Г. Г..
Безспорно е, че наследодателя на ищеца е бил известен и фамилното име К.,
сочено по разписен лист, както е декларирано в приложената декларация от
27.03.2023г.
Видно е от отразеното в представената скица, както и от представените от ***
Решение №16000 от 25.05.1998г. на *** по преписка №16958/04.08.1992г. и копия на
актове за публична общинска собственост №3461/30.08.2007г., №9061/06.11.2018г.,
№9393/17.12.2019г., №9512/17.08.2020г., №11339/13.08.2021г. и №11955/07.11.2022г.,
че поради изключване от регулационния план на ***, имот № *** се третирал като
земеделска земя и същият заедно с други съседни имоти попаднал в ПИ № 000250. С
3
Решение № 16000 от 25.05.1998 г. на Общинска служба по земеделие и гори - *** било
възстановено правото на собственост на *** върху земеделски земи в землището на
***, сред които и пасище, мера от 119 584.00 кв.м., IV категория в *** по плана за
земеразделяне. На основание чл. 2, ал. 1 от ЗОС във връзка с Решение № 16000 от
25.05.1998 г. на ОбСЗГ, имотът бил актуван като публична общинска собственост с
АОС № 3461/30.08.2007г. През годините, след стартирали и завършили производства
по възстановяване на правото на собственост, поземлен имот № 000250 отново бил
актуван с АОС № 9061/06.11.2018г., но вече идентифициран като ПИ с идентификатор
№ 73359.404.546, с обща площ 117 946 кв.м. , ***, с начин на трайно предназначение
„Земеделска земя“. От ПИ с идентификатор № 73359.404.546, с обща площ 117 844
кв.м., след извършено производство по доказване на право на собственост бил
образуван ПИ с идентификатор № 73359.404.549, с обща площ 114 844 кв.м., актуван с
АОС № 9393/ 17.12.2019г. Вследствие на проведена процедура, извършена от ***,
касаеща административно производство за изменение на одобрените кадастрална карта
и кадастрални регистри в ***, имот с идентификатор № 73359.404.549 бил разделен,
като от него били образувани следните имоти: ПИ с идентификатор № 73359.404.554 -
представляващ частна собственост и ПИ с идентификатор № 73359.404.555, в който
попаднал процесния - актуван като публична общинска собственост с АОС №
9512/17.08.2020г. След последващо производство по доказване правото на собственост
е образуван ПИ с №73359.404.568 с обща площ 100 847.00 кв.м., който е актуван с
АОС №11955/07.11.2022г. и в същия попада процесния имот с № ***1 по плана на
гр.***, одобрен със Заповед №432/29.02.1972г.
В о.с.з. на 12.06.2023г. са събрани допуснати по искане на ищеца гласни
доказателства. От показанията на разпитаните свидетели Й.Д.А. и Е.В.А. се установява,
че процесния имот е бил обработван още от дядото на ищеца от преди 1980г., а от
около 1990г. от баща му Г.Й. Г.. След неговата смърт ищеца продължил да го
стопанисва. И двамата свидетели твърдят, че откакто те се помнят имота е бил
обработван от семейството на ищеца, като го засаждали с различни култури, а след
определено време го давали на трето лице да го обработва, за да не стои земята
необработваема и да се поддържа. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните
свидетели, т.к. в тях се излагат лични възприятия, напълно кореспондират по между си
и не противоречат на други събрани в производството доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че процесния недвижим имот
е бил в регулационните граници на гр.*** до 1972г., а след това е бил изключен от
регулация, като по разписен лист е бил записан на наследодателя на ищеца – Г.Й. К.
(Г.).
4
От събраните гласни доказателства се установи, че имота е бил обработван от
семейството на ищеца – неговия дядо, а впоследствие неговия баща още от преди
1980г., като след смъртта на наследодателя Г. Г. – от ищеца, като негов единствен
наследник.
Ответната *** не твърди и не ангажира доказателства за установяване
обстоятелството, че процесния имот попада в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ, на
което основание е съставен акт за частна общинска собственост. Както е прието в
решение №21 от 04.02.2011г. на ВКС по гр.д.№1327/2009г., II г.о., в приложното поле
на чл.19 от ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в
този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски
земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях
земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ
/В същия смисъл и решение №427 от 21.07.2009г. на ВКС по гр.д.№3255/2008г., ІІ ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК/. Ако имотът не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост върху него по
реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. ЗТПС/отм./ в чл.12, ал.1 изрично предвижда възможността за
реално запазване правото на собственост върху определен размер земеделска земя и
ако собственикът на такава земя не е бил член-кооператор, не е установено и земята да
е била отнета или одържавена, а е била владяна от собственика си до влизане на ЗСПЗЗ
в сила, то върху такъв имот правото на собственост не подлежи на възстановяване по
реда на този закон, а оттам и не намира приложение разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ.
В случая процесния имот не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
т.к. не се установи да е представлявал земеделска земя, включена в ТКЗС, ДСЗ или
образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в
хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ. Поради това не е било необходимо заявяването
му за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл не е сред имотите в
землището на гр.***, които са останали след възстановяване правото на собственост по
реда на ЗСПЗЗ. С оглед на това не е станал общинска собственост на приетото от
ответника основание – наличие на предпоставките по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на
ответната община, че ищеца е собственик на процесния имот.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
следва да заплати в полза на ищеца направените от него деловодни разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на
ответника за недължимост на разноските. Вярно е, че ответната Община признава иска,
но тя е дала основание с поведението си за предявяването му, т.к. е актувала имота
5
като общинска собственост и това препятства възможността на ищеца да се снабди с
акт за собственост по обстоятелствена проверка, а налага установяване правата му по
съдебен ред. Съдът обсъди заявеното от ответника възражение за прекомерност на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение и в тази насока съобрази следното: С
оглед цената на предявеният в настоящото производство иск, минимално дължимото
от страната адвокатско възнаграждение, определено по правилото на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, се
изчислява на 550лв. Съдът счита, че при съобразяване фактическата и правна сложност
на делото, и при заявеното от ответника възражение, следва по правилото чл.78, ал.6 от
ГПК да се присъди в тежест на ответника заплащане на част от платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, а имено на сума в минималния му размер от 550лв.
Останалата част следва да остане в тежест на страната, която е направила разноските.
При такова разбиране, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни
разноски в общ размер на 649,84лв., от които 99,84лв. за държавна такса и 550лв. за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124 ал.1 от ГПК, по
отношение на ***, че Ю. Г. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, е собственик
на следния недвижим имот: НЕЗАСТРОЕН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от
1355кв.м., находящ се в землището на гр.***, съставляващ поземлен имот с
кад. №***, попадащ извън регулационните граници, определени с
регулационния план, одобрен със заповед №432/1972г., при съседи: от две
страни улица, ПИ с кад№*** и ПИ с кад№***1, който имот по действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.*** попада в ПИ с
идентификатор №73359.404.568.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.78, ал.5 от ГПК, ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Ю. Г. Г. с ЕГН ********* сумата от 899,84лв.,
представляваща деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6